№ 38
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кр. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600242 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10.45 часа, поради разглеждане на
ВНОХД № 246/2021 г. в същата зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..
Жалбоподателят подсъдим Р.К., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Ж.Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като взе предвид, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
1
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на адв.
Н. - защитник на подсъдимия К., срещу присъдата на БОС за неоснователна.
С присъдата Р.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
304а, вр.чл.304, ал.1 НК, като на осн. чл. 54 НК, съдът му е определил и
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца условно, с
изпитателен срок от 3 г., както и глоба 1000 лева.
На основание чл. 307а НК е отнет предметът на престъплението –
банкнота от 20 лева.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при
неправилно приложение на материалния закон. Иска се оправдаване на
подсъдимия, а алтернативно - намаляване размера на наложените наказания.
Считам изложените аргументи и направените искания в жалбата за
неоснователни. Производството пред БОС е протекло по общия ред. В хода
му няма допуснати съществени процесуални нарушения, като по време на
проведеното съдебно следствие са събрани всички възможни доказателства и
обективната истина е напълно изяснена. В мотивите към присъдата е
подробно описана установената фактическа обстановка, която не се различава
от тази в обв.акт. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 304а НК, вр.чл.
304, ал. 1, тъй като са налице достатъчно доказателства за осъществен от
обективна и субективна страна състав на престъплението“подпуп“ от страна
на подс.К..
При определяне на наказанието съдът е отчел всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността доказателства и е определил наказанието лишаване
от свобода при превес на смекчаващите такива.
Считам, че наказание за процесното престъпление от 5 лишаване от
свобода месеца условно с три години изпитателен срок и глоба от 1000 лева е
2
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието, както и че би
изпълнило всички цели на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Материалният закон е приложен правилно, а наложените наказания са
справедливи, затова предлагам да потвърдите изцяло присъдата.
АДВ. Н. Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло подадената
срещу първоинстанционната присъда жалба. Моля да постановите съд акт, с
който да оправдаете подзащитния ми за извършеното престъпление, за което
беше обвинен и осъден на първа инстанция.
Във всяко наказателно дело основен въпрос за реализирането на
наказателната отговорност е въпросът за оценката и кредитирането на
събраните в хода на съдебното и ДП доказателства, които да са годни и да
обосноват някакъв правен юридически извод за извършено деяние,
респективно за виновност на поведението. В настоящия случай, това което
спомена прокурорът относно първоинстанционният съдебен акт според мен
не е особено свързано с фактологията, която се установи в хода на съдебното
и ДП производство. Фактологията и доказателствата по делото се базират и се
основават само и единствено на показанията на двама полицейски служители
– свидетелите А. и С., протоколът за оглед и изземване на вещественото
доказателство, както и обясненията на подсъдимия К.. Ние в нито един
момент, той във фазата на ДП и аз във фазата на съдебното производство не
сме отричали, че наистина имало оставена банкнота от 20 лева в багажните на
полицейския автомобил – това е безспорен факт. Възраженията ми са срещу
цененото на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, на базата
на които доказателства бяха изведени изводи за виновност на поведението.
Искам да обърна вниманието Ви върху показанията на свидетелите, които не
бяха и не са анализирани критично в мотивната част на първоинстанционния
съдебен акт. Искам да обърна внимание и върху обстоятелството, че
показанията на свидетелите са много различни от показанията, които са
дадени във фазата на ДП. Забележете, че свидетелите са разпитвани на датата
на деянието-13.08.2020 г. В следобедните часове проверката на К. е след 11.00
ч., а в следобедните часове между 14.00 ч. и 16.00 ч. са разпитите на двамата
свидетели, което датирано във времето означава 2-3часа след събитието.
Показанията дадени в ДП часове след събитието са различни относно
основният факт, който следваше да се установи и докаже, а именно
3
специалната цел за даването на въпросната банкнота от 20 лева. Смея да
твърдя, че в показанията на А. и С. от 13.08.2020 г. със сигурност няма
твърдение, дори и намеци, някои от тези двама полицейски служители да е
приел оставянето на банкнотата от К. като мотивация или с цел да не се
извършат служебните задължения по съставянето на въпросният фиш за това,
че се е движил с невключени фарове. В съдебно заседание на 13.09.2021 г.,
т.е. точно 1 година и 1 месец след твърдяното престъпление, полицейските
служители по необясними за никого причини изведнъж се сетиха и си
спомниха, че оставянето на банкнотата е било с цел да не му се съставя фиш
за неправомерното движение по пътищата. В тази насока особено
красноречив е разпита на св.А., който още в самото начало на изложението си
заяви дефинитивно, че 20-те лева били оставени, за да не се състави фиш.
Очевидно е противоречието между показанията пред съдебна и ДП
инстанция, но според мен е очевидно и, че въпросния свидетел допусна
редица неточности, категорично премълча някои факти и обстоятелства в
хода на свидетелските си показания пред БОС. Този свидетел не спомена
изобщо за това, че в автомобила на К. се е намирала съпругата му, не спомена
изобщо, че е правил проверка за алкохол на К.. Тези неточности, които могат
да бъдат допълнени и с други детайли от показанията им, а именно, че според
А., Р.К. сам се е придвижил до полицейския автомобил с което се вменява, се
прави намек, че той самоволно, без да му е наредено е отишъл до
полицейския автомобил по време на съставяне на фиша, не отговаря на
истината, защото той пропусна да каже, че преди това, след като му е взел
документите го е поканил до полицейския автомобил, за да му извърши
проверка за алкохол. Според този свидетел, цитирам „направихме теста, тъй
като се състави фиш“. Това са показания от съдебно заседание, които са в
диаметрална противоположност и противоречие с дадените на 13.08.2020 г.
показания в хода на ДП.
Противоречията в показанията на С. са доста по-малко, но на стр.13 от
протокола от 13.09.2021 г., абзац 4:“ полицейският служител С. на практика
признава всичко, което в момента говоря и за което пледирам пред Вас, а
именно, че оставяйки 20-те лева К. в нито един момент не е намекнал или
поискал от полицейските служители да преустановят изпълнение на
служебните си задължения. Думите на свид. С. са, цитирам: „според мен
означава да не му съставяме фиш“. С други думи очевидно е, че оставената
4
банкнота от К. е възприета по този начин от полицейските служители, но
редно е да се запитаме, следва ли той да носи наказателна отговорност за това
как действията му се преценяват от полицейските служители или е редно да
носи отговорност както повелява, включително и постановление № 8/1971 г.,
а именно, за безспорно доказване на специалната цел, а именно, че имотната
облага трябва да бъде дадена, обещана, за да се извърши, респективно да не
се извърши нещо по служба. Това според мен на фона на драстичните
противоречия, включително и признанията на св.С. не е налице, което за мен
налага формалния юридически извод за липса на престъпление от страна на
К.. Не твърдя, че оставянето на банкнотата е правомерно поведение, но не е и
престъпление, защото не е направено с цел да се препятства изпълнение на
служебните задължения. Мисля, че е редно да цитирам практика, но очевидно
активният подкуп не е налице в настоящото производство. Има множество
съдебни актове, които са в този смисъл.
Моля да прецените конкретните факти и съобразите, че деяние няма. В
защита на твърденията си и пледоарията си си позволявам да обърна
внимание върху обстоятелството, че защитата беше тази, която пожела
прочитането на показанията на свидетелите на осн. чл. 281 НПК. Моля да
приемете, че доказателствата по делото, включително и тези в съдебна зала
сочат, че липсва обективният състав на деянието, а именно целта на
извършеното деяние.
Моля да постановите оправдателен съдебен акт.
Алтернативно, ако прецените, че има престъпление, моля да прецените
следва ли за поправянето и превъзпитанието на К. да се търпят едновременно
и двете наказания, особено наказанието глоба в р-р на 1000 лв. Очевидно е,
че подзащитният ми не е никаква обществена опасност. Цялостната справка
за живота и съдимостта е такава и моля евентуално да прецените
намаляването на тази глоба в минимален размер. Наказанието лишаване от
свобода в петмесечен срок, мисля че е достатъчно голям, тежък и суров
коректив за едно недоразумение житейско.
Моля да съобразите и следното: От показанията на двамата полицаи
стана ясно, че фишът се съставя на електронно устройство, на някакъв таблет.
От показанията на свидетелите се установява, че в момента, в който започне
набирането на фиша в това електронно устройство, не може да бъде
5
преустановено писането и веднага се отчита в системата на
информационните масиви на МВР, че на съответната дата и час на
съответното устройство е започнало изготвяне на фиш. Тоест, започването на
изготвянето на фиша по този начин на практика изключва възможността той
обективно да извърши деянието, в което е обвинен, защото не може да
постигната специалната цел, т.е. полицейските служители не могат да
преустановят спирането. Това едва ли е оневиняващо обстоятелство, но е
такова, което на практика косвено доказва и неговата теза, че след като са му
отказали, е казал „почерпете се“.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ К.:
Поддържам казаното от моя защитник. Извърших една житейска глупост без
да осъзнавам какво правя. Никога не съм им казвал да не пишат фиш. Бръкнах
в джоба, извадих 20 лева. Те ми казаха, че не мога да платя тук и аз им казах
да се почерпят. Аз с моя защитник поискахме записите от камерите, все пак
да се види като едно доказателство, но не знам защо ни отказаха.
Съдът приключва изслушването на съдебните прения и дава последна
дума на подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: За всяка грешка има и
прошка. Моля да бъда оправдан за житейската ми глупост.
Алтернативно да ми се намали наказанието. И двете наказания да ми
се намалят.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6