РЕШЕНИЕ
№
182
гр.
Враца, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 28.04.2022 г. /двадесет и
осми април две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 105 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на Военно окръжие II
степен - Враца, против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3657-1/30.12.2021
г., издаден от ** в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при Община Враца, потвърден с Решение № 296/07.02.2022
г. на Директор на Дирекция „МДТ“ към Община Враца.
В
жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и
потвърдилото го решение. Твърди се, че данъчно задължено лице до м. май 2021 г.
е юридическото лице Министерство на
отбраната, което е стопанисвало и управлявало имота по реда на чл. 15, ал. 1 от
Закона за държавната собственост и до тази дата то е следвало да подаде
съответната данъчна декларация и да плаща дължимите местни данъци и такси, от
свое име и за своя сметка. След м. май 2021 г. данъчно задължено лице е
юридическото лице Централно военно окръжие, което стопанисва и управлява имота
по реда на чл. 15, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Подадената
данъчна декларация в Община Враца, макар да е от служител на военното окръжие
не легитимира последното, като данъчно задължено лице и същото като
неперсонифицирано лице не може да бъде надлежна страна, по отношение на която
да бъдат установявани задължения за местни данъци и такси. Отправено е искане
към съда да отмени оспорения АУЗ.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия
е депозирана писмена молба с изложени съображения по хода на делото и
съществото на спора.
Ответникът,
Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Враца
в с.з. се представлява от ** Б. С., която оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана и отправя искане към съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен по делото
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
По делото са представени писмени
доказателства и заверено копие от образуваната пред органа административна
преписка.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Акт за установяване на задължение № 3657-1/30.12.2021 г., издаден
от ** в отдел „Местни данъци и такси” при Община Враца, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх.№ **********/29.11.2021 г., за недвижим
имот с партиден № ******, с адрес ***, представляващ * с площ 128,00 кв.м и
декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № **********/29.11.2021 г., за имот с партиден №
*****, с адрес ***, представляващ земя и сграда с площ 1471,00 кв.м, са
установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2016 г. до
2021 г. ведно с лихвите за същия период в общ размер на 47894,76 лева. В АУЗ е
прието, че имотите са собственост на Военно окръжие II степен Враца, въз основа на
посочените по-горе декларации по чл. 14 ЗМДТ.
Актът е получен на 05.01.2022 г.,
видно от обратната разписка /л. 47/ и е оспорен чрез Кмета на Община Враца,
пред Ръководителя на звеното за местни приходи в Община Враца с Жалба вх. № 9100-31
от 11.01.2022 г.
С Решение изх. № 296 от 07.02.2022 г.
на Директора на „МДТ“ – ръководител на звеното за местни
приходи в Община Враца е приел
жалбата за допустима, но неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗ
№3657-1/30.12.2021 г . задължения за ТБО.
В решението са изложени съображения,
че жалбоподателят е декларирал притежаваните имоти с подадени два броя
декларации, заведени в данъчния регистър и обработени автоматизирано съгласно
вписаните от лицето характеристики на имотите в същите декларации, при спазване
на разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 ДОПК. Прието е още, че Военно окръжие II степен Враца е задължено лице за
установената такса на основание Заповед № ЗС – 366 от 17.06.2003 г., по силата
на която се явява ползвател на имотите за проверявания период. В мотивите си
органът се позовава и на копия на скици към декларациите от Агенцията по кадастъра
от 2006 г., въз основа на които за единствен собственик е записано Военно
окръжие Враца, което лице е подало данъчните декларации и чиито именно
задължения са установени в оспорения АУЗ. При тези установени факти и
обстоятелства, Директорът на „МДТ“ при Община Враца е приел вземанията
за ТБО за законосъобразно установени и дължими от жалбоподателя, поради което и
жалбата против тях е отхвърлена.
По
делото са приети приложените от административния орган писмени доказателства,
представляващи административната преписка, образувана във връзка с издаване на
оспорения акт. Приети са и Заповед № ВС – 197 от 21.05.2021 г. на Министъра на
отбраната на Република България, с която имотите по отношение на които са
установени задълженията за ТБО са предоставени за управление на Централно
военно окръжие, както и Заповед № З-РД-342/07.06.2021
г., с която Началника на Централно военно окръжие е упълномощил Началника на
Военно окръжие II
степен Враца, да подаде за сметка на Централно военно окръжие декларация по чл.
14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ в звеното за местни приходи в Община Враца.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че оспорването е
направено в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението е получено от жалбоподателя
на 09.02.2022 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 35/ а
жалбата е депозирана чрез органа на 16.02.2022 г. с вх. № 9100-31 (1).
Жалбата изхожда от лице с правен
интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена
след проведен задължителен контрол пред горестоящия данъчен орган, който в
случая съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 предл.
2 от ЗМДТ е Директора на „МДТ“ към Община Враца.
Предвид гореизложеното жалбата е допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
административен орган. Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата
по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Съгласно ал.
4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Актът
за установяване на задължения е издаден от компетентен орган – младши експерт в
отдел МДТ при Община Враца, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и
правомощията, предоставени му със заповед № 425/19.03.2021 г. на Кмета на
Община Враца. Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на
задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението
не е платено в срок и не е извършена ревизия, както е в процесния случай.
Предвид
горното съдът приема, че процесния АУЗ е
валиден административен акт, издаден в установената от закона писмена форма и
има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за
издаването му.
При направената преценка за процесуалната
и материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:
Жалбоподателят не оспорва размера на
посоченото в акта задължение, начина на определянето му, нито е налице формален
спор между страните за реално предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Спорът
между страните е по приложението на закона, като противоположните становища,
поддържани от страните в производството са по въпроса за това дали така
установените за процесните имоти задължения за ТБО, следва да се заплатят от
Военно окръжие II
степен Враца, т.е. кой е субектът на публичното задължение, установено с
оспорения акт и за посочения в него период.
Възникването, съществуването и дължимостта на изпълнението на
всяко едно задължение /независимо дали е гражданскоправно или публичноправно
такова/, се свързва с определен субект, обект, правопораждащ фактически състав
и съдържание на дължимата престация. С оглед на това възникването на задълженията
и дължимостта на ДНИ и в случая на ТБО, следва винаги да се преценява както от
гледна точка на обекта, така и от гледна точка на субекта на облагане.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на
това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а съобразно ал. 3 от същата законова разпоредба, при учредено
вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 и
ал. 3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем
с данък недвижими имот или лицето, в полза на което е учредено вещно право на
ползване.
От тази нормативна регламентация
следва извода, че както задълженията за данък върху недвижимите имоти, така и
тези за ТБО имат своето основание и следват от факта на принадлежността на
правото на собственост или на ползване върху съответния недвижим имот – т.е
задълженията възникват и съществуват за лицето – титуляр на правото на
собственост върху имота. Съответно възникването и съществуването на качеството
субект на задълженията по чл. 10, ал.1 и чл. 62 от ЗМДТ, е обусловено от
придобиването и принадлежността на собственост върху недвижим имот.
Законът в разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ обуславя дължимостта на посочените публичноправни задължения от
съществуваща правна връзка между субекта на облагане и обекта на облагане, а
именно субект на задълженията е собственикът на имота – обект на облагане. В
хипотезата на учредено вещно право на ползване по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ субект
на задълженията е лицето, в полза на което това право е учредено. От
приобщените по делото писмени доказателства не се установява Военно окръжие II степен Враца да е собственик на
имотите, обект на облагане, нито по отношение на него да е учредено вещно право
на ползване. От представената Заповед № ВС – 197 от 21.05.2021 г.
на Министъра на отбраната на Република България, се установява, че имотите,
посочени в оспорения АУЗ и представляващи обект на облагане с ТБО в област
Враца, са предоставени за управление на Централно военно окръжие, като
самостоятелно юридическо лице със седалище в ***. Няма спор, че фактически
ползвател на тези имоти е жалбоподателя, но доколкото законът не определя като
субект на задълженията по чл. 10, ал. 1 и чл. 62 от ЗМДТ фактическия ползвател
или владелец на имота, а единствено титуляра на правото на собственост или този
в полза на който е учредено вещно право на ползване, изложените от ответника
твърдения досежно дължимостта на ТБО от Военно окръжие Враца, обосновани с фактическото
ползване до момента на издаване на оспорения акт, както и че сторените разходи
по оползотворяване и почистване на битовите отпадъци, не следва да бъдат поети
от гражданите на общината, а от жалбоподателя, не намират нормативно основание.
Посочените публичноправни
задължения възникват и съществуват единствено за собственика на имота или
ползвателя на правно основание, като е без значение дали някой от тях или друго
лице фактически ползва имота.
Принципът за законоустановеност на
данъците и таксите обхваща всички елементи на задълженията - законът определя
субектите на задълженията за данъци и такси, обектите на облагане и урежда
фактическите състави, при осъществяването на които възникват тези задължения
респективно тяхната изискуемост. Следователно определянето като дължими данъци
и такси от лице, което законът не регламентира като задължено лице и което няма
качеството на субект на облагане, доколкото по отношение на него не съществува
нормативно установената връзка с обекта на облагане /лицето не е собственик нито
ползвател с учредено право на ползване на имота, за който се дължат данък върху
недвижимите имоти и ТБО/, е в грубо нарушение на принципите по чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Нито Конституцията, нито законите допускат
както от гледна точка на правната регламентация, така и от гледна точка на
предвидените цели, да се определят като дължими публични задължения от лица,
които не са данъчно задължени, с фискална цел. Ето защо е недопустимо по
съображения, основани на целите на данъчното облагане, плащането на публични
задължения от лица, които не са данъчно задължени субекти по смисъла на закона,
да се квалифицират като дължими плащания. В материалното данъчно правоотношение
публичноправният субект не може да черпи права за дължимост на данъци респективно
на такси единствено по съображения за преследване на „фискална цел” и само на
това основание да вменява като дължими публични задължения на лице, което няма
нормативно изискуемата се връзка с обекта на облагане и което законът не определя
като субект на тези задължения.
Легитимната по своята същност фискална
цел - събиране на публични общински вземания, дължими за недвижимия имот, не
може да се осъществява чрез недопустимо засягане правата и законните интереси
на лице, което не е субект на публичните фискални задължения за обекта на
облагане.
Няма спор, че от жалбоподателя -
Военно окръжие II
степен Враца са подадени две декларации по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. №№
**********/29.11.2021 и **********/29.11.2021
г., за недвижимите имоти, описани със съответните партидни номера в АУЗ, като тези действия са обосновани с
представената по делото Заповед № З-РД-342/07.06.2021 г., с
която Началника на Централно военно окръжие е упълномощил Началника на Военно
окръжие II
степен Враца, да подаде тези декларации. В заповедта, обаче е наредено декларацията
по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ да бъде подадена от името на Началника
на Централно военно окръжие и за сметка на последното, като самостоятелно
юридическо лице, в полза на което със заповед на Министъра на отбраната е
предоставено управлението на тези имоти.
Доколкото публичноправните задължения за ДНИ и за ТБО възникват по силата на
закона, а не с подаването на данъчна декларация, само по себе си
обстоятелството, че жалбоподателят, макар и погрешно от свое име да е подал
Декларации по чл.14 от ЗМДТ за недвижими имоти, това не обуславя извод на
дължимост на плащанията, щом не са налице визираните в хипотезата на правната
норма юридически факти за възникването и съществуването на задълженията – т.е тези
декларации не са нито правопораждащ, нито правопогасяващ задълженията факт.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира жалбата за основателна, а оспорения с нея АУЗ, като незаконосъобразен
следва да бъде отменен.
При този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски по делото, но макар и заявени с жалбата, не са
представени доказателства за техния размер, поради което съдът не присъжда
такива.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ АКТ за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
3657-1/30.12.2021 г., издаден от ** в отдел „Местни данъци
и такси” (МДТ) при Община Враца и
потвърждаващото го Решение № 296/07.02.2022 г. на Директор на Дирекция „МДТ“ към
Община Враца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд София, чрез Административен съд Враца в 14-дневен срок от съобщението до
страните,че е изготвено.
АДМ.
СЪДИЯ: