№ 130
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600571 по описа за 2021 година
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда № 260041/14.04.2021г., постановена по НОХД № 1336/2020г.
по описа на Районен съд- Кърджали подс.Д. П. П. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б ал.3 НК и при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно по
чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години, както и на глоба в размер на
500лв.
На основание чл.343г от НК подс. Д. П. П. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от една година.
Присъдата е била потвърдена с решение № 31/04.10.2021г. по ВНОХД №
135/2021г. по описа на Окръжен съд- Кърджали.
На 11.11.2021г. в Районен съд - Кърджали е постъпило искане от
осъдения Д. П. П. за възобновяване на делото, в което са развити
съображения за постановяване на присъдата и на въззивното решение при
нарушение на материалния закон с твърдение, че деянието е несъставомерно
с оглед разпоредбата на чл.23 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата и за явна
несправедливост на наказанието, поради което се иска възобновяване на
1
наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от
„стадия на досъдебното производство“, оправдаване или намаляване на
наказанието.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на
делото, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е подадено от осъдения Д. П. П. в
законния срок и е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява
основателно относно искането за връщане на делото за ново разглеждане.
Районният и окръжният съд са приели от фактическа страна, че на
19.11.2019г. подс. Д.П. като водач на лек автомобил „ *“ с рег. №* е бил спрян
за проверка от служители на РУ – * и след като е бил изпробван за употреба
на наркотични вещества от св.Р. К., техническото средство Дрегер „ Дръг чек
5000“ с идентификационен номер * отчело положителен резултат за наличие
на кокаин. Тъй като подсъдимият П. оспорил резултата от теста с твърдение,
че не употребява и никога не е употребявал наркотични вещества, му бил
издаден талон за изследване, в който отразил, че не приема показанията на
техническото средство и бил отведен в СПО при МБАЛ – *, където дал проба
за кръв и урина. На подсъдимия бил съставен и АУАН, който подписал с
възражения, че не е употребил наркотични вещества. Според заключението на
изготвената в НИК – МВР – * токсикохимична експертиза / Протокол № 20/
ТКХ – 119 / в кръвната проба на подс. Д.П. не е доказано съдържание на
упойващи или наркотични вещества под контрол съгласно Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а в пробата
му от урина е установено наличие на кокаин и на негови метаболити.
При тази фактическа установеност, както първата, така и възивната
инстанция са приели, че подс.Д.П. е управлявал автомобила след употреба на
наркотични вещества- кокаин и са квалифицирали деянието му по чл.343б
ал.3 от НК като неправилно и незаконосъобразно са пренебрегнали
регламента на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и разпоредбата на чл.23 ал.1 изр.2 от
същата, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва
чрез резултата от изследването на кръвната проба, а въззивният съд дори е
заключил, че посочената разпоредба не следва да се “абсолютизира“.
Принципно вярно е разбирането, че нормата на чл. 343б ал. 3 от НК не
изисква някакъв специален ред / за разлика от надлежния ред за установяване
на пияното състояние / за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и че доказването на обстоятелството, че
деецът управлява МПС след употреба на наркотични вещества може да се
извърши с всички допустими доказателствени средства по НПК – гласни,
писмени или веществени, както и по експертен път. В конкретния случай
обаче липсват гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението,
2
доколкото подс.П. категорично е отрекъл да е употребил наркотични
вещества, такива факти не е признал и пред разпитаните като свидетели
полицейски служители – А. К., Б. Д., Я. П., А. А., Р. К., както и в обясненията
си пред съда, като възражение в същата насока е направил първоначално и в
акта за установяване на административно нарушение. За да постанови
осъдителна присъда, районният съд, а и въззивният със своето решение, е
приел за доказана употребата на наркотично вещество кокаин въз основа на
посоченото заключение на ТХК за изследваната проба от урина на
подсъдимия П. и протокола за извършена проверка с техническото средство.
Тези доказателствени материали обаче са събрани в резултат от следване на
процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС,
регламентирана в Наредба № 1/2017 г. - извършване на тест на място за
наркотични вещества /чл. 3/, а когато лицето не приема показанията на теста -
с медицинско и химико-токсикологично изследване /чл. 3а, т. 2/.
Следователно регламентираният с Наредбата начин за доказване на
употребата на наркотични вещества се следва, когато са налице някои от
основанията в чл. 3а, едно от които е когато деецът оспорва резултата от
теста. В тази хипотеза резултатът от изследване с техническото средство не
може да се цени като доказателствен източник за установяване употребата на
наркотици, а е меродавен резултатът от химико-токсикологичното
изследване. При това положение, както изрично е посочено и в Решение №
164 от 7.01.2021г. на ВКС, II н.о., Решение № 28 от 24.04.2018г. на ВКС, I
н.о., Решение № 184 от 6.10.2017г. на ВКС, I н.о., Решение № 143 от
18.05.2015г. на ВКС, III н.о. и др., при отсъствие на други доказателствени
източници, доказването на обективния признак от състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК се прави по регламента, предвиден в Наредба №
1/2017 г. Във връзка с това и районният, и окръжният съд неправилно са
приели за ирелевантно обстоятелството, че кръвната проба на подс. Д.П. е
отрицателна за употреба на наркотични вещества с аргумента, че
разпоредбата на чл.343б ал.3 НК не изисква спазването на "надлежен ред" при
установяване употребата на наркотични вещества. Същевременно обаче са
се позовали на резултата от токсикохимичната експертиза на урината на
подс.П., предоставена от него именно по реда на чл.15 и сл. от същата
Наредба. Така по недопустим начин съдилищата са игнорирали посочената
разпоредбата на чл. 23 ал.1 изр.второ от Наредба № 1/17 г., която по
категоричен начин определя, че на изследване подлежат пробите от кръв и
урина, но употребата на наркотици се доказва само чрез резултата от
кръвната проба, която в случая е била отрицателна. Ето защо не става ясна и
разбираема волята на съда да постанови осъдителна присъда и подсъдимият
П. да научи защо е бил осъден по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.3
от НК при положение, че отсъства обективен признак от състава на това
престъпление. Констатираният недостатък в аналитично-оценъчната и
доказателствена дейност на съда прави невъзможно проследяването на
начина, по който съдът е формирал извод за наличие на основния
съставомерен факт на престъплението, а именно управляването на МПС след
3
употреба на наркотично вещество, което е в съществено противоречие с
процесуалните изисквания на чл.13, чл.14, чл.102 и чл.107 ал.5 НПК.
Допуснато съществено процесуално нарушение се приравнява на липса на
мотиви и релевира основанието по чл.348 ал.3 т.2 предл.първо от НПК за
отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Ето защо и
предвид на изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК,
ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 31/04.10.2021г.
постановено по ВНОХД № 135/2021г. по описа на Окръжен съд – Кърджали
и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на
съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4