РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Силистра , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420100981 по описа за 2020 година
Ищците Г. Д. П. и Й. Т. П. твърдят, че ответницата е тяхна снаха, съпруга на сина им
Т.Й. П., както и че към момента съпрузите се намират във фактическа раздяла, а помежду им
тече бракоразводен процес. След раздялата ответницата продължила да ползва семейното
жилище, което било собственост на нейните свекър и свекърва, а синът им заедно с едната
от внучките им установил местоживеенето си в жилището на своите родители. При тези
обстоятелства ищците призовали снаха си да напусне техния имот, находящ се в гр.С.
ул."Б.в."№, вх. ет. представляващ СОС с идентификатор ...................по кадастралната карта
и регистри на гр. С., одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК с площ
от 76,75 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 10 и 4,20 % ид.ч. от общите
части на сградата, но тя отказала да стори това, въпреки че притежавала наследствен имот в
гр. Силистра, който би могла да ползва за задоволяване на жилищните си нуждае. Поради
изложените причини ищците молят съда да осъди ответницата да опразни техния имот,
както и да им присъди направените по делото разноски.
Ответницата П.С. З. – П. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Твърди, че с решението по бракоразводното дело със сина на ищците
съдът следва да се произнесе по ползването на процесното жилище, което има статут на
семейно, а също така заявява, че то е ремонтирано и обзаведено с нейни средства и усилия.
В допълнително становище от 03.02.2021 г. заявява, че жилището е предоставено за
ползване като привременна мярка, постановена чрез протоколно определение на 12.03.2020
г. по бр.д. № 64 по описа на РС – Д. за 2020 г., както и че към момента делото е висящо пред
ОС – С., поради което привременната мярка не е изгубила своето действие. При отхвърляне
1
на иска претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.
Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в представен по делото НА № ..., т.
..по описа на СВ – С. за 2013 г., ищцата Г. Д. П. в качеството си на купувач придобила
правото на собственост върху СОС с идентификатор ...........по кадастралната карта и
регистри на гр. С., одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр.С. ул."Б.в."№, вх. ет. ап. ...и с площ от 76,75 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение №
10 и 4,20 % ид.ч. от общите части на сградата, като с оглед съпружеската обвързаност с
ищеца Й. Т. П., имотът получил статут на СИО. По делото не е спорно, че след закупуването
му апартаментът бил предоставен за послужване на семейството на сина на страните Т.Й. П.
и съпругата му – ответница по делото, и се превърнал в тяхно семейно жилище; не се спори
също така относно фактическата раздяла на съпрузите, настъпила преди година и половина,
след която ответницата продължила да ползва жилището заедно с едното от родените от
брака деца, докато съпругът заедно с другото дете напуснал имота и се установил в дома на
своите родители.
Чл. 249, ал. 1 ЗЗД гласи, че с изтичане на уговорения срок или след ползуването
заемателят е длъжен да върне вещта, а според ал. 2 на същата разпоредба ако времето или
целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска
връщането на вещта. Стана ясно, че в конкретния случай процесният апартамент е бил
предоставен безвъзмездно от ищците за послужване на семейството на техния син и снаха,
така че при липсата на уговорка за конкретен срок на ползването заемодателите са в правото
си да потърсят във всеки момент по свое усмотрение връщането на предоставената вещ.
Извършването на разходи за ремонти и обзавеждане на жилището от лицето, което си служи
с него, не променя правото на собственост върху същото и не предоставя на това лице
възможност да го ползва за по – продължителен срок от предвидения в чл. 249 ЗЗД. Поради
изложените причини съдът счита, че не е налице основание, на което ответницата да
продължи за в бъдеще да държи имота на своите свекър и свекърва, с оглед на което
предявеният от последните иск за предаване на владението върху него се явява основателен
и като такъв следва да се уважи.
Чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК гласи, че писменият отговор на ответника трябва да съдържа
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а съгласно чл. 133
ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния
2
случай в подкрепа на възраженията си срещу иска в писмения отговор ищцата не е
изтъкнала обстоятелството, че процесното жилище е предоставено за ползване като
привременна мярка, постановена в хода на провеждането между нея и съпруга съдебно
производство за разтрогване на сключения брак, поради което съдът счита, че правото да
наведе този факт на по – късен етап – в случая със становище от 03.02.2021 г., е
преклудирана поради изтичане на предоставения срок за отговор (на 05.10 2020 г.) и
поради липсата на непредвидени обстоятелства, обосноваващи невъзможността да спази
този срок. Отделно от това чл. 56, ал. 3 СК допуска възможност да предоставяне на
семейното жилище, собственост на близки на единия съпруг, на другия съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, за максимален срок от една година; в
конкретния случай този срок е изтекъл, тъй като привременните мерки, на които
ответницата се позовава, са предприети на 12.03.2020 г. с определение от същата дата по
бр.д. № 64 по описа на РС - Д. за 2020 г. По мнението на съда максималният законов срок по
чл. 56, ал. 3 СК не би могъл да се превишава нито поради продължилото след изтичането на
една година действие на останалата част от привременните мерки, постановени с
определение от 12.03.2020 г., нито чрез постановяване на окончателен съдебен акт, което
обосновава неоснователност на преклудираните възражения на ответницата, в случай че
същите бяха предявени в съответния срок.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 480 лв. за адвокатски хонорар, а
поради липсата на доказателства за внесена по делото държавна такса, ответницата следва да
заплати такава в размер на 50 лв. по сметка на РС – Силистра. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.С. З. – П. с ЕГН ********** от гр.С. ул."Б.в."№, вх. ет. ап. ..да предаде
на Г. Д. П. с ЕГН ********** и Й. Т. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С. владението
върху СОС с идентификатор ........... по кадастралната карта и регистри на гр. С. одобрени
със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.С.
ул."Б.в."№, вх. ет. ап. ...и с площ от 76,75 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 10 и 4,20 % ид.ч. от
общите части на сградата.
ОСЪЖДА П.С. З. – П. с ЕГН ********** от гр.С. ул."Б.в."№, вх. ет. ап. ..да заплати
на Г. Д. П. с ЕГН ********** и Й. Т. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С. направените
по делото разноски в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лв.) за адвокатски
хонорар.
3
ОТХВЪРЛЯ искането на П.С. З. – П. с ЕГН ********** от гр.С. ул."Б.в."№, вх. ет. ап.
..за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.С. Златева – П. с ЕГН ********** от гр.С. ул."Б.в."№, вх. ет. ап. ..да
заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от 15.03.2021 г.,
пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4