РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29988
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110115454 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ, ЕИК: ЕИК, НАСЕЛЕНО
МЯСТО адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. П. Л. с
ЕГН: ********** и адрес: адрес . Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на
главницата, договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва върху главницата.
Касателно претендираната сума в размер на 312.77 лева -договорна неустойка и сумата в
размер на 180 лева- неустойка за забава съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител
посмисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно чл. 6 от
договора за паричен заем, заемателя има задължение в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави назаемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице –
поръчител, което следва да отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания
на задълженията.
В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължението по чл. 6 на длъжника на ответника, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък
срок,поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
1
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и
то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника
да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция,
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит с
Приложение №1, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за възникването й
и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части,
заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне
задължението за неустойка, както и предвид размера СРС счита, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща
само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се
касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща
длъжникът и която е печалба за кредитора.
В настоящия случай заявителят претендира заплащане на сумата 180 лева-неустойка за
забава, която макар и кръстена така по смисъла на т.6 от тарифата за таксите за
допълнителни услуги представлява разходи за събиране на просрочено вземане. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така
формулирани, разпоредбите на договора противоречат на посочената норма на закона –
чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Мотивиран от горното софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК: ЕИК, НАСЕЛЕНО МЯСТО адрес за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. П. Л. с ЕГН: ********** и адрес: адрес
за сумите от:312.77 лева -договорна неустойка и 180 лева- неустойка за забава.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3