№ 12582
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110165968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на Образувано е по искова молба от „..“ ЕАД с
ЕИК .., адрес град .. (ищец) чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт Ц.П.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че ответницата е ползувала доставената
топлинна енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2020 г., но не я е заплатила.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик
или вещен ползувател на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия,
но тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Заявява, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което
дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба
размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „..“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да признае за установено по отношение на ответницата, че има следните задължения:
сума в размер на 2 134 лева и 31 стотинки, от които 1 864 лева и 68 стотинки -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
1
05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., 228 лева и 59 стотинки - обезщетение за забава за цената
на топлинната енергия, начислено от 16. 07. 2019 г. до 19. 05. 2021 г., сума за дялово
разпределение за периода 01. 05. 2018 г. - 30. 04. 2020 г. в размер на 34 лева и 93
стотинки, и 6 лева и 11 стотинки. - обезщетение за забава за дяловото разпределение,
начислено през периода от 01. 07. 2018 г. до 19. 05. 2021 г., ведно със законовата лихва
върху двете главници от 16. 06. 2021 г. (датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумите, за които
суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 34273 по описа на
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г. (поправена
по реда на чл. 247 ГПК).
Отговорът на исковата молба от ответницата Д. Н. К., ЕГН **********, адрес ..
(ответница) е постъпил извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“
ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия. Първият иск за установяването на
стойността на задължението за стойността на доставената топлинна енергия е с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на
ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което през
процесния период от 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г. реално й е доставил спрямо
топлоснабдения недвижим имот ателие № 1, находящо се в ..., топлинна енергия на
стойност 1 864 лева и 68 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на
задължението. По втория иск, който също е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение за
извършването на услугата дялово разпределение спрямо описания по-горе
топлоснабден имот, по силата на което през процесния период (съвпадащ с описания
по-горе) третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение
спрямо топлоснабдения имот, която услуга е на стойност 34 лева и 93 стотинки, както
и че задължението за заплащането й е станало изискуемо. По останалите два акцесорни
иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване поставянето на ответницата в забава, периода
на забавата и размера на обезщетенията за забава.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже
2
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ответницата автоматично по силата на закона. Във връзка с това пред първостепенния
съд бяха събрани писмени доказателства, от които се установява, че през 2009 г.
ответницата и Н.Я. К. са си запазили заедно и поотделно правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху процесния топлоснабден имот (нот. акт 063, том VI, рег.
№ 26205, дело № 1004 от 2009 г. на нотариус Ц.С.), както и че Н.Я. К. е починал на 26.
03. 2018 г. (около един месец преди началния момент на процесния период). Със
смъртта на Н.Я. К. учреденото в негова полза вещно право на ползуване върху
процесния топлоснабден имот, което е лично, се е прекратило (справка от
Националната база данни „Население“, л. 93 от делото). При това положение се
доказва възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия
през процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот тъкмо с ответницата и
само с нея (при наличие на учредено вещно право на ползуване облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия възниква по силата на закона с
ползувателя, не и с голия собственик).
Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното
отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени
експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че
отоплителните тела в процесния топлоснабден имот са били демонтирани преди
процесния период. През време на процесния период не е бил осигуряван достъп за
отчитане на средствата за търговско измерване, във връзка с което са били съставени
четири протокола за неосигурен достъп. Третото лице помагач е изчислило реално
доставената топлинна енергия, съобразявайки нормативните изисквания и
изменяването на цената на топлинната енергия на общо 1 793 лева и 43 стотинки, от
които 366 лева и 22 стотинки – стойност на реално доставената топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация – и 1 427 лева и 21 стотинки – стойност на реално
доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Съдът кредитира
изцяло данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. За
пълнота и за да бъде даден отговор на доводите на ответниците следва да се отбележи,
че топлинната енергия се разграничава от закона на три вида – топлинна енергия за
отопляване на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Отстраняването на отоплителните тела в
процесния топлоснабден имот изключва доставянето на топлинна енергия за
отопляването, но не изключва доставянето на топлинна енергия, отдадена от сградната
енергия, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Тъкмо по отношение
на последните два вида топлинна енергия, предвид експертното заключение на вещото
лице, се доказва реалното им доставяне съобразно нормативните изисквания при липса
на достъп за реално отчитане на средствата за търговско измерване. Топлинна енергия
за отопляване на имота не е била начислявана, но това не изключва доставянето и
дължимостта на останалите два вида топлинна енергия.
Изискуемостта на задълженията за доставяне на топлинна енергия също се
установява, като ще бъде обсъдена подробно по-долу при разглеждането на
акцесорния иск за обезщетение за забава.
По отношение на втория иск за установяването на съществуването на
задължение за стойността на извършваната услуга дялово разпределени, съдът намира
следното. Облигационното отношение по извършването на услугата дялово
разпределение възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди
3
от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат
лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключването на договор с него. В дадения
случай това обстоятелства се доказва от представените с исковата молба заверени
преписи от договор № 4234 от 25. 09. 2002 г. между етажната собственост на адрес ...
(идентичен адрес с този на процесния топлоснабден имот, видно от приложеното
удостоверение за идентичност) и третото лице помагач. Реалното извършване на
услугата дялово разпределение през време на процесния период се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът обсъди по-
горе, както и постъпилите данни от третото лице помагач (л. 65 и сл.). Що се отнася до
стойността на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през
процесния период, тя се установява в размер от 34 лева и 93 стотинки от представените
с исковата молба частни документи (л. 25) и експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обосновано и
професионално издържано. За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната
материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата
дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от
съответните общи условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде
споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен
смисъл.
Във връзка с изискуемостта на паричното притезание за стойността на услугата
дялово разпределение съдът ще изложи доводи по-долу, обсъждайки иска за
обезщетение за забава.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Стойността на реално доставената топлинна
енергия, установена чрез експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, е в размер на 1 793 лева и 43 стотинки. Според приложимите към
процесния период общи условия за доставяне на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от град София от 2016 г., изискуемостта на задълженията за топлинна
енергия (месечни суми и суми по т. нар. обща фактура след извършеното от третото
лице помагач дялово изравняване) се дължат с изтичането на 45-дневен срок от края на
периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава се дължи само за непогасените
задължения след изтичането на 45-дневния срок от дяловото изравняване (чл. 32 и чл.
33). Това означава, че изискуемостта на задълженията на ответницата за доставената
топлинна енергия е настъпила с изтичането на уговорените в общите условия срокове,
като нарочна покана не е необходима. Доколкото процесният период се дели на два
отчетни периода, в края на всеки от които е било осъществявано дялово изравняване, и
предвид данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза,
обезщетението за забава се начислява както следва – върху сумата 905 лева и 7
стотинки (за отчетния период 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.) от 15. 09. 2019 г.
(изтичането на 45-дневния срок от изготвянето на фактурата след дялово изравняване)
до 19. 05. 2021 г. (датата на предявяването на заявлението за издаване на заявление за
изпълнение), което, изчислено от съда чрез публично достъпния лихвен калкулатор на
Националната агенция за приходите, възлиза на 154 лева и 13 стотинки; а върху сумата
888 лева и 36 стотинки (за отчетния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г.) от 15. 09.
2020 г. до 19. 05. 2021 г. в размер на 60 лева и 96 стотинки. Тоест общият размер на
обезщетението за забава за стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 215
лева и 9 стотинки. Неоснователно ищецът претендира обезщетението за забава още от
16. 07. 2019 г. – от данните то експертното заключение по съдебно счетоводната
4
експертиза се установява, че фактурата по чл. 32, ал. 3 от общите условия (общата
фактура след дялово изравняване) за първия отчетен период е била издадена на 31. 07.
2019 г., поради което и 45-дневния срок е изтекъл на 15. 09. 2019 г. и от този момент
следва да се начислява обезщетението за забава, а не от 16. 07. 2019 г.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите си условия (така както са го
сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия).
При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и изискуемостта
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответницата за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва
да бъде оставено без уважение, а съдът следва установи само съществуването на
задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до
окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска (чл. 422, ал.
1 ГПК).
Разноски. При този изход на спора на спора съдът следва да присъди
пропорционално сторените от страните разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в
размер на 42 лева и 69 стотинки и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. Пропорционално на основателната част от заявлението следва да бъдат
присъдени общо 88 лева и 74 стотинки.
Няма данни длъжницата да е сторила разноски в рамките на заповедното
производство.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 181 лева и 90 стотинки, депозити за възнаграждения на вещите лица в размер на 550
лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и
предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност на делото съдът
определя на 50 лева. Тези разноски следва да бъдат разпределени поравно спрямо всеки
един от четирите кумулативно съединени иска. Тогава пропорционално на уважените
претенции съдът следва присъди разноски в размер на 567 лева и 42 стотинки.
Ответницата претендира разноски за уговорено и реално заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (съответните обстоятелства се
установяват от договора за правна защита и съдействие на л. 71, гръб). Това адвокатско
възнаграждение също следва да се счита поравно разпределено за всеки един от
четирите кумулативно съединени иска. При това положение пропорционално на
неоснователните претенции съдът следва да присъди 109 лева и 73 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
5
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Д.
Н. К., ЕГН **********, адрес .., дължи на ищеца „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес град ..:
сумата 1 793 лева и 43 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия до спрямо топлоснабдения недвижим имот ателие № 1,
находящо се в ..., аб. номер .., през периода от 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г.,
ведно със законовата лихва от 16. 06. 2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 793 лева и 43 стотинки
до пълния претендиран размер от 1 864 лева и 68 стотинки като недоказан;
мораторна лихва за забава в размер на 215 лева и 9 стотинки за периода от 15.
09. 2019 г. до 19. 05. 2021 г. върху цената на топлинната енергия, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 215 лева и 9 стотинки до пълния претендиран
размер 228 лева и 59 стотинки, която разлика е за периода 16. 07. 2019 г. – 14. 09.
2019 г., като неоснователен;
и сумата 34 лева и 93 стотинки, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със
законовата лихва от 16. 06. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
34273 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г., която е била
поправена по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Д. Н. К., ЕГН **********, адрес .., дължи на ищеца „..“
ЕАД с ЕИК .., адрес град .., сумата 6 лева и 11 стотинки, лихва за периода 01. 07. 2018
г. – 19. 05. 2021 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, да заплати на „..“ ЕАД с ЕИК .. сумата в
размер на 88 лева и 74 стотинки, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 567 лева и 42 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД с ЕИК .. да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, сумата в
размер на 109 лева и 73 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ ЕООД с
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
6
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7