Решение по дело №1725/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 595767-F621077/26.08.2021г. на Директор
Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ
„П.П. - АГРОТЕХНИКС“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от П.П. Я., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и издадено при
съществено нарушение на административно-производствените правила, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява собственик и представляващ, като
заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не
изпраща процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от
упълномощен представител на въззиваемата страна, в която излага доводи за
законосъобразност и правилност на наказателното постановление, но същата не е
подписана.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2021г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД
на НАП – гр.Варна, офис Шумен на ЕТ „П.П. - АГРОТЕХНИКС“. В хода на проверката
свидетелката ИВ. ИВ. П. констатирала, че едноличния търговец, в качеството на
работодател не е изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец октомври 2020г.
Декларацията е следвало да бъде подадена не по късно от 25.11.2020г. По време на
проверката било установено, че едноличния търговец е подавал Декларация образец 6 за
месец октомври 2020г. на 15.06.2021г. чрез електронния портал на НАП и същата била
приета с Протокол № 27000213070068/15.06.2021г. Била изпратена писмена покана до
представляващ ЕТ „П.П. – АГРОТЕХНИКС“ в 7-дневен срок от получаването да се яви за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била връчена по
електронен път на 22.07.2021г. За констатираното нарушение на 26.07.2021г. свидетелката
П. съставила на едноличния търговец, акт за установяване на административно нарушение
АN № F621077, като посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.3,
т.5, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. Актът бил съставен в присъствие на пълномощник на
собственика на едноличния търговец, който го е подписал, без да изложи възражения.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 595767-F621077/26.08.2021г. на Директор Офис – Шумен при
ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „П.П. -
АГРОТЕХНИКС“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от П.П. Я., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.4, ал.3, т.5, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
1

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ИВ. ИВ. П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в
Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като
такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително
пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Жалбоподателят има качеството осигурител и работодател по смисъла на чл.5,
ал.1 от КСО, поради което е имало задължението да декларира посочените по-горе данни.
Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на
НАП Декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват посочените в
същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от работодателите е
посочен в чл.4, ал.3, т.5, б.“а“ от Наредбата, а именно – за данъка по чл.42 от ЗДДФЛ – в
срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан или през който
са направени частичните плащания в случаите по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ. Следователно, в
настоящия случай, ЕТ "П.П. - АГРОХЕТНИКС" е следвало да подаде Декларация образец №
6 за данъка по чл.42 от ЗДДФЛ за месец октомври 2020 г. в срок от 1-во до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който данъка е удържан или през който са направени
частичните плащания в случаите по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ.
В настоящият случай липсва посочване от страна както на актосъставителя, така и
в НП кога, в кой период е бил удържан данъка по чл.42 от ЗДДФЛ или периода, през който
са направени частични плащания от страна на санкционирания работодател, за да се
установи кога е следвало да подаде процесната Декларация образец 6. При това положение
съдът намира, че не е безспорно установено и доказано, че на 26.11.2020г. ЕТ „П.П. –
АГРОТЕХНИКС“ е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. чл.4, ал.3, т.5, б.“а“ от Наредба № Н -
13/17.12.2019 г, с което да е осъществил от обективна страна нарушението, описано в
наказателното постановление, административно нарушение, което води до липса на
административно нарушение от обективна страна.
Освен гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя доводите, застъпени от
жалбоподателя в жалбата, че дори и да е налице извършено административно нарушение, то
същото е "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т. е.
2

следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения,
които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе
си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят
изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане
на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и преди издаване на акта за
установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно
неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било
изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните
органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв
начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от
деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради
което и същото разкрива белезите на "маловажен случай". Още повече в случая се касае за
първо нарушение от съответния вид, т. е налице е инцидентна проява. В този смисъл съдът
напълно споделя доводите, наведени от жалбоподателя, както в жалбата, а така и в съдебно
заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да
обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административнонаказващия орган досежно
приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази
константната съдебна практика по този въпрос и поспециално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк.
н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и
константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и
по-конкретно Решение № 11 от 22.01.2021 г., постановено по КАНД № 255/2020 г., Решение
№ 130 от 23.04.2021 г., постановено по КАНД № 103/2021 г. Доколкото процесното
задължение е изпълнено преди извършване на проверката и преди издаване на акта за
установяване на административно нарушение, съдът намира, че процесното нарушение се
отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно, като санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и
не може да бъде възприета като справедлива.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Страните не са поискали присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3

Номер на акта:	290
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201725
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 октомври 2021 г.

Решение по дело №1725/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите