Решение по дело №276/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 117
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20194230200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 117

      гр. Севлиево, 06.12.2019 г.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на шести ноември

през           две хиляди   и  деветнадесета   година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

               

при секретаря       Рефузе Османова

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова              АНД № 276                             по описа

за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на К.Н.П. *** срещу  наказателно постановление /НП/ № ********** от 15.07.2019 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че деянието, което му се вменява във вина с наказателното постановление, не е описано в същото в пълнота, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като същият не може да разбере какво точно нарушение е извършил. В заключение в жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 18.01.2019 година; Констативен протокол от 08.01.2019 година; Позволително за сеч № 0426546; Констативен протокол № 000011 от 17.12.2018 година; АУАН № ********** от 27.12.2018 година; Констативен протокол № 000002 от 17.12.2018 година; АУАН № ********** от 27.12.2018 година; Констативен протокол № 000005 от 17.12.2018 година; АУАН № ********** от 27.12.2018 година; НП № ********** от 15.07.2019 година; Превозни билети от 13.04.2018 година и 18.04.2018 година и Протокол за освидетелстване на сечище № 0470370, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Й., Н.М. и Е. П., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 17.12.2018 година жалбоподателят К.П., съвместно с И.Я., извършил обход на ЧГТ  с кад. № 425005 в отдел 131, подотдел Г, в землището на с. Кръвеник, община Севлиево,  за който имот имало издадено Позволително за сеч № 0426546 от 10.04.2018 година, при което констатирал, че в имота се намират три лица – Е. П., С.М. и М.И., които извършвали сеч на немаркирани в основата си с КГМ дървета. За констатираното нарушение жалбоподателят съставил три броя констативни протоколи, въз основа на които в последствие съставил и три броя актове за установяване на административно нарушение.

На 08.01.2019 година свидетелите П.Й. и Н.М. ***, след проверка в интернет информационната система за Позволително за сеч № 0426576 от 10.04.2018 година, съставили Констативен протокол Серия В, № 006485 от 08.01.2019 година, в който описали посочените по – горе обстоятелства и по – точно това, че на 17.12.2018 година жалбоподателят извършил проверка в имота, за който било издадено позволителното за сеч, при която констатирал, че Е. П., С.М. и М.И. извършвали сеч в имота, за което им бил съставил три броя актове за установяване на административно нарушение.

След това служителите на РДГ – Велико Търново извършили проверка в интернет информационната система за наличие на данни по чл. 24, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при която констатирали, че тези три лица извършвали добив на дървесина в имота, без да имат издадени разрешителни за достъп до обекта.

Въз основа на този констативен протокол, на 18.01.2019 година свидетелят П.Й. съставил в присъствието на свидетеля Н.М., АУАН срещу жалбоподателя № ********** за това, че на 17.12.2018 година не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот с № 425005 в отдел 131, подотдел Г в землището на с. Кръвеник, община Севлиево, в който се извършва добив на дървесина, като лицата, които извършват добив на дървесина от имота по разрешително за сеч № 0426546 от 10.04.2018 година – С.М., М.И. и Е. П., нямат разрешителни за достъп до горска територия.  Актосъставителят приел, че описаното от него деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише възраженията си, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят записал в графата за възражение, че „написаното в акта отговаря на истината“.

Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган  съставил на 15.07.2019 обжалваното наказателно постановление. В него той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.07.2019 година. Жалбата е постъпила в канцеларията на РДГ – Велико Търново на 23.07.2019 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: По делото не се спори, че жалбоподателят, като лице, на което е издадено позволително за сеч в даден имот, следва да контролира извършването на сечта. В тази връзка същият е извършил проверка в имота на 17.12.2018 година и констатирал, че три лица извършват неправомерна сеч в имота на немаркирани в основата си с КГМ дървета, поради което съставил три броя констативни протоколи, а на 27.12.2018 година и три броя актове за установяване на административно нарушение срещу всяко едно от лицата. Това обстоятелство е било известно на актосъставителя и свидетеля по АУАН, съставен срещу жалбоподателя, тъй като същите са извършили проверка на електронната система за издаденото позволително за сеч. Въпреки това обаче същите са приели, че жалбоподателят не изпълнил задължението си да следи в имота да не извършват сеч лица, за които няма издадено позволително за достъп до имота, и му съставили АУАН за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба: „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да  следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия.“. Четейки разпоредбата съдът стига до извода, че жалбоподателят е задължен да следи дали лицата, които извършват сечта и то правомерно, имат документи за правоспособност и за достъп до съответната горска територия. В случая безспорно се установи от разпита на свидетеля Е. П., че той е отишъл в имота да сече дървета, след като С.М. го помолил „да му помогне да отреже няколко дървета“. Е. П. е нямал знание за това чий е имота и съответно дали С.М. е имал документи, позволяващи му да извършва сеч в този имот, но след като жалбоподателят е констатирал, че трите лица извършват неправомерна сеч в имота, за което им е съставил съответно и актове за установяване на административно нарушение, следва да се приеме, че същите са нямали разрешение за сеч в имота и съответно не са от кръга на лицата по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата, за които жалбоподателят е длъжен да следи за наличието на документи за правоспособността им и за достъп до съответната горска територия. В случая, според съда,  жалбоподателят е изпълнил задълженията си да контролира правилното извършване на сечта в имота и именно поради това, когато е констатирал неправомерна сеч в имота, е съставил срещу трите лица, извършващи сеч в имота на немаркирани с КГМ дървета, актове за установяване на административно нарушение. От доказателствата по делото безспорно се установи, че сечта, извършвана от трите лица в имота, не им е била възлагана нито от собственика на имота, нито от жалбоподателя, за което на същите да е следвало да се издаде разрешително за достъп до горска територия, поради което следва да се приеме, че на жалбоподателя неправилно е било наложено административно наказание.

На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че на жалбоподателя П. е вменено във вина нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 12б ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. На първо място в нормата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ са посочени четири изпълнителни деяния, а именно "не изпълни задължения" или "изпълни несвоевременно задължения", както и "не изпълни контролни правомощия" или "изпълни несвоевременно контролни правомощия". Нито в АУАН обаче, нито в НП е посочено коя от четирите хипотези е приел за нарушена административнонаказващият орган, което не дава възможност на жалбоподателя да организира правилно защитата си, както и на съда да прецени законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Вярно е, че като изпълнително деяние е посочено неследенето за наличието на разрешителни за достъп до имота, но за жалбоподателя, както и за съда не става ясно дали наказанието е наложено за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за сечта в имота или за това, че не е изпълнил контролните си правомощия. Това несъмнено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина, за да може да организира защитата си в пълнота.

Преценката на изложените до тук фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и че като такова следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                 Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 15.07.2019 година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на К.Н.П. ***, ЕГН: **********, за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                               

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: