РЕШЕНИЕ
№
26.01.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и седми ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №541 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от на П.А.М.,
ЕГН **********, съд.адрес: ***-адв.Ан.В. против Наказателно постановление №20-1818-000062
от 03.02.2020 г. на Началник с-р към ОД на МВР Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 20 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 31.12.2019 г. около 13.28 часа в гр.П., на ул.“…“,
бензиностанция „Еко“ управлява л.а.“…” с
ДК №… лична собственост, като включвайки се в движението по бул.“…“, при
наличие на пътен знак Г2, извършва маневра – завой на ляво.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Г.Т.-актосъставител, И.В.
и
писмените доказателства представени по делото.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, поради
непълно описание на нарушението, съдът намира за неоснователни.
АУАН и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях
ясно и точно е описано, дата, мястото на извършване на нарушението, начина на
извършване и обстоятелствата при които е извършено.
Разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП, макар и обща изисква участниците в движението, какъвто е водачът на МПС, да се съобразяват своето
поведение с пътните знаци.
Както
става ясно от мотивите на обжалваното НП, показанията на свидетеля В., представения
снимков материал и видеоклип, заснет от контролните органи на инкриминираната
дата, при навлизане в главен път от бензиностанция, регурирано със знак Г2 "Движение само
надясно след знака“, лек автомобил …” с ДК №… извършва завой на ляво.
При
тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна страна е осъществен
фактическият състав на чл.6, т.1 от ЗДП.
Свидетелят
И.В. правилно е посочен в АУАН, като свидетел на нарушението и на съставяне на
акта, както става ясно от неговите показания. Същият е бил свидетел на
маневрата извършена от лекия автомобил – завой на ляво, при наличие на
задължителен знак Г2, изготвил е докладна за наблюдаваното нарушение и е
присъствал при съставянето на АУАН.
Но
в показанията си свидетелят В. заяви, че на инкриминираната дата, той или невия
колега не са спрели вената за проверка въпросния автомобил и не са видели кой е
управлявал автомобила.
С
показанията си свидетелят Т. също не внася яснота относно водача на лекия
автомобил, още по-малко че това е била жалбоподателката, тъй като не бил
свидетел на нарушението, а единствено е съставил АУАН въз основа на докладната
записка на В..
Други
доказателства в насока, че автомобилът е управляван от жалбоподателката
неправомерно на инкриминираната дата 31.12.2019 г. не се събраха.
В
този ред на мисли, съдът намира, че в конкретния случай липсват категорични и убедителни доказателства
жалбоподателката да е осъществила състава на административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Несъмнено,
същата е собственик на въпросния лек автомобил, но че именно тя е управлявала
автомобила на инкриминираната дата е само предположение, което тя не е
задължена да опровергава. АНО, върху когото лежи доказателстваната тежест, е този
който следва да докаже събективната страна на нарушението.
Това
е така, тъй като съгласно чл.303, ал.1 от НПК, към който препраща разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН, присъдата, респективно решението
относно административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения.
В
този смисъл наказателното постановление е необосновано,
респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В
жалбата
е направено искане от пълномощника на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
При
този изход от делото, отмяна на НП, принципно жалбоподателката, би имала право
на разноски. Искането е направено в жалбата, преди последното съдебно
заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.
По
делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна помощ, от
който да е видно какво възнаграждение е уговорено и реално платено. Т.е.
липсват доказателства за размера на направените разноски.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №20-1818-000062 от 03.02.2020 г. на Началник с-р към ОД на МВР
Пазарджик, с което на П.А.М., ЕГН **********,
съд.адрес: ***-адв.Ан.В. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 20 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на П.А.М..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: