Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
17.07.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесети
юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Маргарита
Тянчева
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1782
по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
вр. чл.79 от ЗС, вр. чл.5 от ЗН предявен от В.Д.Х., ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и П.И.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, двете
чрез пълномощника си адв. А.Ц. против О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от кмета д-р Е. К.
Ищците
твърдят, че били съсобственици по наследство и давностно владение на недвижим
имот, представляващ: дворно място с площ от 1225 кв. метра, ведно с построената
върху имота едноетажна къща със застроена площ от 55 кв. метра, с
административен адрес на имота: село С., област
П., о.К. *****.
Твърдят, че притежавали имота по наследство от покойния И. С. Х., ЕГН:
**********,***, починал на 03.01.2008 г., като първата от ищците била съпруга
на починалия И. Х., а
втората – негова дъщеря.
Твърдят,
че през 2018-та година те подали молба до О.К. за снабдяване със скица на
имота. Такава скица не им била издадена, тъй като имотът бил записан като
собственост на О.К. с начин на трайно ползване – земеделски имот, неизползваема
нива. По картата на възстановената собственост, имотът се намирал в землището
на село С., местността „Я. К.”, стопанисван от Общината като неизползваема нива,
с площ от 1225 кв. метра и съставлявал имот № 014005.
Ищците
твърдят, че редовно заплащали данъци, но независимо от това в „МДТ” при О.К.
също им било отказано издаването на данъчна оценка на процесния имот, тъй като
бил общински.
Първата
ищца и покойния И. Х.закупили описания по-горе недвижим имот от О.К. през 1969-1970
година. След закупуването на имота – през следващите две години, със
съответните разрешения за строеж първата ищца и покойния ѝ съпруг
построили едноетажна къща със застроена площ от 55 кв. метра. През 1996 година
в имота избухнал пожар, при който изгоряла почти цялата покъщнина в имота,
включително и документацията, доказваща правата на собственост на ищците. От
закупуването на имота през 1969-1970 година и построяването на едноетажната
къща през 1971 година до настоящият момент, първата ищца живеела в имота и
упражнявала необезпокоявана фактическа власт върху имота. До 2008г. тази власт
я упражнявала заедно с покойния си съпруг, а към настоящият момент – с дъщеря
си.
В
съседство с процесния имот имало и други имоти, които били застроени и имали
административен адрес на посочената по-горе улица „***” и със
съответните номера. Съседи на имота били Г. Н. П. /Б./, Г. Л., Р. С. и път. Процесният имот бил записан като общински такъв, при положение, че от
1970 година бил собственост на ищците, като първата ищца го владеела повече от
45 години, а втората ищца – след смъртта на баща ѝ И. Х., т. е. повече от десет години. Към настоящият
момент, ответната община оспорвала правото им на собственост върху процесния
имот, поради което за ищците бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Молят съда да признае за
установено по отношение на ответната
О.К. че ищците са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот,
а именно: дворно място с площ от 1225 кв. метра, ведно с построената върху
имота едноетажна къща със застроена площ от 55 кв. метра, с административен
адрес на имота: село С., о.К. ****, съставляващ по картата на възстановената собственост, имот № 014005, в
землището на село С., местността „Я. К.”. Претендират се и разноските по
делото.
Ответната Община, чрез юрк. Д.Т.,
с отговора на исковата молба намира иска за допустим, но неоснователен.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на исковата претенция обуславяли извод за предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на О.К. правото на собственост на ищците по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот. В качеството им на страна, заявяваща право на
собственост върху имота, ищците следвало да установят наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание.
В исковата молба, ищците се
позовавали на няколко придобивни основания. На първо място на оригинерно
придобивно основание, а именно – изтекла в тяхна полза придобивна давност,
вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху
имота с намерение за своене в периода от 1969 - 1970 г. до настоящия момент за
едната собственичка, а за другата собственичка от 2008 г. до настоящия момент.
Основание за придобиване на
правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС било самото владение на имота от
дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владение от ищците бил релевантен за разглеждания спор, а
доказателства за установяване на такава не били посочени нито в исковата молба,
нито с прилагане на други доказателства. Последното произтичало от нормата на
чл.68 от ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно,
несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота,
спрямо който го свои. В тежест на ищците било да установят, че имотът е бил
частна собственост, с оглед възможността да го своят като свой.
На следващо място, в отговора на
исковата молба се твърди, че ЗС е влязъл в сила през 1951 г., а разпоредбата на
чл. 86 от ЗС, в сила от 17.12.1951 г. и действала до 1990 г., забранявала
придобиването по давност на вещ, която е социалистическа собственост. За вещите
частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в
сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок
започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното
владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния
срок е спряно с § 1 ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения
на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до
31.12.2022 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия
момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот
частна общинска собственост (Решение № 45 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6533 /
2014 г. на Върховен касационен съд, II-ро гр. отд.). Още повече, че забраните
за придобиването на имоти на основание давностно владение, каквато е тази по
чл. 86 от ЗС, били установени в публичен интерес. Поради това нормите,
предвиждащи тези забрани, имали характера на императивни материалноправни норми
(Решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5628 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, I-во гр. отделение).
На следващо място, ищците се
позовавали на придобиване на процесния имот чрез покупко-продажба на същия от
О.К. което твърдение не било подкрепено с никакви доказателства.
С оглед изложеното предявените от
В.Х. и П.П. искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
и на ответната Община да се присъдят направените разноски за настоящата
инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Изхождайки от твърденията и
направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен
установителен иск за собственост. За да е налице интерес от предявяване на
такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира
оспорваното от ищците право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното
в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на
право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
Предявяването на установителен иск за признаване на правото на собственост от
владеещи собственици против невладеещи, но претендиращ същото право е допустимо
тогава, когато правата са засегнати. Процесният имот е бил записан като земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ, с оглед на което предявения установителен иск се явява
процесуално допустим и следва да се разгледа по същество относно
основателността му.
По основателността:
За да бъде уважен предявен
положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищците да докажат,
че са придобили правото на собственост върху имота на заявеното от тях
основание. В случая двете ищци твърдят, че са наследили имота от починалия на
03.01.2008 г. И. С. Х. – закупен от него и първата ищца през 1969-1970 г., и са
упражнявали непрекъсната фактическа власт върху него повече от 10 години.
От представеното удостоверение за
наследници изх. №55/10.08.2018 г. се установява, че ищците са единствени
законни наследници на И. С. Х., като В.Д.Х. му е съпруга, а П.И.П. – негова
дъщеря.
По делото е изготвена и приета
съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните. От заключението
на вещото лице и след изслушването му в съдебно заседание се установи, че има
частично разминаване в границите, претендирани на място и тези, които вещото
лице е установило при извършено от него геодезическо заснемане. Констатирано е,
че заснетите на място граници не припокриват границите на земеразделителния
план, като заснетата полощ на имота е 1170 кв. м., а се претендират 1225 кв.
м.. Според вещото лице това разминаване се дължи по всяка вероятност на
неправилно трасиране, извършено през 1995-1996 г., когато е влязъл в сила
земеразделителния план, вследствие на което границата е изместена с около 1 м.
– 1,5 м. на изток. При огледа на място вещото лице е установило, че от южната
страна имотът е ограден с телена ограда на масивна циментова основа, а от
другите страни – поцинкована мрежа. Личало си, че става въпрос за частен имот.
Построената в него жилищна сграда била изградена от материали, характерни за
60-те и 70-те години на 20-ти век – печени, керамични тухли и нефугирана
мазилка. Имало постройка, която била частично изгоряла, също строена през 60-те
и 70-те години.
Показанията на свидетелите Г. Ц.
Д. и С. Т. Т. – жители на с. С. и бивши кметове на селото, потвърждават
изложеното в исковата молба. Установи се, че през 60-те години на 20-ти век покойния И. С. Х. и първата ищца – съпругата му В.Д.Х. са закупили
процесния имот. Те, заедно с дъщеря си – ищцата П.И.П., са установили трайна фактическа власт
върху него – заградили са го, обработвали са го, построили са жилищна сграда и
стопански постройки в него, плащали са дължимите данъци и такси. Потвърждава се
от свидетелите и твърдението на ищците, че е имало пожар в една от постройките
– през 1998 г., според показанията на св. Денков.
С оглед изложеното съдът намира
за безспорно установено, че В.Д.Х. и И. С. Х. (до смъртта си на 03.01.2008 г.)
са собственици на процесния имот по време на действие на глава ІІ от Закона за
собствеността на гражданите/ЗСГ/ и до отмяната на разпоредбите на глава ІІ от този
закон, в тяхна полза не е текла придобивна давност. Такава обаче е текла в
тяхна полза от отмяната на глава ІІ от ЗСГ през 1990г. до предявяване на
исковата молба на17.12.2018 г., по повод на която е образувано настоящото дело,
в резултат на което В.Д.Х. и П.И.П. биха могли да придобият по давност
процесния имот. В тази посока е и практиката на ВКС, който взема становище, че
по отношение на такива имоти, върху които не е възникнало право на кооперативно
земеползване и собствеността е запазена в реалните им граници, след отмяната на
чл.29 от ЗСГ през 1990г. е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност
(Решение№427/21.07.2009г. по гр.дело №3255/2009г. - ІІ г.о. на ВКС).
С оглед на горното настоящият
състав приема, че фактическата власт върху описания недвижим имот е упражнявана
от В.Д.Х. и И. С. Х., повече от 50 години, а от 03.01.2008 г. до настоящия
момент тази фактическа власт е упражнявана от В.Д.Х.П.И.П.. По силата на чл.69
от ЗС се предполага, че те са държали вещта като своя, поради което е установено
при условията на пълно и пряко доказване осъщественото от тях владение на имота
за период повече от 10 години. Това фактическо състояние се установява и от
свидетелските показания, които съдът кредитира като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, включително и заключението
по приетата съдебно-техническа експертиза.
Направеното от ответната община
възражение е, че няма как имотът да бъде присобит по давност от ищците, тъй
като представлява земя - общинска собственост
на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – видно от представеното заверено
копие на административна преписка, по която са издадени на Протоколно решение №
2/23.07.2008 г., одобрено със Заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Пловдив ведно с Приложение № 1 към раздел
I, т.1 към него и Протоколно решение № 10/16.07.2010 г., одобрено със Заповед №
377/19.07.2010 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Пловдив
ведно с Приложение № 1 към раздел I, т.1 към него.
Релевантно за изхода на настоящия
спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е
подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната
страна.
С оглед на това, че процесният
имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищците, респ. от техните
наследодатели, то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и съответно е
нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се
извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му
касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при
одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници,
както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без
значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на
земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищците,
респ. наследодателят им да са били, и е владял земята си в реални граници до
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага
реституционното производство, предвидено в този закон.
В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земята, останала след възстановяване правата на
собствениците, става общинска собственост. По отношение
на имотите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на собственост
не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ е предвидено, че по отношение на имоти, правото на собственост върху
които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от
22.11.1997г., а с §1 ЗИДЗС (обн.
ДВ. бр.46/2006г., изм. бр.105/2006г., бр.113/2007г., бр.109/2008г.) е
предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече до
31.12.2011г. Това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок – земеделски земи, които
са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ (Решение
№427/21.07.2009г. по гр.дело №3255/2008г. на ВКС;
Решение №798/16.11.2010г. по гр.дело №3303/2008г. на V г.о. на ВКС). Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19
от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която
оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени
права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното
от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното
право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците,
т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако
ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на
собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле
на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС
или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т. е. че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената
тежест да установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за
издаване на акт за общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не
е бил представен. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и главно
доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т. е.
подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен
за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Не е съставен и
акт за частна общинска собственост по предвидения в закона ред. Действителното
правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар
и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък
одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага
нито разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в
сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на
Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради
това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по
давност на правото на собственост върху имота.
Както по-горе се посочи, по
отношение на имот, спрямо който не са приложими нормите на ЗСПЗЗ, забраната за
придобиване по давност е отпаднала с отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990 г. и не
е съществувала пречка да бъде придобит по давност, какъвто е настоящия случай.
При това изяснено положение на процесния имот, след отмяната на Глава ІІ от ЗСГ
през 1990 г. липсват каквито и да е законови пречки за неговото придобиване по
давност. От 1990 г. до предявяване на настоящия установителен иск от ищците са
изминали повече от 28 години, през който период от време, са упражнявали едно
явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху процесния имот,
в резултат на което и в съответствие с разпоредбата на чл.79 от ЗС са придобили
собствеността върху същия имот по давност.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Установено е по несъмнен начин, че се касае за наследствен
имот, бивша собственост на общия наследодател И. С. Х. и В.Д.Х., а понастоящем
– на В.Д.Х. и П.И.П..
Оригинерното придобиване е
способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок,
а е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността,
която не се прилага служебно. Съдържанието на придобивната давност се
състои както от фактическо упражняване
съдържанието на вещното право, което лицето иска да придобие, така и от
изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание
на вещното право. А фактическият състав на придобивната давност включва
владение по смисъла на чл.68 от ЗС и определен срок от време, съобразено с
хипотезата на чл.81 от ЗС за евентуално прекъсване давността. В подкрепа на
казаното доотук са и събраните по делото гласни доказателства, които съдът,
както вече се посочи, кредитира изцяло като безпротиворечиви и безпристрастни.
Изложеното мотивира съда да
приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищците
претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като
признае за установено спрямо О.К. че В.Д.Х. и П.И.П. са собственици на
основание давностно владение и наследство на имот № 014005, находящ се в
землището на село С., местността „Я. К.”.
Относно разноските по делото:
Ищците са направили искане за
присъждане на сторените разноски, което с оглед изхода на делото се явява
основателно и ответната Община следва да бъде осъдена да им заплати сумата от
общо 965 лева, включваща платени държавни такси, депозит за вещо лице и
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по
отношение на О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от кмета д-р Е. К., че В.Д.Х., ЕГН: **********, постоянен адрес:
*** и П.И.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, са собственици по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ
от 1225 кв. метра, ведно с построената в имота едноетажна къща със застроена
площ от 55 кв. метра, с административен адрес на имота: село С., о.К. ****,
съставляващ по картата на възстановената собственост, имот № 014005, в
землището на село С., местността „Я. К.”
ОСЪЖДА О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявана от кмета д-р Е. К. да заплати на
В.Д.Х., ЕГН: ********** и П.И.П., ЕГН: ********** сумата от общо 965.00 лв. (деветдстотин шестдесет и пет
лева), представляващи разноски по делото
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.