Р Е Ш Е Н И Е
№ 69 13. 03. 2018г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 13. 02. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи
Величков
Членове : Петя Георгиева
Кристиан Петров
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 704 по
описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 487 от 31.
05. 2017г. по гр. д. № 01519 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд /изменено впоследствие
в частта му за разноските/, е :
Признато за
установено по отношение на Б.Т.И., че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
сумата в размер на 23 887.99 лева, представляваща главница по сключен договор
за потребителски кредит, между страните № *** от 18 Юни 2008г., сумата от 6
044.33 лева представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до
25.06.2012 година, 178.77 лева представляваща застрахователна премия.
Прекратено
производството по делото по отношение на исковете, за признаване на установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество, сумата от 4135.50
лева представляваща обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита - 25 Октомври
2010г. до 27 Юни 2012 г., както и по отношение на претендираната законна лихва
върху сумата от 23 887.99 лева, считано от датата на постъпване на Заявлението
по чл.417 ГПК в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на сумата, поради
липса на равен интерес от така предявените искове.
Осъден Б.Т.И., че дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, сумата от 815.73 лева,
направени разноски по делото.
Признато, че Б.Т.И. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, сумата от 690,14 лева, направени разноски по гр. дело № 3882/2012г. по
описа на ПРС.
Осъдено БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, да заплати на Б.Т.И., сумата от 519 лева, направени
разноски по делото.
Б.Т.И., чрез
пълномощника си адвокат Н. Х.,
e жалвал решението в
частта му, с която е уважен установителния иск за посочените суми, както и в
частта, с която Б.Т.И. е осъден да заплати на ищеца сумата 815,73лв. разноски
по гр. д. № 1519 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд.
Жалбоподателят навежда доводи, че в първата
обжалвана част от решението, същото се явява недопустимо, тъй като е
постановено при липса на правен интерес у ищеца, поради което моли да бъде
обезсилено.
Евентуално навежда
доводи, че решението в тази му част се явява необосновано и незаконосъбразно.
Моли решението да
бъде отменено и в частта, с която той е осъден да заплати сумата 815,83лв.
разноски.
Моли да му бъдат
присъдени направените разноски пред Пернишкия районен съд и пред Пернишкия
окръжен съд.
Насрещната страна
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, чрез юрисконсулт Ц. С., е депозирала писмен
отговор, с който счита, че въззивната жалба е недопустима, евентуално
неоснователна. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Приел е, че на 18. 06. 2008г., страните са сключили Договор за
потребителски паричен кредит, обезпечен с ипотека с номер ***, като ищцовото дружество е отпуснало заем в размер на
30 000лв. на Б.Т.И. и е финансирало покупката на застраховка
на стойност 625.70лв., а съпругата на последния
– К.Х.И. се е съгласила да учреди първа по ред договорна ипотека, върху
недвижим имот, индивидуализиран подробно в договора и нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека. Отбелязал е, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент от 9,98
% годишно и ГПР от 17.70%, поради което общата
стойност на кредита с оскъпяването е станала 50 958.00лв. Съдът е посочил, че сумата, предмет на договора е била предоставена по банкова сметка на клиента, което се установява от заключението на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на чл.З от същия договор и
Приложение № l към него, съдът е приел, че за
ответника е възникнало задължението да погаси сумата от 50 958.00 лв., на 84
месечни вноски, съгласно погасителен план, посочен в Приложение № l към договора,
като всяка вноска е била на стойност от
по 606.64 лв., с изключение на всяка 12-та вноска, към която се добавя и
стойността на застрахователната премия и тя е на
стойност 695.78 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с уговорената лихва по него. Съдът е обсъдил твърденията на ищеца, че ответникът
е преустановил плащането на вноските по кредита
на 24 Септември 2009 г. като към тази дата са погасени 26 месечни вноски. Посочил е, че на основание чл.10 от договора вземането на
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е ставало предсрочно изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Съдът е посочил, че въпреки тази
клауза ищцовото дружество е
изпратило покана за доброволно изпълнение на декларирания от кредитополучателя
адрес, в която го кани да плати задължението си доброволно и изрично обявява заема
за предсрочно изискуем, която покана е била
доставена на посочения от кредитополучателя адрес, но същият не е открит.
Независимо от изложеното,
съдът е приел, че след като към момента на постановяване на съдебното решение е изтекъл падежа и на последната
вноска по договора – м. юни 2015г., то вземанията на ищеца са изцяло изискуеми.
Въз основа
заключението на вещото лице В.В., съдът е приел, че по процесния
договор за потребителски
кредит от 18. 06. 2008г.
са постъпили следните суми : Направените плащания по главница са в размер на
6112,01 лева, платена договорна лихва до 24. 09. 2010г.
в размер на 10 178,42 лева, платена сума за застраховка в размер на 268,65 лева, а останалите дължими суми по договора са в размер на 34185,78 лева, от които: 23887,99
лева главница по кредита, 6044,33 лева договорна лихва за периода от
24.09.2010г. до 25.06.2012г., 178,77 лева застрахователна премия и 4074,69 лева
обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост - 25.10.2010г. до 27.06.2012г.
Съдът не е приел
доводите, на ответната страна, че договорът е
нищожен, тъй като е сключен в нарушение разпоредбите на ЗКИ във вр. с чл.26,
ал.1 ЗЗД. Отбелязал
е, че съгласно чл.5 от ЗПК
/отм./ Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или
юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Въз основа на справка в Търговския регистър, съдът е приел, че ищцовото дружество е било надлежна
страна по така сключения договор за потребителски кредит, съгласно законовите
изисквания, тъй като е предоставяло потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът не е приел и доводите на ответната страна, че сключеният
договор между страните не отговаря на изискванията на чл.7 от ЗПК /отм./. Като е изходил от самия договор и най -
вече от Приложение №1, представдляващо
неразделна част на същия, съдът е приел, че са налице
всички изискуеми се от закона клаузи относно параметрите на договора и яснота
относно размера, начина на погасяване, лихвени проценти, разходи и пр. Отбелязал е, че е посочена обща стойност на кредита за
потребителя, която представлява всички разходи по кредита, включително лихвите
и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
потребителят трябва да заплати в общ размер на 50958.00 лева. Отбелязал е, че в договора е
посочено, че окончателния размер на месечните погасителни вноски, което по
същество е определяне на окончателните параметри на кредита, ще бъдат посочени
в приложение №1 към договора, от което пък е видно, че то е подписано от страната. Приел е, че не се
претендират суми извън уговорените в договора, извън наказателна лихва, която е
дължима на основание чл.86 ЗЗД, при забава на длъжника. Разглеждайки процесния договор, съдът е приел,
че не са нарушени разпоредбите на чл.12, чл.13 и чл.14 от ЗПК/отм./, както и на
чл. 143-148 ЗЗП, не са налице индивидуално уговорени
клаузите, извън позволените от ЗЗП, при финансова услуга, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, не са налице общи условия, като клаузите са съставени по ясен и недвусмислен начин,
същите са видим и ясно четливи.
Съдът не е приел и доводите, че лицето сключило договора за
ищцовата страна не е разполагала с права да сключва такъв договор. В тази насока е отбелязал, че тежестта на доказване на тези твърдения е на
ответната страна, която не е ангажирала доказателства в тази връзка, освен това дори и лицето да не е било оправомощено да
сключва такива договори, то на основани е чл.301 ТЗ, действията му следва да се считат потвърдени от ищцовото дружество.
Съдът е приел, че се дължи законна лихва за забавено плащане
от датата на забавата на всяка една от вноските,
като всички останали клаузи за неустойки надвишаващи основния лихвен процент
биха се явили нищожни.
Въз основа на изложеното
съдът е приел, че исковете в
размер на 23 887.99 лева, представляваща
главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на постъпване на Заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на кредита, за сумата от 6 044.33
лева, представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 25.06.2012
година, както и за сумата от 178.77 лева представляваща
застрахователна премия, се явяват основателни и като такива следва да се уважат
до пълния предявен размер.
Съдът е отбелязал, че с влязло в сила определение №1070/23.12.2016г.
постановено по гр.д. №372/2016г. по описа на ПОС, заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист издадени по гр. дело №3882/2012г. по описа на ПРС, за
сумата от 4135.50 лева представляваща обезщетение за забава за периода от
настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит - 25 Октомври
2010г. до 27 Юни 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на Заявлението по чл.417 в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване
на кредита, са били
обезсилени, в резултат на което производството по делото в тази му част
следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от страна на ищеца от
така предявените установителни искове.
Съдът е определил дължимите
разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество. Доводът на въззиваемото ответно дружество в
писменото му становище, че въззивната жалба е просрочена, се явява
неоснователен. Жалбоподателят е получил решението на Пернишкия районен съд на
27. 06. 2017г., а въззивната жалба е подадена на 11. 07. 2017г., т.е. на
дванадесетия ден от двуседмичния срок за обжалване.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. За процесните суми, за които се е произнесъл с решението си
Пернишкият районен съд по установителния иск, е водено ч. гр. д. № 3882 /
2012г., като в срок е постъпило възражение за недължимост на вземането по
издадената заповед, което е с рег. № 7017 / 25. 03. 2016г. и срок е била
депозирана исковата молба. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
С определение №
1070 от 23. 12. 2016г., постановено по ч. гр. д. № 372 / 2016г. по описа на
Пернишкия окръжен съд /л.30 от същото дело/, е било отменено разпореждане от 24.
07. 2012г., постановено по ч. гр. д. № 388/ 2012г. по описа на Пернишкия
районен съд, в частта му, с която е постановено издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление вх. № 21140 от 24. 07.
2012г., подадено от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр. София против Б.Т.И.
за сумата от 4135,50лв., представляващи мораторна лихва за периода 25. 10.
2010г. – 27. 06. 2010г., както и за законна лихва за забава върху главницата от
23887,99лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24. 07. 2012г. до окончателното изплащане на вземането
и 94,79лв. разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като разпореждането е потвърдено в останалата му обжалвана
част. Решение № 487 от 31. 05. 2017г. по гр. д. № 01519 / 2016г. по описа на Пернишкия
районен съд, в прекратителната му част, не е било обжалвано от страна на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради което в тази част на решението съдът не
следва да се произнася нито по допустимостта му, нито по законосъобразно.
С определение №
1070 от 23. 12. 2016г., постановено по ч. гр. д. № 372 / 2016г. по описа на
Пернишкия окръжен съд /л.30 от същото дело/ в потвърдителната му част, е било
потвърдено разпореждането от 24. 07. 2012г., постановено по ч. гр. д. № 388/
2012г. по описа на Пернишкия районен съд за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за останалите суми, поради което за същите суми е налице правен
интерес у ищеца да предяви установителния си иск, а наведените доводи във
въззивната жалба и в хода на устните състезания за недопустимост на обжалваното
решение в тези му части, се явяват неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в
жалбата, от доводите на насрещнаста страна и от материалите по делото
Пернишкият окръжен съд намира следното :
На
18. 06. 2008г., страните са
сключили Договор за потребителски заем,
обезпечен с ипотека с номер ***, като ищцовото
дружество е отпуснало заем в размер на 30 000лв. на Б.Т.И. и е финансирало
покупката на застраховка на стойност 625.70лв., За обезпечаване на ипотеката съпругата на
кредитополучателя К.Х.И.
е учредила първа
по ред договорна ипотека, върху недвижим имот, индивидуализиран подробно в
договора и нотариалния акт № 194, том II, рег. № 3430, дело № 363 от 20.
06. 2008г. Въз основа на чл.3 от договора и
Приложение № l към него, за ответника е възникнало задължението да погаси
сумата от 50 958.00 лв., на 84 месечни вноски, съгласно погасителен план,
посочен в Приложение № l към договора. Всяка
вноска е била на стойност по 606.64 лв.,
с изключение на последната
84-та вноска, която е в размер на 606,84лв.
На 24 септември
2009 г. е било
преустановено изплащането на месечните вноски, като към тази дата са били погасени 26 месечни вноски. Независимо от уговореното в чл.10 от договора, дружеството ищец е изпратило покана за доброволно изпълнение
на декларирания от кредитополучателя адрес, с която
го е поканило да
плати задължението си доброволно и изрично е обявило заема за предсрочно изискуем, която покана е била
доставена на посочения от кредитополучателя адрес, но същият не е открит. С оглед изложеното и с оглед новонастъпилия факт - падежът и на последната вноска
по договора е
изтекъл на 25-ти юни 2015г.,
то съдът приема, че вземанията на ищеца са изцяло изискуеми.
Видно от
заключението на вещото лице В.В., по процесния договор за потребителски кредит
от 18. 06. 2008г. са постъпили следните суми : Направените плащания по главница
са в размер на 6112,01 лева, платена договорна лихва до 24. 09. 2010г. в размер
на 10 178,42 лева, платена сума за застраховка в размер на 268,65 лева, а
останалите дължими суми по договора са в размер на 34185,78 лева, от които:
23887,99 лева главница по кредита, 6044,33 лева договорна лихва за периода от
24.09.2010г. до 25.06.2012г., 178,77 лева застрахователна премия и 4074,69 лева
обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост -
25.10.2010г. до 27.06.2012г.
Видно
от справка в „гугъл“ – в Българска народна банка – регистър на финансовите
институции (по чл.3а от ЗКИ), под номер 41 фигурира
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК *********. Към датата на
сключване договора, е било отбелязано вписване на предмета на дейност на
дружеството в търговския регистър от 23.5.2008 г. 17:32:39ч. - ПPEДOCTABЯHE HA ПOTPEБИTEЛCKИ KPEДИTИ,
ИПOTEЧHИ KPEДИTИ …, а от 01.9.2014 г. 13:12:09ч. е вписан предмет на дейност -
Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно ищцовото дружество се е явявало кредитна
институция и е извършвало дейност съобразно предмета си на дейност, обявен в
търговския регистър, за която е било лицензирано. Доводите в жалбата /наведени
и в писмения отговор/, че е налице прикрита сделка, а не договор за кредит, че
ищцовото дружество е без лиценз, както и че не е вписано в съответния регистър,
са неоснователни. Без значение е обстоятелството дали едноличния собственик на
капитала на ищцовото дружество -
чуждестранно юридическо лице – СЕТЕЛЕМ С. А. Франция, притежава лиценз за
банкова дейност или не, тъй като се касае за друго юридическо лице, различно от
процесното.
По
отношение доводите във въззивната жалба, за незаконосъобразност на мотивите на
Пернишкия районен съд, че приложеният договор за потребителски заем, обезпечен
с ипотека на недвижим имот, не е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл. 7, т.4 – т.14 включително от действащия към момента на
сключването му Закон за потребителския кредит /отм/. Пернишкият окръжен съд,
като изхожда от клаузите на договора и изложеното в приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него, намира, че страните не се постигнали
уговорки по смисъла на чл.7, т.5 и т.11 от ЗПК /отм./, поради което и няма
регламентация в тази насока. По всички останали точки от 4 до 14 на чл. 7 от ЗПК /отм./, действащ в редакцията му към сключване на договора - Дв. бр. 53 от 30. 06. 2006г., изм. и доп. с
бр. 105 от 22. 12. 2006г., е налице категорична регламентация в договора и
приложение № 1 към него, поради което договорът не се явява недействителен, а
оплакванията в обратната насока във въззивната жалба, се явяват неоснователни.
Въпреки клаузата на чл. 2 от договора, няма данни да е подписван или въобще
създаван допълнителен Списък на документи за събиране.
По
отношение доводите във въззивната жалба, че договорът за потребителски заем от
18. 06. 2008г. е недействителен по смисъла на чл. 14 от ЗПК /отм./, поради
противоречие на клаузите и съдържанието му с изискванията на чл. 12 и 13 от ЗПК
/отм./ и на това основание се дължи само връщане на главницата, но не е и на
лихвите за забава, както и доводите за наличието на неравноправни клаузи в
договора и позоваването на т. нар. „тълкувателна приложимост“ на Директива
93/13/Е – чл.2, т. „б“, съгласно CJCE, 10 avril 1984, VonClson, аff. 14/83, Rec. p. 1891.
Разпоредбите
на цитираната директива са транспонирани в чл. 143 и сл. от Закона за защита на
потребителите и в п-ф 13, т.12 от ДР към Закона за защита на потребителите,
чл.7 и сл., включително чл.12 и чл.13 от ЗПК /отм./. В конкретния казус въз основа на приложените Договор за
потребителски заем, обезпечен с ипотека с номер *** и Приложение № l към него,
не се установява наличието на неравноправни клаузи – уговорка във вреда на
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
– в нито една от визираните 19 хипотези.
Съдът
намира, че клаузите на процесния договор и приложение № 1 към него са ясно и
недвусмислено формулирани, а самите документи са видими и четливи.
Въз
основа на изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че договорът за
потребителския кредит не е недействителен по смисъла на чл. 14 от Закона за
потребителския кредит /отм./ и ответникът дължи както главницата, така и
процесните лихви за забава.
Следователно
искът се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде
уважен. Въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на
Пернишкия районен съд по отношение обжалваната част от решението.
Въззиваемото
дружество претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. С оглед обстоятелството, че писмения отговор на въззивната
жалба е изготвен от юрисконсулт, то съдът намира, че искането се явява
основателно и следва да се уважи.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава
решение № 487 от 31. 05. 2017г. по гр. д. № 01519 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда
Б.Т.И., с ЕГН **********,*** да заплати на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с
ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата
100лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от датата на съобщаването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.