РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Белоградчик, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200184 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. К. от с. В., обл. В., ул. ”П.” № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 9/05.06.2023 г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с
което й е наложена "глоба" в размер на 1400,00 лв., на основание чл.151 ал.1
т.4 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по
чл.112 ал.1 т.1 от същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. В с. з. представителят на жалбоподателя
поддържа жалбата, като оспорва по същество извършването на нарушение от
негова страна, навежда доводи за съществени процесуални нарушения при
издаване на НП – а именно санкциониране за същото нарушение на друго
лице – Кмета на общината, който е и заплатил наложената му санкция „глоба“
за същото деяние, също така - за наличие на причини, възпрепятствали
жалбоподателя да изпълни задълженията си – липса на правна възможност за
осъществи почистване на замърсени територии, липса на работна ръка и
1
техника, за да може кметския наместник да извършва подобни дейности.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява по делото от
упълномощен представител, който оспорва жалбата, твърди че е доказано
извършването на нарушението и иска потвърждаване на НП. Същото
становище се подържа и в представената писмена защита – установено админ.
нарушение, вина и авторство на деянието, надлежно оправомощаване на
жалбоподателя от кмета на общината, липса на ограничаване от закона вида
собственост на контролираните за замърсявания територии. Отрича се
твърдението на представителя на жалбоподателя, че за същото деяние има
наложено вече наказание на друго лице – твърди се ,че санкция има наложена
за друг вид провинение на Кмета на Община Д., макар и отнасящо се до
същите замърсени територии, предмет на АУАН и НП , разглеждани по
делото. Прави се и искане за присъждане на разноски по делото –
възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните,
и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери
следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД- 02-31/06.01.2020 г. Кметът на Община Д.
оправомощил кметовете и кметските наместници на селата от общината, вкл.
и кметския наместник на с. В., община Д. – жалбоподателят М. К.- да
изпълняват задълженията и контрола на дейностите, свързани с управление
на отпадъците, съгл. ЗУО и Наредба на общината, приета на основание този
закон - всеки на територията на съответното кметско наместничество / на осн.
чл.112 ал.1 от ЗУО/. Също така, със заповедта се възлагали и правомощия по
организиране и контролиране на чистотата на населените места, поддържане
опазването и разширяването на селищните зелени системи, в населените
места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното
разнообразие, на ландшафта и на природното и културно наследство в тях.
На 17.03.2023 г. служители на РИОСВ-Монтана – М. А., Р. Ц. и М. А., в
присъствието на служители на кметския наместник на с. В., общ. Д. – М. М. К.
извършили проверка на теР. в землището на с. В., общ. Д.. Служителите на
РИОСВ-Монтана установили, че в обходените теР. – имоти кад. № 11778.43.5
в м. „Кошаран“, № 11778.7.1 в м. „Млаките“, № 11778.2.13 в м. „Млаките“ и
№ 11778.3.39 в м. „Лицето“, в същото землище, имало замърсявания с
2
отпадъци, които подробно описали в констативен протокол №УОмм,ма-
07/17.03.23 г. Протоколът бил връчен на кметския наместник К., която го
приела и подписала. В него било отразено, и че ще бъде връчен и на Кмета на
Община Д. – за сведение и изпълнение на предписания, които били дадени
към кмета с този протокол / а именно, в срок до 31.03.23 г. да бъдат
почистени замърсените с отпадъци теР. в с. В., описани подробно в т.1 и т.2
от протокол, което е задължение на кмета на общината съгл. чл.19 ал.1 и ал.3
т.13 от ЗУО, както и по Наредбата на общината относно условията и реда за
третиране на отпадъците, образувани на територията на общината/ .
Предвид констатираното на 17.03.23 г. и заповедта на кмета на община
Д. № РД-02-31/06.01.2020 г., проверяващите преценили, че отговорно лице
освен кметът на общината, е и кметският наместник на с. В., като последният
е извършил нарушение по чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО, тъй като към 17.03.2023 г.,
не е осъществил контрол по управление на отпадъците, като не е извършил
проверки за чистота на територията на с. В., не е установил замърсявания с
отпадъци в землището на населеното място, не е уведомил кмета на общината
за наличието на замърсявания с отпадъци и не е предприел незабавни мерки
за почистване на замърсените с отпадъци теР..
В последствие, М. А. съставила АУАН № УОмм-07/11.05.23 г. за
извършено нарушение по чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО на М. К., в качеството й на
кметски наместник на с. В., община Д.. В акта като свидетел на установяване
на нарушението и съставяне на акта, актосъставителят вписала колегата си М.
А., а като свидетел на съставяне на акта само – колегата си Бл. Г..
Свидетелките подписали акта. Актът бил връчен на нарушителя, като К.
отразила възражение – че за състоянието на сметищата е уведомена
общината, устно.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 9/05.06.2023 г. от Директора на РИОСВ-Монтана.
Освен съставения АУАН № УОмм-07/11.05.23 г. на М. К., с КП
№УОмм,ма-07/17.03.23 г. били дадени и предписания на Кмета на Община Д.
: в срок до 31.03.2023 г. да се почистят замърсените с отпадъци теР., описани
в КП, за което да се уведоми след това РИОСВ-Монтана. Поради
неизпълнение в срок на така вменените на кмета на община Д. задължения с
цитирания КП, констатирано през м. май 2023 г., на него му бил съставен
3
АУАН и издадено НП - № 15/23.06.2023 г. на Директора на РИОСВ-Монтана,
за нарушение на чл.156 ал.1 предл.1 вр. чл.113 ал.1 от ЗУО. Наложената му
санкция – „глоба“ в размер на 2000,00 лв. той заплатил.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е не
основателна.
Фактическата обстановка, установена при проверката, извършена от
служителите на РИОСВ-Монтана – не се оспорва от страните по делото.
Безспорно е установено замърсяване с битови и строителни отпадъци на теР.
в землището на с. В., община Д., подробно описани в АУАН и НП.
Спорно по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това действие или бездействие е извършено виновно, както и правилно ли е
вменена административнонаказателна отговорност на жалбоподателя,
допуснато ли е нарушение на процесуалните правила в хода на
административно наказателното производство.
Съдът намира, че установената по-гореизложена от него фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля
на жалбоподателя, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 НПК писмени доказателства, които изцяло кореспондират помежду си
и са непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги кредитира с доверие.
Не се спори от страните , че жалбоподателят има качеството кметски
наместник на с. В., община Д., обл. В., което обстоятелство е и общодостъпно
и проверимо в публичното интернет пространство. Като един от всички кмет.
наместници в общината, и на М. К., със Заповед № РД- 02-31/06.01.2020 г. на
Кмета на Община Д., са предоставени права и вменени задължения по
контрола на дейностите, свързани с управлението на отпадъците, съгл. ЗУО и
Наредбата на общината, приета на основание този закон.
Съдът се съгласява с аргумента на представителя на АНО, че ЗУО не
разграничава вида собственост – частна или общинска, на теР.те в една
община, които следва и да бъдат контролирани за замърсявания. Съгласно чл.
4
19. (1) от посочения закон „Кметът на общината организира управлението на
битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия,
съобразно изискванията на този закон и Наредбата по чл. 22“. Т.е. без
значение е кой притежава даден имот и дори земеделски ли е той или не,
стига същият да попада в територията на общината, дейностите във връзка с
недопускане/отстраняване нерегламентирано натрупване на отпадъци в него
– може и следва да бъдат контролирани от Кмета на съответната община.
Пак съгласно регламентираното в закона – чл.112 ал.1 от ЗУО,
контролът по управление на отпадъците в землището на всяко едно населено
място от общината, Кметът на последната може да възложи на конкретни
длъжностни лица. Това и в случая е сторено от Кмета на Община Д. с негова
Заповед № РД- 02-31/06.01.2020 г.
По делото не се събраха доказателства кмет. наместник на с. В., към
17.03.23 г. да е била упражнила контрол по дейностите , свързани с
управление на формираните няколко замърсявания – натрупване на битови и
строителни отпадъци, в четири имота в землището на селото. И в частност да
проконтролира дейностите, свързани с образуване на отпадъци – битови и
строителни, по см. на чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО.
Доводите, че кметските наместници /или поне жалбоподателят/ не
разполагат с работна ръка и техника за почистване на вече образувани
нерегламентирани отпадъци, са неоснователни. Нормално е в една община, да
не могат да бъдат осигуР. както хора, така и машини за всяко населено място
поотделно, които да извършват почистване на отпадъците, но това не
освобождава представителя на местната власт, за населеното място, от
необходимостта да предприема на действия за почистването на отпадъците.
Какви конкретни действия и как ще организира тази дейност е въпрос на
негови организационни решения и умения, макар и съвместно с
ръководството на самата община.
Разпитаният свидетел по искане на самия жалбоподател – свид. Ив. Т.,
служител на общ. Д. даде показания пред съда, за станали му известни факти
– от самия кмет на общината, че М. К. е уведомила устно, по телефон, кмета
на общината за „нерегламентирано изхвърляне на боклук“. Няма пречка
съдът да приеме за достоверни думите му. Този свидетел обаче, не указа за
кой случай става въпрос, кога е станало това въобще, като обясни за
5
принципни събития в общината – регулярно събиране за обсъждане и
указания на кмета, относно недопускане нерегламентирани сметища. Разказа
и какви мерки се вземат след като се установят такива. Но, както посочи
съдът, въобще не се установи за какви замърсявания свидетелства този
свидетел – кога са се формирали, кога са установени от кмет. наместник и
кога е съобщено на кмета на общината, както и в този случай – предприети ли
са и защо не, ако не са, обичайните действия – „изпращане на машини за
почистване и поставяне на забранителни табели“. Или съдът не можа да
обвърже думите на свид. Табаков с конкретния предмет на делото –
установеното на 17.03.2023 г. натрупване на отпадъци в няколко имота, в
землището на с. В..
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че М. К.
към 17.03.2023 г. е нарушила разпоредбата на чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО.
С издаването на представено по делото НП № 15/23.06.2023 г. на
Директора на РОИСВ-Монтана, не се нарушават никакви правила на админ.
нак. производство и принципи за реализиране на админ. нак. отговорност.
Това постановление на АНО е издадено срещу лице, различно от
жалбоподателя, и въпреки, че касае натрупани нерегламентирано отпадъци в
землището на с. В., общ. Д., установени при същата проверка на контролните
органи – 17.03.23г., то има съвсем друг предмет , като състав на админ.
нарушение - – неизпълнение от Кмета на Общ. Д. на вменени му не от закона,
а конкретно от контролните органи задължения. Става въпрос за дадени на
отговорния субект предписания по см. чл. 113 ал.3 от ЗУО, които той в
указания му срок не е изпълнил, с което е осъществил състава на съвсем
друго нарушение – по чл.156 ал.1 предл .1 от ЗУО.
По отношение наложеното на жалбопод. М. К. админ. наказание
–“глоба” в размер на 1400,00 лв., съдът намира, че при неговото определяне
административно - наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27
ал.2 от ЗАНН и е отчел в достатъчна степен всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, степента на обществена опасност на
деянието, както и това, че нарушението вероятно е първо такова от страна
жалбоподателя / няма данни за други подобни прояви/, като е определил
санкцията в минималния размер, който в случая е 1400,00 лв.
6
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на
казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на
същата – юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
също претендирани разноски от посочения представител, като
възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно
указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до
23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт /или друг служител с юридическо образование/, в размер на
80,00 лв. – предвид и размера на наказанието, определено с решението на съда
– минималния такъв.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9/
05.06.2023 г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което е наложена на М. М.
К. от с. В., обл. В., ул. ”П.” № ..., с ЕГН **********, "глоба" в размер на
1400,00 лв., на основание чл.151 ал.1 т.4 от Закона за опазване на околната
среда, за извършено нарушение по чл.112 ал.1 т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА, М. М. К. от с. В., обл. В., ул. ”П.” № ..., с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на РИОСВ-Монтана, с адрес гр. М., обл. М., ул. „Ю. И.” № ..., с
БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд -В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7