РЕШЕНИЕ
№ 20812
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110136844 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове от В. Б. К. срещу „А1 България“ ЕАД, както следва: 1/ установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожност
на клаузата от договора, предвиждаща едностранна промяна на МАТ от страна на
мобилния оператор чрез индексиране, респ. на самия договор поради нищожността на
клаузата и 2/ установителен иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимост на
сумата от 311,35 лева, претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по
договор № М6716826 поради нищожността на процесния договор. В условията на
евентуалност на втория предявен иск, е предявен иск по чл. 124 ГПК за недължимост
на сумата от 311,35 лева, претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г.
по договор № М6716826 поради разваляне на процесния договор от страна на
потребителя, дължащо се на съществено неизпълнение на договорните задължения от
страна на оператора.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „А1 България“ ЕАД
Договор за електронни съобщителни услуги №********* от 27.05.2021 г. за срок от
две години и съгласно него му били предоставени мобилни услуги и фиксиран
интернет. С анекс от 13.05.2023 г. /Анекс I/ било продължено действието на договора в
частта му за мобилните услуги за период от още 2 години, считано от датата
13.05.2023 г. Страните изменили съществените условия на договора, както било
посочено в Приложение №1 от 13.05.2023 г. По силата на Анекс I операторът се
задължил да предостави на ищеца мобилни услуги с наименование на тарифния план
„Unlimited Special Plus 34“ срещу месечна абонаментна такса (МАТ) в размер на 33,99
лв. Сочи, че на 18.11.2023 г. между страните били подписани други два анекса. С
единия (Анекс II) се продължил срокът на предоставяния до момента съгласно
първоначалните условия по договора фиксиран интернет с още 2 години, като новият
1
тарифен план бил „А1 Нет 100“. С другия анекс от тази дата 18.11.2023 г. (Анекс III)
страните добавили към договора допълнителна услуга - „Фиксиран интернет (А1
Нет150) в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга“ за срок от 2 години. Тарифният
план на тази услуга бил с наименование „А1 Нет 150“, като МАТ за услугата е 7,99 лв.
при продължителност на Анекс II за срок от 2 години от момента на инсталирането на
устройството, което позволявало ползване на услугата.
Излага, че със заявление за смяна на абонат вх.№ *********/01.03.2024 г. и
нарочен анекс между страните за услугата „А1 Нет 150“, установена с Анекс III, била
извършена субективна и обективна новация, като досегашният титуляр В. К. бил
заменен като страна с представлявано от него юридическо лице, като срокът се е
увеличил. Така, ищецът останал титуляр по услугите, установени с Анекс I (за
мобилни услуги Unlimited Special Plus 34 с изтичащ 2-годишен срок на 13.05.2025 г.) и
с Анекс II (за фиксиран интернет А1 Нет 100 с изтичащ 2-годишен срок на 18.11.2025
г.).
Твърди се, че на 21.02.2024 г., по време на действие на договора, ищецът получил
SMS съобщение от оператора, в който последният предупреждавал, че поради
високата инфлация и разходи, считано от 01.03.2024 г. операторът ще увеличи МАТ с
9,5%, който процент представлява средногодишния индекс на потребителските цени
на Националния статистически институт. Съдържал се и линк, който водил към уеб
страницата https://www.a1.bg/indexation2024, на която се съдържала допълнителна
информация от страна на оператора относно наложената индексация. На 27.02.2024 г.
ищецът отправил възражение до ответника, с което заявил, че счита волеизявлението
на оператора за нищожно, доколкото последният няма право едностранно да изменя
ценовите условия на договора. В допълнение ищецът поканил оператора да
преустанови претендирането на индексацията, като в противен случай ще счита
договора за развален. В отговор на възражението на ищеца представител на оператора
уведомил К., че възражението му е заведено като жалба с вх. №46А74/29.02.2024 г., по
която операторът ще се произнесе в срок от тридесет календарни дни, за което ищецът
ще бъде уведомен чрез SMS. На 12.03.2024 г. чрез SMS ищецът получил отговор, с
който се потвърждавало намерението на оператора да изпълни предвидената
индексация.
Ето защо, на 15.03.2024 г. ищецът изпратил имейл до оператора, в който заявил,
че счита договора за развален и че в най-кратък срок ще потърси възможност за
прехвърляне на телефонния му номер към друг мобилен оператор. Поканил оператора
да му възстанови изцяло или пропорционално платените такси и други разходи, които
са направени от ищеца с оглед на пълния срок на договора. До ищеца било изпратено
съобщение, в което се сочело, че клаузата за индексиране на МАТ е включена в инди‐
видуалните договори (преди полето за подпис), и/или в приложимите Общи условия за
съответната услуга, които са неразделна част от всеки договор. Излагали се твърдения,
че операторът има право да променя месечната такса веднъж годишно, като я
индексира с обявения от Националния статистически институт средногодишен индекс
на потребителските цени за предходната година. Ответникът уведомил ищеца, че
счита, че индексацията на месечните такси не представлява едностранна промяна на
договора и че предсрочно прекратяване е възможно само след заплащане на
заложените в договора неустойки.
Твърди се, че на 05.04.2024 г. ищецът получил съобщение за издадена от
оператора фактура с № ********* от 04.04.2024 г., като срокът за заплащането й
изтичал на 19.04.20224 г. Фактурата била на стойност от 8,30 лв. (осем лева и тридесет
стотинки). Във фактурата, която отразява период на фактуриране от 03.03.2024 г. до
02.04.2024 г., бил добавен и един ред „Задължения за предишни плащания (вкл. ДДС)“,
2
които били на стойност от 311,35 лв. Във фактурата също било посочено, че „месеч‐
ните такси са актуализирани с обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за 2023 г., който е 9,5%. Промяната важи за всяка услуга и се
извършва съгласно договора и/или приложимите Общи условия. За повече ин‐
формация: www.al.bg/indexation2024“.
При извършена справка в профила на ищеца в платформата на оператора „Моят
А1“ установил, че ответникът е издал следните фактури:
Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
131,39 лв. (сто тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки);
Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
90 лв. (деветдесет лева);
Фактура № ********** от 28.03.2024 г. по договор № М6716826 на стойност от
89,96 лв. (осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки).
Общата сума по трите фактури възлиза на 311,35 лева, която ищецът отрича като
дължима.
Сочи, че в т. 8 с наименование „ДРУГИ“ от Приложение 1 към Анекс I, в т. 9 със
същото наименование „ДРУГИ“ от Приложение 1 към Анекс II и в т. 23. 2. от Общите
условия към договора се съдържат клаузи със сходни текстове, които регламентират
правото на оператора за едностранна промяна на МАТ чрез нейното индексиране.
Сочи, че по този начин за оператора е предвидена изначална възможност за
увеличаване на МАТ за предоставяните услуги. Процентът на увеличение се обвързвал
с даден средногодишен индекс на потребителските цени. В същото време, в общите
условия не била включена реципрочната възможност за намаляване на МАТ в
съответствие с определената методика на индексация или възможност на потребителя
да се откаже от договора, без да дължи неустойки.
Намира, че така уговореното е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на оператора и ищеца и е налице нищожност на основание чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Допълнително посочените текстове счита, че водят до нищожност и
на основание чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП, доколкото операторът е предвидил
възможност за значително завишаване на изначално договорените при сключването на
договора цени, без ищецът да разполага с право в този случай да се откаже от
договора. Позовава се на практика на Съда на ЕС и ВКС в сходни казуси.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва основателността на предявените
искове. По отношение на ползваната услуга с номер **********, прекратена на
28.03.2024 г. поради пренасяне на номера при друг оператор и мрежа, сочи, че
действително между страните бил налице Договор №********* от 13.05.2023 г. с
Приложение №1 към него от същата дата 13.05.2023 г., с който А1 предоставило
електронно съобщителни услуги на ищеца срещу възнаграждение. Услугите
представлявали мобилна услуга за номер по тарифен план Unlimited Special Plus 34 с
месечна такса 33,99 лв. с ДДС със срок на ползване съгласно т.6.2 и т. 6.3 от
Приложение №1 за 24 месеца - от 13.05.2023 г. до 13.05.2025 г. В цитираното
приложение сочи, че в т. 8 от него е предвидена клаузата за индексиране на месечните
такси за услугата, като съответната клауза е идентична и е налична в чл. 23.2 от
Общите условия за мобилни услуги, приложими съгласно т. 4.8 от Приложение
№1/13.05.2023 г. В тази връзка сочи, че представените от ищеца документи за
въпросния номер от 2021 г. не са приложими, относими и не са действащи между
3
страните по отношение твърдяната индексация за 2024 г. Твърди, че мобилната услуга
е била индексирана съгласно предвиденото в договора и съгласно изпратеното кратко
текстово съобщение до ищеца през м. март 2024 г. с 9,5%, което е обявения от НСИ
средногодишен ИПЦ за предходната 2023 г. Сочи, че на 27.03.2024 г. ищецът е подал
заявление за преносимост на мобилния си номер към мрежата на „Йеттел България“
ЕАД, поради което номерът бил пренесен на 28.03.2024 г. от А1 в мрежата на друг
оператор, поради което настъпило прекратяване на договора на ищеца с А1. Твърди се,
че съгласно чл. 33, ал. 7 от Функционалните спецификации за осъществяване на
преносимост на национално значими номера от ННП, приети от КРС (ДВ бр. 101, от
3.12.2021 г.), с реалното пренасяне на номера в друг оператор настъпва прекратяване
на текущия договор на абоната с даряващия оператор, какъвто в случая е А1.
С оглед предсрочното прекратяване на договора на ищеца за мобилната услуга
били начислени неустойки от страна на А1 на основание т. 7 от Приложение №
1/13.05.2023 г., за които са издадени три фактури на обща стойност 311,35 лв., както
следва:
фактура № **********/28.03.2024 г. неустойки - трите месечни такси - в размер
131,39 лв.;
фактура № **********/28.03.2024 г. - неустойки — отстъпки от цената на
услугите до края на срока на договора - 90.00 лв.;
Фактура № **********/28.03.2024 г. — неустойки - отстъпки от цената на
закупеното устройство - 89,96 лв.
Сочи, че съгласно клаузите на договора - т. 7 от Приложение №1/13.05.2024 г. при
предсрочно прекратяване на договора се дължат изрично цитираните в договора
неустойки. В случая договорът е бил със срок до 13.05.2025 г., като същият е
прекратен на 28.03.2024 г., т.е. преди изтичане на срока му. Ето защо намира, че
начислените неустойки в размер на 311,35 лв. по горепосочените фактури са
основателни и дължими от ищеца.
Излага съображения, че клаузите за индексация на месечната такса по договорите
на А1 е законосъобразни и равноправни, като не противоречат на българското и
европейското законодателство. Намира, че процесната клауза е надлежно формулирана
в договорите и ОУ на абонатите, по ясен и прозрачен начин, като реферирала към
официален и леснодостъпен ценови потребителски индекс, приеман и публикуван от
национален орган. Според процесния текст, А1 има право да променя МАТ веднъж
годишно, като я индексира с обявения от Националния статистически институт (НСИ)
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е
равен или по-голям от 1%. Ето защо сочи, че съгласно уговореното в клаузата по
договора и ОУ, месечната такса на абоната за посочената мобилна услуга и фиксирана
услуга А1 Нет 100 са били индексирани през 2024 г. с ИПЦ за предходната 2023 г. -
9,5%. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Излага подробни съображения, че
клаузата за индексация не нарушава Закона за защита на потребителите, като същата
не е неравноправна. Сочи, че законът за защита на потребителите, който определя
видовете неравноправни клаузи в чл. 143, изрично изключва клаузата за индексация от
техния обхват, като се позовава на разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗП. С отговора на
исковата молба се прави и сравнителен анализ на практиката за индексация на
мобилни оператори, действащи в останалите страни - членки на ЕС.
Противопоставя се освен това на ищцовото твърдение, че клаузата за индексация
е неравноправна, тъй като е предвидена единствено възможност за нарастване на
цената. Счита, че така формулирана, клаузата слага ограничения за оператора, тъй като
при инфлационен индекс под 1% спрямо предходната година, операторът се е
ангажирал да не изменя ценовите условия по договора, което гарантира сигурност на
4
абонатите, че до определени икономически условия А1 приема за своя сметка
увеличените вследствие на годишната инфлация цени.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните по делото е безспорно, че са страни по процесния договор за
мобилни услуги с посоченото съдържание.
Видно от представено като доказателство по делото Приложение № 1 към
договор № *********/27.05.2021 г. с предмет на договора – предоставяне на
ползването на домашен интернет с тарифен план „А1 Нет 50“, в т. 9 от посочения
договор между страните е уговорено, че „А1 България“ ЕАД има право да променя
МАТ веднъж годишно, но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на
договора по отношение на услугите в това приложение, като я индексира с обявения от
НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако
същият е равен или по-голям от 1%, като индексирания МАТ е основа за извършване
на индексация през следващата година. Посочено е, че информация за индексираната
такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на
индексирането. Аналогична уговорка се съдържа и в чл. 8 от Приложение № 1 към
договор № *********/13.05.2023 г. относно предоставяне на ползването на мобилен
номер **********.
Видно от представено като доказателство по делото копие от СМС съобщение от
21.02.2024 г. 10:54 ч., операторът „А1 България“ ЕАД е уведомил ищеца, че считано от
01.03.2024 г. ще индексира месечните такси с 9,5% – средногодишния индекс на
потребителските цени на НСИ, като към съобщението е приложен и хиперлинк с
повече информация за индексирането.
Видно от представено като доказателство възражение и доказателство за
изпращане с имейл съобщение се установява, че на 27.02.2024 г. ищецът е подал пред
„А1 България“ ЕАД възражение срещу претендираното увеличаване на цените, като
посочва, че според него увеличението на цените е нищожно, а също така
предупреждава, че при прилагане на посоченото увеличение на цените, ищецът ще
счита договора за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД за развален. Видно от
представено като доказателство копие от имейл съобщение от 18.03.2024 г. 14:05 ч.,
изпратено от ***************@**.** до имейл адрес на В. К. е посочено, че ответникът
има право да увеличава месечната такса веднъж годишно, като я индексира със
средногодишния индекс на потребителските цени на НСИ, ако последният е по-голям
от 1 %, като посоченото право за увеличаване на цената е предвидено в договора,
поради което не представлява едностранна промяна в договорните условия, поради
което прекратяване на договора може да бъде осъществена единствено след заплащане
на дължимите неустойки. В отговор на посоченото съобщение, в ново имейл
съобщение от 15.03.2024 г. в 7:49 ч., адресирано до „А1 България“ ЕАД, ищецът е
посочил, че в най-кратък срок ще прехвърли телефонния си номер към друг оператор
и моли за съдействие, за да може да върне в офиса на мобилния оператор приемника
(рутера) за услугата домашен интернет.
Видно от представени от ответника извлечение от системата за преносимост се
установява, че на 27.03.2024 г. е подадено заявление № GLOB629521723/27.03.2024 г.,
поради което на 28.03.2024 г. мобилен номер е пренесен от системата на „А1
България“ ЕАД. Между страните е безспорно, че ответникът претендира от ищеца
сумата от 311,35 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
5
договор за услуги и начислена в процесните три броя фактури, издадени на 28.03.2024
г. по договор №
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за прогласяване на
нищожност на клаузата от договора, предвиждаща едностранна промяна на МАТ от
страна на мобилния оператор чрез индексиране, респ. на самия договор поради
нищожността на клаузата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор,
както и че са налице твърдените основания за недействителност на клаузите за
индексиране на МАТ, респ. на самия договора.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 22.08.2024 г. и
приет за окончателен и изменен в проведеното открито съдебно заседание на
31.10.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени фактите: че са страни по процесния
договор за мобилни услуги с посоченото съдържание, както и че ответникът
претендира от ищеца сумата от 311,35 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги и начислена в процесните три броя фактури,
издадени на 28.03.2024 г. по договор № М6716826.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК отделените за безспорни факти следва да се
приемат за доказани по делото. Същите се установяват и от приетите по делото
доказателства.
Както се посочи, установява се, че в договорите за мобилни услуги е налице
клауза, съгласно която ответното дружество има право да увеличава размера на
месечните абонаментни такси (наречени още МАТ) веднъж годишно, съобразно
средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, ако същият е
равен или по-голям от 1%, като информацията за индексираната такса се включва в
първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането. Установява се
и че въз основа на процесната договорна клауза ответното дружество е увеличило
абонаментните такси на потребителя с 9,5%, считано от 01.03.2024 г.
Спорните въпроси по настоящото дело са дали клаузата за индексиране на
месечната абонаментна такса е действителна и съответно – дали ищецът е имал право
да развали договора поради съществено неизпълнение на задълженията на оператора
без заплащане на обезщетение за предсрочно прекратяване на договора.
На първо място, не е спорно, че посочената клауза не е индивидуално уговорена,
а е типова клауза в потребителски договор, която е едностранно наложена от
кредитора. Поради това посочената клауза подлежи на проверка за неравноправност,
доколкото не е налице изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр.
Според определението, дадено в чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 ЗЗПотр. е посочено неизчерпателно изброяване на видове
неравноправни клаузи. Според чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗПотр. неравноправна е клауза,
която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
6
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Посочената разпоредбата транспонира в
българското гражданско право разпоредбата на § 1, б. „л“ от Приложение към
Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, съгласно която неравноправна е клауза, която
допуска цената на стоките да се определя към датата на доставката им или
разрешаване на продавача на стоки или на доставчика на услуги да увеличава цената,
без в двата посочени случая да даде съответното право на потребителя да се откаже от
договора, в случай че смята окончателната цена за твърде висока спрямо първоначално
договорената при сключване на договора.
Съдът намира, че процесните клаузи за индексация на цените при наличие на
инфлация и в съответствие с годишния индекс на инфлация, установен от НСИ,
създават значително неравновесие между правата на търговеца, установил посочената
клауза, от една страна, и правата на потребителя, от друга страна. С посочената клауза
е предвидена единствено възможност за увеличаване на стойността на услугите по
договора, но не и за намаляването им в случай на отрицателен индекс на инфлацията
(дефлация). Макар увеличението на цените да е обвързано с обективен индекс,
установен от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочената
клауза прехвърля целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата страна –
върху потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за
нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за
намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата
на потребителя и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси индексът на
потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи
значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и
дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо
намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца
за сметка на потребителя. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че в
голяма част от европейските държави нямало предвидена възможност и за намаляване
цената на договора при отрицателен инфланционен индекс (дефлация). Дори тази
възможност да не е предвидена и в общите условия на мобилни оператори, действащи
на територията на други държави – членки на ЕС, това не променя неравноправния
характер на клаузата.
Увеличението на цената на предоставените с договора услуги е значително – в
размер около 10% – в сравнение с първоначалната цена на стоките и услугите по
договора, но въпреки това на потребителя не е осигурено право да се откаже от
договора при значително увеличение на цената на предоставяните услуги. По този
начин съществено се накърняват права на потребителя, доколкото договорът е
сключен с оглед определени цени на предоставените от ответника услуги, но
впоследствие цените на услугите се увеличават едностранно от страна на търговеца с
почти 10%, без потребителят да е могъл да предвиди това при сключване на договора
и без да има право да се откаже от процесния договор, освен ако не заплати неустойка.
Приложимите към процесния договор и период общи условия на търговеца не
позволяват възможност на потребителя да се откаже от договора при едностранна
корекция в дължимата цена от страна на мобилния оператор, без за него да е налице
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване, което е в
противоречие с посочената по-горе разпоредба от ЗЗПотр.
В случая не намира приложение изключението по чл. 144, ал. 4 ЗЗПотр.,
доколкото съдът достигна до извод, че клаузата, предвиждаща единствено възможност
за увеличаване, но не и за намаляване на цените, е неравноправна по смисъла на
7
общото основание на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗПотр. е
транспонирана в националното право съгласно разпоредба на § 2, б. „г“ от
Приложение към Директива № 93/13/ЕИО на Съвета, от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която „буква л) не
възпрепятства условия по индексиране на цената, когато последните са
законосъобразни, при условие че методът на променяне на цените е описан изрично.“
Неравноправните клаузи обаче по дефиниция са незаконосъобразни в най-висока
степен (нищожни), поради което не може да се приеме, че условията по индексиране
на цената в процесния случай са законосъобразни. Клаузата за увеличаване на цените
на услугите е формулирана по начин, който създава значително неравновесие между
правата на търговеца и на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност. Изключението по чл. 144, ал. 4 ЗЗП би било приложимо в случай, че
клаузата за индексиране предвиждаше както възможност за увеличаване, така и за
намаляване на цената на услугите при един и същи обективен критерии
/инфланционен индескс/, или при посочените условия, ако предоставяше изрично
правото на потребителя да се откаже от договора, поради факта, че увеличението е в
прекомерно голям размер.
Предвид изложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр. клаузата за
едностранно увеличаване на цената на предоставяните по договора услуги е нищожна,
като предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
По предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за недължимост на сумата
от 311,35 лева е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
сумата се претендира от ответника по процесните три броя фактури, издадени на
28.03.2024 г. по договор № М6716826, като същата е недължима поради нищожността
на процесния договор.
Съдът намира, че установената нищожност на клаузата за едностранна
индексация не води до нищожност на целия договор за мобилни услуги. Според чл.
146, ал. 5 ЗЗПотр. наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без
тези клаузи, а съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
клаузи от договора не води до нищожност на целия договор, когато посочените клаузи
са заместени от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В процесния случай, съдът
намира, че клаузата за индексация на цената по договора може да се отдели от
останалото съдържание на договора, тъй като размерът на месечните абонаментни
такси е определен към датата на сключване на договора и след позоваване от страна на
търговеца на неравноправната клауза, между страните ще се прилагат първоначалните
условия на договора за мобилни услуги. Поради това обявената за неравноправна
клауза е относително самостоятелна от останалото съдържание на договора и поради
това последният може да се прилага и без посочената клауза. Съществено в случая
също така е и намерението на потребителя да прекрати договора именно поради
промяната му, вследствие на прилагане на процесната неравноправна клауза, т.е. от
поведението му следва, че последният е искал запазване на договора в неговия
първоначален вид. Поради това следва, че нищожността на клаузата за увеличение
(индексиране) на цената не следва да води до нищожност на целия договор за мобилни
услуги. Предвид това се явява неоснователен искът за недължимост на сумата от
8
311,35 лв., начислени като неустойка за прекратяване на договор, тъй като договорът за
мобилни услуги не е бил нищожен и съответно посочената сума не се явява платена
по нищожен договор.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на
предявения главен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, съдът намира, че е
налице основание за разглеждане на евентуалния иск за недължимост на неустойка за
прекратяване на договор поради съществено неизпълнение на договорно задължение
от страна на оператора.
По предявения евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за недължимост на сумата
от 311,35 лева е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
сумата се претендира от ответника по процесните три броя фактури, издадени на
28.03.2024 г. по договор № М6716826, като същата е недължима поради поради
разваляне на процесния договор от страна на потребителя, дължащо се на съществено
неизпълнение на договорните задължения от страна на оператора.
В процесния случай, посочената сума е начислена на основание т. 7 от
Приложение № 1/ 13.05.2024 г.: поради едностранно предсрочно прекратяване на
договора от страна на потребителя. В посочената клауза се предвижда начисляване на
неустойка в размер на стандартния размер (т.е. без отстъпка) на месечните
абонаментни такси по договора, но максимум до трикратния им размер при
прекратяване на договора по вина на потребителя или по негова инициатива.
Посочената договорна клауза следва да се тълкува корективно, като под „прекратяване
на договора по инициатива на потребителя“ следва да се разбира едностранно
прекратяване на договора по искане на потребителя без наличие на вина за това на
никоя от страните. При разваляне на договора поради виновно поведение на търговеца
е налице право на потребителя на разваляне на договора, като в този случай
потребителят, а не виновният търговец ще има право на обезщетение.
В процесния случай с включване на процесната неравноправна клауза за
индексиране на стойността на дължимите услуги и с позоваването на нея в
отношенията с потребителя, търговецът е проявил недобросъвестно поведение, като е
предприел едностранно и неправомерно изменение на съдържанието на
облигационното отношение. Потребителят е проявил инициатива за запазване на
облигационното отношение в първоначалния му вид, като с подаденото на 27.02.2024
г. възражение е поискал търговецът да запази договора в първоначалния му вид и да не
прилага увеличението на цената на услугите, но с отговор от 18.03.2024 г. търговецът е
отказал да се съобрази с искането на потребителя и е посочил, че при прекратяване на
договора от негова страна последният следва да заплати неустойка в уговорения в
договора размер. Едва след това, на 28.03.2024 г. ищецът е прекратил договора, като е
прехвърлил своя мобилен номер при друг мобилен оператор. Предвид посоченото,
съдът намира, че в процесния случай ищецът законосъобразно е развалил договора.
Тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че преди
разваляне на договора ищецът е следвало да даде на ответника покана да прекрати
неизпълнението си по договора. Такава покана се явява подаденото на 27.02.2024 г.
възражение до „А1 България“ ЕАД, в което дружеството е поканено да възстанови
първоначалното съдържание на договора и да не прилага неравноправната клауза.
Едва след отказа на оператора да прекрати противоправното неизпълнение на
договора, потребителят е прекратил договора, като е прехвърлил мобилния си номер
при друг мобилен оператор. Предвид посоченото съдът намира, че ищецът в
съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е упражнил правото си да развали
9
договора, като е отправил покана до неизправната страна да прекрати неизпълнението
на договора, но въпреки това насрещната страна е продължила да отказва да изпълнява
договора в първоначалния му вид и е претендирала правните последици от посочената
неравноправна клауза. Поради това съдът намира, че ищецът не следва да дължи
неустойка за разваляне на договора, тъй като се явява изправна страна по него и
законосъобразно е упражнил потестативното си право да развали договора. Договорът
за мобилни услуги е развален не поради неизпълнение от страна на потребителя, а
поради предприето неправомерно изменение на договора от страна на търговеца, с
което потребителят не е бил съгласен. Предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат само ищецът. На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 885 лева
разноски по делото, от която: 85 лева заплатена държавна такса и 800 лева заплатено
адв. възнаграждение. Направеното възражение на ответника за прекомерност на
претендираното възнаграждение е неоснователно. Претендираната сума съответства на
фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерна.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Б. К., ЕГН **********
срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1, установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗПотр., че клаузата по т. 9 от Приложение № 1
към договор № *********/27.05.2021 г., предвиждаща едностранна промяна на МАТ от
страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на
потребителски цени за предходната година, само в случайте, че същият е равен или по-
голям от 1 %, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. К., ЕГН ********** срещу „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ №1 иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимост на
сумата от 311,35 лева, претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по
договор № М6716826 поради нищожността на договор № *********/27.05.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул.
„Кукуш“ №1, че ищецът В. Б. К., ЕГН ********** не му дължи сумата от 311,35 лв.,
претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор № М6716826
като неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната на услуги договор за
мобилни услуги № *********/27.05.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1 да
заплати на В. Б. К., ЕГН ********** сумата от 885 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10