Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/28.01.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7-ми
състав, в публичното съдебно заседание на
дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова,
разгледа т.д. № 2503 по описа за 2018г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Б.П.Б.“ АД, с които се иска
осъждането на ЗАД „Е.Ж.“ АД,
да заплати, както следва: на основание чл. 199а КЗ (отм.) сумата от 14 349,29 евро – застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица №
ВРВLIFE-002/2014г,
поради настъпило застрахователно събитие - смъртта на кредитополучателя Г.Ц.Д.,
ведно със законната лихва считано от 28.11.2018г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 560,82
лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода 18.09.18г.
– 28.11.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищецът
и ответникът са страни по групова застрахователна полица № ВРВLIFE-002/2014, покрит риск по която е
„смъртта“ и „неработоспособността“ на кредитополучателите на банката, сред
които е и кредитополучателя Г. Д.. На 30.12.2016г настъпва смъртта на застрахования
Г. Д., за което застрахователно събитие застрахователят е уведомен от банката
на 31.01.2017г. Към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застрахованото лице има непогасени задължения съгласно договор за кредити №
0010-0169-00000000457 в размер на 14 349,29 евро. Въпреки отправеното
искане застрахователят отказва плащане с мотива, че настъпилото събитие е
изключен риск съгласно чл. 8, т. 2, б.“л“ от Общите условия, тъй като по молба
на застрахования е спряна назначената химиотерапия. Ищецът счита отказът на
застрахователя за незаконосъобразен, тъй като не е налице спиране на назначена
терапия, а избор на алтернативен вид лечение, поради проява на неблагоприятни
странични ефекти от химиотерапията – изразена астения. Отделно се твърди и че
между „отказаното“ и настъпилото събитие няма причинно-следствена връзка, както
и че лечението с химиотерапия не е годно да доведе до пълното излекуване на
заболяването, което е нелечимо по своя характер. По изложените съображения се
иска осъждането на ответника да плати застрахователно обезщетение, ведно с
мораторните лихви за забава.
В
срока за отговор
ответникът, не оспорва, че е страна по цитирания в исковата молба
застрахователен договор; че Г. Д. е застраховано лице по застрахователната
полица; че същият е кредитополучател по цитирания в исковата молба договор за
кредит; че към настъпване на застрахователното събитие остатъкът от дълга е в
размер на 14 349,29 евро; че е уведомен своевременно от банката. Оспорва
да налице покрит риск по застраховката, тъй като от края на януари 2015 г.
застрахованият не се подлага на химиотерапия въпреки, че то е било необходимо и
препоръчително, което е видно и от последвалите след спирането отчетливо
разпространение на метастази в черния дроб, покачване броя на периортни
аденопатии и рана в надбъбречната жлеза, т.е. цялостно влошаване на
здравословното му състояние. Медицинските доказателства установяват пряка
причинно-следствена връзка между заболяването и настъпилия фатален край. През
2013г. застрахованият не е уведомил дружеството за поставената му диагноза
карцином на стомаха, с което съзнателно необявява новонастъпило обстоятелство
от съществено значение за застрахователния риск, което дава право на
застрахователя да откаже изплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва
твърдението, че общите условия на застрахователя са приети от застрахования,
поради което спирането на лечението не съставлява изключен риск. Оспорва да е
налице и съзнателно неточно обявяването, което да съставлява основание за отказ
да се плати застрахователно обезщетение. Застрахователното събитие настъпва не
само въз основа на премълчаните обстоятелства, нито на отказа от подлагане на
лечение чрез химиотерапия, а под влияние на множество други фактори.
С допълнителния отговор се оспорва твърдението,
че общите условия не са приети от застрахования, като се посочва, че в писмо
съгласие от за застраховане на г-н Д. от 27.10.2011г се съдържа декларативен
текст, че е запознат с общите условия, предоставени са му такива и ги приема
като неразделна част от застрахователния договор.
Съдът
като се запозна с твърденията на страните и материалите по делото,
приема за установено следното:
Между страните не е спорно, и а представените по
делото писмени доказателства установяват: че между ищеца и ответника е сключен договор
за Групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014
за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Б.П.Б.“АД, които са
застраховани за рисковете „смърт“ и „неработоспособност“; че Г. Д. е
застраховано лице по застрахователната полица, тъй като е кредитополучател по
договор за кредит № 0010-0169-00000000457; че към 30.12.2016г, когато настъпва
смъртта на кредитополучателя Г. Д. (последното се установява от акт за смърт
№1840/30.12.2016 на община Плевен), той има непогасен остатък по договора
кредит в размер на 14 349,29 евро; че ответникът е уведомен своевременно
от банката за смъртта на кредитополучателя (последното е видно от уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 30.01.2017г л.14-15 от делото); че от
края на януари 2015г. застрахования Г. Д. не се подлага на химиотерапия, а
прилага алтернативни форми на лечение; че
кредитополучателя не е уведомил застрахователя за поставената му диагноза карцином
на стомаха.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по
делото безспорно се установява, че между страните валидно възниква и съществува
твърдяното с исковата молба застрахователно правоотношение, по силата на което
ответното дружество се задължава да носи риска от настъпване на смъртта или
неработоспособността на кредитополучателите на банката срещу насрещното
задължение за банката да заплати уговорената застрахователна премия. В срока на
действие на застрахователния договор настъпва смъртта на Г. Д., който е кредитополучател
по договор за кредит с ищцовото дружество,по който към 30.12.20.16г има
непогасен остатък в размер на 14 349,29
евро.
Спорът между страните се концентрира относно
въпроса дали застрахователя има основание да откаже да плати застрахователно
обезщетение по сключения застрахователен договор.
Застрахователя твърди, че е налице изключен риск
съгласно Общите условия на договора, което обстоятелство се оспорва от банката
при твърдения, че общите условия не са предоставени на застрахования.
В т.4 на Съгласие за застраховане от 27.10.2011г
(лист 102 от делото), застрахования Г. Д. декларира, че приема общите условия и
е получил екземпляр от тях. Съгласно чл. 147а, ал.5 Закон за защита на
потребителите, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране
на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя, когато това обстоятелство е спорно. В тези случаи
съгласно чл. 147а, ал.4 ЗЗП тежестта за доказване на факта на предаването на ОУ
се носи от търговеца, т.е. от ответника. Последният не е ангажирал други
доказателства освен съгласието за застраховане, с оглед на което и съдът не
може да приеме, че на застрахованото лице е връчен екземпляр от приложимите към
застрахователния договор общи условия. След като екземпляр от ОУ не е връчен на
потребителя, последните не са част от облигационното отношение и застрахователят
не може да се позовава на тях, за да обоснове изключване на застрахователен риск.
Следователно настъпилото събитие е покрит риск по сключения застрахователен
договор.
След
като настъпилото събитие е покрит риск, въвеждането на допълнителни условия,
при които застрахователят има право да откаже плащане при реализиране на този
риск /вкл. свързаните с поведението на застрахования/, не превръща риска в
непокрит, а налага тези условия да се преценяват като основания за отказ
съгласно чл. 211 и чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.).
В раздел II „Медицински въпросник“ на Съгласие за
застраховане от 27.10.2011г (лист 103 от
делото), застрахования Г. Д. декларира, че не страда от злокачествени
онкологични заболявания. Няма спор и че към този момент, застрахованият не
страда от такива заболявания. С оглед изложеното по-горе и предвид изрично
поставения въпрос от застрахователя за злокачествени онкологични заболявания,
съдът приема, че последните обстоятелства са от съществено значение за
застрахователния интерес и условията, при които той би поел риска. Според настоящия състав, за да
обоснове право на отказ да изплати застрахователно обезщетение, отказаното
лечение по смисъла на чл. 8, т. 2, б. “к“ от Общите условия следва да е такова,
че по същество да може да препятства настъпването на риск или да ограничава
настъпването на вредите. Съгласно заключението на СМЕ, застрахованият е в бил в
метастатичен стадий, когато отказва продължаването на лечението с химиотерапия.
В този стадий на болестта химиотерапията
цели само удължаване на периода без болест, а не оздравяване на лицето и то за
период от около 5-години. След като лечението не може да доведе до оздравяване
на застрахования, отказът да се подложи на него, не може да се приеме, че
оказва влияние върху настъпването на риска или че би ограничило вредите от
настъпването на застрахователното събитие. Следователно и по аргумент за
обратното от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от КЗ (отм.) застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, поради което и съдът не може да приеме,
че такъв е налице.
Следователно исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло, като сумата се присъди ведно
със законната лихва считано от 28.11.2018г. до окончателното й изплащане.
При установена главница в размер на 14 349,29
евро за периода на забавата от 18.09.2018г до 28.11.2018г се натрупва лихва в
размер на сумата от 560,82 лева.
Ответникът не твърди способ за
погасяване на задължението.
Следователно доказан по основание и
размер е и иска с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 560,82 лева.
По
разноските.
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца. последния доказва
разноски в размер на 3161,35 лева, от които 1145,02 лева – държавна такса,
250,00 лева депозит за вещо лице и 1766,33 лева – адвокатско възнаграждение.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Е.Ж.“ АД,
ЕИК***** да заплати
на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *****, както следва: на основание чл. 199а КЗ (отм.) сумата от 14 349,29 евро – застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица №
ВРВLIFE-002/2014г,
поради настъпило застрахователно събитие - смъртта на кредитополучателя по
договор за кредит № 0010-0169-00000000457 Г.Ц.Д.,
ведно със законната лихва считано от 28.11.2018г до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 560,82
лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода 18.09.18г.
– 28.11.2018г., а на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 3161,35 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: