Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 08.06.2018
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На тридесети май две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 397 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищецът – С.Я.К., в качеството си на баща и законен представител на
малолетното дете Г.С.К. твърди, че с определение по гр.д. № 1823/2011г. по
описа на КрлРС било утвърдено постигнатото между страните споразумение, с което
ответницата се задължила да заплаща на малолетното дете Г.С.К., чрез неговия
баща и законен представител месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от
28.11.2011г. до настъпването на законна причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане. От определянето
на първоначалната издръжка изминал дълъг период от време, през който период
значително нараснали нуждите на детето и определената издръжка била крайно
недостатъчна и не можела да покрие дори най-належащите й нужди. Същата била и
много под минимума определен в чл.142, ал.2 от СК. Твърди, че през учебната
2017/2018г. Г. била ученичка в ***** клас в НУ „Н.П.” град С.. Независимо от това, че учебниците били
безплатни, всичко останало като раници, спортни екипи, тетрадки и помагала
закупувал само и единствено бащата. Ежедневно давал джобни на дъщеря му 5 лева,
от които 3 лева за обяд и 2 лева за закупуване на допълнителни закуски в училище.
Детето било във възраст, свързана с бързо израстване, което налагало ежемесечно
да закупува нови дрехи и обувки. В случаите, когато Г. боледувала, се случвало
да дава над 30 лева за лекарства. За да има постоянна връзка с дъщеря му й
закупил телефон, който редовно зареждал с минути. Закупил на Г. лаптоп и
таблет. За всичко разчитал единствено на средствата, които получавал.
Ответницата била в трудоспособна възраст, нямала задължения към други низходящи
и при полагане на необходимата грижа би могла да си осигури средства, както за
себе си, така и средства за по-голяма издръжка на дъщеря им Г..
МОЛИ съда, на основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от СК, да
постанови решение, с което да измени присъдената със съдебна спогодба по гр.д.
№ 1823/2011г. по описа на КрлРС издръжка, като осъди М.Д.Е., да заплаща на
малолетното им дете - Г.С.К. чрез нейния баща и законен представител - С.Я.К.,
месечна издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от подаване на исковата
молба до настъпването на законна причина даваща основание за отменяването или
изменяването на същата, ведно с лихвата по закон за всяка просрочена вноска до
окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - М.Д.Е. счита
исковата молба за редовна, а предявения иск за допустим. По основателността на
иска, намира същия за частично основателен. Оспорва исковата претенция по
размер. Оспорва обстоятелството, че единствено бащата осигурява необходимата
издръжка за детето. Твърди, че заплащала редовно присъдената издръжка, както и
други допълнителни суми, съобразно възможностите й за издръжка, от момента, в
който се разделили. Многократно изпращала на детето суми за закупуване на дрехи
и обувки, извън ежемесечната издръжка. Така също в началото на всяка учебна
година закупувала необходимите учебни пособия, както и предоставяла на бащата
допълнителни средства за дрехи и обувки на детето. Винаги правила подаръци на
детето лично или чрез моите родители и роднини , които живеели в град С., в
това число и пари на ръка. Оспорва твърдението в исковата молба за закупуването
на телефон, лаптоп и таблет за детето. Твърди, че тези вещи били закупени от
нея и нейни роднини, като били подарени на дъщеря им, както следва: телефонът
бил подарък от майка й и баба на детето - Г.Е.; таблетът бил подарен от сестра
й и леля на детето - Ц.Г.. Фактът, че през тези близо пет години, след
раздялата им, ищецът не активира производство относно увеличаване размера на
издръжката, сочи, че предоставената от нея издръжка е била адекватна на нуждите
на детето (въпреки, че върху нея било упражнявано насилие и заплахи да не се
среща с детето и да не поддържа връзка с него). Стартираното настоящо
производство по изменение, съответно увеличение на издръжката на детето било
инициирано от факта, че сезирала социалните служби и полицейските органи за
упражнявано насилие от страна на ищеца спрямо детето, а така също и
производство относно изменение режим на лични отношения с детето. Оспорва
исковата претенция по размер и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и недоказана над определения размер, съгласно чл. 142, ал.2 от СК. Претендира
за направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на
непълнолетното дете - Г.С.К. с ЕГН ********** са М.Д.Е. и С.Я.К. се установява
от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 0262 от ****** от Община П..
От приложеното копие на Протокол от
проведено открито съдебно заседание на 01.02.2012г. по гр.д. № 1823 по описа за
2011г. на КрлРС се установява, че с влязло в сила на 09.02.2012г. определение,
съдът е одобрил постигнато между страните споразумение, по силата на което, на
основание чл. 143 от СК майката – М.Д.Е. се задължава да изплаща на детето -
Г.С.К., като малолетно чрез своя баща и законен представител - С.Я.К., месечна
издръжка в размер на 70.00 лева, считано от 28.11.2011г.
Представеното Служебна бележка №
УР-08-18/01.03.2018г., издадена от НУ „Н.П.“ град С., удостоверява обстоятелството,
че Г.С.К. през учебната 2017/2018г. е ученичка в *****
клас.
Видно от представения Трудов договор №
313/05.02.2018г., М.Д.Е., в качеството й на работник е приела да изпълнява в
„А.Р.“ ЕООД град С., в качеството му на работодател длъжността – Продавач,
консултант, със срок за изпитване за 6 месеца в полза на „И.о.“ ЕАД град К.,
считано от 06.02.2018г., с основно месечно трудово възнаграждение от 520 лева и
първоначално допълнително възнаграждение за продължителна работа от 2.4%.
Видно от представеното Удостоверение №
001723/28.02.2018г. издадено от „***“ ЕАД град С., средното месечно брутно
трудово възнаграждение на С.Я.К. за периода от месец август 2017г. до месец
януари 2018г. възлиза в размер на 992.32 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна.
Свидетелката - В.Ц.К., баба на детето по бащина линия твърди, че Г. *** при
баща си, който основно се грижи за нея. Детето е в **** клас. На ден му били необходими най-малко 5 лева джобни,
които ги осигурявал баща. Същият купувал дрехи и учебни пособия. Твърди, че
майката много рядко изплаща издръжка от 70 лева и доколкото й били известно,
плащала такава на 2-3 месеца, на 3-4 месеца, не редовно. Извън издръжката,
майката не изпащала друго на детето. Същата никога не е купувала учебни пособия
на детето. Твърди, че бащата осигурил на детето телефон и лаптоп, но тъй като е
палава, лаптопа изгорял, а телефона го изпуснала. Твърди, че месечно за
издръжката на детето били необходими около 400-500 лева. Бащата работел във
„***“ С., на постоянен трудов договор.
Свидетелката Ц.Я.И., леля на детето по
бащина линия твърди, че детето на брат й
е 9-годишно и двамата живеят в град С., кв. С., бл. ***, вх. **, ет. **, ап. **. Бащата се грижел за детето.
Майката дължала 70 лева месечна издръжка, но не я плащала навреме. Допълнително
майката нищо друго не изпращала на детето. Случвало да помага на брат си
финансово, тъй като детето имало потребности от дрехи, обувки, чанти. За
ежедневни нужди на детето брат й давал по 5 лева. Месечно издръжката на детето
излизала над 300 лева. Детето имало таблет и телефон, осигурени от бащата.
Когато детето боледувало, лекарствата ги
осигурявал бащата. Същият осигурявал и всички необходими неща за подготовката
на детето за училище, които възлизали на над 500 лева. Задължително на детето
се осигурявали почивки, които ги плащал баща й.
Ответната страна е представила копие
от договор, сключен на 22.12.2016г., от който се установява, че Ц.Г. е закупила
от В. таблет, но по делото не са ангажирани категорични
доказателства, че същия е бил предназначен на детето, като подарък.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
основателен и доказан, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на нуждите на
детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на
издръжката до настоящия момент е изминал период от близо седем години. Детето е
пораснало. Това обуславя обстоятелството, че потребностите им безспорно са се
завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за
неговата издръжка.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на детето е преди близо седем години,
поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло
в сравнение с предходния момент, имайки предвид, че към онзи момент детето е
било в много ниска възраст – 3-годищно, а към настоящия момент детето е
третокласник, което обуславя по-високи разходи. Отделно, за обучението му се
реализират допълнителни разходи, на детето следва да се предоставят джобни суми
за училище, както и за изхранването му. Само това обстоятелство обосновава
определянето на по-висока издръжка. От приетите по делото гласни доказателства,
които не бяха оспорени от ответника се установи, че само бащата осигурява
средства издръжка на детето, извън тази, която превежда майката. Същият
изпитвал затруднения с необходимите разходи по обличането му и осигуряване
принадлежностите на детето. Безспорно от приетите доказателства се установи, че
грижи за детето се полагат единствено от бащата, като той поема всички разходи
освен за домакинството и за издръжката и отглеждането на детето. Затова съдът
счита, че е налице трайно
съществено изменение на нуждите на детето.
С оглед на възрастта на детето, съдът счита, че за
ежемесечна му издръжка са необходими около 400 лева, от които майката следва да
заплаща 180 лева. Останалата
сума, необходима за непосредствените разходи на детето, следва да се поеме от
бащата, който полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето и който получава по-високи доходи (спрямо майката на детето), което бе
установено от фактическа страна по делото.
По делото не се представиха доказателства, установяващи ответницата да е
задължено лице спрямо друго лице по закон. Изхождайки
от правната природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е
абсолютно задължение на родителите независимо от трудоспособността, доходите
или възможността да се издържат от имуществото си (аргумент на чл.143, ал.2 от СК), от разпоредбата на чл.142 от СК, регламентираща минималният размер на
издръжката на едно дете (1/4 от минималната заплата, която считано от
01.01.2018г. е 510 лева или минималната издръжка е 127.50 лева), от
доказателствата и обстоятелствата по делото, съдът приема, че така определения
размер не е прекомерен. Безспорно са
се изменили социално-икономическите условия в страната, с оглед на
инфлационните процеси, както и нуждите на детето с нарастването на възрастта
му, което обуславя нарастването на нуждите. Налице е и изменение на минималната
работна заплата в страната. Към настоящия момент, определената издръжка се
явява такава под минимума, определен в чл. 142, ал.2 от ГПК, което също е
основание за увеличаване размера на издръжката.
Установеното по делото обуславя
извода, че така определената от съда издръжка следва да се увеличи. Изменената
издръжка се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 09.03.2018г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Ищцата претендира разноски по делото, поради което и на основание член 78,
ал. 1 от ГПК, такива следва да се присъдят с оглед уважения иск в пълен размер,
които видно от представения договор за правна помощ възлизат на 400 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което
държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса
върху иска за издръжка в размер на 158.40 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК
във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена по гражданско дело № 1823/2011г. по описа на РС – Карлово
издръжка, която М. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Г.С.К. с ЕГН
**********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител - С.Я.К. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА
от 70.00 (седемдесет) лева на 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.03.2018г. до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от падежа на плащането до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК, М. *** с ЕГН **********, да заплати на С.Я.К. с ЕГН **********, в
качеството си на баща и законен представител на малолетното дете Г.С.К. с ЕГН
**********,***, направените по делото разноски в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, М. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Карлово,
държавна такса върху увеличението в размер на 158.40 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание,
проведено на 30.05.2018г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен
срок, считано от 13.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.