Решение по дело №1274/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  06.VІ.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на четеринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца „Ф.И.”ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Х. И.” №.., със законен представител А. В. Г., чрез проц. представител юрисконсулт К.П. твърди, че на 06.VІ.2014г. ответника Д.И.К. ЕГН ********** ***, сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ...., До-говор за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-..., с което между тях въз-никнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и условията към него. Основното задължение на дружеството - кредитор било да отпусне кредит в размер на 299.59лв. за покупка на стоки. Това станало като кредиторът платил за сметка на креди-тополучателя задълженията на последния към упълномощени търговски партньори във връзка със стоките. Кредитополучателят удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е получил заеманата сума и че тя е опосредствана чрез финансираните стоки.

Кредитополучателят (ответника К.), от своя страна, се задължил да зап-лати на кредитора предоставената сума, ведно с разноските по кредита и надбавка, коя-то представлява печалбата на кредитора- възнаградителната лихва, съгласно чл.2 от До-говора. Сумите се дължали на 9 месечни погасителни вноски, посочени в Погасителния план и в поле „Месечна погасителна вноска”.

Твърди се, че ответника не погасил нито една вноска. Сочи се,  че съгласно чл.3 от общите условия при забава на погасителни вноски се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение настъ-пил на 05.ІІІ.2015г., с което ставал изискуем неизплатения остатък.

Твърди се, че на 10.І.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК .... и ищцовото дружество - „Ф. И.” ЕАД, ЕИК ....29, бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на този договор и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД,  титуляр на вземанията по Договора за стоков кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало ищцовото дружество.

Сочи се, че в изпълнение на задължението си по чл.99 ал. 3 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, поради което било изпратено писмено уве-домление до същия чрез „Български пощи” ЕАД, но пратката се върнала в цялост като непотърсена. Това предстояло да бъде направено в настоящото производство съгласно Решение № 123 от 24.VІ.2009г. по т. д. № 12/2009г., Т.К., II Т.0. на ВКС.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя (ответника) на дого-ворните му задължения, ищцовото дружество, в качеството си на цесионер по Договора за стоков кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК- образувано ч.гр.д. 821/2018г. по описа на РС Харманли, по което имало из-дадена заповед за изпълнение. Препис от Заповедта била връчена на длъжника (ответ-ника) и той  подал възражение.

Гореизложените обстоятелства и факти обуславяли интереса и легитима-цията на ищцавото дружество да предяви иск за установяване на вземанията си.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда от страна на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК ...., длъжникът Д.И.К. ЕГН ******, дължи сумата в размер на 466.55лв, от които: 292.16лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изпла-щане на вземането; 54.88лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.VІІ. 2014г. до 05.ІІІ.2015г.  и 119.51лв. - лихва за забава, уговорена в договора, за периода от 05.VІІ.2014г. до 07.VІІІ.2018г.

Претендира се присъждане на сторените в заповедното производство раз-носки, както и направените в настоящото исково производство, за което ще се предста-ви списък на основание чл. 80 от ГПК.

 

В законоустановения срок на чл. 131 от ГПК ответника Д.И.К., не е депозирал отговора на исковата молба . Не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание- редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постано-вяване на неприсъствено решение, а именно - ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разнос-ките, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпре-дели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловод-ни разноски в общ размер на 75.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

 

С оглед изхода на делото ,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е допри-несъл за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени напра-вените от него разноски в размер на 125.00лв. внесена държавна такса и 100лв. юрис-консултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.И.К. ЕГН ********** ***, че вземането на „Ф. И.”ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. ул.” Х.х И.” №.., със законен представител А. В. Г.,  за сумата в общ размер на 466.55лв, от които: 292.16лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 54.88лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.VІІ. 2014г. до 05.ІІІ.2015г. и 119.51лв. - лихва за забава, уговорена в договора, за периода от 05.VІІ.2014г. до 07.VІІІ.2018г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  № 508 от 27.VІІІ.2018г.  по ч.гр.д. № 821 по описа та РС Харманли за 2018г., СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „Ф. И.”ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ул.” Х. И.” №..., със законен представител А. В.Г., сумата от 75лв. от която: 25.00лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение- направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 821 по описа та РС Харманли за 2018г, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 508 от 27.VІІІ.2018г.  . 

 

ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „Ф. И.”ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. ул.” Х.. И.” №.., със законен представител А. В. Г., деловодни разноски за исковото производство в общ размер от 225.00лв. от които: 125.00лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаг-раждение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................