Р Е Ш Е Н И Е
№……….
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел, 15.02.2021 година
Решение от книга за открити
заседания №………. от 15.02.2021 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на девети ноември, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж. и участието на
прокурора......................... като сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Р.Балкански гр.дело
No460 по описа на Тервелски районен
съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Първоначално производството е
инициирано по искова молба от 14.01.2019
година депозирана при Софийски районен
съд от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни
представители Ценка Калчева Петкова и Михаил Танев Петков чрез пълномощника си - юрисконсулт Георги Георгиев Стамболов срещу
Г.Р.К. с
ЕГН-********** ***
С Определение № 217959 от 16.09.2019 година 81 състав на Софийски
районен съд - III гражданско отделение по гр. Дело № 2056 по описа на
съда за 2019 година прекратяна
производството по делото и делото е изпратено
за разглеждане на Тервелски районен съд – по компетентност .
Предявени са ОСИ при условията на
евентуалност ,както следва – главен иск:
Положителен
установителен иск с правно основание чл.
124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като
по същия се претендира да бъде признато
за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №567/2018 година по описа на
Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответницата общо в размер на 9622,55
лева от които : редовно падежирали главници в размер на 2105,73 / две
хиляди сто и пет лева и 73 ст. / лева
за периода от 20.04.2015 година
до 20.08.2018 година , предсрочно изискуема главница в размер на 5697,76 / пет хиляди шестстотин
деветдесет и седем лева и 76 ст. / лева ,изискуема редовна /
възнаградителна / лихва в размер на 1370,42 /
хиляда триста и седемдесет лева и
42 ст. / лева
начислена за периода от
20.10.2015 година до 27.08.2018 година , изискуема наказателна лихва
в размер на 448,64 /
четиристотин четиридесет и осем лева и
64 ст. /
лева начислена за периода от 20.10.2015 година тдо 17.10.2018 година ,ведно със законната лихва
върху сумите от дата на депозиране
на заявлението при съда – 23.10.2018 година до
окончателоното изплащане на задължението .
При условията на евентуалност, в случай че
съдът счете за неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК, в случай че
установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, бъде отхвърлен частично или
изцяло като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,
моли съда, да осъди ответницата да
заплати на ищеца посочените по- горе суми- осъдителен иск с процесуалноправна квалификация чл. 124 ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 210 от ГПК и
матириалноправка квалификация – чл. 430
от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД – да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца
сумите представляващи вземания
по Договор за студенстки кредит от
05.11.2010 година и Анекс
№ 1, към договор с дата 13.01.2015 година.
Заявяват се претенции съдът да се
произнесе относно разноските сторени по
заповедното производство , като се
претендира и съдът да се произнесе по направените разноски по настоящото дело-
платена ДТ и евентуални разноски по вещо
лице .
В
хода на администриране на
исковата молба е последвала размяна
на книжата с правно основание чл. 131 от ГПК , като и по
делото е депозиран от ответницата
писмен отговор вх. № 5052433 от 26.03.2019 година .С дадения писмен отговор
ответницата оспорва исковете. ПСтранат
приема така предявения иск за недопустим , като
и в тази насока представя писмени
доказателства от които приема , че по
същия договор е налице влязло в законна сила решение и предмета на спора не може да бъде
пререшаван . Процесния договор за кредит на студент страната намира за недействителен, като и са изложени
съображения в тази насока.
С
Определение № 287 от 12.12.2019 година, съдът изготви по делото проекто
доклад с който и даде правна кволификация на исковете и разпредели на страните доказателствената тежест . По доклада съдът посочи ,че ищцовата страна основава
претенциата си на основание
договор за студенскти кредит сключен между страните на 05.11.2010 година и анекс към същия договор от
13.01.2015 година .
Същия е
съобщен на страните, по него не са постъпили възражения.
В съдебно
заседание ищцовата страна редовно призована не се представлява . От страната
е депозирана молба, делото да се разгледа в отсъствие на процесуалния представител на
ищцовата срана, правят се доказателствени
искания за назначаване на ССЕ- със
задачи така както са посочени по ИМ.
Ответницата редовно призована , не се явява,
не се представлява по делото.
От събраните
по делото писмени доказателства, от становищата на страните , от заключението на вещото лице по назначената от
съда съдебно счетоводна експертиза , които съдът обсъди в
тяхната цялост , приема за установено
следното от фактическа страна :
С протоколно
определение от 03.02.2020 година съдът допусна изготвяне на съдебно
графическа експертиза, по която
вещото лице да даде заключение
подписа под договор за студенски кредит
от 05.11.2010 година полаган ли е от
ответницата. Съдът определи
депозит за вещо лице, но страната не изпълни задължението си да внесе указания
депозит и такова съдът не назначи по делото.
С
исковата молба ищеца твърди , че на
05.11.2010 година е бил сключен между страните Договор за студенски кредит . Кредита е
бил одобрен в размер на 9300,00 лева с цел
заплащане на шест броя такси за обучение на кредитополучателя –
настоящия ответник .В чл. 3.1. по Договора
станите уговорили фиксирана
възнаградителна / редовна / лихва , възнаграждение за отпуснатия кредит в
размер на 7 % начислявана върху усвоената
и непогасена главница на годишна база. Страните постигат съгласие и по повод заплащане на обезщетение при забава
на плащането. На 13.01.2015 година
страните са сключили Анекс № 1 към Довогор за банков кредит от 05.11.2010 година. По силата на същия анекс
страните са обективирави волята си
за промяна на крайния срок за погасяване на кредита, като
същия от фиксиран на 20.02.2016 година е
определен от страните като краен срок за погасяване
на 20.02.2025 година . В чл. 2 от
Анекс № 1 във вр. с чл. 4.2., чл. 4.8 от
Договора страните са
уговорили и погасяванетона
кредита – като за първите 52 месеца от Договора счеиано от дата на
подписването до 20.02.2015
година на кредитополучателя е предоставено правото да ползва гратисен
период, през който заплащането на вноски
по кредита е отложено .По същия
страните постигат съгласие и за това ,че след изтичане на гратисния период
кредита определен съгл. Чл.1 от Договора
за кредит ще бъде погасен на 120 / сто и двадесет / равни анюитетни
месечни вноски, дължими на 20-то число
от съответния месец, считано от
20.03.2015 година до 20.02.2025 година . Страните са постигнали съгласие обективирано в чл. 3 от Анекса, при което при неплащане на
най- майко три последователни месечни вноски кредитора да има правоото да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
На 28.08.2018
година е обявена предсрочната
изискуемост на вземанията по договора / процесния / за студентски заем, като за предсрочната изискуемост на вземанията по
договора кредитополучателя е бил
уведомен от свой роственик -била е уведомена за това – с писмо с изх. № ИЗХ-001-12996 от
07.06. 2018 година.
По исковата
молба са сторени твърдения,за това че
предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния
Договор е била осчетоводена на
28.08.2018 година .
След
настъпването на изискуемостта на вземанията по Договора , до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,ищцовата страна твърди, че
не били постъпвали от страна на
кредитополучателя плащания. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си, като 23.10.20218 година е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по
реда чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №567/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Тервел .
Издадената заповед – Заповед № 419 от 25.10.2018 година по ч. гр. дело № 567/ 2018 година по описа на РС Тервел не била стабилизирана заради постъпило
в съда възражение срещу заповедта,
поради което и на ищеца с
Разпореждане № 1110 от 04.12.
2018 година е указано да предяви иск за установяване на
вземането си. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на иска.
Ответницата
от своя страна , чрез процесуалния си
представител – адвокат Д.А.Д. – САК, приема с дадения писмен отговор че предявените искове са недопустими.
По делото
от правна страна:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парично вземане на
„Райфайзенбанк/България“ЕАД-София от ответницата Г.Р.К., произтичащо от договор за
студентски кредит сключен
между страните на 05.11.2010 година а не както твърди ответницата-чрез процесуалния си представител ,че договора
е сключен на 20.10.2010 година, за суми , следващи се от неизпълнението на Довогор за банков кредит от 05.11.2010 година , изменен с Анекс от 13.01.2015
година , за което и задължение в полза на банката против ответницата е
издадена заповед №419 от 25.10.2018 година за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№567 / 2018 година по
описа на Тервелски районен съд , която заповед е оспорена в срока и по реда на
чл.414 ГПК.
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК
и се явява процесуално допустим.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че
ответника дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Договор за студентски кредит от05.11.2010 година и Анекс № 1 към Довогор за банков
кредит.
От приложения по делото Договор за студендски кредит
и Анекс се установява, че при
неплащане от срана на
кредитополучателя на най – малко три последователни месечни вноски, кредитора
има правото да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми, като
кредитополучателя не е заплатил
вноски с падежни дати от 20.04.2015 година до 20.08.2018 година , поради което и Банката се
е възползвала от това и право, като едностранно с писмено уведомление до
кредитополучателя/съдлъжника е обявила всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва и комисионните за
предсрочно и незабавно изискуеми .
В т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. се дава разрешение на въпроса за
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков кредит,
като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целия
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на
настъпването й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът
се счита за предсрочно изискуем. В настоящия случай за
предсрочната изискуемост длъжника е
бил уведомен с писмо с обратна
разписка- получена отР. К. – баща на
06.08.2018 година .
Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422
от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422,
ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер
на заповедното производство към исковото
такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер
съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в заявлението въз основа на
което е образувано производството по ч.гр.д.№567/ 2018 година по описа на Тервелски
районен съд заявителя изрично е
записал, че основанието на паричното му вземане е налицието на Договор за сдудентски кредит от 05.11.2010 година
и Анекс № 1 от 13.01.2015 година , то
съдът дължи произнасяне по съществуването именно на това вземане – по размер посочен по
заявлението и основание - настъпила предсрочна изискуемост.
От заключението на вещото лице по назначената ССЕ и допълнителната
такава , прието и неоспорено от страните и което съдът кредитира, предвид
специалната компетентност на експерта, се установява, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение – 23.10.2018
година, непогасените от ответницата задължения по процесния договор за кредит,
съответстват на посочените в заповедта.
При така установеното от фактическа
страна относно договорното отношение
между страните, произтичащи от
договора за студенски кредит от 05.11.2010 година и Анекс
№ 1 от 13.01.2015 година към договора за студенски
кредит от 05.11.2010 година , съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен и
доказан . Предвид изхода на спора
по иска съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск .
Неизпълнението
на задълженията в продължение на три
последователни погасителни вноски е
предпоставка за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на вземанията
на банката в пълния им размер.
С писмо изх. №12996 от 07.06.2018 година ,до ответницата
Банката известява същата, че поради допуснато неизпълнение за периода от 20.04.2015
година до 07.06. 2018 година ,обявява за
предсрочно изискуеми всички дължими по договора суми и кани ответницата
незабавно да се издължи.
Писмото известие
е изпратена по постояен
адрес а и на втори известен на страните
по Договора за студентски кредит
адреси на кредотополучателката – по постоянен и настоящ адрес .Писмото известие е
върнато от гр. Тервел с отбелязавоното , че пратката е приета от
родственик .
В чл. 9.3 от Договора страните
по същия са постигнали съгласие
за следното : Всички уведомления
и и изявления във връзка с този Договор , следва да бъдат направени
в писменя фарма се считат
получени от Кредитопалучателя , ако по факс ,чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка достигнат до адресите на страните , посочени по Договора или в уведомлението за промяна на адреса по реда на чл. 5.1.2. от Договора .
По делото с
исковата молба е приложено писмено
доказателство – съобщения за
доставка срещу подпис,като същото е
било надлежно връчено на
кредитополучателя именно така, както
са се договорили страните – да „ достигнат до адресите на страната „
- посочено по чл. 9.3 от Договора .
Ответницата по настоящото дело не опроверга ищцовата страна , че именно това е
нейния постоянен , към момента на сключването
на договора а и към момента на 06.08.2018 година кокто и че книжата са приети от нейн родственик – посочен като неин баща, с имена
Р. К. .
В този ред на мисли съдът приема, че същото
писмо известие с изх.
№ 12996 / 07.06.2018 година следвада се
счита за съобщено / достигнало
/ до
адреса на кредитополучателката- ответницата съгласно
уговореното в чл.9.3 от Договора .
Именно
ответницата в качеството и на кредотополучател е следвало да прояви
активност на оставените и съобщения от куриерската
служба по постоянен и настоящ адрес
/ посочени от самата нея / , при което в изпълнение на чл.
9.3. от Договора да приеме пратката /книжата
/ заявени и от кредитора .
Според задължителните
разяснения в т.18 на ТР 4/18.06.2014г. на ВКС,ОСГТК по т.д. №4/2013г. касаещи
изискуемостта на предявени по реда на чл.422 ГПК вземания, произтичащи от договор за банков кредит, основен за спора се
явява въпросът за това настъпила ли е предсрочна изискуемост на предявеното
вземане преди подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно становището и
разясненията в ТР при уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски/какъвто е разглеждания случай/ или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В случая са релевирани данни и доказателства за
надлежно уведомяване на ответницата за обявената предсрочна изискуемост на
задълженията й- известията за писмото с изх. № 12996 / 07.06.2018 година е доставено до посочения от кредитополучателя постоянен адрес именно в изпълнение от страна на кредитора на
задължението му по чл. 9.3 от Договора, а за ответницата по настоящото
дело е оставала възможноста да прояви
активност и да приеме
книжата от своя баща, което тя не
е сторила по нейна вина, след като е била длъжна при доставяне на съобщение до посочените от
нея постоянен и настоящ адрес да прояви активност. Затова съдът
основателно приема, че към датата на подаване на заявлението за издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение /депозирано при Тервелски районен съд на 23.10.2018 година / вземането за процесните
суми е било изискуемо и от там намира предявения иск
за доказан по основание и в претендираните размери.
С оглед на това искът по
чл.422 ГПК следва да уважи . При този изход на спора по главния иск
ирелевантни за предмета му се явяват наведените от ответницата ,чрез
процесуалния си представител възражения обективирани в дадения писмен
отговор .
При
това положение съдът не следва да разгледа и се произнася по евентуално
съединения осъдителен иск за процесните суми, обосновани с допуснато
договорно неизпълнение – неплащане на три
последователни месечни вноски , на което основание банката е заявила, че с
исковата молба упражнява правото по чл.6.2. от процесния договор да обяви „цялата ползвана
и непогасена сума за предсрочно изискуема“, считано от получаването на препис
от исковата молба от ответницата, тъй като не се е сбъднало условието, при което той е
предявен, а именно отхвърлянето на главния иск.
По
разноските по делото :
Ищецът
представя списък с разноски на основание
чл. 80 от ГПК
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата К.
следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски , като следва : 224, 51
лева – внесена държавна такса , като и
сумата от 300,00 лева – заплатени разноски по вещо лице , а на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1
от ГПК във вр. с чл.25 от НАРЕДБА
ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ , в сила
от от 01.01.2006 г., съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Разноските по ч. гр. дело №567/2018 година по описа на Тервелски районен съд – в размер на 192,45 лева и 150,00
лева юрисконсултско възнаграждение
сторени от заявителя са дължими
от длъжника в така посочения
размер , с оглед уважаването на иска по
настоящото дело, като изпълнителен лист за същите следва да се издаде по ч. гр. дело №567/2018
година въз основа на заповедта на изпълнение.
Воден от гореизложеното,
Тервелски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Р.К.
с ЕГН-********** *** в качеството
и на длъжник - кредитополучател по договор за студентски кредит от 05.11.2010 година и Анекс № 1 от 13.01.2015
година към договора за студенски кредит от 05.11.2010 година, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни
представители Ани
Василева Ангелова – изпълнителен
директор и Прокуриста Михаил Танев Петков следните суми :
редовно падежирали главници в
размер на 2105,73 / две хиляди сто и пет лева и 73 ст.
/ лева за периода от 20.04.2015 година до 20.08.2018 година, предсрочно изискуема главница в размер на 5697,76 / пет хиляди
шестстотин деветдесет и седем
лева и 76 ст. / лева , изискуема редовна /
възнаградителна / лихва в размер на 1370,42 / хиляда триста и седемдесет лева
и 42
ст. / лева начислена за
периода от 20.10.2015 година до
27.08.2018 година, изискуема
наказателна лихва в размер на
448,64 / четиристотин четиридесет и
осем лева и 64 ст. / лева
начислена за периода от
20.10.2015 година до 17.10.2018
година, ведно със законната лихва върху сумите от дата на депозиране на
заявлението при съда – 23.10.2018
година до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№419 от 25.10.2018 година по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 567 / 2018
година по описа на Тервелски районен съд .
ОСЪЖДА ответника
Г.Р. К. с ЕГН ********** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* сторените от страната съдебно – деловодни разноски
по настоящото гр. Дело № 460 / 2019 година по описа на Тервелски районен съд , като следва : 224, 51 лева – внесена държавна такса, сумата от 300,00лева – разноски по вещо лице, както и сумата от
100,00 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ответника
Г.Р. К. с ЕГН ********** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* сторените от страната съдебно – деловодни разноски
направени по заповедното
производство - по ч. гр. дело № 567/ 2018 година по описа на
Тервелски районен съд, които са в
размер на 192,45 лева – държавна
такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му до страните .
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. дело №567/2018
г. по описа на Тервелски районен съд - за сведение.
Районен съдия: