Р Е Ш Е Н И Е № 1024
18.01.2013г., град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на
26.10.2012 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател : МИНЧО МИНЕВ
Секретар:
М.Т.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 6246 по
описа за 2011 година и за да се
произнесе, съобрази:
Настоящото дело
е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, в която се твърди, че при него има
открита партида за недвижим имот, свързан към водопреносната мрежа, на адрес
гр. Сливен, ул. „Христо Ботев” бл. 25, вх. Д, ап. 10, с титуляр ответника Д.В.М..
Към имота била доставяна питейна вода, а консумацията й се отчитала ежемесечно
от представител на „В и К- Сливен” ООД. Стойността на изразходеното количество
питейна вода била фактурирана, след което, съгласно Общите условия на В и К-
оператора, за титуляра на партидата възниквало задължение да внесе изискуемата
сума в тридесетдневен срок от издаването на фактурата, но ответника не изпълнявал
това си задължение в периода от 31.03.2009г. до 31.05.2011г. Съгласно вече
цитираните Общи условия, при забавено изпълнение потребителя на В и К услуги
дължал и обезщетение за забава, т.нар.мораторна лихва, в размер на законната
лихва за страната за съответния период. С оглед събиране на вземанията си за
главница и мораторна лихва от длъжника Д.М.- ответник в настоящото
производство, ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за изпълнение е
била издадена, но не и изпълнителен лист, защото в срок е било депозирано
възражение от ответника по заявлението, ответник и по настоящия иск. Това дало
повод в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението за
постъпилото възражение дружеството да предяви настоящия положителен
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на посочените две вземания- главница и лихва за
забавеното й плащане, за които има издадена заповед за изпълнение.
При изложеното „В и К- Сливен” ООД претендира съда да приеме с решение за
установено, че ответника му дължи: 1/ главница в размер на 906.94лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана, но неплатена от ответника
питейна вода за периода 31.03.2009г.- 31.05.2011г., 2/ лихва за забава към
04.07.2011г. в размер на 133.60лв., 3/ разноски, направени в хода на заповедното
производство, в размер на 26.50лв.
Претендират се и разноските, направени по
настоящото дело.
В допълнителна искова молба ищеца конкретизира
претенцията си като посочва от колко на брой и в какъв размер отделни вземания
се състои цялото задължение на ответника касателно главницата и лихвата, както
и за какъв период е начислена последната, а именно- за период на забава от
01.05.2009г. до 04.07.2011г.
Производството
се движи по правилата на общия исков процес.
Ответникът бе представляван
от назначен му в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител-
адвокат и нему е връчен препис от исковата молба. В срока по чл.131 ал.1 от ГПК
от него е депозиран писмен отговор, в който заема позиция, че иска е
неоснователен. Оспорва обстоятелството, че ответника е ползвател на имота и
като такъв на същия е открита партида за отчитане на изразходвана питейна вода.
Оспорва и обстоятелството, че е била доставяна питейна вода в количеството,
посочено във фактурите. Също така твърди, че от представените с исковата молба
фактури е видно, че същите са съставяни освен за заплащане на доставена вода,
така и за отвеждане и пречистване на отпадни води.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат, чрез който поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява. За него се явява назначеният му от
съда процесуален представител, който оттегля възражението си, че ответника не е
бил ползвател на имота, до който ищеца е доставял питейна вода. Поддържа обаче становището,
изразено в писмения отговор, в останалата му част.
След като
обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в тяхната съвкупност,
съда приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че през процесния период от време- от 31.03.2009г. до
31.05.2011г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект на административен
адрес: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев” бл. 25, вх. Д, ап. 10. Безспорно е, че ответникът
е бил ползвател на този недвижим имот, представляващ адреса му за призоваване.
По делото като приложение
на исковата молба са представени 26 бр. фактури, касаещи периода от 31.03.2009г.
до 31.05.2011г. и осчетоводяващи задълженията на ответника в общ
размер на 906.94лв., която сума се състои както от стойността на доставената до
потребителя питейна вода, така и от стойностите на услугите „отвеждане на
отпадни води” и ”пречистване на отпадни води”. Липсва
фактура, осчетоводяваща задълженията на ответника, за месец февруари 2010г. От
ищцовото дружество бяха представени 6 бр. карнети,
представляващи листи от делото с поредни номера от № 31 до № 36 вкл. и от съдържанието им съда приема за
установено, че в преобладаващия брой случаи отчитането консумацията на питейна
вода на обекта е било извършвано от служител на „В и К- Сливен” ООД в
присъствието на представител на домакинството на ответника. Липсва подпис на
клиента за месеците август и декември 2009г., май, юни, юли, август, ноември
2010г. и май 2011г. За тези месеци служителят служебно е начислявал количества
вода, основавайки се на потреблението, което клиента обичайно е имал в предходните
месеци, когато отчитането е било извършвано в присъствието му. С оглед
обстоятелството, че служебно начисленото количество вода е надвишило
действително потребеното и отчетено от единия водомер,
служителя на „В и К- Сливен” е започнал да отчита нулево потребление, считано
от месец ноември 2010г. След този месец, инкасатора без да начислява количество
вода, е записвал действителните показания на водомера и по тази причина от
дружеството по погрешка са осчетоводили във фактурите за месец април и май
2011г. задължение, представляващо стойността на 3 куб. м консумирана питейна
вода. Установено бе още, че вън от гореописаното несъответствие, фактурираните
количества питейна вода, на чиято база е изчислено паричното задължение на
потребителя, съответстват на отчетените. След приспадане стойността на погрешно
начисленото задължение и сумиране на вземанията за услугата „доставяне на
вода”, обективирани в представените по делото
фактури, съда приема, че размера на задължението на М. е 608.39лв.
Размерът и срокът, за който
е начислено обезщетението за забавено изпълнение, не се оспориха от ответната
страна. По тази причина съда приема, че то е в размера, претендиран
от ищеца- 133.60лв.
От приобщеното към настоящото дело ЧГД № 4864/ 2011г.
се установява, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на
гореописаните парични вземания. В рамките на развилото се заповедно
производство е била издадена Заповед за изпълнение № 3585 от 09.08.2011г., с
която е било разпоредено на Д.В.М. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-Сливен”
ООД сумата от 906.94лв., представляваща стойността на доставената и консумирана
питейна вода за периода от 31.03.2009г. до 31.05.2011г. на адреса на ответника,
ведно с мораторната лихва, изтекла до 04.07.2011г. в размер на 133.60лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението и
направените в хода на делото разноски в размер на 26.50лв. Ответникът е
депозирал възражение против заповедта.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск е
положителен установителен- за съществуването на парично вземане, за което на
ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение- от ответника в
заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са
мотивирали „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен в законоустановения едномесечен срок да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК.
Той е допустим, подведомствен е на
съдилищата на Република България и е
подсъден на Районен съд- Сливен по правилата на родовата и на местната
подсъдност. Следва да се приеме, че искът е частично основателен, защото този
извод се налага от събраните в хода на делото доказателства:
Бe установено по
несъмнен начин, че през процесния период от време- от 31.03.2009г. до
31.05.2011г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект на ответника,
представляващ адреса му за призоваване и на който обект той безспорно е
ползвател. Количествата доставена и консумирана вода са отчитани и фактурирани
съгласно правилата, визирани в чл. 23, 30 и 31 от общоизвестните Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К”
Сливен. Поради това съда счита, че ищцовото дружество правилно и в съответствие
с общите си условия е отчитало консумацията на предоставената от него на
ответника услуга. Установено бе обаче също, че представените по делото фактури
са издадени за осчетоводяване задължението за плащане не само на услугата
„доставка на вода”, но и за услугите „отвеждане на отпадни води” и ”пречистване
на отпадни води”. Тъй като ищеца претендира от ответника само стойността на
доставената и консумирана питейна вода, от общия размер на задължението по
фактури- 906.94лв., следва да бъде приспадната стойността на услугите за
отвеждане и пречистване на отпадни води- 294.50лв. Така определения размер на
задължението следва да бъде намален и със стойността- 4.05лв.- начисленото по погрешка
количество питейна вода-
Тъй като ответника не
ангажира доказателства, че е погасил задължението си, то и се налага извода, че
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-Сливен” ООД има вземане в размер на главница от
608.39лв. Пак по тази причина- че ответника не е погасил задължението, той е
неизправна във взаимоотношенията им стана, изпаднал е в забава в плащането на
сумата за главница и поради това дължи на ищеца обезщетение- т.н. мораторна
лихва. Размерът му е 133.60лв., а срока, за който се дължи- от 01.05.2009г. до
04.07.2011г.
При това положение М.
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-Сливен” ООД и разноските, които
дружеството е направило в заповедното производство, съразмерно уважената част
от иска- 18.90лв.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на
делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило разноски в размер общо на 420лв.- 75лв. доплатена
държавна такса; 100лв.- депозит за особения процесуален представител на
ответника; 240лв.- заплатено адвокатско възнаграждение- видно от ДПЗС от 10.10.2011г. и 5лв.- внесена такса
за съдебно удостоверение, съразмерно уважената част от иска- 299.49лв.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в усл. на чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал.1 от ГПК, че Д.В.М. с ЕГН: ********** *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от законния представител- управителя Петър
Митев, част от сумите, за
които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 4864/ 2011г. на
Сл.РС заповед за изпълнение - № 3585/ 09.08.2011г. , а именно:
-608.39лв. /шестстотин и осем лева и тридесет и девет стотинки/–главница,
представляваща стойността на доставената от дружеството на ответника за жилище,
представляващо адреса за призоваването
му, питейна вода за периода 31.03.2009г.- 31.05.2011г.;
-133.60лв. /сто тридесет и три лева и шестдесет стотинки/- лихва
за забава, изчислена върху главницата за периода 01.05.2009г.- 04.07.2011г. и
-18.90лв. /осемнадесет лева и деветдесет стотинки/- разноски в
заповедното производство, а
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над:
-608.39лв. до пълния претендиран
размер- 906.94лв.- касателно главницата
-18.90лв. до пълния претендиран
размер- 26.50лв.- касателно разноските в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.В.М. с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД на осн.чл.78 ал.1 от ГПК направените от дружеството разноски в исковия процес, съразмерно уважената
част от иска- 299.49лв. /двеста деветдесет
и девет лева и четиридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: