Р Е Ш Е Н И Е
№260536
гр.Пловдив, 11.11.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6005 по
описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000255
от 28.05.2020г. на И.Д.Ц.на длъжност и.д.директор на РД“АА“Пловдив с което на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД Булстат ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Тодор Александров“ № 9, представлявано от Ч.Й.К.ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104а от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение по чл.10, ал.1 от ЗАвПр.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП и се представят доводи за нарушение на процесуалния срок по
чл.34 от ЗАНН.
Дружеството – жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.В.К.,
която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си поддържа
посоченото в жалбата като доводи за отмяна на издаденото НП. Прави искане за
присъждане на разноски в размер отразен в пълномощното.
Административно-наказващият орган,
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище
представено преди даване ход на делото се счита жалбата на дружеството за
неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне. Със становището се
представят доводи в подкрепа искането за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е
издадено против дружеството – жалбоподател на основание констатациите съдържащи
се в съставен на 07.05.2020г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия А-2019 бланков № 272873 за това, че 06.08.2019г. около 00:01 часа
в гр.Пловдив, бул.“Х. Ботев“ № 82 седалището на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив, като лице с предмет на дейност превоз на товари,
притежаващо лиценз на Общността № 12768 е извършил следното нарушение: 1. След
настъпила промяна в обстоятелство вписано в лиценза на Общността – промяна в
седалището и адрес на управление на фирмата, не е подал заявление за
отразяването му в законно установеният 30 дневен срок. Промяната е извършена на
05.07.2019г., видно от справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ. При
съставянето на акта е посочено че е съставен в РД“АА“гр.Пловдив на 07.05.2020г.
в присъствието на управителя във връзка с писмо от ИААА с вх.№
30-14-23-1908/24.04.2020г. и с което е нарушил разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗАвПр. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
представляващия дружеството, след вписване „нямам възражения“. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него на представляващия дружество,
надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството. Копие от наказателното
постановление е връчено на дружеството на 18.09.2020г. След получаване на
копието от НП, издаденото НП в срок е обжалвано пред РС Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят Х.Й. Ч. заяви
че той е съставил акта, след като получили справка от ИА“АА“ гр.София за
извършено нарушение. Свидетелят посочи че лице от агенцията е установило
нарушението и е изпратено съобщението по
места където е регистриран превозвача за съставяне на АУАН. Свидетелят посочи
че актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, който не е
вписал възражения за нарушението. Свидетелят посочи че при съставянето на акта
е присъствал негов колега, който е свидетел при съставянето на акта. Поради не
наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля Ч. като
обективни, логични и непротиворечащи с приетите по делото доказателства.
Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, доклад,
съобщение до РД“АА“ Пловдив и справка от Търговския регистър съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по
съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази,
че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този,
който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/ такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че атакуваното наказателно постановление е
съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални
правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с
установената по закон доказателствена
сила.
Производството по издаване на
наказателното постановление е двуфазно - започва със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и ако той е законосъобразен и
обоснован, наказващият орган издава наказателно постановление /НП/. Това е
правораздавателна дейност - тук административният орган има правомощие вместо
съда да прецени извършено ли е едно административно нарушение, кой го е
извършил, виновно ли е поведението му и какво наказание да се наложи.
Вече издаденото наказателно постановление подлежи на
оспорване пред съответния районен съд, в района на който е извършено или
довършено административното нарушение. Районният съд действа не като контролна
инстанция, а като инстанция по същество - той е длъжен да извърши същата
проверка, която е извършил административнонаказващият орган при издаването на
наказателното постановление, а именно: извършено ли е деяние, осъществяващо
състава на конкретно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е
поведението му и правилно ли е индивидуализирана санкцията или това е т.нар.
„втора първа инстанция“.
По този начин просто казано съставения АУАН се явява
първичния обвинителен акт чрез който се
повдига обвинение на дадено лице, но не за извършено от него престъпление, а за
по-леко наказуемо деяние, съставляващо нарушение и следователно той трябва да
отговаря по същество изцяло на основните принципи в наказателното
правораздаване. Разминаването между твърдяните в него обстоятелства и правни квалификации
с тези, които са в обжалваното НП се приравняват по сила на тези ако са налице
при постановлението за повдигане на обвинение в досъдебното производство и
обвинението, повдигнато от прокурора в неговия обвинителен
акт за пред съда. При подобно разминаване в обстоятелствената част и
правната квалификация на нарушените текстове се засяга съществено правото на
защита на наказаното лице и то всъщност не може да разбере в какво точно е било
обвинено- дали това, което се твърди в АУАН-а или това, което се твърди в НП, а
от своя страна съда като арбитър на тези правоотношения може да възприеме факти
и обстоятелства, които не са били твърдяни или не са били налице и по този
начин да състави един незаконосъобразен акт. В акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз
основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като
нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и
посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
От свидетелските показания на актосъставителя Х. Ч. се установява, че АУАН е съставен от
неочевидец, а вписания като свидетел по акта Г.Д.също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя
не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в
акта. Посочения в акта свидетел е такъв при
съставянето на акта, а липсата на втори свидетел при съставянето на акта се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съдът въпреки посоченото по-горе счита че при проведеното
административнонаказателно производство по съставяне на АУАН и издаване на НП
предмет на настоящето дело са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е било установено на 23.04.2020г. от служители на ИА“АА“ гр.София по повод
подадено заявление за преиздаване на лиценз на Общността за превоз на товари №
12798. АУАН е съставен на 07.05.2020г. Наказателното постановление е издадено
на 28.05.2020г. Ето защо и предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдите нарушения на материалния закон – на нормите на чл.34,
ал.1 от ЗАНН, свързани със съставянето и връчването на АУАН, въз основа на който
е издадено процесното наказателно постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От
изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая
е представен договор за правна защита в които е отразено, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към
момента на сключване на договора.
По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. По делото заплатения хонорар е в размер на минимално определения
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото се прилага чл.205
от АПК по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди ИА“Автомобилна администрация“
гр.София да заплати направени от
дружеството – жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на 300
лв. по съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000255 от
28.05.2020г. на И.Д.Ц.на длъжност и.д.директор на РД“АА“Пловдив с което на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД Булстат ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Тодор Александров“ № 9, представлявано от Ч.Й.К.ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104а от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.10, ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна Администрация“ гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД
Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Тодор
Александров“ № 9, представлявано от Ч.Й.К.ЕГН ********** сумата от 300 /триста
/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд
гр.Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.