РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Плевен, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Катя Арабаджиева
при
секретар Цветанка Дачева, като изслуша
докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 1391 по описа на съда за 2019 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Б.С.К. ***, против решение на
Комисията по чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол №3/9.04.2019 год., с което е
определен размер на обезщетение 100 лева за нива №17258.32.25, кат.3, площ
0,112 дка в с.Горталово, за което жалбоподателят е уведомен с писмо
изх.№ТСУ-26-2658-1/22.11.2019 год. от заместник-кмета на община Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че за да се издаде процесната
оценка, следва да се вземат предвид не посочените 0.112 дка, а цялата площ на
засегнатия поземлен имот, а именно нива в размер на 4.936 декара. Твърди, че при
преминаване на трасето на газопреносната мрежа, ограниченията върху цитирания
имот нива от 4.936 декара в землището на с. Горталово са съществени. Твърди, че
в тези имоти не може да се строи, не може да се променя начина на трайно
ползване и не може да се засаждат овощни и други градини, както и на всякакви
дървесни видове, с развита коренова система. Въпросните ограничения са
завинаги. Цената на цялата нива, която газопровода засяга според жалбоподателя се
променя (намалява) в сравнение със съседни имоти, които са без тези
ограничения. Сочи, че участва в земеделски програми и за да кандидатства,
следва всяка година да увеличава площите на овощните си градини, а процесният имот вече е неизползваем за тази цел, както и
за други програми. Според жалбоподателя имотът категорично вече никога няма да
може да се използва в пълния си обем и капацитет и то не посочените 0.112
кв.м., а цялата нива от 4.936 декара. Не е ясна формулата и начина, по който е
изчислено посоченото обезщетение в размер на 100 лева, както и защо оценителите
са счели, че засегнати са само 0.112 декара. Поддържа, че сервитутът на
газопреносната мрежа засяга цялата нива - в охранителната зона на 250 метра от
двете му страни се забранява засаждане на овощни и други градини и т.н., тоест
ползването му е ограничено. Счита, че следва да се оценят щетите и преки, и
косвени, и ограниченията върху целия имот, а не само върху частта от
0.112декара, при подобни интервенции и налагане на сервитутни ограничения. Твърди,
че към писмото, което е получил, не е
приложена скица, от която да е видно къде и как преминава трасето на
газопровода, как се изчислява сервитутната зона и как е получена цифрата 0.112
декара. Счита изготвената оценка за прекалено занижена, изготвена по неясни и
неточни критерии и при несъобразяване с всички факти и обстоятелства. Счита, че
оценката следва да се извършва по пазарни цени, при съобразяване с щетите върху
целия имот. Оценката на имота, предмет на сервитут е елемент от материалната
законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания,
представляващи материалноправните предпоставки за издаване на административния
акт, в частта относно размера на обезщетението. Счита, че несъответствието
между оценката за частта от имота или целия имот, подлежаща на сервитут,
определена от административния орган и реалните пазарни цени, както и оценките
на съседни на неговия имоти или части от имоти, води до извода за
материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед - отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Моли да се извърши нова оценка, която да се
съобрази с реално възникналите за имота му ограничения, изчислени в пълния им
обем. Претендира присъждане на направените
в съдебното производство разходи.
Представено е становище от Община Плевен
с вх.№6319/13.12.2019 год.-писмото, с което преписката е представена
в съда, за неоснователност и недоказаност на жалбата. Ответникът сочи, че Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е
издадено при съобразяване с фактическата обстановка, процедурата е стартирана
законосъобразно, отчетени са всички факти и обстоятелства. Въз основа на
констатираното в протокола е издадено и процесното решение. То е издадено от компетентен орган, при
съобразяване с материалния и процесуалния закон и всички факти и обстоятелства
по преписката.
Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София е депозирала
писмено становище с вх.№889/12.02.2020 год. за неоснователност на подадената
жалба.
В съдебно заседание оспорващият Б.С.К. не се явява и не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебното заседание
ответникът - Община Плевен не се представлява и не взема становище по
жалбата.
В съдебно заседание
заинтересована страна - „Булгартрансгаз“
ЕАД, гр. София не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административният съд-Плевен,
пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на подадени от „Булгартрансгаз“ ЕАД писма №№ 24-00-2876-1/1.02.2019 год.
и 24-00-2876-4/13.02.2019 год., със заповед № РД-12-90/22.02.2019 година на
л.11-12 от делото, кметът на Община
Плевен е назначил комисия, която да
разгледа изготвените оценки от лицензиран оценител и да определи размера на
дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за учредяване на сервитутно право
съгласно приложения регистър и документация за частично прилагане на ПУП за
територията на община Плевен, внесени с писмо
№ 24-00-2876-1/1.02.2019 год.
В конкретния
казус се касае за имот, находящи се в землището на с. Горталово и съставляващ поземлен имот №17258.32.25, (032025) с начин на
трайно ползване нива, с площ от 4.936 дка (четири декара деветстотин
тридесет и шест квадратни метра), местност „Средни ред“ Имотът е
собственост на жалбоподателя съгласно приложения по делото нотариален акт №132/2014
год. и скица на л.7-8 от делото.
На
л. 13 и сл. от делото е приложен доклад
за експертна оценка за учредяване на
ограничено вещно право - сервитут на газопровод и технологични съоръжения при изграждане на
обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" ЕАД
паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската
граница" етап „Линейна част" и съгласно частично прилагане на ПУП за
територията на Община Плевен, върху имот № 17258.32.25, находящ се в землището
на с. Горталово, община Плевен, област Плевен, с площ на сервитута 0.112 дка,
площ на целия имот 4.940 дка, с начин на трайно ползване - нива, вид
собственост: обществени организации. Крайната оценка за размера на паричното
обезщетение при възникване на сервитут е
определено от изпълнителя на оценката на 100 лева.
На
9.04.2019 година е проведено заседание на комисията, определена от кмета на
Община Плевен, за което е съставен приложеният на л.20 и сл. Протокол №3, в
който в т.4 е определен размер на дължимото обезщетение от „Булгартрансгаз” ЕАД
за учредяване на сервитутно право на засегнатите 57 броя имоти в землището на
с.Горталово, община Плевен, в размер на 90037 лева по приложен
регистър-приложение 3. Видно от този регистър-приложение 3, за процесния имот-17258.32.25 , е определено обезщетение в
размер на 100 (сто) лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена
от кмета на общината, като на основание ал.3 от същата норма, решението на
комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по
реда, предвиден в него. Обжалването се
извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно
чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда,
предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210,
ал. 3. Оценката е съобщена на жалбоподателя
със съобщението, приложено на л.9 от делото и е получена с писмо с
обратна разписка, на дата 28.11.2019 год., която е приложена на л.10. Жалбата
против оспорената заповед е подадена на 6.12.2019 год. и е заведена с
вх.№ТСУ-26-2658-1.
Поради горното, съдът приема, че жалбата е подадена
срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, пред
компетентния съд по местонахождение на имота-предмет на оценка, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен със заповед на
кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема
на правомощията му и в предвидената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното решение е издадено от
нарочно формирана, въз основа на заповед на Кмета на Общината, комисия, която
след проведено заседание, обективирано в приложеният протокол, е взела своето
решение, въз основа на изготвено от независим експерт- оценител, заключение.
Решението на Комисията е надлежно връчено на собственика
По
отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби,
съдът приема следното:
Съгласно
чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при
изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.
Според
даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение,
"енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в
него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или
природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през
мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на
електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От
своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в
приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона са право на прокарване на
линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се
посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2.
титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.
6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на
размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на
оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от
заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗУТ
изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в
изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени
от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното
по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти –
частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно
принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо
удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът
въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно
обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите,
по които следва да се определи размерът на обезщетението. Съгласно специалната
норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на
обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се
определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3.
срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта
от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове
- ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива
пазарна оценка".
Комисията,
назначена от ответника, е приела оценка, изготвена въз основа следните методи на оценка: нормативна оценка
съгласно Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, метода на
пазарните сравнения/аналози и метода на директната капитализация на
дохода/поземлената рента в съотнощение на
ползваните методи 10% : 60% : 30%, при което е получена пазарна стойност
на дка 1110 лева. При определяне размера на паричното обезщетение при
възникване на сервитут са взети предвид площта на поземления имот, в който е
учреден сервитута; видовете ограничения на ползването на имота и срокът на
ограничението Размерът на обезщетението е определен в зависимост от пазарната
стойност на земята, коригирана с коефициенти, компенсиращи неудобствата при
ползване на имота в бъдеще, както следва: коефициент, отчитащ срока, за който е
учреден сервитута-0,9, поради неограничения срок, за който се учредява
сервитута и експертно определен коефициент от 0,5 до 1,0, отчитащ вида на
ограниченията на сервитута, в случая земята е обработваема и е приет коефициент
0,9. По този начин е приета от оценителя в административното производство
крайна оценка за размера на паричното
обезщетение при възникване на сервитут -100
лева.
По
делото са изслушани основна и допълнителна експертизи, изготвени от едно вещо
лице, като основната експертиза е определила пазарната стойност на имота, върху
който е учреден сервитутът към дата 1.04.2020 год., а допълнителната
експертиза е определило пазарната
стойност на засегнатия имот към дата 9.04.2019 год., когато е изготвена
оценката на имота в административното производство. Съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото
доказателства заключението на ВЛ И. по допълнително изслушаната експертиза, тъй
като при последната
пазарната стойност на имота-предмет на
оценка, собственост на жалбоподателя, върху който е учреден сервитутът, по
всеки един от двата използвани метода: метод на директната капитализация на
дохода/поземлената рента и метод на пазарните сравнения/аналози, е отчетено: . при
първия метод – приетият пазарен наем в лева на дка; ДФЗ 2019 ползване дка,
норма на доходност, темп на нарастване, като е отчетена пазарната стойност при
най-пълноценно ползване ; при втория метод е отчетена пазарната стойност в
лв/дка, като са взети предвид сделки-покупко-продажба на ниви в землището и в
съседни землища в същия агроекологичен район предимно през стопанската 2018-2019 год., една сделка има през 2017
год.-м.ноември за с.Горталово, т.е. към датата на възникване на сервитутното
право. Съдът намира, че размерът на обезщетението за процесния сервитут, следва
да бъде определен по пазарни цени, към датата на издаване на оспореното решение
на комисията, когато е възникнало сервитутното право. Затова съдът кредитира допълнителното
заключение на ВЛ И. в тази част-относно
определяне на пазарната стойност на имота, тъй като е относимо към процесния
период, а именно датата на издаване на решението на Комисията. При действащата
нормативна база, настоящият състав приема, че основата при която ще се извършва
оценка на възникналия, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект, сервитут, правно значение има справедливата пазарна оценка на
имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
Законодателната регламентация е категорична и ясна, без да дава основания за
тълкуване по въпросите кой е обекта/предмета на оценка и коя база/основа следва
да се има предвид, при изготвянето на тази оценка или предмет на оценката е имота/частта
от него, а основата е справедливата пазарна цена. В тази връзка стойност и
цена, а от там и пазарна стойност и пазарна цена са различни понятия.
Общоприето е, че пазарната стойност е оценената сума, срещу която даден актив
или пасив може да смени собственика си към
датата на оценката чрез сделка при пазарни условия и при информираното,
благоразумно и без принуда действие на страните по сделката. Пазарна цена, това
всъщност е сумата, която се заплаща за даден актив. Поради финансовите
възможности, мотивите или специалните интереси на определен продавач или
купувач, в някои случаи платената цена е различна от стойността, която активът
може да има за други лица. Цената е историческо понятие и поради това се
свързва с реалната, фактическа сума на реално състояла се сделка. И то към
датата на изготвяне на оценката в административното производство, когато именно
е възникнал, учреден сервитутът.
С
оглед на горното, заключението на допълнителната съдебно –оценителната
експертиза, изготвена от ВЛ И., притежаващ
сертификат, приложен на гърба на л.105, е приело оценка, изготвена въз
основа следните методи на оценка: метода
на пазарните сравнения/аналози и метода на директната капитализация на
дохода/поземлената рента в съотнощение на
ползваните методи 80% и 20%, при което е получена пазарна стойност на
имота на дка 1091 лева/дка. При определяне размера на паричното обезщетение за
учредяване на сервитута за имот 32.25 в землището на с.Горталово, ВЛ И. е
определило пазарната стойност на сервитута, представляваща произведението на
пазарната стойност на земята в сервитута и коефициентите за срок и за вид на
сервитута. Самата пазарна стойност на земята е определена като произведение на
площта на сервитута-0,112 дка и пазарната стойност на земята на дка-1091 лв/дка
, или 122 лева. Приетият от ВЛ И. коефициент за срок е в размер на 0,9, като ВЛ
е дало оценка във варианти при коефициент за вида на сервитута 0,9; 0,8; 0,7;
0,6 и 0,5, като в тези случаи пазарните стойности на сервитутното право и на
дка са показани в таблицата най-отдолу на гърба на л.178 от делото.
Следва
да се посочи, че съдът кредитира допълнителната експертиза и в частта на относно
съотношението, тежестта на двата използвани метода за определяне на пазарната
стойност на имота-80% в полза на метода на пазарните сравнения и 20% в полза на
метода на капитализацията на дохода. Защото това съотношение е изключително
близко до чисто математическото съотношение на двата използвани метода в
диапазона от използването на получените стойности за двата имота. Вярно е, че
българските стандарти за оценяване на земеделски земи позволяват на оценителите да ползват един или
няколко метода, като експертът определя сам по кои методи следва да достигне до
пазарната стойност във връзка с целта на
оценката. Но когато се прави оценка по два или три метода, е добре пазарната
стойност, получена по съответните методи, да бъде сравнително близка, което
означава, че като цени следва да бъдат взети всички пазарни характеристики по
съответния метод. В този случай стойностите, които се получават по двата
метода, образуват ценови диапазон, в който следва да се намира пазарната
стойност на имота. В този смисъл съотношението чисто математически в диапазона
от използването на получените стойности за двата имота, се определя по следния
начин: пазарната стойност на процесния имот, определена от ВЛ по метода на
директната капитализация на дохода/поземлената рента, или приходната стойност в
лв/дка, е 244 лева/дка. Пазарната стойност на имота, определена от ВЛ по метода
на пазарните справнения/аналози, е 848 лв/дка. Сборът на пазарните оценки по
двата метода : 244+848 се равнява на 1092 лева/дка. Произведението на пазарната
стойност на имота по метода на директната капитализация на дохода/поземлената
рента 244 х 100% за двата използвани метода, разделено на общия сбор на
пазарните стойности от използването на двата метода- 1092, се равнява на 22,34%
в полза на метода директната капитализация на дохода/поземлената рента.
Произведението на пазарната стойност на имота по метода на пазарните
сравнения/аналози 848 х 100% за двата използвани метода, разделено на общия
сбор на пазарните стойности от използването на двата метода- 1092, се равнява
на 77,66% в полза метода на пазарните сравнения/аналози. Съотношение, което е приблизително
е получило ВЛ И. (20%:80%) в изготвеното от него заключение.
Ето
защо съдът кредитира в този смисъл и получената пазарна стойност на оценявания
имот на дка-1091 лева/дка , именно при това ползвано съотношение.
Съдът
счита за уместно да отбележи, че споделя изводите на ВЛ в изготвената
експертиза при определяне размера на пазарната оценка на имота да използва
нулево съотношение по нормативният метод
по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС
№118/1998 год. Т.е. споделя извода на ВЛ И., че нормативният метод не следва да
участва в съотношението на методите, използвани за оценка, който е използвал
лицензираният оценил в административното
производство. Съдът прави този извод, като взе предвид разпоредбата на чл. 1 от Наредбата за реда за определяне
на цени
на земеделските
земи , съгласно който текст с наредбата се уреждат условията и редът за установяване на
цени на
земеделските земи при определяне на: 1. паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8,
чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ЗСПЗЗ), 2. цената на земята по § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ; 4. цената на земята от Държавния
поземлен фонд (ДПФ) при оземляване чрез прехвърляне правото на собственост; равностойното парично
обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост, в които четири хипотези на
Наредбата не попада настоящия случай. Единствено в т.3 на чл.1 е предвидено, че
Наредбата се прилага и в случаите на определяне на
паричната равностойност на земеделската
земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на
ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически
или юридически лица. Но в този случай и съобразно чл.24, ал.13 от ЗСПЗЗ , оценка по реда на Наредбата се извършва единствено на ограничени вещни права и сервитути върху
земи от държавния поземлен фонд , не и върху земи на частни лица, каквито са
настоящите, върху които се учредяват сервитутни права. Затова Наредбата е
неприложима и в хипотезата на чл.1, т.3 по отношение на земеделски земи,
собственост на други лица извън ДПФ.
По отношение размера
на обезщетението за сервитутното право, съдът взе предвид следното: Размерът на
обезщетението за сервитутното право се определя по формулата
ПСсерв=ПСземяхКсрокхКсерв, където ПСсерв е пазарната стойност на сервитута,
ПСземя е пазарната стойност на земята в сервитута и тя се изчислява като
произведение на размера на сервитута 0,112 дка и пазарната стойност на земята ,
в случая 1091 и се получава пазарна стойност на земята, върху която е учреден
сервитута 122 лева. Ксрок е коефициентът
за срок на учредения сервитут, а Ксерв е коефициентът за вида на сервитута. По
отношение на пазарната стойност на земята, която е заета със сервитута, като
елемент, който участва във формулата, съдът вече изложи мотиви по-горе защо
възприема допълнителното заключение на ВЛ И.. По отношение на всеки един от
двата коефициента съдът съобрази
следното:
Коефициентът за срок
на сервитута, който в случая е за вечни времена, е определен и от оценителя в
административното производство, и от ВЛ И., в размер на 0,9, поради което съдът
възприема за относим този коефициент за
срок, тъй като и двамата оценители-и в административното, и в съдебното
производство, са посочили такъв размер, както и предвид факта, че сервитутът
върху земеделската земя е за вечни времена.
По отношение коефициента
за вида на сервитута: оценителя в административното производство е дал К 0,9,
ВЛ И. в допълнителното заключение е дало
варианти на оценка на сервитутното право, както следва: при коефициент за вида
на сервитута 0,9-пазарна стойност на сервитутното право -99 лева; при
коефициент за вида на сервитута 0,8-пазарна стойност на сервитутното право -88
лева; при коефициент за вида на сервитута 0,7-пазарна стойност на сервитутното
право -77 лева; при коефициент за вида на сервитута 0,6-пазарна стойност на
сервитутното право -66 лева; при коефициент за вида на сервитута 0,5-пазарна
стойност на сервитутното право -55 лева.
Съдът кредитира
коефициентът за вид на сервитута, който участва във формулата за определяне на
пазарната стойност на сервитутното право, от 0,9, по следните съображения: По
своята правна същност сервитутните права, които възникват в полза на лицата,
които ще изграждат и експлоатират енергийния обект по силата на ЗЕ, върху имоти
- частна собственост на физически и юридически лица, представляват едно
принудително ограничаване правото на собственост на тези лица. Съгласно чл. 65,
ал.1 от ЗЕ, размерът на обезщетението за сервитута се определя, при прилагане
на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута,
видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
При упражняване на каквито и да са сервитути, първо следва да се има предвид,
че чл.64, ал.3 от Закона за енергетиката предвижда в полза на титуляра на
сервитута да възникнат следните права: на прокарване и изграждане на линейни
енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през
засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или
експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на
техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и
обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и
храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на
аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и
националните паркове. В полза на титуляра на сервитутната зона на газопроводите
и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на
природния газ , съобразно чл.19 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти, са предвидени и права за извършване на :
аварийно-възстановителни работи; дейности по изграждане на нови и разширение на
съществуващи съоръжения за съхранение, пренос и разпределение на природния
газ; планови дейности, свързани с
експлоатацията, ремонта и поддържането на газовите съоръжения, по видове и
графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 200, ал. 1 и 2 от Закона за
енергетиката.
От своя страна
чл.64, ал.3 от Закона за енергетиката и чл.20 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г.
за сервитутите на енергийните обекти
предвиждат забрани в засегнатите
поземлени имоти да не се извършва:
застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица,
определена в наредбата по
ал. 9; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с
изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване
на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ
съответните условия и цена; промяната на собствеността на засегнатия имот и на
линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1;
сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на
лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато
имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1
за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на
засегнатия имот няма право да премества сервитута; всякакъв вид строителство; складиране на
отпадъци; изграждане на спортни стрелбища
и военни полигони за стрелба; движението на хора и добитък по откритите тръбопроводни
участъци (преходи), влизането в площадките на съоръженията и действия на трети
лица върху съоръжения на газопреносната или газоразпределителните мрежи; предизвикване на вибрации и удари
непосредствено над газопровода и в непосредствена близост до площадките на
спирателната арматура, филтриращите съоръжения и въздушните преходи;
обработване (разораване) на почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в
сервитутната зона на газопровода и над съоръженията и кабелите на
технологичната електронна съобщителна мрежа към него; палене на огън и
опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция на
разстояние до 20 m от газопровода и неговите съоръжения и на разстояние 30 m от
спирателната арматура и вентилационните и продухвателните свещи; засаждане на
дървета, храсти и други трайни насаждения; засаждане на растителни видове с
развита коренова система на по-малко от 15 m от двете страни по оста на
преносни и разпределителни газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на
далекосъобщителните кабели или други линейни съоръжения към газопроводите; стрелба с ловно и бойно оръжие в близост и по
направление на въздушните преходи на газопровода, спирателната арматура и
другите надземни съоръжения. Освен това, земеделската земя и предоставените поземлени
имоти в горски територии (просеки) в сервитутната зона на газоенергийните
обекти могат да се използват само за засяване с едногодишни култури с къса
коренова система.
С
оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения във
връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика
собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение
частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Налице са задължения за
собственика на земеделския имот да се въздържа на практика от всякакви действия, които по принцип се
включват в притежаваното от него право на собственост, с изключение на това да
го ползва като земеделска земя, т.е. върху земята да засажда определени култури
и то с определени характеристики-едногодишни култури с къса коренова система.
Единственият аргумент в полза на извода да не бъде определен максималният
коефициент за вид на сервитута-1, предвид че диапазонът на коефициента за вид на сервитута е от 0,5 до
1, е факта, че температурата на самозапалване на горивата, които преминават
през газдопроводи и нефтопроводи, е по-ниска, но не най-ниска. При разпита си в
съдебно заседание по друго дело със същия предмет, разпределено на доклад на
настоящия съдия-докладчик, ВЛ И. е съобщило, че най-висок коефициент 1 се дава на газопроводи и нефтопроводи на
горива с най-ниска температура на самозапалване, докато при природния газ тази
температура е приблизително 548 градуса, т.е на горната граница, но не
най-висока, има и по-силно запалими вещества. Поради този единствен аргумент,
че температурата на самозапалване е ниска, но не най-ниска, и същевременно с
оглед на всички изброени в изложението ограничения за собственика на
земеделската земя, съдът намира, че обективен и справедлив би бил коефициент за
вид на сервитута от 0,9. Този коефициент за вид на сервитута е даден и от
оценителя в административното производство, поради което следва да се възприеме
и от съда.
При
тези параметри на елементите, които участват при формиране на размера на обезщетението
за сервитутното право, възприети от съда, последното изглежда по следния начин
ПСсерв = ПСземя-122 лв (0,112х1091) х Ксрок-0,9 х
Ксерв-0,9 = 99 лева.
Предвид
че дадената в административното производство пазарна оценка на сервитутното
право е 100 лева, а тази , която съдът счита за обективна на база събраните в
съдебното производство доказателства, в т.ч. експертиза, е по-ниска-99 лева, съдът
намира, че подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Независимо
от изхода на делото , нито ответникът,
нито заинтересованата страна са претендирали присъждане на разноски, поради
което такива не се присъждат в тяхна полза.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.К. ***, против решение на
Комисията по чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол №3/9.04.2019 год., с което е
определен размер на обезщетение 100 лева за нива №17258.32.25, кат.3, площ
0,112 дка в с.Горталово, за което жалбоподателят е уведомен с писмо
изх.№ТСУ-26-2658-1/22.11.2019 год. от заместник-кмета на община Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
ПРЕПИСИ от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/