Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14744 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от Ц.Г.А. против М.К.Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.23, ал.1 СК за установяване правото на собственост върху недвижим
имот-Апартамент № 8 в гр.******, заедно с избено помещение, таванско помещение
и гараж № 4, поради пълна трансформация на лично имущество.
Ищцата сочи, че с ответника са
бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод на 29.01.2009г. въз
основа влязло в сила съдебно решение № ІІІ-5-7/29.01.2009г. постановено по
гр.д.№ 3183/2008г. по описа на СРС, 84 състав. През време на брака на
07.10.2003г. била придобита собствеността чрез покупко-продажба на недвижим
имот-Апартамент № 8 в гр.******, разположен на четвърти етаж от сградата с площ
65.52 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения,
при граници на апартамента: стълбище, апартамент № 7 на Х.И.К.и П.Л.К., двор,
ул.Миджур и ул.Равнец, заедно с избено помещение с площ 14.50 кв.м., при
граници: ПРУ, мазе на М.и М.Ц., коридор и двор, заедно с таванско помещение с
площ 34.50 кв.м., при граници: Н.М.Б., общо помещение и двор, заедно с
припадащите се на апартамента 7.89% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с
гараж № 4 с площ 12.43 кв.м., при граници: гараж на Н.М.и гараж на М.И.Ц.,
заедно с припадащите се на гаража 1.02% ид.ч. от общите части на сградата,
както и заедно с 130/477 ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ 477 кв.м., съставляващо по стара
регулация парцел ХІІ от кв.109 по плана на гр.София, , местността Лозенец, а по
действащия ПУП на гр.София, местността Лозенец ІІ част, одобрен със Заповед №
РД-09-50-739/20.12.1994г. на гл.архитект на София, утвърдена с Решение №
85/06.08.2003г. на СОС, представлява югозападна част на УПИ VІІ-„за ЖС“, целият
с площ 1217 кв.м., при граници: ул.Миджур, ул.Равнец, УПИ ХІ-321, УПИ ІІ-338,
УПИ ІІІ-337 и УПИ V-340, обективиран в НА № 41, том ІІ, рег.№ 1467, дело №
194/2003г. на нотариус Д.Ч.,*** действие СРС.
Твърди, че цената за закупуване
на имота от 70 454лв. била платена със средства дарени от нейния баща Г. А.с
договори от 23.08.2003г. и от 12.11.2003г., както и чрез изтеглен от нея банков
кредит от „ОББ“ АД по договор от 30.09.2003г., погасяването на който е
осъществено със средства на родителите й. Поела лично всички разноски по
договаряне и нотариално оформяне на сделката, плащала данък за имота и такса
смет от деня на купуването му, както и таксата за заличаване на ипотеката върху
него поради предсрочното погасяване на кредита. Твърди, че ответникът няма
принос в придобиването на имота, а това е станало изцяло чрез пълна
трансформация на лично имущество, поради което и на основание чл.23, ал.1 СК
претендира да е изключителен собственик. В съдебно заседание навежда, че в
случай на извод за липса на пълна трансформация съдът да постанови решение като
приеме частична такава. Претендира разноските по делото.
Ответникът оспорва иска по
съображения, че с решението за прекратяване на брака поради развод съдът
одобрил постигнато с ищцата споразумение
по чл.101 СК /отм./, съгласно което процесния имот е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност и след развода остава в съсобственост между тях
при равни права по 1/2 ид. ч. и така постигнатото съгласие не може да бъде
променено с предявяването на иск за трансформация на лично имущество. Навежда, че има принос не само в
придобиването на имота и той се изразява в осигуряването на средства с различен
произход в рамките на общото съжителство с ищцата, за което излага конкретни
твърдения-осигуряването на издръжка от родителите му при установяването с
ищцата в Германия, средства от реализирана от него работна заплата и доходи от
продажба на употребявани автомобили, подпомагане бащата на ищцата в
осъществяване развивания от него бизнес, получени дарения от гости на
сватбеното им тържество по повод сключването на брака и др. Излага и
съображения за неоснователност на твърденията на ищцата средствата за
закупуване на имота да са изцяло от лични и дарени от родителите й парични
средства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно
сключването на граждански брак между страните на 15.06.2003г., прекратен с
влязло в сила решение № ІІІ-5-7/29.01.2009г. по гр.д.№ 3183/2008г. по описа на
СРС, 84 състав.
Не се спори и относно това, че по
време на брака е придобит чрез покупко-продажба процесния недвижим
имот-Апартамент № 8 в гр.******, заедно с избено помещение, таванско помещение
и гараж № 4, договорът обективиран в НА № 41, том ІІ, рег.№ 1467, дело №
194/2003г. на нотариус Д.Ч.,*** действие СРС. Видно от същия на страната като
купувач фигурира само името на ищцата.
Видно от
представеното съдебно решение № № ІІІ-5-7/29.01.2009г. по гр.д.№ 3183/2008г. по
описа на СРС, 84 състав, прекратяването на брака е осъществено по взаимно
съгласие на основание чл.100 СК /отм./ с утвърждаване от съда на споразумение
по чл.101 СК /отм./ относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на роденото от брака дете, имуществените отношения, ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата
след прекратяване на брака.
В частта за имуществените
отношения е посочено, че ползването на семейното жилище, съпружеска имуществена
общност, находящо се в гр.София, ул.******с площ 65.52 кв.м., заедно с избено
помещение от 14.50 кв.м. се възлага на
ищцата, а ползването на таванското помещение към него с площ 34.50 кв.м., както
и гараж № 4 с площ 12.43 кв.м. на ответника. Посочено е още, че този имот, придобит в съпружеска имуществена
общност, след прекратяване на брака остава в съсобственост между съпрузите при
равни квоти по 1/2 ид.ч.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/29.11.2018г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГК на ВКС, ако в утвърдено от
бракоразводния съд споразумение по чл.99, ал.3 или чл.101 СК от 1985г. /отм./,
съответно чл.49, ал.4 или чл.51, ал.1 СК от 2009г., съпрузите уговорят, че
придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са
посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ
исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание
частична трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 СК /отм.,
съответно чл.23, ал.2 СК. В мотивите е направена съпоставка на правната уредба,
действие и правни последици на споразумението по СК /отм./ и по действащия
понастоящем СК от 2009г. Развити са съображения, че споразумението, което съпрузите представят
пред съда по повод прекратяване на сключен между тях граждански брак, има
договорен характер. В частта за имуществените отношения е насочено към
доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи
спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество
и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на
договаряне /чл. 9 ЗЗД/
имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака
поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена
общност вещи и права върху вещи. Законът позволява със споразумението да
уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в
съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не
задължава да се придържат към правилата на СК за
определяне на по-голям дял на някой от тях. Със споразумението те могат да
уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои
имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като
могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете,
отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в
придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на
по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на
имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените
от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както
и обратно - да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания
по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи
доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за
спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от
момента на влизане в сила на решението за развод /т.8
от ППВС № 5/15.03.1978г./. Възможно е обемът на
правата на съпрузите да е определен и съобразно действителното правно положение, като в този случай споразумението е с характер на установителен
договор. Съдът няма задължението да провери дали
съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали
интересите им са добре защитени. Мотивите, поради които страните са уредили по
един или друг начин имуществените си отношения за след развода, не подлежат на
проверка от съда.
Той не може да откаже да
утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от
развода не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите
на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания. Когато в
споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в
съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за
вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в
следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или
различни квоти. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени,
споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде
разгледан въпросът за различните /неравни/ дялове в съсобствеността. Такова споразумение не
потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК /отм./, понастоящем чл.28 СК. Те са в сила за всеки договор с
вещно-транслативен ефект, но както за договора, така и за споразумението законодателят
допуска да бъдат оборени.
В разглеждания случай,
споразумението по чл.101 СК /отм./ урежда имуществените отношения по повод
процесния имот, като обективира волеизявлението на страните, че е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност и съгласието им след развода да остане в
съсобственост между тях при равни права по 1/2 ид.ч. Предвид така изразената
воля и с утвърждаването му от съда по гр.д.№
3183/2008г. на СРС, 84 състав, въпросът относно съсобствеността върху този имот
е разрешен и с влизане в сила на решението от 29.01.2009г. споразумението е
произвело вещно-прехвърлително действие. Следователно ответникът притежава
права по отношение на имота и те с в обем равен на този на ищцата, което
изключва изследване предпоставките дали е налице пълна или частична
трансформация.
Аргументи за обратното не могат
да бъдат изведени от ТР № 5/29.12.2014г. по тълк.д.№ 5/2013г., ОСГТК на ВКС, на
което ищцата се позовава, тъй като даденото с него разрешение касае друга
хипотеза, а именно за възможността да се установява пълна или частична
трансформация на лично имущество по чл.23 СК /чл.21 СК-отм./, когато през време
на брака имотът е придобит на името на двамата съпрузи.
При горното предявеният иск се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото от 40лв. за платена
такса за издаване на съдебни удостоверения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Ц.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес ***.******, партер,
ап.2, против М.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.23, ал.1 СК за установяване правото на
собственост върху придобит през време на брака чрез трансформация на лични
средства недвижим имот-Апартамент № 8 в гр.******, ет.4, с площ 65.52 кв.м.,
заедно с избено помещение с площ 14.50 кв.м., заедно с таванско помещение с
площ 34.50 кв.м., заедно с припадащите
се на апартамента 7.89% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с гараж № 4 с
площ 12.43 кв.м. и с припадащите се на гаража 1.02% ид.ч. от общите части на
сградата, както и 130/477 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата.
ОСЪЖДА Ц.Г.А., ЕГН **********,***, да
заплати на М.К.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 40лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: