Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1497
гр.*, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
*КИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4652 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес:
гр.*, ул. „*“ № 38, ет. 3,
против Наказателно постановление № *-*/18.10.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности”-* в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева.
С
жалбата се поддържа, че е налице нарушение на процесуалните правила, както и неправилна
квалификация, както и алтернативно, че има несъответствие на наложената
санкция.
В
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Депозирана е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 05.09.2019 г., а жалбата е депозирана на 12.09.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като
е стопанисвал търговски обект – спортен център, находящ
се в гр. *, ж.к. „*“. На 22.06.2018, в 11:30 часа, св. С.Н.Х.- инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП, осъществила контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Била извършена контролна покупка
на стойност 50 лв., за която не бил издаден фискален бон. Проверяващият се
легитимирал и се пристъпило към проверка, при която констатирал, че в обекта е
инсталирано , като в момента не функционирало устройство за отчитане на
продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство модел DAISY EXPERT 01 KL с индивидуален номер DY340033 и фискална памет № *, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, след преброяване, се установила касовата наличност
в размер на 50 лева (описи на наличните
парични средства на л. 14 от делото), а разчетената касова наличност по
устройството била 0,00
лв. т.е. при проверката била установена
разлика (надвишаване) в размер на 50,00 лева, за които в паметта на
фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно
изведени суми от касата в деня на проверката. Касовата наличност от 50 лв. била
в джоба на служителя, който приел плащането по контролната покупка.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Х. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № *от 22.06.2018 г, с указание търговецът да се яви
допълнително в ТД на НАП-гр.* на 27.06.2018 г. На 27.06.2018 г. бил съставен
АУАН с № *. Актосъставителят
описал в акта констатации за „22.06 в 11.30 часа“, в това число, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Така описаното деяние св. Х. квалифицирала като нарушение на чл. 33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му
срещу подпис. Управителят на дружеството не вписал възражения.
Впоследствие
на 18.10.2018 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от това, съставът
намира, че действително при издаването на НП същото не е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, но и в двата акта не е посочена годината на извършване на нарушението. И
на двете места е посочено единствено, че са се осъществили действия на „22.06 в
11.30 часа“. Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е
строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2
от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52
ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката.
Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя. От една страна, не може да бъде
направена преценка за приложението на сроковете по чл. 34 ЗАНН, а от друга,
жалбоподателят е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на
защита чрез депозирането на възражения, тъй като, за да се защити по фактите,
той трябва да е наясно с тях. В този смисъл е и константната съдебната
практика- Решение № 185 от 06.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3277 / 2017 г. на XV състав на Административен съд – *, Решение № 1249
от 29.06.2016 г. по н. д. № 833 / 2016 г. на Административен съд – * и Решение
№ 105 от 20.01.2014 г. по н. д. № 1689 / 2013 г. на XIII състав на
Административен съд – *.
Независимо от горното, съдът намира, че по същество извършването на
нарушението, за което е издадено обжалваното НП, е недоказано по несъмнен начин. Административнонаказателната отговорност на търговеца е
ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за
лицата, извън случаите на продажби,
да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. При разпита си свидетелката посочи, че сумата от 50 лв., която е
регистрирана като разминаване в касовата наличност е била извадена от джоба на
лицето, което преди това е приело плащането по контролната покупка, което също
е било за 50 лева. Същевременно свидетелката не можа да посочи дали тази сума
всъщност е заплатеното от служителите на НАП при контролната покупка и дали са
установени други суми извън тези 50 лева. При това положение възникват
основателни съмнения, че тези 50 лв. всъщност са били дадените от контролните
органи, за което не им е било издаден фискален бон. Следователно, за тази сума
от 50 лв. не е било налице изискването за регистриране като промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми, тъй като промяната, респ. получаването на
тази сума се дължи именно на продажба, макар и представляваща контролна покупка.
Липсват каквито и да е било доказателства извън тази сума от 50 лв. в касата (у
продавача) да е имало други парични средства, извън случите на тази продажба,
поради което и вмененото нарушение се явява недоказано.
Предвид изложеното, обжалваното
НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, *кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *-*/18.10.2018г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-* в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „*“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес: гр.*, ул. „*“ № 38, ет. 3, е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.