Р Е Ш Е Н И Е
№260089
гр. П., 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на
шести август хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 00023 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец” № 11 срещу Е.Д.З. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 255.27 лв. лв. /Двеста петдесет и пет лв. и 27 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 224.70 лв. лв. /Двеста двадесет и четири лв. и 70 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., кв. "****с абонатен номер 1260023, за периода от 19.01.2016г. г. до 03.07.2019г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 30.57 лв. /Тридесет лв. и 57 ст./, за периода от 06.11.2016г. г. до 17.10.2019г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с БУЛСТАТ: ********* и Е.Д.З. ЕГН ********** с адрес *** е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на ВиК услуги абонатите са задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "ВиК" оператор приети с решение № ОУ-09/11.08.2014г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. „Водоснабдяване и канализация" ООД е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П. кв. **** ул. Титуляр на партидата е Е.Д.З. ЕГН ********** и абонатен номер 126023. На 28.10.2019г. със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК дружеството е поискало от Районен съд П. да издаде такава, срещу Е.Д.З. ЕГН **********. Въз основа на така направеното заявление в Районен съд П. е образувано ч. гр.д 6529/19 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4810 от 29.10.2019г. за следните суми : сумата 224,70 лв. /двеста двадесет и четири лева и 70 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 06.11.2016 г. до 03.07.2019 г., сумата 30,57 лв. /тридесет лева и 57 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 03.07.2016 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 224,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева./, представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение от длъжника е депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор с който оспорва иска и прави възражение за погасяване по давност на задължението.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за доказани както по своето основание, така и по размер.
Пълномощника на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат отхвърлени като неоснователни, по съображенията, изложени в писмени отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4810 от 29.10.2019г. по ч. гр. д. № 06529 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Видно от приложената по делото Данъчна декларация по ЗМДТ рег. № 63896/31.03.1998г. подадена лично от ответника в нея е декларирал, че е собственик на процесното жилище, като се легитимира като такъв с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ рег. № 1105/10.02.1986г. на 30.08.1985г. /приложен по делото/. От посочените доказателства категорично се установява, че ответника Е.Д.З. през процесния период вече е бил собственик на процесното жилище.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За
да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
Предвид събраните писменни доказателства в хода на съдебното дирене, съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона и съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
С оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, респ. притежава качеството “потребител” на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД – П., в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В настоящия случай за периода от 19.01.2016г. до 14.09.2016г. е издадена първата неплатена фактура №********** от дата 06.10.2016г., а заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 28.10.2019г., поради което и вземайки предвид чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съдът намира, че изискуемостта настъпва след изтичането на срока от 30 дни от издаване на фактурата, а до този ден задължението е ликвидно, но не е изискуемо. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, касателно настоящия случай давността е започнала да тече от 06.11.2016г., тоест към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността не е била изтекла. Подаването на посоченото заявление прекъсва погасителната давност.
Съгласно чл.33 от Общите условия, операторът издава ежемесечно фактури за потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 224,70лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 320,00лева, от които: 50,00 лв. за държавна такса в исковото и заповедно производства, 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства депозит за вещо лице – 120,00лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу Е.Д.З. ЕГН
********** с адрес *** , че Е.Д.З. ЕГН ********** с адрес *** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата
в общ размер от 255.27 лв. лв. /Двеста петдесет
и пет лв. и 27 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 224.70 лв. лв. /Двеста
двадесет и четири лв. и 70 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода в жилище на адрес гр. П.,
кв. "****с абонатен номер 1260023,
за периода от 19.01.2016г. г. до 03.07.2019г., включително и лихва за забава на
месечните плащания в размер на сумата от 30.57
лв. /Тридесет лв. и 57 ст./, за
периода от 06.11.2016г. г. до 17.10.2019г. г., както и лихва за забава от
датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 06529/2019г.
по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК № 4810 от 29.10.2019г.
ОСЪЖДА Е.Д.З. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 сумата от 320,00лева, представляваща направените разноски в настоящето производство и по частно гражданско дело № 06529/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 06529/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Районен съдия:
Вярно с
оригинала: В.А.