РЕШЕНИЕ
№ 3265
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330115307 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл.
92 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ (с предишно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от ************ Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, чрез
пълномощник адв. З. Ц., е предявил против М. С. П., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 9403/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5677/ 27.06.2021 г., суми, както
следва: 798, 92 лева- главница, дължима по договор за мобилни услуги № ********** от
07.07.2015 г., договор за мобилни услуги № ********** и заявление за пренасяне на номер
от 11.03.2016 г., допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни услуги
от 02.02.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и заявления за смена на
собственост и за пренасяне на номера от 04.09.2018 г., допълнително споразумение №
********** към договор за мобилни услуги от 05.09.2018 г., договор за мобилни услуги №
********** и договор за лизинг от 02.01.2019 г. и заявление за смена на номер от 02.01.2019
г., във връзка с което вземане са издадени следните фактури с № **********/ 05.06.2019 г.,
№ **********/ 10.06.2019 г., № **********/ 05.07.2019 г., № **********/ 10.07.2019 г., №
**********/ 05.08.2019 г., № **********/ 10.08.2019 г., № **********/ 05.09.2019 г., №
1
**********/ 05.10.2019 г. и № **********/ 10.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.06.2011 г. до
окончателното й погасяване.
В исковата молба за твърди, че между страните били сключени следните договори:
договор за мобилни услуги № ********** от 07.07.2015 г. (за предоставяне на мобилен
номер ********** и мобилен апарат), договор за мобилни услуги № ********** и заявление
за пренасяне на номер от 11.03.2016 г., (за предоставяне на мобилен номер **********),
допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни услуги от 02.02.2018 г.
(за предоставяне на мобилен номер **********), договор за мобилни услуги № **********
и заявления за смена на собственост и за пренасяне на номера от 04.09.2018 г. (за
предоставяне на мобилен номер **********), допълнително споразумение № **********
към договор за мобилни услуги от 05.09.2018 г. (за предоставяне на мобилен номер
**********), договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 02.01.2019 г.
(за предоставяне на мобилен номер ********** и мобилен апарат) и заявление за смена на
номер от 02.01.2019 г. Клиентът обаче не бил изпълнил свои парични задължения, поради
което му били издадени следните 9 броя фактури: **********/ 05.06.2019 г., № **********/
10.06.2019 г., № **********/ 05.07.2019 г., № **********/ 10.07.2019 г., № **********/
05.08.2019 г., № **********/ 10.08.2019 г., № **********/ 05.09.2019 г., № **********/
05.10.2019 г. и № **********/ 10.10.2019 г. Във всяка една от фактурите били описани
съответните задължения- за месечни абонаменти такси или за лизингови всноски, като
сумите и основанията за тях били посочени в документите. Някои от фактурите били
издадени за неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договорите по вина на
абоната, като по договорите и общите условия била предвидена такава отговорност на
клиента- в размер до три стандартни месечни такси. Общата дължима сума по всички
фактури била в размер на 798, 92 лева, като изискуемостта на сумите по фактурите
настъпвала в 15- дневен срок от издаването им. Длъжникът до момента не бил извършил
плащания, като за събиране на сумите било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което
се образувало частно гр. дело № 15307/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, като се издала заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се
предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта.
Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява,
като взема писмени становища по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че от фактурите не се установявало точно
какви услуги били предоставени на ответника, поради което се твърди, че въобще липсвали
доказателства какви услуги били предоставени, как били тарифирани и дали са коректно
фактурирани. В договорите за мобилни услуги нямало уговорки за предсрочното им
прекратяване, липсвало и уведомление за това към клиента. отделно, неустойките били
нищожни, като противоречащи на добрите нрави и принципа на справедливост. По
отношение на лизинговите вноски се твърди, че също липсвала индивидуализация на
вземането, а нямало и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Всички
2
договори и приложения към тях, както и ОУ, били изписани с много дребен шрифт, което ги
правело неподходящи се възприемане и запознаване със съдържанието им. Моли за
отхвърляне на иска. В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5677/ 27.06.2021 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 9403/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 79, 62 лева- главница, представляваща
неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 10.05.2019 г.- 09.08.2019
г. по договор за мобилни услуги от 07.07.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
05.09.2018 г.; 62, 46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 58, 22 лева-
главница, представляваща неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен
период 10.05.2019 г.- 09.08.2019 г. по договор за мобилни услуги от 11.03.2016 г., изменен с
допълнително споразумение от 02.02.2018 г.; 44, 97 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; 99, 20 лева- главница, представляваща неплатени абонаментни
такси и ползвани услуги за отчетен период 10.05.2019 г.- 09.08.2019 г. по договор за
мобилни услуги от 04.09.2018 г.; 87, 25 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договора; 40, 51 лева- главница, представляваща неплатени абонаментни такси и ползвани
услуги за отчетен период 05.05.2019 г.- 04.09.2019 г. по договор за мобилни услуги от
02.01.2019 г.; 68, 48 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 258, 21 лева-
главница, представляваща сбор от дължими лизингови вноски с настъпил падеж и
предсрочно изискуеми за периода 10.05.2019 г.- 02.12.2020 г. по договор за лизинг от
02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- 08.06.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото в общ размер на 385 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети в оригинали процесните договори- за
мобилни услуги- 4 броя, ведно с приложенията към тях и допълнителни споразумения,
заявления за пренасяне на номера, договор за лизинг и ОУ, както и процесните фактури- 9
броя.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по
която се установява, че процесните 9 броя фактури са осчетоводени при ищеца и
задължението по тях възлиза общо на 798, 92 лева. По отношение на ползваните услуги от
мобилния оператор вещото лице препраща към съдържанието на фактурите. Длъжникът
имал направени частични плащания, като дължал и суми по договора за лизинг. Прилага се
и справка от мобилния оператор.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
3
Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонни номера и мобилен апарат, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите
откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин е
декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. От горното следва, че не
са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите за
мобилни услуги поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са
редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в
негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото страната не ангажира писмени
доказателства за погасяване на сумите по фактурите, а пък вещото лице по ССчЕ
констатира, че те са останали неплатени. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението
му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е
направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните
услуги по договора. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в
процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните
услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или
подписана от клиента. Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните
ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като
клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и
насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за
осъждането му да заплати ползваните услуги. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че според ССчЕ клиентът е заплащал суми по сключените договори с мобилния
оператор, поради което той е изпълнявал задълженията си към ищеца и в даден момент вече
е преустановил плащанията, но изпълнението от негова страна е още една индиция за това,
че той се е възползвал от предоставяните му услуги по договорите и в тази връзка следва да
дължи и последващо изпълнение на задълженията си, докато трае срокът на тези договори.
По отношение на фактурите, включващи задължение за заплащане на лизингови вноски,
следва да се има предвид, че между страните е сключен договор за лизинг, в който с
положения в него подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ
(мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
4
договора съответното устройство е предоставено за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени вноски, които е следвало да се заплащат. За
вноските по погасителния план, за които изпълнение липсва и са издадени фактури за
начислените суми по договорите, формиращи цената на устройството, исковата претенция
следва да се уважи. Дори нещо повече, договорът за лизинг е двугодишен и с изтичане на
срока му падежът е настъпил, с което и изискуемостта на общо основание. Абонатът не е
представил доказателства, че е върнал устройството на ищеца, за да се освободи от
задължението си да заплати цената му след края на срока на договора, поради което следва
да се приеме, че той дължи цената му, доколкото в противен случай ще се обогати
неоснователно, защото задържа устройството, но без да плаща цената му.
По отношение обаче на неустойката за предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Макар в ОУ на оператора да е предвидено, че при неплащане в срок на издадените фактури
за мобилни услуги, ищецът може да прекрати едностранно договора, което е и основанието
за начисляване на неустойка, възлизаща в размер на сумата от стандартните за съответната
програма три месечни абонаментни такси, подобна клауза противоречи на добрите нрави,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Основната цел на
така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга и евентуалните вреди
на търговеца. Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице
валидна клауза за тази неустойка и същата не е породила действие.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така
функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В
конкретния случай уговореният размер на неустойката макар и да не е равен на цената на
самата услуга за оставащия период от договора, позволява на доставчика да получи цената
на абонамента за три месеца напред, независимо от това, че след прекратяването той не
предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а
не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се
създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима макар и само в
размер на три абонаментни вноски по стандартния план на договорите, противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се
явява неоснователен.
Конкретните размери на дължимите суми се установяват от писмените доказателства,
както и от ССчЕ. По отношение на претенциите за месечни абонаментни такси и ползвани
услуги са издадени следните фактури- с № **********/ 05.06.2019 г., № **********/
10.06.2019 г., № **********/ 05.07.2019 г., № **********/ 10.07.2019 г., № **********/
05.08.2019 г., № **********/ 10.08.2019 г. и № **********/ 05.09.2019 г., или е налице общо
5
задължение от 277, 55 лева, която сума е дължима и следва да бъде присъдена с решението.
По отношение на лизинговите вноски, за които също се изложиха съображения за
дължимостта им, сумата е в размер на общо 258, 21 лева по фактури № **********/
05.06.2019 г., № **********/ 05.07.2019 г., № **********/ 05.08.2019 г., № **********/
05.09.2019 г. и № **********/ 05.10.2019 г., в който размер тя следва да се присъди.
Относно размера на неустойката по договорите по фактури с № **********/ 05.10.2019 г.
и № **********/ 10.10.2019 г., сумата е в общ размер на 263, 16 лева, за която искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът
е основателен за сумите за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски, а неоснователен- за неустойката за предсрочно прекратяване на договорите.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното
производство, направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение,
също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от
претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница, но без
неустойката, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 258, 18
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 385 лева,
остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала установяване на сума в
по-висок размер.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото е представляван от назначен
му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи възнаграждение, внесено
от ищеца, за което вече е бил издаден РКО след поискване. Ищецът пък е направил следните
разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
действителното им заплащане: държавна такса в размер на 25 лева, депозити за особен
представител на ответника в размер на 300 лева и за вещо лице по ССчЕ в размер на 150
лева, както и адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 360 лева с ДДС. Така по
съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 559, 95 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5677/
27.06.2021 г., издадена по частно гр. дело № 9403/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, М. С. П.,
ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ (с
предишно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
6
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от ************ Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, сумата от общо 277, 55 (двеста
седемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) лева, дължима по договор за мобилни
услуги № ********** и заявление за пренасяне на номер от 11.03.2016 г., допълнително
споразумение № ********** към договор за мобилни услуги от 02.02.2018 г., договор за
мобилни услуги № ********** и заявления за смена на собственост и за пренасяне на
номера от 04.09.2018 г., допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни
услуги от 05.09.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и заявление за смена на
номер от 02.01.2019 г., представляващи месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
както и лизингови вноски по договор за лизинг от 02.01.2019 г. в общ размер на 258, 21 лева
(двеста петдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) лева, във връзка с което вземане са
издадени следните фактури с № **********/ 05.06.2019 г., № **********/ 10.06.2019 г., №
**********/ 05.07.2019 г., № **********/ 10.07.2019 г., № **********/ 05.08.2019 г., №
**********/ 10.08.2019 г. и № **********/ 05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.06.2021 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че дължи
още и сумата от общо 263, 16 (двеста шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки) лева-
неустойки по фактури с № **********/ 05.10.2019 г. и № **********/ 10.10.2019 г. за
предсрочно прекратяване на договорите, поради нищожност на клаузата за неустойка.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Йеттел България“ (с предишно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от ************ Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, разноските в
заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 258,
18 (двеста петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) лева, както и разноските по
настоящото дело, изчислени също по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 559, 95
(петстотин петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7