Р Е Ш Е Н И Е
№ 260104 13.04.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тридесети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 253 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ч.Д.Т. *** срещу Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000392 от 20.09.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на надлежно описание в санкционния акт на визираните нарушение и в несъответствие на правната квалификация на описаните деяния. Нарушена била и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, като се излагат конкретни доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. В. Л. заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество излага конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и съответно отмени, атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като присъди направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник - група Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 17.06.2019 г. свидетелите Р.Т.Т., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково и П.Г.Н., „мл. експерт“ в РУ на МВР - Хасково, при изпълнение на служебните си задължения, били установени със служебния автомобил, в град Х.на ул. „*****“ в района на кръстовището с бул. „*****“. В около 21:45 часа, свид. Р.Т.Т. възприел движението на лек автомобил марка „********“, модел „***“ с рег. № *******, и в изпълнение на поставената им задача, излязъл на пътното платно и подал сигнал със стоп - палка пред автомобила на жалбоподателя, с цел да го спре за извършване на проверка. Въпреки, че бил на осветен участък от пътя и със светло – отразителни елементи на униформата – светло - отразителна жилетка по образец, свид. Р.Т. бил пристъпил и на пътното платно с цел по – голяма видимост. Макар да бил възприет от водача на превозното средство, същият не спрял, а продължил движението с управлявания лек автомобил марка „********“, модел „***“ с рег. № ******* в посока град Кърджали, при което свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н. незабавно го последвали със служебния автомобил. Без да губят визуален контакт с превозното средство, органите на РУ на МВР – Хасково спрели същото впоследствие на ул. „*****“ в град Х. до номер **, при което водачът, пътуващ сам в автомобила, бил приканен да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, но водачът отказал да представи каквито и да било документи, поради което бил отведен от свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н. в сградата на РУ на МВР – Хасково за установяване на самоличността му и за продължаване на действията по извършване на проверката. Било поискано междувременно и съдействие от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, като за оказване на такова, бил изпратен екип, включващ в състав си свид. К.З.К., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. След установяване чрез справка в системата БДС на самоличността на водача на моторното превозното средство в лицето на жалбоподателя Ч.Д.Т., същият не съумял да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него при поискването им отново, вече от свид. К.К., а след като бил поканен да бъде тестван с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 № ARDN0091 за употреба на алкохол, същият отказал. Бил му издаден и връчен Талон за медицинско изследване № 0049123, а след достигане до извод за извършени нарушения по ЗДвП, на същата дата – 17.06.2019 г., срещу жалбоподателя Ч.Д.Т. бил съставен, от свид. К.З.К., в присъствието на свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, № 0666538. Актът бил съставен в присъствие на лицето, посочено в него като нарушител и след предявяването му бил подписан от Ч. Д. Т., който вписал в съответната графа за възражения и обяснения, че няма такива.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани допълнително след началото на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, осъществено на датата на неговото съставяне – 17.06.2019 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. „не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган“ и 2. „не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно бил нарушил чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наложил процесните санкции съответно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, след като било установено, че жалбоподателят е правоспособен водач и притежава валидно издадено на негов име свидетелство за управление на МПС, видно от приложената Справка за водач/нарушител. С Резолюция на наказващия орган, обективирана и в наказателното постановление, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП било прекратено, след като жалбоподателят дал, въз основа на предписанието на контролните органи, кръвна проба за химическо изследване, а предвид резултата от изследването, видно от заключението на вещото лице, било прието, че деянието съставлявало престъпление и материалите били изпратени по компетентност на РП – Хасково, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.З.К. и свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н. относно обстоятелствата, свързани с действията по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, а по отношение на втория и третия от изброените свидетели - и за фактите около извършване на действията им по спиране на автомобила, начина по който е осъществено подаването на сигнала и за констатациите, до които са достигнали, изложени в АУАН относно действията на жалбоподателя по управление на превозното средство в момент непосредствено преди подаване на сигнала със стоп палка от страна на свид. Р.Т., както и за броя лица, пътуващи в автомобила. Относно тези факти, чието правно значение ще бъде предмет на анализ по същество, съдът дава вяра на изложеното от страна на служителите на РУ на МВР - Хасково, разполагащи с преки и непосредствени впечатления за осъществените събития, като необходимо е да се има предвид, че въпреки изминалия период от време, те имат ясен спомен за детайли от случилото, в това число за точната дата на събитията. Същите ясно идентифицират случая, като по този начин, с показанията си не само не разколебават отразената в съставения АУАН фактическа обстановка, а тъкмо напротив - допълват доказателствената основа относно факта на управление на автомобила от страна именно на жалбоподателя, отнесен към въпроса за авторството. По този начин се консолидират и фактическите изводи на съда относно осъществената обстановка, в контекста на обвързващата доказателствена сила на съставения по реда на ЗДвП пътищата акт за установяване на административно нарушение. Освен по отношение на процедурата по съставяне на процесния АУАН, съдът дава вяра на изложеното от страна на актосъставителя К.З.К. при разпита му в качеството на свидетел и относно фактите, осъществени при извършване на проверка на жалбоподателя, посочен му като водач на МПС в частта относно изискването за проверка на документи, които следва да носи и представя съгласно изискването на чл. 100 от ЗДвП и за действията по приканване на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, макар последната група факти да обосновава поведение, оставащо извън пределите на изследване в настоящото производство с оглед приложението на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН от наказващия орган.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а според чл. 183, ал. 1, т. 1 се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като на това място е уместно да се отбележи, че въведеното словесно описание на всяко от визираните нарушения е лаконично, но конкретно отправено с необходимото минимално изискуемо се съдържание, така че административнонаказателното обвинение да бъде коректно формулирано съобразно изискването на фактическия състав на разпоредбата, съответно сочена като нарушена. В частност деянието по пункт 1 е описано в достатъчна степен ясно, за да е в състояние жалбоподателят да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Същото е и правилно квалифицирано по специалния текст на чл. 103 от ЗДвП. По аналогичен стои въпросът и с описание на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място, спазени са сроковете
за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН, определени в задължителна за приложение съдебна практика като давностни,
както в хипотезата от откриване на
нарушителя, така и в хипотезата от датата на извършване на нарушението. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са срокът, формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си в тази част отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. По отношение спазването на
изискването на чл. 18 от ЗАНН за описаното деяние по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, предвид
вида на непредставените документи, определящо за броя на нарушенията и
наказуемостта на всяко от тях, съдът ще вземе отношение по същество.
Преди да пристъпи към изложението по същество, съдът намира за необходимо, във връзка с възраженията за обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя, да отбележи, че приема същите за неоснователни. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая пък, е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на всяко от деянията. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 17.06.2019 г., давностният срок би изтекъл на 17.12.2023 г., т.е. към момента това не може да се приеме, че е реализиран такъв юридически факт. По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност, още по – малко по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК, касаещ абсолютната давност, поради което тази група доводи за отмяна на санкционния акт се явяват неоснователни.
Несъстоятелни са и доводите за издаване на наказателното постановление в противоречие с принципа “non bis in idem”. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние е класически принцип на наказателно - процесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. В Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик съдия Г. З. са очертани основните признаци на принципа non bis in idem, които обуславят следвания от ОСНК подход при тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Без да се налага подробен анализ в случая, следва да бъде отбелязано, че по отношение на административнонаказателното обвинение, повдигнато със съставяне на процесния АУАН за нарушенията по чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата са покрити критериите „Енгел“, заложени в практиката на ЕСПЧ по прилагане на ЕКПЧОС, възприети от Съда на Европейския съюз (СЕС) и определящи, съгласно цитираното тълкувателно решение за квалифициране на обвинението за всяко от тези нарушения като наказателно. В случая обаче не само не е налице пълна идентичност във фактическото описание на тези обвинения, без значение на дадената правна квалификация, с предмета на образуваното и водено наказателно производство и повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение за извършване на престъпление по чл. чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, но всъщност липсва каквато и да е такава, което прави ненужен последващия анализ. Включително и дали такава връзка и идентичност е била налице между административнонаказателното обвинение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и наказателното по чл. 343б, ал. 1 НК, доколкото тази преценка е извън обхвата на съдебния контрол, ограничен в рамките на санкционния акт.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно деянието по пункт 2 от същото. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ч.Д.Т., след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка „********“, модел „***“ с рег. № *******, не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това, без значение собствеността на превозното средство, доколкото в случая установено е, че то е регистрирано на името на лицето Т. С. Я. от град Хасково. Основният момент е свързан с дейността на контролните органи по подаване на сигнала за спиране и неговата яснота, конкретна насоченост от гледна точка адресата и възможността да бъде възприет, е безусловно доказан. Недостатък в обратна насока не се откроява в дейността на полицейските служители по подаване на сигнала за спиране на превозното средство, доколкото свидетелят Р.Т.Т. на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково разполага с качество по чл. 165 от ЗДвП, и същият е отправил сигнал със стоп - палка за спиране на превозното средство, който е бил възприет от жалбоподателя като фактическо действие, но въпреки това не е изпълнил задължението си, наложило да бъде последван със служебния автомобил от органите на МВР. Тоест, доказано, освен от обективна страна, така също и от субективна, се явява нарушението по чл. 103 от ЗДвП при това с убедителни гласни доказателства, а именно показанията на разпитания като свидетел - орган на службата за контрол на пътя. В обобщение, за да е налице деяние по предложения в процесния АУАН и НП текст от закона – чл. 103 ЗДвП, е необходимо, както е прието в Решение № 259 от 28.10.2016 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 226/2016 г., от обективна страна, на водач на пътно превозно средство да е подаден сигнал за спиране от контролните органи. Под контролни органи по смисъла на посочената за нарушена разпоредба следва да се имат предвид не всички полицейски служители, а само тези работещи в служби по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. По делото са представени съответни доказателства, от които да се установява, че на посочените в санкционният акт дата и място, изброените свидетели са изпълнявали функциите на контролен орган по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП – т. 1.4 от Заповед, рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а сигналът от контролните органи е правомерно подаден със стоп - палка, явяващ се допустим подход съгласно Закона за движението по пътищата и ППЗДВП.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. чл. 103 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанията по вид и размер, следва да се отбележи, че материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност. При индивидуализацията на санкцията, макар и да не са събрани пълни данни за имущественото състояние на дееца, следва да бъде отчетен фактът, че същият е многократно санкциониран за нарушения по Закона за движението по пътищата и привлечен към наказателна отговорност за престъпление, отново свързано с нарушение на правилата за движение, поради което с определяне на наказанията, кумулативно предвидени в санкционната норма на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП съобразно установения законов максимум, наказващият орган е подходил обосновано, с оглед изискванията на чл. 27 от ЗАНН и данните за личността на жалбоподателя. Санкционният акт в тази част също не страда от пороци, налагащи да бъде изменен относно размера на наложените по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП административни наказания за нарушението по чл. 103 от същия закон.
По отношение на деянието, описано в т. 2 на процесното НП, следва да се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, също се установяват безпротиворечиво. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ч.Д.Т. *** след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка „********”, модел „*** 200” с рег. № *******, не е изпълнил задължението си в това си качество да носи част от документите изброени в чл. 100 от ЗДвП и конкретно издаденото на негово име СУМПС и контролен талон към него, за да ги представи пред контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в последващ момент, когато е бил установен и спрямо него е била инициирана проверка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна и в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и законосъобразно, поради което и в тази част ще следва да бъде потвърдено от съда, като липсва недостатък и по чл. 18 от ЗДвП, като в тази връзка е и Решение № 605 от 1.10.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 632/2020 г. относно наказуемостта на деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, така също Решение № 274 от 3.07.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1370/2019 г. и др.
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5. Предвид изхода на спора, не би могло в тежест на жалбоподателя да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. От друга страна, искане от жалбоподателя за присъждане на такива не е отправено, за да се налага произнасяне с диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000392 от 20.09.2019 г. на Началника – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.