РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Монтана, 11 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 24 02 2022 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 3
по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 170 на ППЗИНЗС.
Образувано е въз основа на Определение от 04 01 2022 г. за прекратяване
на адм.д. № 556/2021 г. по описа на Административен съд Монтана и отделяне
жалбата на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ гр.
Бойчиновци против Заповед № Л – 3232/08 12 2021 г. на Началник на ЗОЗТ, гр.
Бойчиновци, за разглеждане по общия ред, предвид характера на оспорената
Заповед, която не представлява фактическо действие, а правен акт.
В с.з. оспорващият поддържа жалбата. Моли да не се приемат доказателствата,
които са представени, тъй като счита същите за непълни, неясни, неточни и
манипулирани. Твърди, че пропускът представен по делото не кореспондира с
истината. Има време за престой на открито и време за работа на всеки един лишен
от свобода, който има работни часове. Престоят на открито се вади от времето,
през което се пада лишеният от свобода да е на работа. Представеният пропуск е
бил до юли месец, след юли са други, а след септември месец има сменен график
за престоя на открито, т.е. часовете не съвпадат. Може да се провери по
графиците и ще се види точно каква е манипулацията на пропуска. Подмяната на
документи и тяхното допълване и дописване е типично за затворническата
администрация, срещу което се боря. Пропуските са били хартиени и малки, с
подпис от дясно и вижда как са доподписани, тъй като е бил със съвсем различен
пропуск. Този пропуск, който е по делото е до юли 2021 г., след юли 2021 г. е
друг пропуск, който не е представен по делото – на последващите пропуски няма
подпис от Началника. След като е подписал предложението по чл. 80 да започне
работа, първите три месеца е имал изпитателен срок за самата работа и това е било
от май до август. След август месец вече е с друг пропуск, на който няма
маршрут. Пишело е, че свободно може да се придвижва на територията на ЗОЗТ Бойчиновци.
Не оспорва, че за времето от три минути е бил в пост № 1, но твърди, че
постовият го е извикал. Той се е връщал от пералното, защото е перач, обаче е
единственият перач от 22 затвора, който си носи сам прането -взема дрехите,
сваля ги да ги пере и ги връща. Прибирайки се към корпуса да остави багажа,
въпросният надзирател се показал на вратата и започнал да го закача, че
началникът му е разрешил от 7 до 7.40 сутрин да тренира фитнес, като му е казал,
че следващата молба, която ще му разпише е от 6 до 7 да ходи до библиотеката. Надзирателят
го е повикал да отиде при него, вратите са на бутони и той ги отваря по преценка.
Примерно отваря едната врата, през която се влиза, за да се отиде до пералното,
а следващата не я отваря и няма как да я премине, като другият вариант е да я
прескочи. Негово задължение е като го извика надзирател, да се отзове и да отиде.
Тъй като ответната страна казва, че новите пропуски са ламинирани, то няма как
да се подпишат, т.е. има разминаване от това,
което се е твърдяло в началото. Пропускът, който е представен не съответства на
времевия диапазон, през който е трябвало да почива – определеният му престой на
открито, за което има утвърден график като моли това да се вземе предвид. Счита,
че свидетелят Р*** А*** не е могъл да отговори дали си познава постовата
служба. Няма как всяка сутрин да се прави развод, на който началникът да
присъства и да инструктира служителите
какво трябва да изпълняват те като задължения, а те всъщност да не ги познават,
което не говори добре за затворническото общежитие. След като няма представени
доказателствата по представените докладни записки, а са изпратени като празни
хвърчащи листове, то това са голословни твърдения. Той е лишен от свобода, знае, че е от другата
страна на решетката и на него се гледа като на измет, но тези, които са от
другата страна, не са различни с това, което правят. По нищо не личи да имат
по-различно държание и отношение, нещо да ги различава от тях, щом успяват да
преправят документи и с това да излизат пред съд, а госпожата Прокурор следва
да го вземе под внимание, защото са длъжностни престъпления. Свидетелят А*** е
наказан дисциплинарно за нарушението, което е извършил, а на него не му е налагано
наказание, а би следвало ако има дисциплинарно нарушение, да има дисциплинарно
наказание, т.е. това което този свидетел казва, че той е поискал да му се
похвали, не е вярно, истината е, че той го е извикал. Законът за изпълнение на
наказанията забранява приятелските отношения между служители и лишени от свобода
– това е нарушение, което всеки един, който е запознат със закона може да го
каже, а човек, който трябва да го прилага, трябва да го знае най-добре от
всички. Работата му, която е изпълнявал е била пряко свързана с това да минава
през първи пост, тъй като е носил чаршафите и одеялата, които се перат на
служителите, в сграда, за която се минава през първи пост - отваря се вратата,
минава се покрай поста и от там вече се влиза в сградата. Но ако някой има нещо
за пране и го извика, той отивам при него, за да ми обясни какво и от къде
трябва да се вземе и как да се случи. Това му е пряко свързано със задълженията
и няма как да го избегне.
Ответникът – Началник на ЗОЗТ Бойчиновци, оспорва жалбата.
Твърди, че всеки един пропуск, който е даден на лишен от свобода, назначен по
чл. 80 - това е полагането на доброволен труд, се подписва ежемесечно. Нямат
нов образец, това е пропуска, с който разполагат и който е бил издаден. На всеки
лишен от свобода, който е назначен на работа, работното му време е съобразено с
ползването на престоя на открито. Това е пропуска с който разполагат и който е
подписал – няма друг след юли месец. По случая с колегата му, който е бил на
поста, е водена отдела проверка, има образувано дисциплинарно производство
срещу него, което е завършило, но това е съвсем отделен случай. Твърди, че всеки
един лишен от свобода, който е назначен на работа на определено работно място,
има определен маршрут, от които не бива да се отклонява. Пропуските, които оспорващият
изисква за съответния период от време, са на хартиен носител и се подписват
ежемесечно. Не може да каже точно от кога, може би от началото на годината, са
променили пропуските, за да ги направят като баджове и вече са ламинирани, за
да не се налага лишените от свобода, които се водят на работа, когато минат
през определен пост, да го вадят от джоба си, за да го покажат, а да си го
закачат като бадж. Това е затвор и за всяко едно работно място има определен
маршрут, по които трябва да се движи. Не може всеки свободно да се движи из
целия затвор.
Конституираната, на основание направено искане за встъпване в
защита на важен обществен интерес и съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, страна - Прокурор Галя Александрова
при Окръжна прокуратура Монтана, в свое мотивирано заключение приема жалбата за
основателна. Позовава се на чл. 77, ал. 1
и чл. 172, ал. 1
от ЗИНЗС, както и на чл. 164 от
ППЗИНЗС, като счита, че веднъж назначен на работа лишеният от
свобода придобива право да полага труд и той може да бъде лишен от това право
при наличието на предвидените в закона предпоставки. Аргумент в тази насока е
разпоредбата на чл. 164, ал. 8 от ППЗИНЗС според която, когато работата изисква
да се провери годността на лишения от свобода да я изпълнява, може да се
определи срок за изпитване до 3 месеца. Ако в срока за изпитване лишеният от
свобода покаже, че не се справя с работата, изпълнението на заповедта за
възлагането й се прекратява с нова заповед на съответния началник. В противен
случай възлагането на работата се смята за окончателно. Освобождаването от
работа става само с изрична писмена заповед на началника на ЗЗОТ, съгласно чл.
170, ал. 3 от ЗИНЗС, а основанията за освобождаване са изчерпателно посочени.
Обжалваната заповед е издадена само на
основание чл. 170, ал. 3 от ЗИНЗС като не е посочена причината за
освобождаването на Е. от длъжността „перач“. Би могло да се предполага, че
основанието за освобождаване е негативно отношение към трудовата дейност,
изразяващо се в отклонение от работното място от Е. за 4 минути, които е
пребивавал в поста № 1, видно от изготвената от ИСДВР инспектор В*** В*** Докладна
записка с рег. № 10532/08.12.2021 година. Обжалваната заповед, обаче, нито се
позовава на тази докладна записка, нито препраща към нея, т.е. в заповедта
липсват каквито и да било мотиви за издаването й. На следващо място основание
за изготвяне на тази Докладна записка е Докладна записка № 10146/29.11.2021
година, изготвена от ДГН инспектор Л.И*** , в която докладва, че при преглед на
видеозаписите от охранителните камери е установил, че Е. е пребивавал в пост №
1. Този преглед на видеозаписите е направен в изпълнение на Заповед на Началника
на ЗЗОТ „Бойчиновци“, която не е представена по делото, поради което остава
неясен и поводът за извършения преглед и като цяло за стартирането на
проверката, довела до издаване на обжалваната заповед. Не е изследвано защо Е.
е прекарал 4 минути в пост № 1. Липсват данни
да са снемани сведения от същия по този повод. Още повече, че не е
търсена и липсва информация /Докладна записка/ от гл. инспектор Р*** А*** –
постови в Пост № 1. Не е изяснено за времето от 15.18 часа до 15.22 часа Ц.Е.
дали се е отклонил от работното място, както се твърди в докладната записка или
се е отклонил от уточнения маршрут на придвижване, а именно: 3 етаж, 2 етаж,
перално помещение и обратно, подписан по месеци. Изясняването на горните
обстоятелства е от съществено значение, защото всяко от нарушенията води до
различни последици за лишения от свобода, с оглед на което счита обжалваната
заповед за немотивирана и издадена при неизясняване на всички факти и
обстоятелства. По отношение на представената Докладна записка с рег. №
10526/08.12.2021 година за изразено недоволство от лишени от свобода от
качеството на работа на Е. като перач и искане да бъде освободен от тази
длъжност, обективирано в колективна жалба с рег. № 5825/08.12.2021 година
/непредставена по делото/, счита, че същата е неотносима към обжалваната
заповед, тъй като не установява негативно отношение към трудовата дейност като
основание за освобождаване от длъжността „перач“ съгласно ал. 2 на чл. 170 от
ППЗИНЗС.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед № Л-1008/05 05 2021 г. на ИСДВР при ЗОЗТ
Бойчиновци на оспорващия Ц.Ч.Е., към момента на оспорването, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ Бойчиновци, му е възложена длъжността
„Перач” с работно време от 6 часа.
Съгласно Заповед № Л – 3232/08 12 2021 г. на Началник на ЗОЗТ,
гр. Бойчиновци, на основание чл. 170, ал. 3 от ППЗИНЗС Ц.Ч.Е. е освободен от
работа в ЗОЗТ „Бойчиновци” като „Перач”.
Съгласно Докладна записка
рег. № 10146/29.1.2021 г. от ДГН инспектор Л*** И*** , същият докладва, че в
изпълнение на заповед на началника на ЗЗОТ „Бойчиновци“ е извършил преглед на
видеозаписите от 25.11.2021 година от охранителните камери и е установил, че
лишеният от свобода Е. – назначен като “перач“, се е отклонил от работния си
обект и за времето от 15:18 часа до 15:22 часа е прекарал в пост № 1 с постови
мл. инспектор Р*** А*** .
Съгласно Докладна записка с рег. № 10532/08.12.2021 г. от ИСДВР
инспектор В*** В*** , е направила предложение, във връзка с отклоняването от
работния обект, лишеният от свобода Ц.Е. да бъде освободен от работа като
„перач“ на основание чл. 170, ал. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно Докладна записка с рег. № 10526/08.12.2021 г. от ДГН
инспектор Р.Т*** , същият докладва, че на 08.12.2021 година лишените от свобода
от зона А в ЗОЗТ „Бойчиновци“ са обявили гладна стачка с искане лишеният от
свобода Ц.Ч.Е. да бъде освободен от длъжността „перач“, тъй като „не им пере
дрехите и спалното бельо както трябва и с нужните препарати, поради което
прането им мирише лошо и е в лош вид“.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Р*** Г*** А*** –
мл.инспектор, който дава показания, че оспорващият на 25 11 2021 г. се е отбил
при него в пост № 1 да му каже, че Началникът на ЗОЗТ Бойчиновци му е разрешил
да ползва фитнес в 7.30 ч сутринта. Преди това той все се е оплаквал, че няма
време за фитнес, тъй като времето за фитнес е определено. Преди да се стигне до
първи пост има врата, която той отваря с бутон или ключ. Той е отворил вратата
по негово искане, защото е поискал да му каже нещо, т.е. не може да си я отвори
сам. Знае, че е задължен като перач, но не знае от къде е задължен да минава,
не знае къде му е определен маршрута. Той самият е казал, че може да се движи
свободно като перач. Когато излиза от корпуса всеки дежурен иска да види/да
свери времето на излизане до времето на прибиране – без пропуск няма как да го
пусне. Когато е бил дежурен на етажа е проверявал пропуските, в това число и неговият.
Пост № 1 е разположен на входа на общежитието на самия затвор. То се води като
КПП, след влизане се проверяват всички лица, след това има друг вход и след
това има ограда с вратница, от която се отива към корпуса. Тай е първият пост и
за да стигне до него не минава през други постове. За да се стигне от корпуса
до пералното помещение не се минава през пост № 1, а покрай него, т.е.
маршрутът минава покрай поста.
По делото са приложени още прекратеното, съгласно влязло в
законна сила на 15 01 2022 г. Определение от 04 01 2022 г. по адм.д. № 556/2021
г. по описа на Административен съд Монтана, образувано по реда и условията на
чл. 276, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена на 13.12.2021 г., видно от поставения при Затвора
Враца щемпел /л. 2 на дело 556/2021 г./, а оспорената Заповед, която е от 08 12
2021 г., без данни за надлежно връчване, се явява подадена в законоустановения
14 дневен срок. Подадена е против акт, който не е с характер на вътрешен или
служебен такьв, поради което подлежи на оспорване, с оглед текста на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на РБългария, както и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като с него непосредствено се засягат права и законни интереси или жалбата
се явява допустима за разглеждането й по същество.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146
от АПК, включително и относно нищожността на същия.
За този вид актове, законодателят не предвижда специално
определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е
достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваната Заповед е
допуснато нарушение на материалния закон, в т.ч. и на неговата цел.
Съгласно чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС - С изрично писмено
съгласие на лишените от свобода, администрацията на затвора може да им възлага
доброволен неплатен труд за дейностите изрично изброени в текста. Времето, през
което лишените от свобода са положили доброволен труд, се зачита за намаляване
срока на наказанието.
Съгласно чл. 77, ал. 1 - 3 от ЗИНЗС - По време на изтърпяване на
наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа. По възможност
предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се
удовлетворява. Участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне
степента на поправяне и превъзпитание.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от ППЗИНЗС – Активното участие в трудова
дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и
превъзпитание на лишените от свобода.
Съгласно чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС – Негативното
отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми,
неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от
работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо
обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. В
случаите по ал. 2 или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената
работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на
съответния началник.
Настоящият състав счита, че след
като оспорената Заповед представлява акт, който подлежи на оспорване, то същият
следва да отговаря на всички изисквания на закона, в това число да е мотивиран
и да са описани всички фактически обстоятелства от значение за постановения
правен резултат. В случая оспорената Заповед не отговаря на изискванията за
съдържание и от нея не може да се установи какви са основанията довели до
вземане на съответното решение. Представените по делото докладни записки и
изложените в тях различни обстоятелства не са посочени в Заповедта, поради
което не може да се приеме, че същите съставляват част от тази Заповед. Само на
това основание, а именно поради липса на отразени в Заповедта фактически
основания и липса на мотиви за взетото решение, този акт се явява незаконосъобразен.
Същевременно освобождаването от работа на лишен от свобода следва да бъде
съобразено с изчерпателно изброените, в чл. 170, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС,
основания. В случая чл. 170, ал. 3 от ППЗИНЗС е цитиран като правно основание в
оспорената Заповед, но предвидените в тази правна норма хипотези освен, че не са
подкрепени с фактически обстоятелства и мотиви, не съответстват на
обстоятелствата описани в приложените Докладни записки, на които се позовава
ответната страна. В тази връзка споделя изцяло заключението на Прокурор Галя
Александрова, както че липсват мотиви в оспорената Заповед, така и че не са изяснени
всички относими към спора обстоятелства, т.е. дали Ц.Е. се е отклонил от
работното място или се е отклонил от определения му маршрут на придвижване: 3
етаж, 2 етаж, перално помещение и обратно, предвид различните последици от това.
Съдът счита още, тъй като никъде в Докладните записки,
включително и в Докладната, в която са отразени обстоятелствата по преглед на
записите от поставените камери, не се твърди да е установено, че лишеният от
свобода сам по собствена инициатива, т.е. без да е повикан от служителя в Пост
№ 1, се е отклонил от работния си обект и за времето от 15:18 часа до 15:22
часа е прекарал в Пост № 1 с постови мл. инспектор Р*** А*** . В тази връзка
ответната страна изрично заяви, че постови мл. инспектор Р*** А*** е
дисциплинарно наказан. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на
разпитания свидетел – служителят за въпросното време на Пост № 1 - Р*** А*** ,
който установява, че лишените от свобода нямат пряк достъп до самия Пост № 1,
освен ако самият служител не им отвори. От същите показания се установява и че,
за да се стигне от корпуса до пералното помещение, оспорващият следва да премине
покрай Пост № 1, т.е. неговият маршрут – дали е посочен изрично в пропуска или
не е /промяна в пропуските, респ. видимото дописване на представения такъв по
делото, както и видът и характерът на задълженията на работата, която изпълнява
оспорващият, не могат достоверно да установят, че към датата и времето на
твърдяното нарушение, същият е имал установен конкретен маршрут/, безспорно
минава покрай Пост № 1, а след като минава от там, то същият не се е отклонил
от евентуално определеният му маршрут, още повече да се отклонил от работния си
обект. Не би могло дори да се предполага, още повече да е доказано, че
оспорващият е проявил негативно отношение към трудовата дейност, като се е
отклонил от установения маршрут, не и от работното си място, за въпросните 4
минути, през които е пребивавал в пост № 1. Всъщност дори не се установи да е
имало обективно пребиваване на оспорващия в Пост № 1, който служи като
контролно пропускателен пункт, предвид изслушаните свидетелски показания, а
единствено проведен разговор между него и постовият, последният показал се на
вратата на поста.
По отношение на другите обстоятелства, касаещи изразено недоволство
от лишени от свобода от качеството на работа на Е. като перач, следва да се
отбележи, че тези обстоятелства не са сред изрично изброените в закона, поради
което не могат да бъдат основание за прекратяване на трудовата дейност.
Активното участие в трудова дейност освен, че се стимулира, се и
отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание на лишените от
свобода, поради което лишаването от такава дейност, без съответното законово
основание, е сериозна намеса в правата на лишените от свобода, поради което
оспорената Заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л – 3232/08 12 2021 г. на
Началник на ЗОЗТ, гр. Бойчиновци.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен съд, считано от уведомяването на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: