Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 03.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №12316 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от
„Е.Б.“ ЕАД срещу Р.Б., чрез М.на ф.обективно съединени при
условията на евентуалност искове с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 360 438.10лв., дължима за периода от 01,07,2014год. до 10.08.2014г.,
представляваща такса за производство на ел.енергия от вятърна и
слънчева енергия в размер на 20%,
внесена в държавния бюджет без основание, сума в размер на 1906,12лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09,09,2017год. до 27,09,2017год., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, евентуално процесните суми се
претендират на основание чл.59 от ЗЗД поради
неоснователно обогатяване.
Излагат се доводи, че ищецът е производител на електрическа енергия от
вятърна електроцентрала „Ветроенергиен парк С.“
/,,ВЕП С.“/, присъединена към електроразпределителната мрежа и произвеждаща
електрическа енергия от възобновяеми източници. Сключен е Договор с №ЕП-320/10 от 09,06,2010год. с
НЕК за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник, с договорена преференциална цена за срока на договора. С точка 2 и 3
от §6 от Заключителните разпоредби на ЗДБ за 2014год. е създаден раздел V, в гл.ІV от Закона за енергия от
възобновяеми източници/ЗЕВИ/-Такса за
производство на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия като с посочените текстове е въведено задължение за събиране на такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в
размер на 20% от преференциалната цена по чл.31, ал.1 от ЗЕВИ без ДДС, която се
удържа и внася от обществения доставчик НЕК. Процесната сума е удържана от
ищеца и внесена в полза на държавния бюджет. Предвид прогласената противоконституционност
на нормите уреждащи задължение за плащане на таксата с Решение №13 от
31,07,2014год. на Конституционния съд на Р.Б. по к.д.№1/2014год./решение 13/,
съставляващи основание за плащане на
таксата, се претендира връщането й на ищеца като платена без основание. Евентуално
процесната сума се претендира поради неоснователно обогатяване.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Д., чрез М.на ф.в срока за отговор, е изразил становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Поддържат се доводи до влизане
в сила на решението на КС за обявяване на противоконституционност на законовите
разпоредби да е налице основание за събиране на процесните такси. Излагат се
доводи за липса на пасивна материално правна легитимация на Д.. При условията
на евентуалност поддържа да е налице недоказаност на исковите претенции, вкл.
липса на представени доказателства за произведена от ищеца енергия от
възобновяем източник в посочените количества и на процесната стойност.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При
така изложеното след като обсъди доказателствата по съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира да не е спорно между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия №Л-248-01/05,11,2007год. Въз основа на решение от 23,04,2012год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е разрешено осъществяване на лицензионната дейност по издадената лицензия за дейността производство на електрическа енергия, чрез изграден енергиен обект Ветроенергиен парк „С.“ с обща инсталирана мощност 60МВ, находящ се в землището на гр.С., община С..
На 21,04,2010год. между Национална електрическа компания ЕАД и Е.Б. ЕАД е сключен договор за присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа с №ЕП290/2010г.
На 09,06,2010год. между Нек ЕАД и Е.Б. ЕАД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия №ЕП 320/2010год.
Не е спорно, че цената на произведената електрическа енергия е остойностявана по т.8 от Решение №Ц-010/30,03,2011год. на ДКЕВР, в размер на 188,29лв./МВтч., считано от 01,04,2011год.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е издал фактура с №52/31,07,2014год. за 1376111,89лв. без ДДС или 1651334,27лв. с ДДС за количеството произведена електрическа енергия по протокол №********** или 7308,4704МВтч. при единична цена 188,29лв., който отразява измерената ел.енергия за периода от 01,07,2014год. до 31,07,2014год.
Видно от протокол №**********, измереното количество ел.енергия за периода от 01,08,2014год. до 31,08,2014год. е 6690446,400квтч или за периода от 01,08,2014год. до 09,08,2014год. -2262,8848Мвтч., за която е издадена фактура №53/31,08,2014год. за сума 1259744,15лв. без ДДС или 1511692,98лв. с ДДС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 35а-чл.35в от ЗЕВИ, Нек ЕАД е удържало такса в размер на 20 % от цената, дължима по описаните фактури като удържаната такса за месец юли 2014год. е 275222,38лв., а таксата удържана за периода от 01,08,2014год. до 09,08,2014год. е 85215,72лв. или общо 360438,10лв., която е идентична с дължимата такава определена по методологията на чл.35а от ЗЕВИ.
Така удържаната такса е преведена по сметка
на КЕВР на 16.10.2014г. От
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че събраните от КВЕР приходи от
таксата по отменената разпоредба на
чл.35а от ЗЕВИ са прехвърлени към централния бюджет при спазване
на указание на Министерство на ф.ДДС №12/04,12,2014год. и №БНБ-136380/04,12,2014год.
на Българска народна банка.
Не е спорно обстоятелството, че с решение на КС
№13/31.07.2014г. разпоредбите на
чл. 35а-чл.35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни.
Решението е обнародвано на 06.08.2014г. и е влязло в сила на
10.08.2014г. съгласно нормата на чл.151, ал.2 от КРБ като противоконституционният закон не се
прилага от деня на влизане
на решението в сила. Т.е. безспорно за релевирания период от
01,07,2014год. до 09,08,2014год. законовата разпоредба е действаща. Това
обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а претенцията е обоснована с
твърдение за липса на основание за начислената и удържана такса към момента на
извършване на превода към държавния бюджет.
Фактическия състав на правната норма съгласно
чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД предполага извършване на престация от ищеца в полза на
ответника при начална липса на основание. В тежест на ответната страна е да
установи наличието на основание за
получаването на престацията.
В конкретния случай основанието за възникване на публичноправно задължение е
наличие на законова разпоредба. Процесната такса за периода /01,07,2014-09,08,2014год./
е част от таксата дължима за третото
тримесечие на годината, задължението за която възниква до 15-то число на месеца
следващ тримесечието, за което се отнася-чл.35б, ал.4, вр.ал.3
от ЗЕВИ. Същата се удържа от обществения доставчик или крайния снабдител
съгласно чл.35б, ал.1 от ЗЕВИ. Към датата
на внасяне на сумата към сметка на КЕВР-16,10,2014год., респективно към 04,12,2014год., когато сумата е постъпила
към централния бюджет липсва законово основание за получаването й като елемент
от фактическия състав на престацията, който е завършен с получаването й. Т.е.
обосновава се извод, че основанието за престацията е
необходимо да съществува не само към
момента на „даването“, а и към момента на получаване от лицето, чието имущество
се увеличава. Подобно законово основание, от което произтича публичното
задължение за внасяне на такса / а не фактът на производство на енергия от
възобновяем източник/ не е налице, считано от 10,08,2014год. Ето защо към момента на внасяне на сумата в държавния бюджет /
когато е завършен фактическия състав на престацията/ липсва
възможност за правомерното й получаване от Д., поради липса на законово
основание, както и същата подлежи на възстановяване поради липса на основание за задържането й.
Съобразно изложеното исковата претенция следва да
бъде уважена като основателна.
С оглед основателността на главната искова претенцията,
основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава на осн. чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че при
първия фактически състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основанието не
е налице при самото извършване на престацията/получаването й/, то вземането е изискуемо от деня на получаването й, от който момент тече и давностния срок относно вземането. Ето защо за периода от 09,09,2017год.
до 27,09,2017год. претенцията за обезщетение за забава е основателна в размер
на 1906,12лв. установен от заключението на ССчЕ.
Предвид основателността на исковата претенция по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът намира да не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на евентуално заявената претенция по реда на чл.59 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 22335,03лв., от които 14493,77лв.-държавна такса, 7361,26лв.-адвокатско
възнаграждение и 480,00лв.-в.л./ Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от
ответника е неоснователно, с оглед цената на исковата претенция определена по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 8776,88лв./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., чрез М.на ф., с адрес с гр.София, ул.“********да
заплати на „Е.Б.“ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** на основание иск с
пр.кв.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 360438,10лева, представляваща получена
без основание такса за произведена
в периода 01,07,2014год.-10,08,2014год. вятърна и слънчева
енергия, внесена на основание
чл. 35а от ЗЕВИ (обявен
за противоконституционен с
РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр.
65 от 2014 г.), сума в размер на 1906,12лв.,
обезщетение за забава за периода от 09,09,2017год. до 27,09,2017год., ведно със
законната лихва от датата
на исковата молба -27.09.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.Б., чрез М.на ф., с адрес с гр.София, ул.“********да заплати на „Е.Б.“ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 22335,03лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: