Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ „Г” въззивен състав,
в публичното заседание на тринадесети декември двехиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7421 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.О.,
ответник в първоинстанционното производство, срещу решение от 08.01.2018г.,
постановено по гражданско дело № 6078 по описа на Софийски районен съд, 63 състав,
с което е уважен изцяло предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ иск с правно основание чл.
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2 968.
64 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено за
ремонт на автомобил „БМВ 640“, с рег. № *******по сключен договор за
застраховка „Каско“ и за щети, настъпили при ПТП от 12.05.2016г. в гр. София,
при попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътя, върху
който са разположени трамвайните релси на кръстовището на бул. „Ботевградско
шосе“ и бул. „Ситняково“, ведно със законната лихва върху сумата от 30.01.2017г. до окончателното изплащане,
както и сумата 868. 75 лв. – разноски по делото.
Въззивникът – ответник обжалва първоинстанционното
решение като неправилно, с доводи за нарушение на материалния закон и
необоснованост. Поддържа, че водачът на процесното МПС е следвало да се движи
със скорост, която му позволява спиране при наличие на препятствие на пътя и да
наблюдава пътното платно. Твърди, че водачът не е могъл да избегне
препятствието поради неположена от него дължима грижа, т.е. налице е „груба
небрежност“. Сочи, че сключения с ищеца застрахователен договор по застраховка
„Каско“ не покрива увреждания на гуми на застрахования автомобил, какъвто е
настоящият случай. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец ЗАД „В. И.Г.”
оспорва жалбата в писмен отговор. Твърди, че доводът в жалбата, че дупката като
препятствие на пътя следва да се разглежда като предвидимо по смисъла на чл. 20 ЗДвП събитие, е необоснован. Сочи,
че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск по процесната застрахователна полица и същото
е доказано по предведения в закона за това ред. Оспорва възражението на
въззивника, че договорът за застраховка „Пълно каско“ не покрива уврежданията
на гумите на застрахования автомобил, тъй като съгласно т.6.3 от ОУ, при
частични повреди е налице застрахователно покритие до две щети в рамките на
застрахователния период, включително вследствие преминаване на дупки и
неравности на пътното платно. Поддържа,
че искът е изцяло основателен и доказан и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.
По делото е депозирана и частна жалба на
ищеца ЗАД „В. И.Г.” срещу определение от 22.03.2018г., с което е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК. Поддържа, че е налице допусната техническа
грешка в списъка по чл. 80 ГПК, поради което неправилно е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., вместо претендирания и доказан в размер на
524. 50 лв. Моли съда да отмени определението и да измени решението в частта за
разноските, чрез присъждане допълнително на сумата 164. 40 лв. – адвокатско
възнаграждение за СРС до пълния дължим размер.
От ответника не е депозиран отговор на
частната жалба.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по
чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на
първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК,
въззивният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Въззиваемият - ищец „В.
И.Г.“ АД в първоистанционното производство
претендира заплащане на сумата 2968. 64 лв. по щета № 470416161621624,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на л.а. „БМВ 640“, рег. № ******* от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.05.2016г. в гр. София, на
кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и бул. „Ситняково“.
За да уважи
изцяло предявения
иск,
първоинстанционният съд е приел,
че са доказани всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на размера СРС е кредитирал заключението
на приетата по делото основна САТЕ, която е определило щетите по пазарната им
стойност към момента на настъпване на съответното ПТП в размер, по –голям от
претендирания.
С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива
регресно право, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия
или бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на
застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по
смисъла на чл. 49 ЗЗД. За възникване на суброгационното право, е необходимо да
се докажат предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди
виновното поведение да е бездействие, какъвто е случаят, за да бъде то
противоправно, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава
деликвентът да действа по определен начин. Следователно за
уважаване на иска в случая следва да е налице следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил
към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за
имуществена застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие и
неговия механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск
съгласно договора; претендираните вреди, които да са в
причинна връзка с процесното ПТП, заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; както и факта, че ПТП е настъпило на път, за
поддръжката на който е задължен ответникът; противоправно поведение - действие
или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена
работа, по отношение на увредения при причиняване на застрахователното събитие,
намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.
В разглеждания казус искът е
предявен срещу ответника С.О., в качеството й на носител на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно
бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от общински път.
От събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства се установява, че процесното
ПТП е настъпило в срока на действие на договор за
застраховка „Пълно Каско“, както и че ПТП е
настъпило поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което са причинени
имуществени вреди – предна дясна гума и джанта, задна дясна гума и джанта.
Тези обстоятелста са отразени в представената по
делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ от 17.05.2016г., както и от показанията на разпитания свидетел М. –
водач на увредения автомобил. Не се спори също, а е установено и от представените
доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение
в претендирания по делото размер, както и че застрахователното събитие е
настъпило на общински път пи смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Ето
защо е налице задължение на ответника да осъществява дейностите по поддържането
му, респ. по сигнализацията на дупката с необходимите пътни знаци, на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата.
По
основния довод, поддържан в жалбата, за липса на покрит риск:
Оплакването
е изцяло неоснователно според настоящия състав, с оглед систематичното
тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От представената по
делото застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“ на процесния
лек автомобил „БМВ 640“, рег. № *******, се установява, че същата е сключена при
клауза „Пълно каско“, с допълнително покритие „Помощ на пътя“, но без посочено
допълнително покритие „Гуми“. Съгласно Общите условия, при клауза „Пълно каско“
застрахователят покрива щети, причинени от събитие, посочено в клауза „Пожар,
природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като съгласно дефинициите на
стр. 11 от ОУ, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети, а „гума/и“ са единствено четирите
гуми, поставени на застрахованото МПС, в момента на сключване на застраховката.
Съгласно клаузите на допълнение „Гуми“, т. І – Обект на покритие са гумите на
МПС, застраховано по клаузи, сред които и Пълно каско без подзастраховане,
описани в застрахователната полица/спецификация, като при плащане на
допълнително на застрахователна премия „Гуми“, застрахователят плаща щети по
гумите, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на
гумата от дупки или предмети на пътя“ – р. ІV, т.1.1 /стр. 15 от ОУ/, но не и
когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба, представляваща изключен
риск съгласно р. VІ, т. 8 от ОУ.
Съгласно гл. ІV „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, т.6.3 ,
за щети по гумите, джантите и декоративните такове на автомобила, в случаите,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно, застрахователят обезщетява да две увредени гуми и/или джани
и/или тасове. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че в случаите на увреждане на застраховано по застраховка
"Каско", клауза "Пълно каско", МПС, причинено от ПТП,
включително увреждане на гуми и джанти, е налице покрит риск по основното
покритие, без да е необходимо договарянето на допълнително покритие или
заплащането на допълнителна премия.
Доводът в жалбата, че е
налице „груба небрежност“ на водача на увредения автомобил, респ. негово
виновно поведение, е изцяло недоказан и неоснователен. Не се установи по делото
подобно поведение по делото, като в тази връзка настоящият състав изцяло
споделя мотивите на СРС, че процесните щети са настъпили в пряка причинна
връзка от противоправното бездействие на
ответника да обезопаси и сигнализира дупка на участък от общински път. Изводите
на вещото лице в тази връзка не са опровергани от други доказателства по
делото.
Други
доводи, включително относно размера на присъденото застрахователно обезщетение,
не са релевирани в жалбата.
По
изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното решение
следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия
– ищец следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция,
които възлизат на сумата 360 лв. – заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение с ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за изразходването му.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на
ищеца за присъждане допълнително на сумата 164. 40 лв. – адвокатско
възнаграждение над присъденото с решението в размер на 360 лв., поради
представяне на доказателства за плащане в пълния му претендиран размер от 524.
40 лв. с ДДС. С молбата са изложени твърдения, че в представения списък по чл.
80 ГПК е допусната техническа грешка, като е посочена сумата 360 лв. на
претендираното възнаграждение, вместо действително уговореното и заплатено в
общ размер на 524. 40 лв. с ДДС. С оглед действително общо направеното
своевременно искане за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира
частната жалба за основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго за изменение на решението, чрез присъждане
допълнително на сумата 164. 40 лв. – адвокатско възнаграждение за СРС.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.01.2018г., постановено
по гражданско дело № 6078/2017г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав.
ОСЪЖДА
С.О., гр. София, ЕИК *******,
ул. „*******да заплати на ЗАД „В. И.Г., ЕИК *******, на основание чл.78, ал. ГПК,
сумата 360 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение от 22.03.2018г. по гр.д.
№ 6078/2017г. на СРС, 63 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение от 08.01.2018г.
по гр.д. № 6078/2017г. на СРС, 63 с-в, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл: ОСЪЖДА
С.О., гр. София, ЕИК *******, ул. „*******да заплати на ЗАД „В. И.Г., ЕИК *******,
на основание чл.78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата 164. 40 лв. – адвокатско възнаграждение за СРС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.01.2018г., постановено по гражданско
дело № 6078/2017г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав. ОСЪЖДА С.О., гр. София, да заплати на
ЗАД „В. И.Г., на основание чл.78, ал. ГПК, сумата 360 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. ОТМЕНЯ определение от 22.03.2018г. по
гр.д. № 6078/2017г. на СРС, 63 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение
от 08.01.2018г. по гр.д. № 6078/2017г. на СРС, 63 с-в, като го ДОПЪЛВА в
следния смисъл: ОСЪЖДА С.О., гр. София, да заплати на ЗАД „В. И.Г., на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата 164.
40 лв. – адвокатско възнаграждение за СРС.