Р Е Ш Е Н И Е
№ 5/10.1.2017г., гр.Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 690 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В подадената от М.М.П., ЕГН **********, искова молба се
твърди, че с ответното дружество е била в трудово правоотношение с
трудов договор №2 от 04.02.2008 г., сключен на основание чл.111 КТ-при външно
съвместителство.
Ищцата излага, че в законовия срок на 19.06.2015
г. е обжалвала заповед №1/07.05.2015 г., с която е било прекратено трудовото й
правоотношение и е образувано гр. д. № 352/2015 г. на ДРС.
След образуване на делото, ищцата получила по
пощата с обратна разписка на 09.07.2015 г. заповед №3/20.05.2015 г. издадена от
ответника, с която отменя заповед №1/07.05.2015 г. Счита, че така издадената
заповед е недействителна и не може да породи желаните правни последици поради
забраната на чл.344, ал.2 от КТ.
С последваща заповед №4/19.08.2015 г. и било
наложено наказание –дисциплинарно уволнение и със Заповед №5/20.08.2015 г.
прекратено трудовото правоотношение.
Ищцата счита, че към момента на налагане на
наказание –дисциплинарно уволнение, тя не е била в трудово правоотношение с
работодателя, тъй като то е било вече прекратено със Заповед №1/07.05.2015 г. и
същата е недействителна. Излага, че издадената Заповед №5/20.08.2015 г. е
немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. С писмо
№115/05.08.2015 г., с което са й поискани писмени обяснения не било посочено за
кои дни неяваване на работа се отнасят.
Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение
не й е изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2
дни за 2015 г.-24 лева.
Предявени са от М.М.П. против „ДКЦ І-ДЕВНЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: , представлявано от управителя К.В.Д. обективно кумулативно и субективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и иск по чл.224 от КТ, за признаване на уволнението й, обективирано в Заповед №4 от 19.08.2015 г. и Заповед № 5/20.08.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на заповедите, за възстановяване на работа на заеманата
преди уволнението длъжност „лекар-ординатор”, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 1512.30 лв. обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за период от шест месеца от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 21.08.2015 г., както и осъждане на ответника за заплащане на сумата от 24.00 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2015 г. Предявен е иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, в условията на евентуалност.
Претендира сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор, ответникът не представя отговор и не
изразява становище.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 183/15г.
на РС гр.Девня по гр.д. №352/2015г. , съдът е признал за незаконно и отменил
уволнението на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със заповед №
1/07.05.2015г. на Управителя на „ДКЦ І-Девня” ЕООД, на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, възстановел е М.М.П.,
ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди
уволнението длъжност – “лекар-ординатор” в „ДКЦ І-Девня” ЕООД и осъдил „ДКЦ
І-Девня” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на М.М.П., ЕГН ********** сумата от 1235,04 лева (хиляда двеста тридесет и пет
лева и 04 стотинки), представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа – от 08.05.2015 г. до
06.10.2015 г., вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е отхвърлен
иска за разликата над 1235,04 лева до 1512,30 лева и за периода след
06.10.2015г. до 08.11.2015г. Варненският окръжен съд е
отменил решение № 183/15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 352/2015 г.
по описа на Девненския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от М.М.П. срещу „ДКЦ І - Девня” ЕООД иск за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 1235.04 лв. до 1512.30 лв., претендирана като
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода след 06.10.2015
г. до 08.11.2015 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и
вместо това осъдил „ДКЦ І - Девня” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петрича” № 10, да заплати на М.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата, представляваща разликата над 1235.04 лв.
до 1512.30 лв., съставляваща обезщетение за оставането на М.П. без работа
поради уволнението за периода 07.10.2015 г. – 08.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.06.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Видно от представени по делото допълнителни споразумения № 24 от 14.05.2012г.и № 30 от 16.05.2011г. М.М.П. е заемала длъжността „лекар пневмология и
фтизиатрия” в МБАЛ Девня.
Със Заповед
№1/07.05.2015г. на управителя на ДКЦ І Девня е прекратено трудовото
правоотношение с М.М.П. поради изтичане
на срока на предизвестие отправено от работодателя , считано от 08.05.2015г. на
заеманата длъжност „лекар-ординатор”.
Със Заповед № 3/20.05.2015г. Управителя на ДКЦ І Девня е
отменил Заповед №1/07.05.2015г. и е
възстановил М.М.П.- на работа на същата
длъжност при същите условия. Представена е обратна разписка за връчване на
заповедта на 09.07.2015г.
С писмо изх.№ 115/05.08.2015г. са изискани писмени
обяснения от М.П. относно неявяването й на работа .
Със Заповед №4/19.08.2015г. на управителя на ДКЦ І Девня
ЕООД е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на М.М.П.-.
Със Заповед №5/20.08.2015г. на осн.чл.330 ал.2,т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение със М.П. считано от датата на заповедта.
От заключението по назначената по делото ССЕ се
установява, обезщетението по чл.224 е за
пет работни дни в размер на 77.47 лв. Размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец е 294.45 лв. по данни в
исковата молба, а по данни от ответника е 97,50лв.Размерът на претендираното
обезщетение за принудителна безработица за срок от шест месеца е 1781,37 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид изхода по гр.д.
№352/2015г. по описа на РС гр.Девня, а именно отмяната на уволнението на М.М.П., ЕГН **********, с
адрес ***, извършено със заповед № 1/07.05.2015г. на Управителя на „ДКЦ
І-Девня” ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то и извършеното уволнение
със заповед №4/19.08.2015г. и прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 5/0.08.2015г. е незаконосъобразно, тъй като към момента на
това уволнение ищцата М.П. вече е била незаконно уволнена, което е признато с
влязло в законна сила съдебно решение. Ето защо, извършеното незаконосъобразно
уволнение следва да се отмени.
Предвид дадените задължителни
указания на ВОС с определение 61/16г. на ВОС, че настоящия спор произхожда от
друго юридическо положение различно от това по образуваното гр.д. №352/15г. на
ДРС, поради което следва като последица от отмяна на уволнението ищцата да бъде
възстановена и на заеманата преди това длъжност, независимо че към момента вече
е възстановена с решението по предходно образуваното дело. Поради което, съдът намира за основателен и предявения иск
с правно основание чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, предвид акцесорния характер на този иск спрямо главния
иск за признаване на уволнението за незаконно. След като се установи, че
прекратяването на трудовия договор на ищцата е незаконно, то следва същата да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – “лекар-ординатор” в „ДКЦ І-Девня” ЕООД.
Искът, за заплащане на
обезщетение за оставане без работа се явява изцяло неоснователен. Предходното
уволнение на ищцата е извършено със заповед 1/07 май 2015г. и на ищцата е
присъдено обезщетение за оставане без работа от 08 май 2015 до 08 ноември
2015г. Второто уволнение е извършено със заповед №4/19 август, а със заповед № 5 е прекратено трудовото
правоотношение. При незаконно уволнение на работник или служител се дължи
обезщетение за оставане без работа, но не за повече от 6 месеца . В случая на
ищцата е присъдено обезщетение по гр.д. № 352/15 на ДРС за периода от 6 месеца
от 08 май до 08 ноември. Двете уволнения са взаимно свързани и частично
обхващат един и същ период. Освен това между двете уволнения ищцата не се е
явявала на работа за да може да и се присъди
обезщетение и по второто уволнение . Поради това съдът намира че искът е
неоснователен.
Предвид уважаването на главния иск по
чл.344 от КТ и възстановяване ищцата на работа, то не е налице прекратено
трудово правоотношение и съдът не следва
да се произнася по евентуалния иск с правно основание чл.224 от КТ .
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 480 лева за изплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се
присъждат ,на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, предвид липсата на искане.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса по
неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на по 50 лева или
общо 100 лева, както и направените в производството разноски за съдебна
експертиза 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***,
извършено със заповед №4/19.08.2015г. и прекратявано трудовото
правоотношение със заповед №
5/0.08.2015г. на Управителя на „ДКЦ
І-Девня” ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.М.П., ЕГН **********, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – “лекар-ординатор”
в „ДКЦ І-Девня” ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.М.П., ЕГН ********** срещу „ДКЦ І-Девня” ЕООД
ЕИК ********* за заплащане на ищцата М.М.П. сумата
от 1512,30 лева, представляваща обезщетение за срок от шест месеца за времето, през което ищцата е останала
без работа, считано от 21.08.2015г., вследствие на незаконното уволнение извършено със заповед
№4/19.08.2015г. и прекратявано трудовото правоотношение със заповед № 5/0.08.2015г. на Управителя на „ДКЦ І-Девня” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ДКЦ І-Девня” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН ********** сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДКЦ І-Девня” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС, сумата от 100 лева /сто лева/ за държавна такса и
сумата от 100 лева /сто лева/ разноски от бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: