Р Е Ш Е Н И Е
№ V-39 9.06.2020
г.
Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2061 по описа за 2019 година,
С решение № 228 от 30.10.2019г. по гр.д.№162 по описа
за 2019г. на РС- Поморие е прието за установено между страните, че по отношение
на П.И.П. *** съществува вземане на Община Поморие по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №367/21.12.2018г. по ч.гр.д.№763/2018г. по
описа на РС- Поморие за сумата от 1289,32 лв., представляващи стойността на
дейностите във връзка със събаряне на незаконен строеж на основание заповед № РД-16-221/26.03.2014г.,
за парично вземане, произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срок по
чл.277, ал.1 АПК, както и законната лихва върху тази сума от 18.12.2018г., като
иска е отхвърлен за сумата от 101 лв. обезщетение за забава върху главницата от
1289,32 лв. за периода от 21.02.2017г. до 29.11.2018г.
П. *** 331,79 лв. разноски по делото, като искането за
разноски е отхвърлено за горницата над тази сума до претендираните 357,81 лв. П.
*** и разноски в заповедното производство в размер на 303,98 лв., като
претенцията е отхвърлена за горницата над уважения до претендирания размер от
327,81 лв.
Срещу решението е въззивна жалба от П.И.П.. Същата
съдържа оплаквания, че въззивникът е направил отвод на първия докладчик по
делото, понеже незаконосъобразно приел по гр.д.№162/2017г. на РС- Поморие, че
процесната постройка на въззивника се намира на общинска земя, а според него
такава общинска земя няма. Настоява Община Поморие да представи документ за
това, че земята е общинска. На второ място оспорва извода на съда, че
давностният срок на заповедта не е изтекъл. Заповедта за премахване на
постройката била получена от въззивника на 21.03.2014г., а деянието било
извършено на 14.12.2016г., 10- месеца след изтичането на давностния срок.
Изложени са подробно фактическите твърденията на въззивника за това как е
протекло събарянето на сградата. Изтъква, че след събарянето бил уведомен от
ръководителката му за това, че трябва да разчисти терена, в противен случай ще
му бъде съставен акт. Въззивникът, заедно със свои приятели разчистили терена.
Заявява, че не е имало дограма на сградата, въпреки, че от фирма „Аква“
претендирали 1289,32 лв. за извършени дейности по сваляне на дограма. Твърди,
че по време на заседанието направил искане да бъде призован управителя на
фирмата, но съдията му казал, че нямало смисъл. На 14.06.2017г. като свидетели
по делото за собственост дошли наследниците на собственика, от който въззивника
закупил имота с устно съгласие, като същите свидетелствали в негова полза.
Заявява, че 27г. е обработвал мястото, което преди това било бунище на
населеното място. Деянието било извършено с фадрома и два самосвала, без
въззивникът да бъде уведомен за това. Започнали да доразрушават останалата
постройка и товарели заедно с вещите на самосвала, включително живи кокошки и
пиленца. Тъй като фадромата била насочвана и срещу него, въззивникът се
почувствал безсилен и оставил да натоварят всичко. Макар да се обадил на
полицията, получил отговор, че не се занимават с такива неща. След като
сградата била съборена, започнали да изкореняват и овощната градина, която била
отрупана с плод, имало засята царевица и зеленчуци, както и система за капково
напояване. При повторното му обаждане в полицията получил отговор , че на този
телефон следва да се обади за линейка, ако е болен. Той се примирил, понеже
нямал друг изход. На гърба на стр.6 от ръкописната жалба се сочи, че
въззивникът не бил уведомен от районния съд в определения срок, без да е посочено
за какви процесуални действия се отнася това оплакване. Развити са подробно
религиозните възгледи на въззивника, както и очакването му да получи
справедливост от Бог. Приложено е копие от обжалваното решение и квитанция за
внесена държавна такса /след указанията на РС- Поморие/.
По повод указанията на въззивната инстанция към
въззивника да формулира искане към съда, с допълнителна молба същият е заявил,
че желае решението да бъде отменено, а иска против него да бъде отхвърлен. От
изложеното следва, че въззивникът обжалва решението на БРС в частта, с който е
уважен иска против него, като моли за отмяната на решението в тази му част и
постановяване на ново, с което иса срещу него да бъде отхвърлен.
Въззиваемата Община Поморие, представлявана от адв.Бошнаков,
е представила отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като
неоснователна и моли същата да се остави без уважение, а на въззиваемата страна
да се присъдят разноските по делото. Сочи се, че жалбата не отговаря на
изискванията на чл.260, т.3 от ГПК, а в нея са изложени единствено библейски
притчи и мотиви. По същество намира, че районният съд е изяснил фактическата
обстановка по спора и е обсъдил доводите на страните в производството.
Съдебният акт бил мотивиран, а относимите материално-правни разпоредби били
приложени правилно. Намира за безспорно по делото, че въпреки влязлата в сила
заповед за премахване на постройката от 26.03.2014г. въззивникът не е сторил
това доброволно в дадения му срок. Премахването било извършено по възлагане от
фирма „Аква Системс“ АД, а за извършената работа общината заплатила исковата
сума, за която била издадена фактура. Сумата била платена от Общината на
20.02.2017г. чрез превод на НАП –Бургас на основание чл.230, ал.4 ДОПК. Тъй
като общината платила чуждите задължения /тези на П./, то въззивникът следвало
да възстанови платената сума, ведно с лихвата за забавеното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 101 лв. Безспорно било, че заповедта за премахване
била издадена от компетентно лице- Кмета на Община Поморие, а съгласно чл.225а,
ал.5 от ЗУТ премахването на незаконните строежи било за сметка на извършителя,
т.е. П.. В хода на делото безспорно били установени наличието на незаконен
строеж, собственост на ответника, влязла в сила заповед за премахването му,
неизпълнението на това задължение от извършителя, премахването на строежа от
фирма, на която това било възложено от общината. Извършените действия били
описани в протокол по видове, количество и стойности. Доказано било
извършването на разходи за премахването на постройката от Общината, при което
въззивникът се обогатил неправомерно за сметка на обедняването на общината до
размера на исковата претенция. Неоснователни и неконкретизирани били
оплакванията в жалбата за изтекла давност, като сочи, че искът е предявен в
рамките на давностните срокове по чл.110 ЗЗД. Не ангажира доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва
да се разгледа по същество.
След като обсъди доводите на страните въз основа на събраните
по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен
съд приема от фактическа страна следното:
Община Поморие е предявила пред Районен съд- Поморие иск
против П.И.П. ***, за установяване вземанията си в размер: 1289,32 лв.- главница, представляващо неизпълнено
задължение за плащане в срока по чл.277, ал.1 ГПК стойността на дейностите във
връзка със събаряне на незаконен строеж на основание заповед №
РД-16-221/26.03.2014г. на Кмета на Община Поморие, 101 лв.- лихва за забавено плащане за периода от
21.02.2017г. до 29.11.2018г., законната лихва върху главницата от 1289,32 лв.,
считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане, ведно с разноските в размер
на 327,81 лв., за които по ч.гр.д.№763/18г. по описа на РС- Поморие е издадена
заповед №367 от 21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Претендира присъждане на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове
е следното:
- чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.225а, ал.5 ЗУТ – за
главницата;
- чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД- исковете за
мораторна лихва и обезщетение за забавено плащане от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът има правен интерес от воденето на тези искове,
понеже ответникът е подал своевременно възражение против издадената по
ч.гр.д.763/18г. на РС-Поморие заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми. Исковете са предявени в едномесечния срок от получаване указанията на
съда за това.
Ищецът твърди, че със заповед №РД-16-221 /26.03.2014г.
на Кмета на Община Поморие е разпоредено премахване на незаконен строеж,
собственост на ответника. Заповедта влязла в сила на 9.02.2016г. С покана за
доброволно изпълнение №94П-447-1 от 21.09.2016г. ответникът бил поканен да
премахне доброволно незаконния строеж в 14-дневен срок, но това не било сторено
от него. С възлагателно писмо от 16.11.2016г. и във връзка с договор от
18.01.2016г., Община Поморие е възложила на „Аква системс” АД да премахне
незаконния строеж на ответника. С протокол №4/14.12.2016г. били утвърдени
извършените дейности по премахване на незаконната постройка и изнасяне на
строителни отпадъци, като общата им стойност била 1289,32 лв. с вкл. ДДС. За
тази стойност била издадена фактура №1842/13.12.2016г., като задължението по
фактурата било платено от общината на 20.02.2017г. Сумата била преведена на НАП
въз основа на разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК. С оглед изложеното ответникът
следвало да възстанови на ищеца платената вместо него сума, ведно с лихвите от
момента на изплащането на сумата до окончателното погасяване на задължението.
Представени са писмени доказателства: заповед
№РД-16-221 /26.03.2014г. на Кмета на Община Поморие; акт от 18.02.2016г.;
покана за доброволно изпълнение; възлагателно писмо; фактура; протокол №4 за
изпълнение на дейности съгласно договор №6/18.01.2016г.; преводно нареждане; и
разпореждане от НАП до Община Поморие.
Ответникът е представил в законния срок отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Признава, че на
14.12.2016г. в дома му пристигнали служители на общината, полицията, както и на
„Аква системс” АД, като една от общинските служителки го уведомила, че
посещението им е свързано с премахването на селскостопанската му постройка. Започнали
да събарят кочината, докато прасето било вътре, поради което покривната
конструкция падала върху него. То избягало в нивата, а присъстващите се смеели
с глас. Започнали да събарят и помещението, в което ответникът съхранявал
своята зимнина и две бурета вино.
На 14.06.2017г. Х.Б., Н.Б./лица, с които ответникът е
водил друго дело и на които, според признанията му, в качеството на наследници
на И.Б.била издадена заповед за досъбаряне на постройката, пристигнали с
фадрома и два самосвала. Не му била представена писмена заповед, че са
ангажирани от общината да досъборят останалата част от постройката. Тези лица
натоварили строителните материали, заедно с вещите, които били в постройката,
след което разрушили и натоварили оградната мрежа с коловете. Оплакал се
двукратно в полицията, но му отказали съдействие.
Заявява, че никога не е получавал поканата за
доброволно изпълнение, описана в исковата молба. Признава, че е получил
заповедта за премахване на постройката, издадена на 26.03.2014г., в която
пишело, че влиза в сила в едномесечен срок. Заявява, че деянието, което е
извършено на 14.12.2016г. е сторено след изтичането на срока за изпълнение.
Прилага като доказателство постановление от
12.12.2018г. на ОП-Бургас, с което е отменено постановление на РП-Поморие от
29.10.2018г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№1069/2018г. на РП-Поморие. От съдържанието му се установява, че касае описания
в отговора на исковата молба случая от 14.06.2017г. /с третите за делото лица/,
срещу които ответникът е подал сигнал за това, че са унищожили негови вещи и са
му отнели вещи, а така също са били изложени оплаквания за бездействие на
органите на МВР по случая.
С определение от 9.03.2019г. съставът на районния съд
е разпределил правилно доказателствената тежест на страните, като с оглед
оспорванията на ответника е указал на ищеца, че следва да докаже фактическите
си твърдения, че е налице влязла в сила заповед, изпълнението на заповедта,
стойността на дейностите по премахването, както и плащането на цената от ищеца.
В проведеното от районния съд съдебно заседание
ответникът е заявил още, че оспорва стойността на извършените дейности, тъй
като е налице несъответствие в
изчисленията по таблицата. Признава, че наетите от фирмата двама работници за
15 минути съборили всичко и си заминали, а представителката на общината заявила
на ответника, че в рамките на два-три дни да почисти и подреди строителните
отпадъци, което той изпълнил. Заявява, че не е извършван демонтаж на дограма,
както и че нямало изхвърляне на отпадъци от фирмата. Затова оспорва стойността
на дейностите по събарянето. Поддържа твърденията си, че не е бил предупреден
нито устно, нито писмено, че предстоят такива действия, а всичко се случило
ненадейно. Конкретизирал е твърденията си за изтекла давност, като сочи, че е
изтекъл 2-годишния давностен срок за изпълнение на заповедта за премахването на
строежа.
Процесуалният представител на общината е заявил, че по
делото липсват спорове относно връчването и влизането в сила на заповедта.
Счита, че твърденията на ответника са такива за незаконосъобразност на
заповедта и са неоснователни. Не били ангажирани доказателства от ответника във
връзка с оспорванията му на извършените и описани в протокол №4 дейности по
събаряне.
В съдебно заседание съдът е докладвал делото, като е
указал на ищеца, че носи тежестта да докаже фактите, от които черпи правата си,
а на ответника- че следва да докаже обстоятелствата, изключващи отговорността
му.
Страните са заявили, че няма да сочат други
доказателства.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени
с исковата молба и с отговора. Няма данни ответникът- сега въззиваем, да е
правил някакви доказателствени искания пред районния съд, поради което
оплакванията в жалбата, че са оставени без уважение е неоснователно.
С обжалваното решение районният съд е уважил иска за
главницата и за законната лихва от датата на подаването на заявлението по
чл.410 ГПК, като е отхвърлил иска за мораторната лихва по съображения, че не е
установено ответникът да е бил поканен да изпълни задължението, поради което не
е изпаднал в забава.
Районният съд е приел, че по безспорен начин е
установено наличието на влязла в сила заповедна кмета за премахване на
незаконен строеж, собственост на ответника, както и че тя не е била изпълнена
доброволно от ответника. Установено било и че за премахването на строежа
ответникът е платил 1289,32 лв. Затова е счел, че ответникът следва да заплати
разходите във връзка с премахването на незаконния строеж на основание чл.225а,
ал.5 от ЗУТ. Ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца с
разходите за събарянето на незаконния строеж, които следвало да са в негова
тежест, поради което е приел, че иска за главницата е основателен.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства.
Доказателственото искане на въззивника да бъде задължена
общината да представи доказателства за собствеността си е оставено без
уважение, като преклудирано- понеже според данните от делото това искане се
преви за първи път пред въззивната инстанция. Отделно от това искането е и
неотносимо към предмета на делото, понеже искът не е за собственост, а за
заплащане на парична сума.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че в обжалваната част решението е валидно и
допустимо.
По същество същото е неправилно.
Не се спори, че със заповед №РД-16-221/ 26.03.2014г.
на Кмета на Община Поморие, на основание чл.225а ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ е наредено премахването на обект „Тухлена стопанска сграда”,
находяща се частично в имот Общинска урбанизирана територия с №00833.501.493 по
плана на гр.Ахелой и частично в имот с №00833.4.105, със статут на земеделска
територия- лозе в землището на гр.Ахелой, собственост на наследниците на Тома И.
Бучев. С нея, на ответника П.И.П., в качеството му на собственик на незаконния
строеж, е даден 60-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореждането,
считано от получаването на съобщението.
Заповедта е била оспорена от ответника по съдебен ред,
видно от констатациите в акта от 18.02.2016г. /л.6 от делото на РС/. След
извършена от въззивната инстанция справка в сайтовете на ВАС и ВСС се установи,
че заповедта е влязла в сила на 9.02.2016г., когато с решение №1335/9.02.2016г.
по адм.д.№8053/2015г. по описа на Върховния административен съд е потвърдено
решение №622/03.04.2015г. по адм.д.№868/2014г. по описа на АдмС- Бургас, с
което жалбата на ответника срещу заповедта е била отхвърлена.
Неоснователно е становището на въззивника за изтекла
давност за изпълнението на заповедта. Същата не е влязла в сила 14 дни след като
е била връчена на ответника /както е
посочено в нея/, тъй като последният я е обжалвал. По време на съдебното
производство давност не тече- така чл.115, б.”Ж” от ЗЗД. Заповедта е влязла в
сила и е подлежала на изпълнение, считано от 10.02.2016г.
В разпоредбата на чл.225а, ал.3 от ЗУТ е предвидено,
че заповедта се изпълнява принудително по ред, определен с наредба на общината,
ако не бъде изпълнена доброволно в предвидения в заповедта срок. Към датата на
премахването на процесната постройка действаща е била Наредба №13 за реда и
условията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават
непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите и за реда и начина
на премахването на незаконните строежи на територията на Община Поморие, приета
с Решение № 829, взето с протокол № 30 от 21.11.2013г. на Общински съвет –
Поморие. В нея подробно са описани редът
и условията за премахването на незаконните строежи, както и документите, които
се съставят, за удостоверяване на действията на служителите на администрацията
по тази наредба. При формирането на правните си изводи съдът е ползвал
публикувания на интернет- страницата на Община Поморие текст на Наредбата,
който е идентичен с всички останали публикувани редакции на същата наредба
/съдържащи се в раздел „архив“, считано от приемането на Наредбата/.
В случая срокът за доброволно изпълнение, посочен в
заповедта е до 60 дни от поканата за доброволно изпълнение. Понеже заповедта е
била оспорена от ответника, дадения в заповедта срок за доброволно
изпълнение е неприложим /т.е. не може да
се приеме, че този срок е започнал да тече автоматично с влизане в сила на
заповедта и е изтекъл към 9.04.2016г./.
На основание чл.277, ал.1 АПК, покана за доброволно
изпълнение на заповедта е била отправена до ответника на 21.09.2016г. /л.8 от
делото на РС/. По делото няма каквито и да било доказателства, че поканата е
била връчена на ответника. Въпреки своевременното оспорване на това
обстоятелство от страна на ответника с отговора на исковата молба, както и правилно
разпределената от съда доказателствена тежест- че ищецът следва да докаже че са
настъпили предпоставките за принудително изпълнение, ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Следователно няма данни, че към 14.12.2016г.,
когато е извършено принудителното изпълнение, е бил изтекъл 14-дневният срок за
доброволно изпълнение на заповедта от страна на ответника.
Ето защо, при липсата на доказателства в обратната
насока, въззивната инстанция намира за основателни оплакванията на ответника,
че принудителното събаряне е започнало изненадващо за него, без да е бил изобщо
уведомен за това. След като не се установява, че е изтекъл срокът ищецът
доброволно, на свои разноски да премахне обекта, не може да се направи
обоснован извод, че за общината е възникнало правото по чл.225а, ал.1, т.1 ЗУТ
да премахне незаконната постройка за сметка на собственика ѝ. Това
обстоятелство е достатъчно за отхвърлянето на иска.
Само за пълнота на изложението и във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се посочи и следното:
Отново в разрез с доказателствената тежест за
установяване на правно-релевантните обстоятелства, ищецът не е ангажирал и
доказателства за действителното извършване на дейностите по принудителното
премахване на незаконния строеж, описани в Протокол №4 от 14.12.2016г. Налице е
своевременно оспорване от ответника на вида и стойността на извършените от
фирмата дейности, поради което ищецът е следвало да докаже, че дейностите,
описани в протокол №4 от 14.12.2016г. са били действително извършени /от тях се
признава само събарянето на покрива и на оградата/.
По делото са представени протокол №4 с дата 14.10.2016г. /л.11/ за изпълнени
дейности съгласно договор №6/18.01.2016г. и фактура №1842 от 13.12.2014г.
/л.10/. В протокола е отразено, че за премахването на постройката в с.Ахелой са
извършени: разваляне на скатен покрив с дървена конструкция, демонтаж на
дограма, разваляне на зидария от тухли, ръчно прехвърляне и пренасяне на
строителни отпадъци до 10м.; товарене на строителни отпадъци механизирано с транспорт
и превоз на строителните отпадъци на депо до 10 км. Отразено е, че стойността
на тези дейности е 1289,32 лв. с ДДС. С дата, предхождаща тази на съставянето
на протокола, въз основа на този протокол е издадена фактура №1842 за сумата от
1289,32 лв. с ДДС. Издател е „Аква системс“ АД в качеството на доставчик, а
като получател на услугата на описаната стойност е посочена Община Поморие. Констатираното
несъответствие между датата на издаване на фактурата /отразена в същата и като
дата на данъчното събитие- 13.12.2016г./ и тази на съставянето на протокола, когато е
извършено премахването на незаконната постройка, е достатъчно да се приеме, че доказателствената
стойност на този протокол е разколебана, макар ответникът да не е ангажирал доказателства за опровергаване
на съдържанието му. Освен това съдържанието на протокола не съответства на
изискуемото според Образеца, съдържащ се в Приложение №4 към чл.24 от
цитираната по– горе наредба.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи:
За да възникне правото на общината, да си възстанови по
реда на чл. 225а, ал.5, т.1 от ЗУТ платените вместо собственика на незаконния
строеж разходи за принудителното му събаряне е необходимо осъществяването на
сложен фактически юридически състав, чиито предпоставки са следните:
1/ влязла в сила заповед на кмета на общината,
издадена на основание чл.225а ЗУТ, с която е разпоредено събарянето на обекта;
2/ изтекъл срок за доброволно изпълнение на заповедта
/който започва да тече от получаване на поканата за доброволно изпълнение по
чл.277, ал.1 АПК/;
3/ констатирано по надлежния ред /чл.15 от Наредбата/
неизпълнение на заповедта от страна на собственика на незаконния строеж;
4/ възлагане на дейностите по принудителното събаряне
на възложител /чл.16 и сл. от Наредбата/;
5/ определяне от лицето, издало заповедта за
премахване /в случая- Кмета на Общината/ на ден и час за премахване на
незаконния строеж;
6/ уведомяването на всички заинтересувани лица за
датата и часа на принудителното изпълнение /чл.18 от Наредбата/;
7/ извършването на дейностите във връзка с
принудителното събаряне на незаконния строеж /чл.19-23 от Наредбата/;
8/ съставяне на протокол по образец, съгласно
приложение №4 към чл.24 от Наредбата, в
който се отразяват извършените дейности, както и състоянието, в което е обекта
след принудителното изпълнение на заповедта
9/ окончателно почистване на терена от отпадъците и
материалите /чл.25 от Наредбата/.
10/ плащане от общината на
разходите за дейностите по премахването на изпълнителя.
В случая, по делото се
установяват първата и десетата от цитираните по-горе предпоставки, макар, че с
оглед оспорванията на ответника ищецът следваше да докаже чрез пълно и главно
доказване най-малкото наличието и на втората, петата и шестата от тях. Няма
данни на ответника да е връчена поканата за доброволно изпълнение по чл.277,
ал.1 АПК, за да може при желание да я изпълни доброволно, за своя сметка, нито
да е бил уведомен за датата, на която ще се извърши принудителното изпълнение,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение да репарира извършените
от общината разходите по предприетите на 14.12.2016г. действия по принудително
изпълнение на заповедта за събаряне на незаконния му строеж.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а
вместо него следва да се постанови ново, с което иска за главницата бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не се
дължат разноски- както за заповедното, така и за исковото производство /двете
инстанции/.
Въззивникът не е представил доказателства за сторени
разходи по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 228 от 30.10.2019г. по гр.д.№162 по описа за
2019г. на РС- Поморие В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че по отношение на П.И.П. *** съществува
вземане на Община Поморие по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №367/21.12.2018г. по ч.гр.д.№763/2018г. по описа на РС- Поморие за
сумата от 1289,32 лв., представляващи стойността на дейностите във връзка със
събаряне на незаконен строеж на основание заповед № РД-16-221/26.03.2014г., за
парично вземане, произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срок по
чл.277, ал.1 АПК, както и законната лихва върху тази сума от 18.12.2018г. до
окончателото ѝ изплащане, както и в частта за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска Община Поморие против П.И.П. ЕГН:********** ***
за установяване между страните, че П. дължи на общината сумата от 1289,32 лв.,
представляващи стойността на заплатените от общината дейности във връзка със
събаряне на незаконен строеж, извършени въз основа на заповед №
РД-16-221/26.03.2014г. на Кмета на Община Бургас, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК- 18.12.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Поморие за
присъждане на разноски за заповедното и исковата производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.