№ 5511
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110156342 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „М.“ ЕООД искова молба против
„А.Б.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 13,57 лв. с включен ДДС, представляваща платени без основание
такси, едностранно начислени от ответника с фактура № ********** с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е потребител
на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № *********, с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера,
телевизия, интернет-пакети). Сочи, че ответникът е издал фактура с № **********, за
периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. за мобилна услуга № **********, А1 М клас ХХS
с договорена МАТ 1,40 лв. без ДДС с включена отстъпка, пакет мобилен интернет 5GB
на макс. скорост договорена МАТ 4лв. без ДДС с включена отстъпка, дължими общо
месечни такси 5,40 лв. без ДДС, потребление извън МАТ 3,33 лв. без ДДС, платени
20,04 лв. без ДДС, платена разлика над договорените МАТ 11,31 лв. без ДДС. Сочи, че
начислението, което е в повече е описано в Приложение А на процесната фактура,
раздел Такси. Твърди, че са фактурирани услуги, които не са поискани и предоставени
за ползване. Сочи, че начислената с фактурата сума не съответства на договорените
между страните условия. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че между страните е сключен Договор № *********, ведно с приложения
към него, както и че е издадена фактура № ********* за мобилна услуга №
**********, в това число и че сумата по фактурата е платена. Също сочи, че между
страните са подписани Приложение № 1 от 03.12.2021 г. и Приложение № 2 от
03.12.2021 г., като в последното били посочени тарифните планове за мобилна услуга
№ **********. Твърди, че в процесната фактура е отчетено предоговаряне на
тарифния план за услугата. Аргументира, че договорът между страните е сключен за
предоставянето на 2161 услуги, както и че ищецът не е ползвател на всичките услуги.
В тази връзка твърди, че процесната фактура е заплатена в брой от трето лице, поради
1
което счита, че ищецът няма право да претендира евентуално недължими суми по
фактурата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване, че е заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
получаване/задържане на сумата, респ. че тази сума е събрана на договорно основание
съобразно договорките между страните.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът и обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между „М.“
ЕООД и „А.Б.“ ЕАД е сключен Договор № *********, ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021 г. за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-
пакети); че ответникът е издал фактура № ********* за мобилна услуга №
**********, в това число и че сумата по фактурата е платена.
От приложеното на л. 4 по делото копие на Приложение № 1 към Договор №
*********, се установява, че ищецът е избрал пакет А1 М VIP 20 план, по който се
дължи месечна абонаментна такса в размер на 20.00лв. с отстъпка 13.20.лв. и план за
мобилен интернет 5GB с такса в размер на 10.00лв. с отстъпка 4.00лв.
По аргумент от изложеното следва извода, че общият размер на дължимите
такси за процесния период за процесната мобилна услуга № ********** са в размер
на 17.20лв.
От приложеното от ищеца на л. 9 копие на Приложение А към процесната
фактура се установява, че по пакети А1 М клас S, пакет мобилен 10 GB, пакет 1000МВ
мобилен интернет и пакет мобилен 5 GB ответното дружество е начислило месечна
такса по всеки пакет, дължима се в размера за цял месец, а е отразен период на
доставяне на услугите от осем дни 20.12.2021г. – 27.12.2021г.
Общият размер на надвнесените държавни такси по всички пакети е 11.40лв. без
ДДС или 13.68лв. с ДДС.
Мобилният оператор не установи по делото при условията на пълно и главно
доказване, основание да получи и задържи сумата от 13.68лв. с ДДС, доколкото не
представи по делото процесната фактура, а от приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства – приложения към процесния договор се установяват,
избраните от ищцовото дружество тарифни планове, но не и размера на дължимите се
държавни такси, съгласно променените условия.
По изложената аргументация исковата претенция се явява изцяло основателна за
сумата от 13.57лв. с ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява,
че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от
ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно
правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в
магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на
услугата, а не от „М.“ ЕООД, съдът намира за неоснователно. Задължено лице по
процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи
плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за
спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „М.“ ЕООД към
2
ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова
евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено
лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите
по същата.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
дължи на ищеца разноски.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250.00лв., от които
50.00лв. – държавна такса и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение. В проведеното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника формулира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца,
което съдът намира за основателно, поради следните съображения.
Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност,
процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото открито
съдебно заседание, не са допускани експертизи, като не е извършван разпит на
свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в
Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част от
претенциите са с материален интерес под 1.00лв., респективно с цел да не се допуска
злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По изложената
аргументация и с обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I ТО, съдът не е обвързан от минималните адвокатски
възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че адекватния размер на
адвокатското възнаграждение е 150.00лв.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 200.00лв., от които 50.00лв. – внесена
държавна такса и 150.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 13.57лв. с вкл. ДДС –
недължимо платени такси, начислени с фактура № *********/04.01.2022 г.
ОСЪЖДА А.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК **********, сумата от 200.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3