№ 1585
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-022460 от
05.11.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на М. М. Ч., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Недоволен от НП е останал Ч., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че НП е незаконосъобразно. Оспорва фактическата
обстановка, отразена в АУАН и в НП, твърди, че не е установено по какъв
начин АНО е установил липсата на шумозаглушително устройство на
процесния автомобил. Изтъква се и че процесният автомобил не бил собствен
на жалбоподателя, поради което същият нямало как да знае дори върху него
да е осъществявана някаква интервенция. Твърди се наличието на
процесуални нарушения при издаването на НП. Иска отмяна на оспореното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. Т.. Последният поддържа подадената жалба и
аргументите в нея. Иска отмяна на НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 31.10.2021 г., около 20:24 ч., в гр. София, жалбоподателят Ч.
управлявал лек автомобил „Нисан“, с рег. № СО **** СМ, като се движил в
района на ниво -1 на паркинга на търговския център „Ринг мол“. На тел. 112
бил подаден сигнал за осъществявани автомобилни гонки на паркинга на
търговския център. На място били изпратени служители на ОПП СДВР, като
същите извършвали проверки на изхода на паркинга и при осъществена
такава на автомобила, управляван от жалбоподателя, се установило, че
последният е с липсващо или неизправно шумозаглушително устройство.
Установявайки горните фактически положения, свидетелят Д. съставил
АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-022460 от
05.11.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на М. М. Ч., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. и Г., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
1. По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни
2
превозни средства трябва да бъдат технически изправни“
Съдебният състав намира, че в процесния случай е приложен неправилно
материалният закон, защото нарушението не е доказано по несъмнен начин.
На практика, в процесния случай установяването на самото нарушение се
дължи изцяло на личните слухови възприятия на двамата свидетели по
делото, които обаче по никакъв начин не са установили, че в действителност е
налице липса или неизправност в шумозаглушителя на автомобила. Самите
свидетели са заявили, че не са правили лична проверка на техническото
състояние на автомобила, но са приели, че е налице процесното нарушение,
защото автомобилът вдигал много силен шум. На практика, самото описание
на нарушението е осъществено по начин, който е двусмислен, защото не е
ясно дали е била налице липса на шумозаглушител или е имало такъв, който
обаче е бил неизправен. Съдът намира, че за да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, то следва несъмнено да е ясно дали е
налице липса или техническа неизправност в шумозаглушителя на
автомобила. Ето защо, съдът намира, че твърденията на актосъставителя,
които се основават само на личния му слух, не са достатъчни, за да бъде
прието нарушението за доказано, защото за това е нужна поне проверка на
това има ли процесният автомобил шумозаглушител.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, издадено в разрез с материалния и процесуалния закон и
следва да бъде отменено изцяло.
Съдът намира, че следва да присъди и разноски в полза на
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, защото процесното НП е
незаконосъобразно. Доколкото липсва възражение за прекомерност от
въззиваемата страна, съдът следва да присъди изцяло претендираното
възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-022460 от
05.11.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 139, ал.
3
1, т. 1 от ЗДвП, на М. М. Ч., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М.
М. Ч. сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4