Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Настоящото въззивно производство е по реда на чл.258 във вр. с чл.310 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. С.П., в качеството си на пълномощник на М. „Д.Д.П.” гр.С., представлявано от Г.П.Г. против решение № .../...2011 год. по описа на Районен съд гр.С., в частта му, с която е признато за незаконно уволнението на В.И.Д. и същата е възстановена на длъжността „санитар” в детско отделение, както и в частта, в която медицинското заведение е осъдено да заплати на В.Д. уважения размер на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, за периода от 03.01.2011 г. до 02.05.2011 г. в размер на 1 135,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото – 02.03.2011г. до окончателното изплащане, Искът за периода от 02.05.2011г. до 03.07.2011г. и за разликата до претендирания размер от 1 860,00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Районният съд е осъдил В.Д. да заплати на М. “Д. Д. П.”ЕОД гр. С., направените по делото разноски в размер на 38,97 лева, съобразно отхвърлената част от исковете. М. “Д.Д.П.” ЕОД гр. С. е осъден да заплати на Районен съд-гр.С. държавна такса върху уважения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- 30,00 лева, държавна такса върху уважения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ-30,00 лева, държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 344, ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ – 50,00 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен ли±т. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че при извършения подбор са съобразени законовите изисквани, поставените критерии в чл. 329 КТ, взети са предвид квалификацията на служителките, като същите са съпоставени от началниците на отделения и старши медицински сестри. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, претендира разноски за двете инстанции. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, поддържа подадената жалба. В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в която се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че при извършения подбор не са съобразени критериите, визирани в чл. 329 КТ, като не е извършена съпоставка между служителките. Претендират се разноски. От В.Д. е постъпила насрещна въззивна жалба, с която моли да бъде уважен иска по чл.225 КТ и за периода от 02.05.2011г. до 03.07.2011г. Представя доказателства – заверени копия от: регистрационна карта от Агенция по заетостта, трудова книжка, Служебна бележка на Бюро по труда. Тези доказателства са приети от настоящата инстанция, предвид обстоятелството, че касаят новонастъпили факти. Двете страни подържат подадените жалби. Настоящият съдебен състав приема атакуваното решение на първоинстанционния съд за правилно.Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,правните изводи на съда кореспондират със събрания доказателствен материал,при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК и са допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивната инстанция направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства: Безспорно между страните е, че В.Д. е заемала длъжността „санитар” в детско отделение към М. “Д. Д.П.” Е. гр.С., считано от 05.01.2009г, съгласно сключен между страните трудов договор от същата дата. Със Заповед № .../03.01.2011г. на управителя на М. “Д. Д.П.”Е. гр. С., трудовото правоотношение е прекратено считано от 03.01.2011г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Тези обстоятелства са приети за ненуждаещи се от доказване. Спорен в настоящото производство, а и пред Св.районен съд е бил въпроса: извършил ли е работодателят законосъобразен подбор по чл.329 КТ? От представените по делото доказателства е видно, че работодателят е извършил подбор. Със заповед № ... от 08.12.2010г. на управителя на медицинското заведение е назначена комисия, която да извърши подбор между служителите, заемащи длъжността „ санитар”. Съгласно протокол от 14.12.2010г., на назначената комисия от управителя на М. “Д. Д.П.”Е. гр. С., е проведено заседание и извършен подбор на работещите на длъжността „санитар” в болницата в съответните отделения, по следните критерии: съкращаване на незаети щатни длъжности, заети длъжности от лица, придобили право на пенсия за изслужено време и старост, съкращаване на длъжности в икономически неизгодни дейности, съкращаване на лица с недостатъчна професионална квалификация или които не се справят със служебните си задължения и несиндикални членове. В протокола е отразено, че съгласно щатното разписание, в сила от 01.01.2011г. броя на щатните длъжности санитар са намалени от 35 броя на 25 броя, като са съкратени посочените длъжности по отделения, между които и един брой санитар в детско отделение. В същия протокол е посочено, че след направен анализ на дадените от началниците и старшите медицински сестри на отделенията предложения по извършения подбор, комисията предлага, считано от 01.01.2011г. да бъдат прекратени трудовите правоотношения с осем лица, между които и жалбоподателката. Комисията е предложила още, видно от отразяването в протокола, трите лица санитар в ОФРМ, Първо вътрешно отделение и Хирургично отделение, след придобиването им на право на пенсия, длъжностите на които са назначени да бъдатсъкратени. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Разгледани по същество жалбата на М. „ Д. Д. П.” гр. С. е неоснователна, а жалбата на В.И. Д. е основателна. Работодателят не е извършил законосъобразен подбор съобразно критериите в чл.329 КТ.В случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко лица, изпълняващи еднородни трудови функции „санитар работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращение в щата, като е длъжен да извърши подбор и той трябва да засяга всички работници и служители на съкращаваната длъжност. В конкретният случай съгласно Щатно разписание в сила от 01.01.2011г. броя на щатните длъжности „ санитар” са намалени от 35 броя на 25 броя, тоест при съкращаване на щата, поради засягане на идентични длъжности,правото на подбор за работодателя се превръща в задължение и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнение на служители, заемащи длъжността “санитар”. Предвид тези съображения задължението за подбор между всичките щатни бройки е императивно.В тази насока липсват доказателства,че подборът е извършен между всички щатни бройки, заемащи длъжността “санитар”. Представена е само Заповед № ... от 08.12.2010г. на управителя на медицинското заведение,с която е определена комисия, която да извърши подбор и протокол от 14.12.2010г.,с който назначената комисия е констатирала новото щатно разписание, съответно колко бройки следва да бъдат съкратени и е предложила прекратяване на трудовите договори на осем служителки. По отношение на критериите за извършване на подбор, визирани в чл. 329 КТ-както те, така и значимостта и поредността им са задължителни. Критериите за подбор са установени от закона, имат обективни признаци и тяхното спазване и прилагане е част от правото на уволнение. Действително законът не поставя някакви специални изисквания за механизма, по който следва да се разработят критериите за подбор. Това са въпроси по целесъобразност, които са от компетентността на работодателя и не подлежат на съдебен контрол.На съдебна преценка подлежи законосъобразността на извършения подбор. В протокола на комисията от 14.12.2010г. са видни заложените критерии, като обаче липсват всякакви мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение с осемте служителки, съответно с жалбоподателката, липсват мотиви относно критериите за всеки един от служителите, поради което не е ясно между кои лица е извършен подбора, въз основа на какви от посочените критерии. По делото не е установено, че е извършена действителна преценка на критерия "кой работи по-добре". По смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ "работят по-добре" е конкретна фактическа преценка, която може да се установява чрез резултатите от работата, от оценка и мнение за тях.Констатирано е единствено, че е имало представено мнение от началници на отделения и старши медицински сестри. От представения протокол от 14.12.2010г. не е установено как комисията по подбора е обсъдила различни критерии и е приела, че служителката В.Д. се справя по-зле с възложените й задачи, като нито е посочено с кого се съпоставя, нито е извършена съпоставка. Следва да се извърши съпоставка между отделните работници и служители съобразно законоустановените критерии, по което следва да бъде установено чрез писмено документиране в съставения протокол. В същият е констатирано, че е направен анализ от началниците и старшите медицински сестри на отделения, като обаче този анализ не е обективиран в съставения протокол. Не е установено по какъв начин комисията или началниците на отделения са констатирали, че предложените за съкращаване лица имат по-ниска професионална квалификация или работят по- слабо, което от своя страна противоречи на идеята на законодателя, а те са посредством изискванията за извършване на подбор по зададените критерии да се въведе обективност, прозрачност и справедливост при извършване. Предвид горните съждения Окръжният съд приема,че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен и не е в съответствие с чл.329 КТ. Липсват всякакви доказателства за това дали е извършена обективна атестация на квалификацията, професионалните знания , умения и нивото на изпълнение на трудовите задължения на посочените служителки.При задължителен подбор работодателят следва преди всичко да извърши сравнение между работниците и служителите, заемащи еднакви или сходни длъжности по икономическите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ. Това сравнение следва да се извърши по отношение на всички тях. По този начин работодателят ще отдели най-квалифицираните и професионално работещите специалисти от тези, чиито професионализъм и ниво на изпълнение на работата са на по-ниско ниво. Тази преценка съобразно критериите на чл. 329 КТ ще даде възможност на работодателя да се ориентира персонално за служителите, които вследствие извършения подбор следва да освободи от работа. В конкретния случай липсва обективиране на извършената преценка, а тя трябва да е реална, почиваща на факти и съгласно посочените изисквания, което само по себе си свежда до извода, че подборът, който в конкретния случай е задължителен е незаконосъобразен, а уволнението- незаконно. В този смисъл правилни са изводите на първостепенния съд,че уволнението на работничката е незаконно и като такова същото е отменено. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.Този иск е акцесорен и зависи от изхода по главния иск. Констатираната незаконност на уволнението и неговата отмяна предпоставят основателност на така заявената претенция. Предвид гореизложеното, въззивният съд приема обжалваното решение за правилно,като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено в частта, с която са уважени исковите претенции, а жалбата на М. „Д. Д. П.”гр.С. следва да бъде оставена без уважение. В частта, с която в първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията по чл. 225 КТ за периода от 02.05.2011г. до 03.07.2011г. и с която В.Д. е осъдена да заплати на ответната страна разноски в размер на 38.97лв. , решението на първоинстанционният съд следва да се отмени. Това се налага поради обстоятелството, че пред настоящата инстанция жалбоподателката Д. е представила заверени копия от: регистрационна карта от Агенция по заетостта, трудова книжка, Служебна бележка на Бюро по труда. Тези писмени доказателства, приети от въззивния съд, установяват обстоятелството, че същата не е работила по трудово правоотношение в периода от 02.05.2011г. до 03.07.2011г., поради което предявеният иск по чл.225 ал.1 КТ се явява основателен и жалба на В.Д. следва да бъде уважена. Съгласно доказаното брутно трудово възнаграждение в размер на 283,80 лева на жалбоподателката за последния месец – декември 2010 година – предхождащ месеца в който е възникнало основанието за обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ, среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 12,90 лева. На база месечно брутно трудово възнаграждение на жалбоподателката, следва че за периода от 02.05.2011г до 31.05.2011г. обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ е в размер на е 232.20 лева , за периода от 01.06.2011г. до 30.06.2011г. – 1 месец, обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ е в размер на 283,80 лева, за периода от 01.07.2011г. – 03.07.2011г. – 12.90 лева, общо 528.90 лева. В този размер и за този период исковата претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото пред първа инстанция – 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като решението на първоинстанционният съд , с което е отхвърлена претенцията по чл. 225 КТ за периода от 02.05.2011 г. до 03.07.2011 г. следва да се отмени. По разноските: С оглед изхода на спора М. „Д. Д. П.” гр.С., представлявано от Г.П.Г. следва да бъде осъден да заплати държавна такса пред въззивна инстанция върху уважения от настояща инстанция размер от 528.90 лева на иска по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 , ал.1 КТ. Съгласно чл.18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Дължимата такса пред първа инстанция е в размер на 50 лева. Тоест пред втора инстанция държавната такса следва да бъде 25 лева и жалбоподателят М. „Д. Д. П.” гр.С., следва да доплати като държавна такса пред втора инстанция сумата от 25 леваи 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист. Разноски на жалбоподателя М. „Д. Д. П.” гр.С., представлявано от Г. П. Г. с оглед изхода на делото не следва да му се дължат, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която В.И. Д. е осъдена да заплати на М. „Д. Д. П.”гр.С., представлявано от Г. П. Г. разноски в размер на 38.97 лева. Жалбоподателката В. Д. претендира разноски пред въззивна инстанция, но по делото липсват доказателства да са направени от нейна страна разноски. Воден от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ... от ...2011г. по гр.д. № .../2011г. по описа на Свищовски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В. И. Д. от гр. С. с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 във вр.с чл. 225 ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение за периода от 02.05.2011г.-03.07.2011г. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА М. „Д. Д. П.” ЕОД гр.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.” П. А.” № 18, представлявано от управителя Г. П. Г. да заплати на В.И. Д. с ЕГН * от гр. С., ул.” Р.” № 6, В.”Г”, .2, А.59 на основание чл. 344 ал.1 т.3 във вр.с чл. 225 ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение за периода от 02.05.2011г.-03.07.2011г. в размер на 528.90/ петстотин двадесет и осем лева и деветдесет стотинки/ ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на делото пред първа инстанция- 02.03.2011г. до окончателното му плащане. ОТМЕНЯ решение № ... от ...2011г. по гр.д. № .../2011г. по описа на Свищовски районен съд, В ЧАСТТА, с която В. И. Д. с ЕГН * от гр. С. ул.” Р.” № 6, В.”Г”, .2, А.59 е осъдена да заплати на М. „Д. Д. П.” ЕОД гр.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.” П. А.” № 18, представлявано от управителя Г. П. Г., разноски в размер на 38.97 лева. ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...2011г. по гр.д. №.../2011г. по описа на Свищовски районен съд в останалата му част. ОСЪЖДА М. „Д. Д. П.” ЕОД гр.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.” П. А.” № 18, представлявано от управителя Г. П. Г. да заплати 25 лева/ двадесет и пет лева/ представляваща недоплатената държавна такса пред въззивна инстанция и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението по отношение на исковите претенции по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от деня на обявяване на решението- 21.09.2011г. На основание чл. 280, ал.2 ГПК в останалата част решението не подлежи на обжалване пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |