№ 1279
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 995/22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 384/2022 г.
по описа на СГС, I ГО, 30 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на
С. К. К., сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 05.10.2022 г. до окончателното плащане,
да заплати сумата от 510 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – разходи за лечение на телесни
увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
05.10.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 100 лв. – разноски
по делото. Ответникът е осъден да заплати на адв. П. Б. Д., адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 1 425, 30 лв., както и да
заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в общ размер на 1 700
лв.
С определение № 6230/23.04.2024 г., постановено по горепосоченото
дело, е изменено съдебното решение от 22.02.2024 г. в частта за разноските,
като ответникът е осъден да заплати на адв. П. Б. Д., извън вече присъденото
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. от 1 425, 30 лв., допълнително
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1 624, 70
лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за сумата над 8 000 лв. до 30 000 лв., е депозирана въззивна жалба от
1
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че присъденото обезщетение в полза на ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди е необосновано завишено. Ищцата
е получила сътресение на главния мозък и контузия на главата. Поддържа, че
неправилно решаващият съд въз основа на епикризата, в която е посочено, че
при ищцата е налице ограничена подвижност на шията, е приел, че е налице
контузия на шията, определено като множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Такава
диагноза не е изведена в заключението на вещото лице, не е обсъждана, нито
фигурира в епикризата. Приетото експертно заключение по изслушаната
съдебно -психологическа експертиза, изготвена година и половина след
инцидента, е оспорена от ответника. В експертното заключение не е посочено
съдържанието на нито един въпросник, нито дадените отговори от ищцата.
Тестовете само са описани, без конкретни резултати от проведеното
изследване на ищцата. Също така ищцата не е посещавала психолог и не може
да се установи обвързаност между когнитивните нарушения и ПТП, а е налице
вероятност за това. Счита, че изводът на вещото лице не е обсъден комплексно
от първостепенния съд, с оглед данните от медицинската експертиза. По тази
причина съдът е достигнал до необосновани изводи. В мотивите на
обжалваното решение съдът е изброил обстоятелствата, които е приел за
релевантни за определяне на обезщетението, но които в значителната си
степен не е доказано да са произтичащи от процесното ПТП и да са във връзка
с него. Счита, че по делото не са събрани доказателства, които да обосноват
присъждането на определения от съда размер на обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в
обжалваната части да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 8 000 лв. до пълния предявен размер.
Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата С. К. К., с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че
възприетите от първостепенния съд правни и фактически изводи са обективни,
основани на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, на
закона и утвърдената съдебна практика. Поддържа, че съдът е съобразил
всички критерии, имащи значение за определяне на справедливия размер на
дължащото се застрахователно обезщетение. Ищцата е претърпяла черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък и контузия на
главата. По делото е доказано също така, че е получила правертебрална
ригидност и ограничена подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб и
оплакванията от изтръпване в ръцете при постъпване само в дясната ръка.
Тази симптоматика е характерна за контузия на шията (множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб). В обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание
на 17.03.2023 г., ищцата е получила в резултат от пътния инцидент контузия
на шийния отдел. Възстановителният период при ищцата е продължил 3-5
седмици. Търпените от нея болки и страдания се установяват от разпита на
свидетеля С. С.. Негативно е отражението на инцидента върху психическото
2
състояние на ищцата в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект. С
оглед на това счита, че решаващия съд правилно е приложен материалния
закон за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 18.05.2022 г., около 09.20 ч. в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел GLA, рег. № *******, е ударена от лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег. № ********, с водач К. Х., който се е движил с
превишена скорост и преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В
резултат на това е пострадала тежко. Пътувала с поставен предпазен колан.
Извършвала маневра ляв завой от бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Д-р Иван
Странски“ при зелен сигнал на светофарната уредба е ударена от леия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, който се е движил по бул.
„Симеоновско шосе“ от кв. „Симеоново“, като преминал кръстовището с ул.
„Иван Странски“ на червен светофар. За настъпилото ПТП е съставен
протокол № 1865021. След инцидента изпаднала в безсъзнание. Прегледана
била от екип от ЦСМП, като е дадена препоръка за хоспитализация и
консултация с невролог. Започнала да изпитва силно главоболие, гадене,
световъртеж, замайване и причерняване пред очите. Имала оплакване от
изтръпване на всички крайници. Цялото й тяло било натъртено и охлузено. С
оглед продължителността на оплакванията й на 19.05.2022 г. се наложило да
бъде хоспитализирана в МБАЛ „Св. София“ АД. До 21.05.2022 г. Поставена й
била диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. След
проведена медикаментозна терапия, състоянието й се подобрило. Продължила
лечението си в домашни условия с назначени медикаменти, при домашен
постален режим. В резултат от мозъчната травма изпитвала постоянно
главоболие, замаяност, загуба на координация на мускулите, трудности в
запазването на равновесие, замъглено, двойно виждане, шум в ушите. Това се
отразило на психическото й състояние. Понастоящем все още се оплаквала от
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта
и вниманието, чувствала се непълноценна. Била объркана и дезориентирана,
имала посттравматично стресово разстройство и постоянно се връщала към
спомена за процесното ПТП. Направила разходи за лечение в размер на 510
лв. към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“ е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Завела по доброволен ред претенция
пред ответника, който не се е произнесъл по отправеното искане за заплащане
на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 510 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
3
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
застрахователната претенция на ищцата е била разгледана, като е определено
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 1 500 лв., а за имуществените вреди – 510 лв. По този начин
застрахователят е изпълнил законовите си задължения. С така определеното
обезщетение се възмездяват всички претърпени от ищцата вреди. Заявява
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала без
поставен предпазен колан. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото препис от протокол за ПТП №
1865021 от 18.05.2022 г., на същата дата, около 10.30 ч. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, урег. №
********, управляван от К. Х. и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
GLAрег. № *******, управляван от С. К. К.. Като обстоятелства, причини и
условия за ПТП е посочено, че първото МПС се е движило по бул.
„Симеоновско шосе“ с посока от Околовръстен път към ул. „Асен
Разцветников“ и на регулирано кръстовище, с ул. „Иван Странски“, навлиза и
преминава на червен сигнал и реализира ПТП с преминаващото на зелен
сигнал второ МПС.
За настъпилия инцидент е ангажирана административно-
наказателната отговорност на виновния водач на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“ с наказателно постановление № 2204332-
009725 от 31.05.2022 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“.
С определение, постановено в проведеното 17.03.2023 г. открито
съдебно заседание, съдът е приел за безспорно в отношенията между страните
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че механизмът на ПТП е
както е описан в исковата молба и е възникнал по причина от действията на
водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №
********.
Съгласно представената по делото епикриза ищцата е приета по
спешност в МБАЛ „Св. София“ на 19.05.2022 г. и е напуснала на 21.05.2022 г.,
в Отделение по нервни болести по клинична пътека № 208 – Консервативно
поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми. Поставена й е
диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Ищцата е
изписана с подобрение, с препоръки за ДХР, както и назначено
медикаментозно лечение.
Видно от представения болничен лист на ищцата е разрешен отпуск
поради временна неработоспособност за периода 19.05.2022 г. – 05.06.2022 г.
във връзка с установеното мозъчно сътресение.
Ищцата е изпратила до ответника по пощата на 16.06.2022 г. молба за
заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
По делото е представено извлечение от извършена проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационния масив
на Гаранционен фонд, съгласно което за лекия автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег. № ********, е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника за периода 01.02.2022 г. – 31.01.2023 г.
От заключението на вещото лице д-р П. С. П. – неврохирург по
изслушаната пред СГС съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат на настъпилото на 19.05.2022 г. ПТП ищцата е получила следните
4
травми: сътресение на главния мозък и контузия на главата. След инцидента
ищцата е приета за лечение в Отделение по нервни болести на МБАЛ „Св.
София“. Проведено е комплексно болнично лечение. При постъпване ищцата
е била в съзнание, с оплакване от главоболие, замайване, световъртеж,
причерняване пред очите, чувствала изтръпване на четирите крайника. Към
момента на постъпване в болницата чувствала изтръпване само на дясна ръка.
Констатирани са координационни нарушения. Оценена по Глазгоу кома скала
на 15 т., които са максимален брой. Няма травматични кръвоизливи.
Установено е вкалцяване в пинеалната жлеза и бзалните ядра. Проведена е
терапия, като са даден указания лечението и рехабилитацията да продължан
при амбулаторни условия. Причинената на ищцата чарепно - мозъчна травма,
изразяваща се в сътресение на главния мозък и контузия на главата, реализира
медико - биолоичния критерий разстройство на здравето, временно неопасно
за живота. Вещото лице е установило, че в епикризата няма интерпретация на
описаните паравребрална ригидност и ограничена подвижност в шийния
отдел на гръбначния стълб и оплакванията на ищцата от изтръпване в ръцете и
при постъпване – само в дясната, като липсва информация за зоната на
изтръпването. Вещото лице приема, че тази симптоматика е характерна за
контузия в шията - множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийия отдел на гръбначния стълб. Контузията е травматична увреда
на меките тъкани – мускулатура, ставен апарат, сухожилия, връзки. Това е
най-честата нефатална автомобилна травма. Посочено е, че контузията на
шията се характеризира със следната симптоматика – изявен болеви синдром
в шийния отдел, който отшумява в първите 24-72 часа след травмата.
Честотата на шийните болки при тази травма е от 62 до 98 %; движенията в
шийния отдел на гръбначния стълб са силно ограничени и болезнени,
пасивните движения също са болево ограничени. От направените
диагностични изследвания не се установяват данни за фрактури или луксации
в шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице приема, че най-вероятната
причина за съобщеното изтръпване в ръцете от ищцата е дразненето на
корените на сплита от спазъма на стъблестите мускули, причинен от
контузията на шията. Получените от ищцата травматични увреждания са в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Ищцата е търпяла болки и
страдания за период от 15-20 дни, като най-интензивни са били
непосредствено след инцидента, както и в първите 10 дни. Под влияние на
предписания режим и медикаменти оплакванията постепенно са отзвучали.
Вещото лице приема, че описаната при извършената компютърна томография
на главния мозък находка не отговаря по плътност на
калцификат.възстановителният период при сътресение на мозъка е от 3 до 5
седмици. Сътресението на главния мозък на ищцата е получено по
инерционен механизъм. Сътресението на мозъка е най-леката форма на
дифузните мозъчни увреди. При инерционния механизъм в мозъка се
произвеждат сили на напрежение, които водят до увреда на аксони и малки
съдове. Настъпва освобождаване на невротрансмитери, , загубва се
регулацията на йонния баланс, променя се глюкозния метаболизъм. Това води
до изява на клинични симптови, характерни за мозъчното сътресение. Вещото
лице приема, че получената от ищцата черепно-мозъчна травма е възможна и
с поставен предпазен колан. При извършения от вещото лице преглед на
24.02.2023 г. е установил, че ищцата е в добро общо състояние, в ясно
5
съзнание, адекватна, всестранно ориентирана.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че вкалцявания в
мозъка има в определени зони и те са физиологични. При ищцата са налице в
базалните структури, базалните гарнгри и в пиеналната жлеза. Това са
възрастови, нормални , физиологични калцификати, които не водят до
болестно състояние. Следвало е да се назначи на ищцата магнитен резонанс,
за да се уточни диагнозата, тъй като установеното хеморагично огвнище може
да не е само едно. При контузия на шийния отдел на гръбнака се ограничава
подвижността. Също така налице е болка, както и неврологичният статус е
негативен. Макар да е направен скенер на шийния отдел, не е описан и
неговото състояние. Вещото лице счита, че данните категорично сочат
наличието на контузия на шийния отдел. Това е мекотъканна травма - връзков
апарат, ставен апарат, мускулатура. Такава травма се получава при този вид
механизъм – при контузия на шията. При ищцата е налице клиника на
контузията на шията.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел С. Д. С., се
установява, че знае за настъпилия с ищцата пътен инцидент от м.05.2022 г.
Веднага след като разбрал за катастрофата, тръгнал към мястото. Заварил
ищцата легнала, в автомобила, който бил на мантинелата, смачкан отпред.
Ищцата била в безсъзнание и неадекватна. Свидетелят качил ищцата в неговия
автомобил. Била в много тежко състояние, била отпусната, повърнала. Завел я
в болница „Света София“. Лекарите обяснили, че състоянието й е тежко и
трябва да остане за лечение. Видял ищцата в болничната стая, тя лежала, не
мърдала. На следващия ден лекарите обяснили, че има тежко мозъчно
сътресение, не могат да я изпишат, за да не се получи кръвоизлив. След
изписването майката на ищцата се грижила за нея. Свидетелят ги посещавал.
Ищцата изпитвала изтръпване на крайниците. Едната й ръка и лицето били
подути, не можела да се придвижва, ползвала патерици определен период от
време. В продължение на месец ищцата плачела. Всички я успокоявали. И
понастоящем се страхувала да управлява автомобил. В продължение на почти
една година ищцата не е работила. Преди инцидента била усмихната, много
ведра, а сега не била същия човек. В продължение на повече от месец за
ищцата се грижила нейната майка.
От показанията на свидетеля Г. И. Б. се установява, че работел като
младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“, гр. София от 7 години. Не
си спомня за настъпилото на 18.05.2022 г. ПТП на бул. „Симеоновско шосе“,
тъй като ден имало по 4 -5 катастрофи. След предявяване на материалите,
съдържащи се в административно-наказателната преписка, свидетелят е
уточнил, че си спомня за случая, за който имало репортажи. Лек автомобил се
движил по бул. „Симеоновско шосе с посока на движение от Околовръстен
път към ул. „Асен Разцветников“ и преминал на червен светофар. Напречно
тръгващият от „Студентски град“, тръгнал на зелен светофар, удря първия
автомобил. Качил се на мантинелата и затиснал друго МПС, което тръгвало на
зелен сигнал на светофара. Прегледали видиозаписа за това произшествие.
Пристигайки на място, имало екип на Спешна медицинска помощ, които
преглеждали едно лице. Съставен бил протокол, като страните декларирали,
че няма пострадали. Свидетелят не си спомня някой от пострадалите да е бил
в безсъзнание или в безпомощно състояние.
От заключението на вещото лице А. П. А. по изслушаната съдебно-
6
психологическа експертиза се установява, че процесното ПТП е дало
значително и дълготрайно отражение върху психическото състояние на
пострадалата. В емоционален план тя е тревожна, депресирана, с изразени
посттравматични симптоми, както и в когнитивен план са налице значителни
нарушения на вниманието и паметта. Процесното събитие за пострадалата има
травматичен характер. Повече от една година от инцидента ищцата
продължава да има изразени симптоми, свързани с тревожност и
депресивност. И понастоящем ищцата има проблеми със съня, включително
сънува кошмари, свързани с катастрофи. Има нарушения и в храненето, което
е непълноценно, без апетит. Налице е промяна и в общия емоционален тонус
– липса на настроение, липса на преживяване на радост в дейности, които
преди това са й носили положителни емоции. Налице е промяна и в
поведението – не шофира и понастоящем, при водене в автомобил изпитва
интензивен страх, в професионалната реализация се чувства непълноценна в
работата си, не успява със същата ефективност да се справя със задачите.
Налице са и значителни когнитивни нарушения с вероятно органичен
характер, свързани с инцидента. Вещото лице приема, че понастоящем
психическото здраве на ищцата не е напълно възстановено. В емоционален
план възстановяването обичайно отнема около 6 месеца. При ищцата след
шестия месец нещата малко се подобрили, но година и половина по – късно не
се е стигнало до пълно възстановяване. С течение на времето емоционалните
травматични ефекти от подобни събития имат свойството да отшумяват, но
същевременно те могат и трайно да оставят своите негативни ефекти върху
функционирането, ако не се потърси специализирана психологична и
психиатрична помощ и подкрепа. Вещото лице приема, че несъмнено са
налице прояви и ефекти от претърпяната травма в когнитивен план, които ясно
и отчетливо се отразяват върху капацитета за памет и внимание на лицето.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че в случая при
клиничното интервю и наблюдение е нямала съмнение за автентичността на
състоянието на изследваното лице. С оглед на това вещото лице не се е
нуждаело от допълнителна проверка за това дали е достоверно казаното от
ищцата или начина, по който отговаря на тестовите въпроси. Използването на
тези въпроси и въпросници, приложени в случая, са напълно релевантни и
обосновани - впечатленията за достоверността се правят през клиничните
наблюдения – съвпадение, разминаване и други между вербалното
съдържание, невербалните прояви и други. Тези аспекти на клиничното
наблюдение са достатъчни основания да се оцени автентичността,
достоверността или липсата на такава, когато се провежда едно изследване.
При ищцата изследването продължило час – час и половина. В случая при
ищцата има достатъчно маркери за това, че нарушенията на паметта имат
органичен характер. Травмата на мозъка е вид органичен фактор, който може
да причини състоянието на ищцата. Няма данни за други травми освен
процесното ПТП, които да причинят това състояние. Получаването на
психологична помощ и подкрепа би подобрило състоянието на ищцата, която
би подобрила капацитета и способността си да се справи с емоционалните
травми. То обаче не би могло да повлияе върху конгитивните нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
7
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи,
че за периода 01.02.2022 г. – 31.01.2023 г. гражданската отговорност на водача
на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ********, е
покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.477, ал.1 КЗ
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван от водача К. Х. без противопоставянето на
собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
18.05.2022 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.6, ал.1
ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.
Доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция
за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране и на
гражданската отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег. № ********. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът относно обема на отговорността на застрахователя
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Във въззивната жалба са заявени оплаквания, че неправилно е
определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
8
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 18.05.2022 г. ПТП ищцата е претърпяла
тежки травматични увреждания – сътресение на главния мозък и контузия на
главата. Неоснователни са опакванията на жалбоподателя, че необосновано
решаващият съд е приел, че при ищцата е налице контузия на шията,
определена като множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Съдът е основал изводите си в
тази насока на заключението на вещото лице д-р П. С. П. по изслушаната
съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните. Съдът
изцяло възприема заключението на вещото лице, включително и по
отношение извода за посочената контузия на шията. Същото е задълбочено и
компетентно обосновано. Вещото лице е обсъдило цялата съставена
медицинска документация във връзка с процесния инцидент и последиците от
него, съобразил е извършените изследвания и резултатите от тях, назначената
терапевтична схема, хода на заболяването, както и е извършил личен преглед
на ищцата. Изводите му изцяло кореспондират с останалите ангажирани по
делото доказателства, като липсват такива, които да разколебават
доказателствената му стойност. За да обоснова извода за наличие на контузия
на шията при ищцата, вещото лице е съобразило клиничната симптоматика
при ищцата, механизма на получаване на травмата, честота на шийните болки
при този вид травма според литературните данни, които подробно са
анализирани от него. Ето защо законосъобразно решаващият съд е възприел
изводите на вещото лице д-р П. П. по изслушаната съдебномедицинска
експертиза.
Травмите на ищцата са наложили оказването на спешна медицинска
помощ, провеждането на редица изследвания, назначаването на терапия, с
необходимост от проследяване във времето на състоянието й. От значение при
преценка тежестта на травматичните увреждания на ищцата е
обстоятелството, че оценката на черепно-мозъчната травма на ищцата по
Глазгоу кома скалата е в максималните 15 т. За период от 15-20 дни ищцата е
търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни в първите 10 дни
след инцидента. Обичайният възстановителен период при правилно лечение е
3-5 седмици. В резултат от получената черепно-мозъчна травма ищцата е
изпитвала главоболие, замайване, световъртеж, причерняване пред очите,
установени са координационни нарушения, които са създали сериозен
дискомфорт в ежедневието й. От съществено значение при преценка обема и
тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди е установеното по
делото значително и продължително отражение на инцидента върху
психическото състояние на ищцата, която е тревожна, депресивна, с изразени
посттравматични симптоми, със значителни нарушения на вниманието и
9
паметта. Близо година и половина след инцидента при ищцата са налице
тревожност и депресивност, налагащи ползването на психологическа
подкрепа. И понастоящем при ищцата са налице нарушения на съня и
храненето, липса на настроение, изпитва интензивен страх при возене в
автомобил, не шофира, налице е спад в ефективността й на работа, която я
кара да се чувства непълноценна. Тези последици от травматичното събитие
се отразяват съществено върху ежедневието на ищцата и качеството й на
живот. Към датата на инцидента ищцата е на 37 години – в млада, активна,
трудоспособна възраст.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, свързани с
доказателствената стойност на експертното заключение по изслушаната пред
СГС съдебно-психологическа експертиза. Същата не е оспорена от ответника.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят изводите на вещото
лице. Експертното заключение е задълбочено обосновано. Вещото лице е
описало данните от експертното изследване – проведеното интервю с ищцата,
проведените тестове и резултатите от тях. Същите са задълбочено обсъдени и
анализирани в изготвеното експертно заключение. Не е налице необходимост
вещото лице да обективира всички въпроси, включени в използваните
тестове, достатъчно е да се опишат същите, както и резултатите от тях, което е
сторено в случая. Следва да се отбележи също така, че при изслушване на
вещото лице процесуалният представител на ответника е имал възможност да
постави уточняващи въпроси на вещото лице, на които е получило отговори.
Въззивният съд изцяло възприема изводите на вещото лице. Същото е
използвало всички относими за предмета на експертизата материали. Въз
основа на специалните му знания е приложило необходимите за отговорите на
поставените въпроси тестове и е достигнало до обосновани изводи, които
изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Ето
защо, като е основал доказателствените си изводи за релевантните за спора
факти на експертното заключение на вещото лице А. А. по изслушаната
съдебно – психологическа експертиза, решаващият съд е достигнал до
обосновани изводи относно вида, тежестта и интензитета на претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити,
както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., което
ще възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми.
Във въззивното производство жалбоподателят не поддържа
възражението си за съпричиняване, заявено с писмения отговор на исковата
молба. Не са заявени и оплаквания относно началния момент, от който
жалбоподателят дължи заплащане на лихва за забава. Ето защо и на основание
чл.269 ГПК тези въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
10
ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 3 000 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във
въззивното производство.
Неоснователно е възражението на ответника, че не са ангажирани
доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.06.2024
г. изрично е удостоверено обстоятелството, че уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено от клиента на адвоката, като договорът служи за
разписка. Позоваването в договора на чл.37 ЗАдв. за правото на адвоката да
се снабди със заповед за изпълнение при неплащане в срок на
възнаграждението и/или разноските, сторени от адвоката, не опровергава
удостоверяването в договора за извършеното плащане. С оглед на това
заплатеното от отвеницата по жалбата адвокатско възнаграждение съставлява
реално сторени по делото разноски, които следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя, съобразно изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 995/22.02.2024 г., постановено по гр.
д. № 384/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, изменено в частта за
разноските с определение № 6230/23.04.2024 г., постановено по гр. д. №
384/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“№ 67А, е осъден да заплати на С. К. К., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, сумата над 8 000 (осем хиляди) лв. до 30 000
(тридесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 05.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „***“ № * и съдебен адрес гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3,
ап.8 – адв. П. Д. и адв. Н. М., сумата от 3 000 (три хиляди) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението в останалата част, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12