Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2212 02.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13122 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът АРЕНА - И. Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. Тракия
**4, представлявано от у. И. Г. Т., чрез адв. М. М.Т.,***, * е предявил против Д.Т.Т., ЕГН: **********,***,
*, община Р, област П., искове за признаване на установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 5 859.53 лв., от която 4094.20 лв. неплатена главница по
фактури № **********/21.02.2014г., **********/04.11.2014г., №
*********/30.12.2014г., № **********/10.02.2015г., № **********/20.03.2015г. и
№ **********/05.11.2015г. за продажба и доставка на горива и 1765.33 лв. – общ размер на законната
лихва за забава по гореописаните фактури за периода от 22.02.2014г. до
25.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 4681/2019 г. на ПРС, 9 гр. с.
В исковата молба се твърди, че дружеството- ищец извършило в полза
на ответницата следните доставки:
- на 21.02.2014г. продало и доставило газьол за отопление
ПРЛ0-688ДС8935- 500 литра на обща стойност 784,20 лева с ДДС, за която доставка
била издадена данъчна фактура № **********/21.02.2014г., и бил съставен Акцизен
данъчен документ № **********/21.02.2014г. и Документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката,
- на
04.11.2014г. продало и доставило газьол за отопление ПРЛ0-1758ДС343- 500 литра
на обща стойност 775 лева с ДДС, за
която доставка била издадена данъчна фактура № **********/04.11.2014г. и бил
съставен Акцизен данъчен документ № **********/04.11.2014г. и Документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото
на доставката,
- на 30.12.2014г. продало и доставило газьол за отопление
ПРЛ0-2040ДС19- 500 литра на обща стойност 635 лева с ДДС. за която доставка
била издадена данъчна фактура № **********/30.12.2014г.
- на 10.02.2015г. продало и доставило газьол за отопление- 500
литра на обща стойност 625 лева с ДДС. За извършената търговска сделка била
издадена данъчна фактура № **********/10.02.2015г. За извършената доставка бил
съставен Акцизен данъчен документ № **********/10.02.2015г. и Документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точнин адрес на мястото
на доставката.
- на 20.03.2015г.
продало и доставило газьол за отопление- 500 литра на обща стойност 675 лева с
ДДС. За извършената търговска сделка била издадена данъчна фактура №
**********/20.03.2015г. и бил съставен Акцизен данъчен документ №
**********/20.03.2015г. и Документ за удостоверяване на предназначението на
акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, надлежно разписани без
забележки.
- на 05.11.2015г. продало и доставило газьол за отопление
ПРЛ0-4427ДС9434- 500 литра на обща стойност 600 лева с ДДС. За извършената
търговска сделка била издадена данъчна фактура № **********/05.11.2015г.,
разписана от купувача и бил съставен Акцизен данъчен документ №
**********/05.11.2015 г. и Документ за удостоверяване на предназначението на
акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката.
Посочва се, че съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ плащането на
продажната цена следвало да бъде извършено в деня на предаването на стоката
освен, ако между страннте не е уговорено друго. В издадените фактури липсвала
уговорка, указваща начин на плащане, различен от предвидения в закона.
Следователно купувачът Д.Т.Т. била длъжна да плати цената в деня на съответната
сделка. Поради забава в плащанията от страна на ответника в полза на ищеца било
начислено обезщетение за забава в общ размер на 1765,33 лева за периода
22.02.2014г. – 25.03.2019г., представляващо сбор от дължимото обезщетение за
забава върху всяка една сума по издадените фактури както следва:
-
по фактура № **********/21.02.2014 г. обезщетение за забава върху
главницата от 784,20 лв. в размер на 405,10 лв. за периода 22.02.2014 г. до 25.03.2019 г.
-
по фактура № **********/04.11.2014 г. обезщетение за забава върху
главницата от 775 лв. в размер на 345,07 лв. за периода 05.11.2014 г. до 25.03.2019 г.
-
по фактура № **********/30.12.2014 г. обезщетение за забава върху
главницата от 635 лв. в размер на 272,85 лв. за периода 31.12.2014 г. до 25.03.2019 г.
-
по фактура № **********/10.02.2015 г. обезщетение за забава върху
главницата от 625 лв. в размер на 261,23 лв. за периода 11.02.2015 г. до 25.03.2019 г.
-
по фактура № **********/20.03.2015 г. обезщетение за забава върху
главницата от 675 лв. в размер на 275,02 лв. за периода 21.03.2015 г. до 25.03.2019 г.
-
по фактура № **********/05.11.2015 г. обезщетение за забава върху
главницата от 600 лв. в размер на 206,06 лв. за периода 06.11.2015 г. до 25.03.2019 г.
За дължимите вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4681/2019 г. на ПРС, 9 гр. с. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д.Т.Т., чрез пълномощника адв. Б.Р.З.-В., с който оспорва иска като
неоснователен. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане от 784,20 лева, за което е издадена фактура № **********/21.02.2014г., като
посочва, че приложимия петгодишен давностен срок е изтекъл в периода
21.02.2014г. – 21.02.2019г., а поради това е погасено и акцесорното вземане за
мораторна лихва върху главницата. Освен това възразява за изтекла погасителна
давност на претендираните от ищеца вземания за мораторна лихва върху
главниците, като счита че спрямо тях е приложим тригодишният давностен срок по
чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, който е изтекъл за вземанията в периода до
25.03.2016г. Оспорва авторството на представените
с исковата молба документи:
- Данъчна фактура № **********/21.02.2014г., и бил съставен
Акцизен данъчен документ № **********/21.02.2014г. и Документ за удостоверяване
на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката,
- Данъчна фактура № **********/04.11.2014г., и Акцизен данъчен
документ № **********/04.11.2014г. и Документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката,
- Данъчна фактура № **********/30.12.2014г.
- Акцизен данъчен документ № **********/10.02.2015г. и Документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точнин адрес на мястото
на доставката.
- Акцизен данъчен
документ № **********/20.03.2015г. и Документ за удостоверяване на предназначението
на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, надлежно разписани
без забележки.
- Данъчна фактура № **********/05.11.2015г., и Акцизен данъчен
документ № **********/05.11.2015 г. и Документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката.
Твърди, че описаните по-горе документи не са подписани от
ответницата, респ. че не удостоверяват възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните. Посочва, че документите не били подписани и от
лице с представителна власт, което да е действало от името на ответницата.
Отделно от това част от представените от ищеца документи изобщо не били
подипсани от ответницата, поради което не удостоверявали твърдения договор. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С протоколно определение
от 20,01,2020 г. съдът е прекратил
производството по гр. дело **3122/2019 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с.
досеждно сумата от 784,20 лева,
представляваща главница, дължима по фактура № **********/21.02.2014 г. и
мораторна лихва в размер на 405,10 лева,
на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска, като е обезсилил частично
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело № 4681/2019 г. по описа на ПдРС относно сумата от
784,20 лева, дължима по фактура № **********/21.02.2014 г. и сумата от 405
лева, представляваща мораторна лихва.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII граждански състав след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4681/ 2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 4094.20 лв. неплатена главница по фактури № **********/21.02.2014г.,
**********/04.11.2014г., № *********/30.12.2014г., № **********/10.02.2015г., №
**********/20.03.2015г. и № **********/05.11.2015г. за продажба и доставка на
горива и 1765.33 лв. – общ размер на
законната лихва за забава по гореописаните фактури за периода от 22.02.2014г.
до 25.03.2019г., както и направените разноски в общ размер от 1067,19
лева. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По
делото са приложени и копия от фактури с №№ **********/21.02.2014
г. ,**********/04.11.2014 г., **********/30.12.2014 г. , **********/10.02.2015
г. , **********/20.03.2015 г., **********/05.11.2015 г. , акцизни данъчни
документи към тях и Документи за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото
на доставката.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че данъчна фактура № **********/05.11.2015г., и Акцизен данъчен
документ № **********/05.11.2015 г. и Документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката са
подписани от ответницата.
От заключението на съдебно- счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че посочените по-горе фактури/ **********/04.11.2014г., № *********/30.12.2014г., №
**********/10.02.2015г., № **********/20.03.2015г. и № **********/05.11.2015г./
са осчетоводени при ищеца, и са
включени в дневник за продажбите и справка декларация по ЗДДС. Няма установено
плащане по тях, което е в общ размер на 3310 лв. Начисления акциз по процесните
фактури е 125 лева.
От показанията на с. С.С., се
установява, че същият по възлагане от неговия ш. – Х. е поддържал имот в с. М., ул. О., **. Там е
поддържал градинки, камъни, боя, басейн. Х. се обаждал и му казвал, че след
малко ще дойде кола да зареди с нафта и с.т е подписвал документите, които
шофьорът му е давал за горивото. Тази кола е зареждала къщата. Колата идва с
горивото, звъни на вратата, с.т отваря и шофьорът си нагласял маркуча, и слагал
определено количество гориво, което му е поръчано.
Съдът
кредитира показания на с. С.С. като ги намира са последователни, житейски
логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Трайната съдебна практика,
обективирана в решение № 46/27.03.2009
г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. **1/2009
г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение **66/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г., ІІ т. о.; решение **09/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш.
№103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. и др., възприема, че фактурата
може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената
на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето
й,като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена.Съгласно приетото в решение №67/31.07.2015г. по т.д.№631/14г. на ІІ
т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната
редовност и във връзка с всички доказателства по делото,а когато фактурата е
подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е
отразена в счетоводните регистри на двете страни,не е вписана в дневниците за
покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС,не е ползван данъчен кредит
по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване
на договор за търговска продажба,нито получаването на стоката.
На
първо място процесните фактури съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката покупко-продажба - вид на стоката, количество,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач. От показанията на с. С., които
съдът ги кредитира изцяло се установява, че лицето С. е подписало оспорените от
ответницата фактури, акцизни данъчни документи към
тях и Документи за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставката. От тук се установява извършването на
конкретните доставки от страна на ищеца.
Ответницата признава
неизгодни за нея факти, а именно, че е подписала данъчна фактура № **********/05.11.2015г., Акцизен данъчен
документ № **********/05.11.2015 г. и Документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, че
живее на адреса, където са извършени доставките на газьол за отопление ПРЛ0-1758ДС343- 500. След
като признава, че е получила част от доставените стоки и доколкото по делото не
се установи друго, следва, че и ответницата ги е поръчала. Няма житейска
логика, да е приела и поръчала част от стоките, а друга не. Стоката е била
използвана за отопление на имот, в който ответницата живее.
От тук се установява, че
между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, което има за
предмет договор за покупко-продажба на газьол за
отопление ПРЛ0-1758ДС343- 500, чиито количества и цена са подробно описани в приложени към
делото фактури. Търговската продажба е неформален договор, ето защо, документите по
чл. 321 ТЗ имат само доказателствено значение, включително и фактурата. Ответникът е получил посочените
във фактурите газьол за отопление ПРЛ0-1758ДС343- 500.
По силата на възникналата облигационноправна връзка в правната сфера на
ответника е възникнало задължение да заплати цената на доставените стоки,
която е в общ размер от 3310 лева.
С оглед основателността на иска за
главница, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва върху
дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при
търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е
уговорено друго. В случая предвид липсата на друга уговорка за датата на
плащане по всяка от фактурите следва, че ответникът е изпаднал в забава от
деня, следващ падежа на задължението, т.е. от деня следващ датата на издаване
на всяка от фактурите. Ето защо наред с
главното неплатено вземане по всяка от фактурите, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД ответникът дължи претендираното от ищеца обезщетение за
забавено плащане на всяка от непогасените главници, считано от деня, следващ
издаване на всяка от фактурите начиная от 05,11,2014 г. до 25,03,2019 г.
Досежно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, съдът го намира за частично основателно поради
следните съображения. Съгласно чл. чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратка –
тригодишна погасителна давност. Вземането на ищеца включено в процесния период
е от 05,11,2014 г. Следователно към датата на подаване на заявлението, което прекъсва давностния срок
съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД – 25,03,2019 г. давността е била изтекла за част
от дължимите лихви. Така по отношение на лихвата, същата остава да се дължи
за непогасения по давност период от 26,03,2016 г. до 25,03,2019
г./претендирания от ищеца/.
Конкретният
размер на мораторната лихва, изчислен от в.л. К. по приетата ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като пълна и обективна, е 1006,90 лв. за периода от 26,03,2016 г. до
25,03,2019 г., като за разликата над уважения размер до пълно претендирания от
1360,23 лв. така предявения иск следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 182 лв., адвокатско възнаграждение – 950 лв., 120 лв. внесен депозит за вещо лице, депозит за
свидетел – 20 лв., 5 лева – ДТ за издаване на обезпечителна заповед, 213 лева –
такси ** и 500 лв. адвокатско в обезпечителното производство. Общият размер на разноските на ищеца за
исковото производство възлизат на 1990
лева.
Досежно възражението на ответника за
това, че не следва да се присъждат разноски по обезпечителното производство,
съдът го намира за неоснователно. При обезпечителното производство, издадената
обезпечителната заповед е основание да се упражни правото на обезпечаване.
Обезпечителната мярка се налага по молба
на ищеца въз основа на обезпечителната
заповед, от органа компетентен да
я наложи, съгласно нормата на чл.400 ГПК. В настоящият случай, с оглед
обстоятелството, че допуснатото
обезпечение е за
обезпечителна мярка запор на банкови сметки, компетентен да я наложи е съдебен изпълнител. Производството
по налагането на запора, обаче не е изпълнителен процес, а продължение на
обезпечителното производство, независимо, че се извършва от съдебен изпълнител.
Делото, което се образува, е само с
оглед налагане на допуснатото обезпечение, като по него реално няма
конституирана страна в качеството на длъжник – на този етап производството е
едностранно, поради което няма как в неговите рамки да се претендират сторените
разноски. Отговорността за разноските при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните
последици на решението – в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2012,
постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и сторените разноски при налагане на
обезпечителните мерки от съдебния изпълнител, също се присъждат със съдебното решение по същество
на спора.
Досежно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страната, съдът
го намира за частично основателно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по
смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимум. В
конкретния случай с оглед на фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Поради това не следва
да се редуцира. Следва обаче да се редуцира адвокатското възнаграждение в
заповедното производство, с оглед на формалния и едностранния му характер, на минималния
размер от 435,08 лв.
Като по съразмерност на ищеца следва
да му се присъдени 1839,10 лева за исковото производство. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 553,08 лева, като
следва да му се присъдят по съразмерност 407,40
лева. На ответника също му се дължат разноски съразмерно с отхвърлената
и прекратената част от иска- арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради това на ответника
следва да му се присъди сумата от 158,03 лв.
съразмерно с отхвърлената и прекратената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 4681/
2019 г. на ПдРС, Д.Т.Т., ЕГН: **********,***, *, община Р, ДЪЛЖИ на АРЕНА - И. Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Садово, ул. Тракия **4, представлявано от у. И. Г. Т. сумата
от 3310 лева, представляваща главница по фактури №
**********/04.11.2014г., № *********/30.12.2014г., № **********/10.02.2015г., №
**********/20.03.2015г. и № **********/05.11.2015г. за продажба и доставка на
горива, 1006,90 лв. – общ размер на
законната лихва за забава по гореописаните фактури за периода от 25.03.2016г.
до 25.03.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 1360,23 лв., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,
ЕГН: **********,***, *, община Р,
да заплати на АРЕНА - И. Т. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. Тракия **4,
представлявано от у. И. Г. Т., сумата в размер на 1839,10 лева,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 407,40 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело №
4681/19 г. по описа на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АРЕНА - И.
Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул.
Тракия **4, представлявано от у. И. Г. Т., да заплати на Д.Т.Т., ЕГН: **********,***, *, община Р сумата от 158,03 лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ