Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 553 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД, представлявано от Ст.Ж.против НП №
03-008997/07.03.2018 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание на
осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в
размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за
отмяната му. Алтернативно се иска намаляване
на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружеството поддържа
жалбата, като излага че нарушението е недоказано и пледира за отмяна на акта, а алтернативно - за намаляване на размера на наложената санкцията.
Процесуалният представител
на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност
на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено, като посочва, че видно
от приложената по делото инструктажна книга лицето е започнало работа на обекта
още през месец януари и за него не е бил сключен договор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 21.02.2018 г., около
10:45 часа, служители на ДИТ – Варна
сред които и свидетелят Н., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на територията на
строителен обект – „Делта Планет - МОЛ“, находящ се в гр.
Варна, ЗПЗ, участие в изпълнението на който, като подизпълнител имал
жалбоподателят „Е.В.Д.“ ЕООД.
При
пристигането си в обекта свидетелят Н. възприел лица, които извършвали трудова
дейност на един от етажите в обекта, на който щели да бъдат разположени кината.
Сред лицата, полагащи труд бил и свидетелят Ив.Ив.,
като същият бил облечен в работно облекло.
Съставен бил констативен протокол, в който свидетелят Ив.
декларирал, че работи за „Е.В.Д.“ ЕООД на 4 часа и получава възнаграждение в
размер на 5 лева на квадратен метър за полагане на гипс картон.
Впоследствие, въз основа на проверените трудови договори
служителите на Д“ИТ“ установили, че с Ив. не е сключен трудов договор към
датата на проверката, а такъв бил сключен на следващия ден, като понастоящем
същият бил прекратен считано от 17.04.2018г.
Видно от представената в съдебно заседание книга за
проведен начален инструктаж на 08.01.2018г. бил проведен такъв на лицето Ив.Ив..
При това положение
бил формиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и
на 02.03.2018 г. бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето Ив.Ив. да престира труд в полза
на „Е.В.Д.“ ЕООД без да е сключен трудов
договор, като приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61
ал.1 от КТ Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който вписал в съдържанието му възражения. Депозирал и писмени
такива в срок.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-008997/07.03.2018г., в което възприел изцяло установената от
служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния предвиден в закона размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Н., св. М., както и
св. Д.И.. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и последователни и на
следващо място съответстващи изцяло на представените по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че
показанията на свидетеля П.С. не следва да бъдат кредитирани, тъй като
противоречат на приложените по делото писмени доказателства – констативен
протокол, подписан лично от него в качеството му на техн.ръководител,
чрез когото е връчена и призовката по чл.45 ал.1 АПК до работодателя, като
несъстоятелно според съда е твърдението, че той се е подписал без да чете
съдържанието на написаното доколкото се касае за пълнолетно лице, което следва
да е наясно с последиците от полагането на подписа си.
По същите съображения съдът даде частично вяра на показанията на св. Ив.Ив. и то в частта, с която същият посочва, че е полагал труд
на обекта, но не и що се касае до лицето
за което е правил това, тъй като посоченото от него в тази част на показанията
му не кореспондира по никакъв начин с останалите налични по длеото
писмени доказателства.
От друга страна в показанията си всички други свидетели са
категорични, че са възприели лицето, вписано в протокола, на един от етажите на
обекта с работно облекло да полагат труд по сухо строителство – поставяне на гипсокартон, т.е. лицето е престирало
труд в полза на работодателя – „Е.В.Д.“ ЕООД, от когото е получило и начален
инструктаж на дата 08.01.2018г.
При така установената фактология съдът
формулира правно убеждение в следния смисъл:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно
разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е
налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези
възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не
представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на
чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия
случай лицето Ив.Ив. е бил
установен да работи в обект, където жалбоподателят е извършвал строителна
дейност, като трудовият договор с него е сключен на деня следващ този на
проверката.
Освен това
безспорно се установи наличието
на характеристики и елементи на трудово
правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Ив. е извършвал фактическа
дейност, свързана с периодично престиране на работна
сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция, в случая тази на
полагане на гипс картон и то към дата 21.02.2018г. – преди да е бил нает по
трудово правоотношение.
За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило
императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.
В случая административно
наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото
законодателство от въззивното дружество е извършено
за първи път или поне по преписката АНО не е ангажирал доказателства за
противното и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна.
За това съдът редуцира „Имуществената санкция” до
минималния размер предвиден в чл.414 ал.3
от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО е посочил, че не
счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за
поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на
Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и
служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения.
В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По изложените съображения
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№03-008997/ 07.03.2018 год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда"-гр.Варна, с което на „Е.В.Д.“ ЕООД, представлявано от Станислав
Желев, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" на
5000 лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция
от 5000 лева на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: