П Р И С Ъ
Д А № 253
гр.Белоградчик,
22.11.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав
в публично съдебно заседание на двадесети и
втори ноември две хиляди и единадесета година, в
състав:
Председател: АННА
КАЙТАЗКА
Съдебни
заседатели: Т.П.
Т.Т.
при участието на
секретаря Ж.Е., в присъствието на мл. прокурора
СВ.П. , като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 235 по
описа за 2011г., въз основа на закона и данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Л.С.Ц.
- роден на ***г***,
жив. в гр.М., обл.М.,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11/12.07.2010г. в с.Р., обл. В., в условията на
повторност, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Н.С.К., П.П.А. и В.П.Ш., от мрежа с ниско напрежение,
собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил кражба на меден ел.
проводник : 60 м. тип М-16 кв.мм. и 360 м. тип М-25 кв.мм., на обща стойност 996,00
лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.т.т.4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и
чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, което да се търпи в “затвор” на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимият Н.С.К. - роден на ***г***, жив. в гр.М., българин,
български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11/12.07.2010г. в с.Р., обл. В., в условията на
повторност, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Л.С.Ц., П.П.А. и В.П.Ш., от мрежа с ниско напрежение,
собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил кражба на меден ел.
проводник : 60 м. тип М-16 кв.мм. и 360 м. тип М-25 кв.мм., на обща стойност
996,00 лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.т.т.4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като на осн.
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното на подс.Н.С.К. наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият В.П.Ш. - роден на ***г***, жив. в гр.М., обл.М., българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11/12.07.2010г. в с.Р., обл. В., в условията на
опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Л.С.Ц., П.П.А. и Н.С.К., от мрежа с ниско напрежение,
собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил кражба на меден ел.
проводник : 60 м. тип М-16 кв.мм. и 360 м. тип М-25 кв.мм., на обща стойност
996,00 лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.т. 4
и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1
б.”а” от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като
на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, което да се търпи в “затвор” на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, като на осн.чл.304 от НПК съдът признава за невинен и оправдава Ш. по обвинението да е
извършил деянието и във вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият П.П.А. - роден на ***г***, жив. в гр.М., обл.М., българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11/12.07.2010г. в с.Р., обл. В., в условията на
опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Л.С.Ц., В.П.Ш. и Н.С.К., от мрежа с ниско напрежение,
собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил кражба на меден ел.
проводник : 60 м. тип М-16 кв.мм. и 360 м. тип М-25 кв.мм., на обща стойност
996,00 лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.т. 4
и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1
б.”б” от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като
на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, което да се търпи в “затвор”.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Л.С.Ц., Н.С.К., В.П.Ш.
и П.П.А. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/ по сметка
на ОД-П-Видин направените по делото разноски, в
размер на 25,00 /двадесет и пет /лева – възнаграждение за вещо лице в
досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /22.11.2011г. по НОХ дело №235/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Л.С.Ц. ***, Н.С.К., В.П.Ш. и П.П.А. ***, е повдигнато обвинение затова, че в
условията на повторност - по отношение на подс.Л.Ц. и
Н.К., а в условията на опасен рецидив – по отношение на В.Ш. и Пл.А., четиримата след предварителен сговор помежду си, използвайки
техническо средство /два чифта клещи/, на 11/12.07.2010г. в с. Р., обл.В., от мрежа с ниско напрежение, собственост на ЧЕЗ
“Разпределение България” АД, извършили кражба на меден ел. проводник : 60
м. тип М-16кв.мм. и 360 м. тип М-25
кв.мм., на обща стойност 996,00 лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение
България” АД - престъпление по чл.195,
ал.1, т.т.т.4, 5 и 7 от НК - по отношение на подс.Л.Ц.
и Н.К., по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1,
т.т.4 и 5 във вр. чл.29, ал.1, б."а" и
"б" от НК - по отношение на подс.В.Ш. и по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във
вр. чл.29, ал.1, б."б" от НК по отношение
на Пл.А..
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" в размер над
минималния за съответните състави по НК, предвид предходните осъждания на
подсъдимите, като се отчете и факта, че двама то тях не се явяват пред съда, а
като смекчаващи вината обстоятелства – се отчетат самопризнанията на подс.Ш. и К. в хода
на досъдебното производство и възстановената имущ.
щета.
Подс.Л.Ц. – не е намерен на
посочения от него адрес по делото, респ. не е призован лично за делото, а чрез
защитника си. Подс.Пл.А. е получил първата призовка
по делото – чрез съпругата си, но също не се явява в с.з., като след
постановеното принудително довеждане на този подсъдим – е установено, че същият
е напуснал територията на РБългария, и се намира в
чужбина. Делото бе разгледано в
отсъствие на подс.Ц. и А., като те са
представлявани от назначеният им още на досъдебното производство защитник по
реда на ЗПрП.
Подсъдимите К. и Ш., правят принципни
самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвин.акт,
но в с.з. не са давали подробни обяснения, молят съда за снизхождение.
Защитникът
на подсъдимите, адв.В.В., излага аргументи за наказания
под минималния размер с прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като изтъква
следните смекчаващ вината на подзащитните му : всички има тежко социални
положение, семейства с много деца, за които следва да се грижат, направили са
пълни самопризнания в хода на досъдебното производство, а щетите, причинени с
деянието – са напълно възстановени, и то еднолично то подс.Пл.А..
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доводите
на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подс.Л.С.Ц. е роден на ***г***, живее в с.Я., обл.М., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН му е **********.
Подс.Ц. е
осъждан многократно с влязли в сила присъди, както
следва: 1.С влязла в сила присъда на
06.10.1986 г. по НОХД 301/1986 г. на Военен съд С. подсъдимия е осъден на: 1
година “лишаване от свобода” за престъпление по чл.297 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, на 1,8 год. “лишаване то свобода” за
престъпление по чл.381 от НК, на 1,3 год. «лишаване от
свобода» за престъпление по чл.346 ал.2 б"а"
и"б" във вр. с. чл.20 ал.2 от НК, и на 10
месеца “лишаване от свобода” за престъпление по чл.255 т.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. На осн. чл.23 от НК е определено едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ – 1,8 год. “лишаване от
свобода” при първоначален строг режим. 2.С влязла в сила присъда на
17.07.1989 г. по НОХД 163/1989 г. на Военен съд П.подсъдимия
е осъден на : 1 година “лишаване от свобода” за престъпление по чл.381 НК, на
3,6 год. “лишаване от свобода” за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 НК, на 1 месеца арест за
престъпление по чл.254 във вр.с чл.251 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20
ал2 и чл.43 ал.6 НК и на 2 години “лишаване от свобода” за престъпление по чл.
346 ал.2 б"а"и"б"от НК ал.2 и ал.3 във вр.с
чл.20 ал.2 НК. На осн. чл.23 ал.1от НК е определено
общо наказание 3,6 години “лишаване от
свобода”. На осн. чл.24 от НК – е УВЕЛИЧЕНО на 4 години
«лишаване от свобода» при първоначален СТРОГ режим. 3. С влязла
в сила присъда на 28.06.1995 г. по НОХД 56/1995 г. на ВОС подсъдимия е осъден
за престъпление по чл.198 от НК, като му е наложено наказание 7 години
“лишаване от свобода”. 4. С влязло в сила определение на 09.04.2001 г. по НЧХД 89/2001 г. на РС Л.
подсъдимия е осъден за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5
във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр.
с чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца “лишаване от
свобода” при първоначален СТРОГ режим. 5.С влязла в сила присъда на
11.10.2006 г. по НОХД 441/2005 г. на РС Л. подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр. с чл.55
ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца “лишаване от свобода”. На
осн. чл.25-23 от НК - КУМУЛИРА наказ. по НОХД № 89/01г. и НОХД № 441/05г., като
опред.едно ОБЩО - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при СТРОГ РЕЖИМ. На осн.
чл.25 ал.2 от НК - ПРИСПАДА изтърпяното по НОХД № 89/01 г. 6. С влязло в сила споразумение
на 09.07.2010 г. по НОХД 176/2010 г. на БРС подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК като му е наложено наказание три месеца “лишаване от свобода”, при
първоначален СТРОГ режим, като същото бъде изтърпяно в затворническо заведение
от типа затвор.
Подс.Н.С.К. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не
работи, ЕГН **********.
Подс.К. е осъждан, както следва: 1. С влязло
в сила определение на 13.03.2006 г. по НОХД 29/2006 г. на РС М. подсъдимия е
осъден за престъпление по чл.129, ал1 от НК НК, като
му е наложено наказание ТРИ месеца “лишаване то свобода” , чието изпълнение се
отлага на основание чл.66 от НК за срок от ТРИ години. 2. С влязла в сила
присъда на 06.04.2006 г. по НОХД 19/2006 г. на РС М. подсъд.
К. е признат за виновен за: престъпление
по чл.216,ал.1 във вр. с
чл.55,ал.1,т.2,б."б" от НК, като му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, като
на основание чл.42а,ал.2,т.1,т.2 и т.6 от НК
му налага следните проба ционни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ
адрес, за срок от една година 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година 3.безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 150 работни часа в рамките на една
календарна година. Подсъдимия е признат за ВИНОВЕН и за престъпление по
чл.195,ал.1,т.4 и т.5,във вр. с чл.197,ал.3 НК, като
му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а,ал.2,т.1 и т.6 от НК
му налага следните пробационни мерки: 1.задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година 2.задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година
3.безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на
една календарна година. На основание чл.23,ал. 1 от НК КУМУЛИРА наказанията по
посочените по-горе деяния и ОПРЕДЕЛЯ едно общо, най-тежкото от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ като на основание чл.42а.ал.2,т.1,т.2 и т.6 от НК определя следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година 3.безвъзмезден
труд в полза на обществото за 150 часа в рамките на една календарна година.
Съдът
приема, че относно първото си осъждане, подс.К. е
реабилитиран по право – с присъдата е определен изпитателен срок от три
години, които са изтекли на 13.03.2009г., като К. не е извършвал в този изпитателен
срок друго деяние въобще / наказанието пробация е наложено за деяние извършено
преди първото осъждане – на 31.08.2005г./.
Подс.В.П.Ш.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН му е **********.
Подс.Ш. е
осъждан, както следва: 1. С влязла в сила присъда на 06.03.2001 г. по НОХД
128/1999г. на Районен съд М. подсъдимия е осъден за престъпление по чл.195 ал.1
т,4 и 5 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 НК като му е
наложено наказание 1 година “лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 2 години от
влизане на присъдата в сила. 2. С влязла в
сила присъда на 06.08.2002 г. по НОХД 148/2002 г. на Районен сьд М. подсъдимия е признат за виновен за престъпление по
чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 във вр-чл.26 ал.1 НК, като е
осъден на 1 година “лишаване то свобода” . На осн.чл.66 ал.1 от НК отлага
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила. 3. С влязла в
сила присъда на 29.12.2006 г. по НОХД №209/2006 г. на Районен съд Монтана
подсъдимия е осъден за престъпление по чл.196,ал.1 ,т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т.З, пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б."б" във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК като е
осъден на 8 месеца «лишаване от свобода», което следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим, съгласно чл.47, ал.1,
б."б" от ЗИН. ПРИЗНАВА подсъд. В.П.Ш. за НЕВИНЕН И
ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършена кражба на вещи от
владението на М. П. Г. от гр. М., на
стойност за разликата от 621.75лева до 1 111. 65 лева. Настоящата
присъда е обжалвана пред Окръжен съд-М. и потвърдена
изцяло с Решение от 29.12.2006 г. по ВНОХ № 390/06 г. на МОС. РС М.с определение влязло в сила на 01.02.2008 г. на осн.чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определя едно общо наказание по НОХ дела 209/2006 г. и
158/2007 г. една година лишаване от свобода като на осн.чл.24 НК увеличава така
определеното общо наказание с три месеца ЛОС при режим строг. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада изтърпяната част от наказанията. Врачански затвор с писмо
503/27.03.2008 . освобождава УПО с остатък 3 м. 22 дни, изпит.срок 6 мес. 4. С влязла в
сила присъда на 05.12.2007 г. по НОХД № 158/07 г. на Районен съд М. I -ви
наказателен състав с присъда постановена на 05.12.2007 година по НОХД №159/07
година подсъдимия е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 от НК, във вр. с чл.195,ал.1,т.3,4,5 и 7 от НК, във вр.с чл.194,ал.1 от НК, като му е наложено наказание 1
година “лишаване то свобода”. На основание чл.47,ал.1,б"Б" от ЗИН
определя първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода".Присъдата е обжалвана пред Окръжен съд М. и
потвърдена с решение от 05.12.007 година по ВНОХД №202/07 година. РС М. с
определение влязло в сила на 01.02.2008 г. на осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК
определя едно общо наказание по НОХ дела 209/2006 г. и 158/2007 г. една година
лишаване от свобода като на осн.чл.24 НК увеличава така определеното общо
наказание с три месеца ЛОС при режим строг. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада
изтърпяната част от наказанията. Врачански затвор с писмо 503/27.03.2008 .
освобождава УПО с остатък 3 м. 22 дни, изпит.срок 6 мес. ОС В. с определение
влязло в сила на 04.04.2008 г. освобождава УПО от изтърпяване на останалата
част на наказанието по НОХД 158/2007 г. на РС Монтана. С протокол от 24.01.208
г. по ЧНД 1/2008 г. на РС Монтана на осн.чл.25 вр.чл.23 НК определя едно общо
наказание по НОХ дела 158/2007 г. и 209/2006 г. 1 год. и 3 мес. ЛОС с остатък от наказанието 3 мес. и 22 дни.
На осн.чл.70 ал.6 НК определя същия изпит.срок. Не се налагат пробац.мерки. 5. С присъда
влязла в законна сила от 1999 г. по НОХД. №340/98г. РС Монтана
подсъдимия е признат за виновен за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 чл.54 НК, като му е наложено наказание ЛОС за срок от една
година. На осн. чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 НК определя общо наказание по
присъда на МРС по НОХД. №259/97г., влязла в сила на 11.04.98г. като определя
едно общо наказание от една година ЛОС. На осн. чл.24 от НК увеличава
определеното общо наказание като определя общо една година и шест месеца ЛОС.
На осн. чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на така определеното наказание за
срок от 4 години. 6. С влязла в с
присъда на 13.11.2000 г. по НОХД. №69/2000г. РС Монтана подсъдимя е признат за виновен за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл. 2 и т.7
във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и му е наложено наказание 4
месеца ЛОС. На осн. чл.46 б.б ЗИН определя първаночален
общ режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл.68 ал.1 от НК привежда в
изпълнение наказанието наложено на подс. по НОХД. №259/97г. по описа на РС М. от
8 месеца ЛОС. 7. С присъда влязла в
законна сила на 11.04.1998 г. по НОХД №259/97г. на РС М.
подсъдимия е признат за
виновен за престъпление по чл.194 ал.1 от НК като го
осъжда на 8 месеца ЛОС. На осн. чл.66 от НК отлага изтърпяването на наказанието
с изпитателен
срок от три години.
Подс.П.П.А. е
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин,с основно
образование,неженен, осъждан, ЕГН му е **********.
Подс.А. е
осъждан, както следва: 1. С влязла в сила присъда на 28.03.1998г. по НОХД 3/1998г.
на ОС-М., подсъдимия А. е осъден: за престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.5 от НК, като му е наложено наказание пет години
“лишаване от свобода”; за престъпление по чл.195 ал.2 вр.
ал.1 т.3 и 5 от НК – като му е определено наказание четири години “лишаване от
свобода” и за друго престъпление по чл.195 ал.2 вр.
ал.1 т.3 и 5 от НК за което му е определено наказание седем години “лишаване от
свобода”. На осн. чл.23 от НК е определено общо
наказание 7 години “лишаване от свобода” ,при строг режим, като е приспадната
от него частта, в която А. е бил задържан с МН “задържане под стража” от
30.10.1997г. На 22.02.20002г. с определение на ОС-В., осъденият е бил условно
предсрочно освободен . С определение по ч.н.д. №4/2007г. на ОС-М., А. е
реабилитиран по съдебен ред относно това си осъждане. 2. С присъда в сила от
27.11.2003г. по н.о.х.д. № 497/2002г. на РС-М., А. е признат за винове по две деяния – по чл.195 ал.1 т.5 и 7 от НК и по
215 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като е наказан с
“лишаване от свобода” за три и пет месеца съответно, а на осн.
чл.23 от НК е определено общо наказание – пет месеца “лишаване от свобода”,
като на осн. чл.66 от НК – изтърпяването му е
отложено за срок от три години. С определението по ч.н.д. №4/2007г. на ОС-М., А.
е реабилитиран по съдебен ред и относно това си осъждане. 3. С присъда, в сила
от 13.06.2008г. по н.о.х.д № 167/2008г. на РС-М., А. е осъден за деяние по
чл.216 ал.1 от НК, като е наказан с “пробация”, с изтърпени по нея проб.мерки – на 23.02.2009г. 4. С определение в сила от 17.12.2009г. по
н.о.х.д. № 420/2009г. на РС-М., А. е признат за виновен по чл.195 ал.1 т.4, 5 и
7 от НК и е наказан с “лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от три години. 5. С определение в сила от 09.07.2010г. по н.о.х.д. №
176/2010г. на РС-Б., А. е наказан за деяние по чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 от НК, с
“лишаване от свобода” за срок от три месеца, при “строг” режим, което да се
търпи в затвор.
На 11.07.2010 г. около 16.00 ч.
подс.Л.С.Ц., В.П.Ш., П.П.А. и Н.С.К. ***. Л.Ц. и П.А. предложили всички вечерта
да отидат заедно в с.Р., за да крадат медни жици от ел.стълбове. Съгласили се и
се уговорили да направят така. През нощта на 11/12.07.2010г., четиримата
подсъдими, с автомобил марка „Ауди” сив на цвят, с врачанска регистрация,
управляван от Л. ***. Подс.К. спал през време на пътуването. Паркирали
автомобила в близост до един жилищен блок и тръгнали пеша през селото. Насели
със себе си ръкавици и два чифта клещи –
резачки, с които отрязали ел.проводници от няколко междустълбия в района
детската градина в селото. Общата дължина на сваления проводник била: 60 м. тип
М-16 кв.мм и 360 м. тип М-25 кв.мм. След това подсъдимите докарали автомобила
до местопроизшествието и натоварили в него отрязаните проводници. Около 05.00
ч. на 12.07.2010 г. пътувайки към М. обратно, стигнали в с.С. буче и там се
усъмнили, че ги следи друг автомобил – мислели, че ги преследват полицаи.
Тогава подсъдимите се отклонили по един черен път, където автомобила им затънал
в кален участък. Подс.Пл.А. взел откраднатите проводници и ги изхвърлил в
гората.
Видно от изготвената по делото и приета от съда
съдебно-оценителна експертиза, стойността на проводниците, предмет на кражбата
е общо 996,00 лв. Същата е напълно възстановена.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа: признанията на подсъдимите Ш. и К.
относно вината им и авторството на деянието, прочетените в с.з. като обяснения,
дадени пред съдия на досъдебното производство на осн.
чл.279 ал.1 т.4 НПК, показанията на разпитания свидетел и приетите по
делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП №485/2010г. на
РУ-П-Б.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи. Подс.Ш.
***. не пожелаха да разкажат подробно дейността си, в прочетените им обяснения,
дадени пред съдия, признават вината и авторството на деянието си, като
разказват детайлно с кого и как са осъществили престъплението. Твърденията им
са напълно идентични. От друга страна, тези обяснения, съвпадат с показанията
на свид.И.Б., относно момента и мястото на кражбата,
количеството и вида на взетите вещи.
Оценени така в тази съвкупност
доказателствата, съдът приема за достатъчни и убедителни, за да докажат
авторството на деянието и вината на тримата подсъдими.
От правна страна:
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна страна е
осъществил подс. Ц. и К. са осъществили състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.т.т.4, 5 и 7 от НК - всеки един от тях, подс.Ш. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, а подс.Пл.А. - състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2
във вр. чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.“б” от НК.
Съдът, предвид повдигнатото срещу Ш. обвинение – че
деянието е извършено и в условията на чл.29 ал.1 „б” от НК, намери, че
предпоставките на тази разпоредба на наказателния закон не са налице, поради
което оправда посд.Ш. относно това обвинение /
наказанията му по н.о.х.д. №158/2007г. на РС-М. и н.о.х.д. №209/2006г. на РС –
М., са групирани в последствие, поради което следва да се приема, че има само
едно осъждане/.
От обективна страна - Четиримата подсъдими – Л.Ц., Н.К., В.Ш.
и Пл.А., след предварителен сговор помежду си,
използвайки техническо средство /два чифта клещи/, на 11/12.07.2010г. в с. Р. обл.В. от мрежа с ниско напрежение, собственост на ЧЕЗ
“Разпределение България” АД, извършили кражба на меден ел. проводник : 60
м. тип М-16кв.мм. и 360 м. тип М-25
кв.мм., на обща стойност 996,00 лв., собственост на ЧЕЗ “Разпределение
България” АД /Относно използването и на МПС – обвинение не е повдигнато от
прокуратурата, поради което и съдът не може да простре присъдата си върху
такова обстоятелство, като елемент на състава на деянието./
Подс.Ц. е извършил престъплението
в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към датата
на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в
сила съдебен акт за друго такова престъпление – видно от справката му за
съдимост /н.о.х.д. №176/2010г. на РС-Б./. Съдът счете, че деянието на Ц.
представлява немаловажен случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК,
доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на
общ. опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност, както и с
оглед обстоятелството, че стойността на нанесената имуществена щета от
престъпната проява е висока.
Подс.К. също е извършил
престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление –
видно от справката му за съдимост /н.о.х.д. №19/06/2006г. на РС-М./. Съдът
счете, че деянието на К. представлява немаловажен случай, съгласно
чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК,
предвид високата степен на общ. опасност на деянията от този вид, голямата им
разпространеност, както и с оглед обстоятелството, че стойността на нанесената
имуществена щета от престъпната проява е висока.
Подсъдимият Ш. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от 1 година / по н.о.х.д. №158/2007г. на РС-М. и н.о.х.д. №209/2006г. на РС – М.,
които са групирани в последствие, поради което следва да се приема, че има само
едно осъждане/ и преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанието
за това общо осъждане. Съдът, предвид повдигнатото срещу Ш. обвинение – че
деянието е извършено и в условията на чл.29 ал.1 „б” от НК, намери, че
предпоставките на тази разпоредба на наказателния закон не са налице, поради
което оправда посд.Ш. относно това обвинение /
наказанията му по н.о.х.д. №158/2007г. на РС-М. и н.о.х.д. №209/2006г. на РС –
М., са групирани в последствие, поради което следва да се приема, че има само
едно осъждане/.
Подсъдимият Пл.А. е действал в
условията на опасен рецидив по чл.29
ал.1 б.„б” от НК, тъй като е извършил престъплението – предмет на
настоящето дело, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за които не е отлагано / наказанията по н.о.х.д. №176/20105г. БРС и н.о.х.д.
№420/2009г. на РС-М., / и преди да са
изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
От субективна страна – подс. Ц., К.,
Ш. и А. са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че
отнемат вещи, които са чужди, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на
закона и са имали намерение да ги присвоят и да се разпоредат
с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на
своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от
него и са искали настъпването им. Съдът приема за установено по делото, че
подсъдимите са действали след предварителен сговор помежду си за осъществяване
на кражбата, като са се уговорили кога, къде и как да извършат деянието, и са
си осигурили транспорт до там и техн. средство за
прекъсване на проводниците.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.Л.С.Ц..
За извършеното от подс.Ц.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
При преценката какво наказание да бъде наложено, съдът
отчете от една страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия пълни самопризнания в хода на досъдебното
производство и затрудненото му социално положение. Съдът обаче, прие като
отегчаващи отговорността му обстоятелства, фактите, че подсъдимият не се явява
в с.з. и не съдейства по този начин на съдебния процес, изразява също така по
този начин и неуважение към съда, имущ.щети нанесени
с деянието са високи и не са възстановени.
С оглед на посочените обстоятелства
и съобразявайки се с изискванията на чл.36 и 54 от НК, съдът при определяне на
конкретното наказание наЛ.Ц., прецени че следва да
определи такова в размер, малко над
минималния – а именно от една година и четири месеца "лишаване от свобода", като
прие, че наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на
специалната и генерална превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Ц., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на Ц. , като на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
2./ На подс.Н.С.К..
За извършеното от подс.К. престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" за срок от една до десет години.
При преценката какво наказание да бъде наложено, съдът
отчете от една страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия самопризнания, макар и да не даде подробни обяснение,
младата му възраст, изразеното искрено съжаление и самокритичност за
извършеното, затрудненото му социално положение. Съдът обаче, прие като
отегчаващо отговорността му обстоятелство, факта че стойността на вещите,
предмет на обвинението е висока, не е възстановена на ощетеното ЮЛ. Съдът не
прие, като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното осъждане на К., по
н.о.х.д. № 19/06/2006г. на РС-М., тъй като то вече е преценено с оглед на
правната квалификация на сегашното деяние, като извършено в условията на
повторност.
С оглед на посочените обстоятелства
и съобразявайки се с изискванията на чл.36 и 54 от НК, съдът при определяне на
конкретното наказание на К., прецени че следва му да определи такова в минимален размер все пак – а именно от една
година "лишаване от
свобода", като прие, че наказание в този размер в най-голяма степен би
отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно
право.
За подс. Н.К. са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Същият към момента на деянието си, не е
осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер /настъпила е
реабилитация, което съдът посочи по-горе/, наложеното му сега наказание е за
срок по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в
закона - три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
3./ На подс.В.П.Ш..
За извършеното от подс.Ш. престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" от три до петнадесет години.
Съдът
счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под
най-ниския предел, предвиден в чл.196, ал.1, т.2 от НК. Не се установиха по
делото изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко на извършеното от подсъдимия и на личността му. Съдът при определяне
наказанието на В.Ш. отчете като смекчаващи вината обстоятелства: направените от
подсъдимия самопризнания все пак, изразеното съжаление за стореното и
възстановената имущ. вреда. Като отегчаващи
обстоятелства обаче, съдът отчете: високата стойност на нанесената вреда. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът не отчете само последното осъждане на Ш.
– общото наказание по н.о.х.д.№159/2007г. и №209/2006г- на РС-М. тъй като то
вече е преценено с оглед на правната квалификация на деянието като опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК.
Изхождайки от посочените
обстоятелства, съдът определи на подс.Ш. наказание
при превес на смекчаващите обстоятелства - в минимален размер - "лишаване от свобода" за срок
от три години, при съобразяване
разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че наказание в този размер в
най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по
българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Ш., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на Ш., като на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
4../ На подс.П.П.А..
За извършеното от подс.Пл.А.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
три до петнадесет години.
Съдът
счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под
най-ниския предел, предвиден в чл.196, ал.1, т.2 от НК. Не се установиха по
делото изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко на извършеното от подсъдимия и на личността му. Съдът при определяне
наказанието на А. отчете като смекчаващи вината обстоятелства: факта, че именно
той еднолично е възстановил имущ. вреди, нанесени с
деянието. Като отегчаващи обстоятелства обаче, съдът отчете: високата стойност
на вредата и факта, че А. ***.
Изхождайки от посочените обстоятелства,
съдът определи на подс.А. наказание в размер малко
над предвидения минимален такъв, а именно - "лишаване
от свобода" за срок от три и
четири месеца години, при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след
като прие, че наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на
специалната и генерална превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.А., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на А., като на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-П-Видин направените по делото разноски за вещо лице в
хода на досъдебното производство, в размер на общо 25,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: