Решение по дело №94/2021 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

Гр. Плевен, 26.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр. Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                           2. РАЛИЦА МАРИНСКА

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- ИВАН ШАРКОВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №94/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрк. М. Т., против Решение №260207/16.12.2020г. по НАХД №1525/2020г., по описа на Районен съд– Плевен, въз основа на което е отменено НП №11-01-20/10.07.2020г. на директора на Агенцията, по силата на което, на Ц.Л., като изп. директор на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен и възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.16 от ЗОП, е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 10 000лв., на основание чл.247, ал.1, вр. чл. 261, ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение по чл.2, ал. 2 от ЗОП. Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че в НП са изложени подробно съображения за ограничителния характер на постановеното от възложителя условие за изпълнение на поръчката в хранителния блок на ЛЗ, свързано с изискването ползването на помещението да е чрез договор за наем, с предварително определена наемна цена. Посочва се, че оперативната самостоятелност на възложителя е ограничена от чл.2, ал.2 от ЗОП. Посочва се, че в случая възложителя е поставил две взаимосвързани изисквания, които ограничават конкуренцията. Посочва се, че в закона не са предвидени специфични изисквания, свързани с местонахождението на обект за приготвяне на болнична храна. Посочва се, че целта на възложената поръчка е да осигури необходимата храна за пациентите, което може да бъде постигнато и чрез приготвянето й в обект, находящ се извън територията на ЛЗ, без това да рефлектира върху количеството и качеството на приготвяната храна. Посочва се също, че условието за мястото на изпълнението на предмета на поръчката, е обвързано с изискването то да се използва чрез договор за наем, с предварително определена наемна цена, като има и одобрен от възложителя проект за наемен договор, неразделна част от договора за поръчка;от своя страна участниците следва да представят техническо предложение, сдържащо съгласие с обявените условия и изисквания на възложителя, както и декларация за съгласие с предложения проекто- договор за наем. Посочва се, че въведеното изискване – за сключване на наемен договор- е задължително, като същевременно е неотносимо към предмета на поръчката- услуга по приготвяне на храна и нейните параметри. Оспорва се извода на въззивния съд, че посоченото допълнително условие не е ограничително. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да потвърди НП №11-01-20/10.07.2020г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, като законосъобразно.

В съдебно заседание, касаторът, р. пр, представлява се от юрк. М. Т., която поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Ц.Х.Л., е депозирал писмен отговор по  касационната жалба, с който същата се оспорва и моли съда да остави в сила обжалваното решение. В решението си, въззивният съд е приел за безспорно установена изложената фактическа обстановка, съобразно приетите официални документи. Посочва се, че след провеждането на обществената поръчка, с избраният изпълнител- „Мастър- Пик“, ЕАД, гр. София, е сключен договор за наем от 13.12.2017г, с наемна цена от 2520лв. с ДДС. Посочва се, че предвид съществуването на територията на УМБАЛ на построен и обзаведен хранителен блок, е предвидено и условието за неговото използване, в т. см. и за максимално постигане целта на поръчката. Посочва се, че възложителя не е ограничил кръга на участници. Посочва се също,  че това практиката  на други болници е ирелевантна. Посочва се, че в случая е обявена „открита процедура“ по чл. 18, ал.1, т.1 от ЗОП, даваща възможност на всички заинтересовани лица да подадат оферта и да участват. Посочва се също, че решението, с което е открита обществената поръчка и е одобрено обявлението и документацията не е обжалвано и е влязло в сила.

В с.з., ответникът по касационната жалба, р. пр, явява се лично и с адв. Т. Г., моли съда да остави в сила въззивното решение. Излагат се допълнителни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на РС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение №260207/16.12.2020г. по НАХД №1525/2020г., по описа на Районен съд– Плевен, е отменено НП №11-01-20/10.07.2020г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, по силата на което, на Ц.Л., като изп. директор на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен и възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.16 от ЗОП, е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 10 000лв., на основание чл.247, ал.1, вр. чл. 261, ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение по чл.2, ал. 2 от ЗОП. В решението си, въззивният съд е приел за изцяло установена, изложената в съставеният АУАН и НП фактическа обстановка, като е посочил, че същата се установява от приетите по делото официални документи, касаещи подготвянето и изпълнението на обществената поръчка. Приел е за установено, че въз основа на Решение №РД-16-300/08.08.2017г. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал.1 от ЗОП, с предмет „приготвяне на храна по диети за пациенти и предоставяне на тонизирани напитки за нуждите на УМБАЛ „Д-р Г. Странски- гр. Плевен, жалбоподателя Ц.Л.- изп. директор, е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че в т. VI.3 „Допълнителна информация“, от обявлението и в Техническата спецификация за изпълнение на поръчката- част от документацията за участие, е включено условие към участниците: „Изпълнението на обществената поръчка да се извършва в хранителния блок на УМБАЛ, с местоположение- Първа клинична база и адрес гр. Плевен, ул. „***, с изискването „ползването на хранителния блок на възложителя се урежда при условия и за целия срок на договора, съгласно договор за наем между страните“. В решението си, съдът е приел, че няма спор относно правнорелевантните факти- посочени, като спорът се свежда до приложението на материалния закон- нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП.

В решението си ПлРС е приел, че няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при издаването на процесното НП. Приел е, че в случая жалбоподателя Ц.Л.- изп. директор на УМБАЛ и възложител по ОП, не е извършил вмененото му нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП, като предвиденото условие за наемането на хранителния блок, разположен на територията на Първа клинична база, е изцяло съобразено и подчинено на предмета на обществената поръчка. Посочил е че се касае до осигуряване на храна на една от най- големите болници на територията на РБ, по три пъти на ден, а детска кухня- по четири. Посочил е, че на територията на УМБАЛ- Първа клинична база, съществува оборудван хранителен блок и е логично той да бъде използван по предназначение. Въззивният съд е приел, че посоченото условие в ОП не създава необосновано предимство на определени участници, нито необосновано ограничава участието на стопански субекти, поради което е приел, че извода на АНО за ограничаване на конкуренцията, за явно неправилен. Посочил е, че по същество се касае до възлагане на допълнителен разход за изпълнителя- размера на дължимата наемна цена. Въззивният съд е посочил, че възприетият от страна на АНО подход при тълкуване на чл.2, ал. 2 от ЗОП, е прекомерно формален, неоправдан и неправилен. Приел е,  че в случая деянието на изп.- директор и възложител на ОП не само че не е общественоопасно, но и общественополезно, насочено към адекватна грижа към пациентите. По изложените съображения, ПлРС е отмени  издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Настоящия касационен състав намира, при извършената проверка за законосъобразността и допустимостта на постановеното решение, че същото е правилно и законосъобразно, постановено след задълбочено и внимателно обсъждане на установената фактическа обстановка и приложимият материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Изложените от въззивния съд мотиви относно установената фактическа обстановка и липсата на извършено – от страна на Ц.Л.- в качеството му изпълнителен директор на УМБАЛ „Д- Г. Странски“, гр. Плевен, на нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, са правилни и законосъобразни, и се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2 от АПК, без да се преповтарят. Настоящият състав намира, че въззивният съд правилно, обективно и подробно, е обсъдил всички относими към административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба, факти и обстоятелства по делото и не са налице основания за отмяна на постановеното решение, предмет на касационната жалба. Правилно въззивният съд е приел, че въвеждането на посоченото изискване- „Изпълнението на обществената поръчка да се извършва в хранителния блок на УМБАЛ, с местоположение- Първа клинична база и адрес гр. Плевен, ул. „***, с изискването „ползването на хранителния блок на възложителя се урежда при условия и за целия срок на договора, съгласно договор за наем между страните“, към обявената обществена поръчка, не съставлява нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Съобразно цитираната норма от ЗОП, сочена като нарушена, при възлагането на обществени поръчки, възложителите нямат право да ограничават конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съдът намира, съобразно събраните по делото доказателства и закона, че в случая, въведеното от страна на възложителя Цв. Л. изискване в т. VI.3 „Допълнителна информация“, от обявлението и в Техническата спецификация за изпълнение на поръчката, касаещо мястото на фактическо изпълнение на предмета на поръчката- приготвянето на болнична храна и уреждането на отношенията между възложителя и спечелилият участник посредством договор за наем, не води до ограничаване на конкуренцията, а от друга страна е съобразено с вида на обществената поръчка. С оглед изложеното, съдът приема, че в случая ответникът по касационната жалба не е осъществил вмененото му нарушение  на чл. 2, ал.2 от ЗОП, а  обжалваното решение по НАХД№1525/2020г на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260207/16.12.2020г. по НАХД №1525/2020г., по описа на Районен съд– Плевен.

 

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- ПЛЕВЕН.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        

                                                                            

 2.