Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10435 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на А.В.Н. срещу З. „О.“
АД за осъждането му да заплати сумата от 84 086 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП на 01.04.2019 г., изразяващи се във вреди по л.а.
„Ягуар ХЕ“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на
01.04.2019 г. в гр. София настъпило ПТП с участници Сергей Игоревич
Гуц, управлявал собствения й л.а. „Ягуар ХЕ“ с рег. №
****** и А.А.Ш., водач на л.а. „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ******. Вина за настъпване на
произшествието имал водачът А.Ш..
В резултат на настъпилото на 01.04.2019 г. ПТП л.а.
„Ягуар ХЕ“ бил увреден.
За управлявания от А.Ш. л.а. „Нисан“ имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД.
На 02.04.2019 г. А.Н. предявила претенция пред
дружеството за определяне и изплащане на обезщетение за имуществени вреди, нанесени
на л.а. „Ягуар ХЕ“ с рег. № ******.
С писмо от 27.05.2019 г. ответникът отказал да определи и
изплати обезщетение, тъй като механизмът на произшествието не бил доказан по
безспорен начин.
Ищцата счита, че действителната стойност на вредите се
равнява на стойността на новите части, труда и консумативите, които следва да
бъдат вложени в ремонта на лекия автомобил за привеждането му в състоянието, в
което е бил преди настъпване на произшествието – 84 086 лева.
Ищцата претендира и заплащане на мораторна лихва върху
главницата, считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка между инцидента и описаните в исковата молба вреди и
претендирания размер на обезщетението. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, който управлявал превозното средство
с несъобразена скорост и потеглил на червен сигнал на светофарната уредба.
Оспорва и началната дата, от която се претендира
мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява, че на 02.04.2019 г. А.В.Н. е депозирала при З. „О.“ АД молба, с
която е предявила претенция за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 01.04.2019 г.
С пи27.05.2019
г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение, тъй като не е безспорно
установен механизма на произшествието и вината на водача А.Ш..
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Никан“, модел „Х-Трейл“
с ДК № ****** и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД – обстоятелство, отделено като
безспорно между страните с определение от 19.05.2020 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, включително постъпилата по делото циклограма, се установява по безспорен начин механизма на
ПТП на 01.04.2019 г. На тази дата, около 15.45 часа в гр. София в средна пътна
лента на бул. „А. Малинов“ в посока ж.к. „Дружба“ към ж.к. „Младост“ се е
движил л.а. „Ягуар ХЕ“, управляван от Сергей Гуц. При
приближаване към първото кръстовище с ул. „Ана Ахматова“,
водеща към ж.к. „Младост 1“ срещу него по бул. „А. Малинов“ в най-лява пътна
лента на платното за насрещно движение се е движил л.а. „Нисан Х-Трейл“, управляван от А.А.Ш..
При достигане на кръстовището Ш. предприел ляв завой, за да навлезе в
напречната улица към ж.к. „Младост 1“. След анализ на циклограмата
на светофарната уредба вещото лице е установило, че ПТП на 01.04.2019 г. е
настъпило по време на третата фаза. Тогава се спира зеленият сигнал на
движещите се от бул. „Цариградско шосе“ автомобили, които завиват наляво към
ул. „Ана Ахматова“ и тези, които се завиват от ул.
„Ана Ахматова“ към бул. „Цариградско шосе“. В тази
фаза разрешено е движението при зелен сигнал на светофарната уредба на
движещите се по бул. „А. Малинов“, идващи от бул. „А. Сахаров“
и продължаващи направо към бул. „Цариградско шосе“, завиващите надясно към ул.
„А. Ахматова“ и завиващите наляво към ж.к. „Младост 1“.
В случая основният зелен сигнал показва на завиващите наляво водачи, че следва
да осигурят предимство на насрещно движещите се автомобили.
Въз основа
на обективното и компетентно заключение на вещото лице съдът намира за
безспорно установено виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан“ А.Ш.. То е изразява в нарушение на нормата на чл.
37, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Нисан“ е
осъществил елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай,
предвид наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за водачите на л.а. „Нисан“, марка „Х-Трейл“ с ДК № ******, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД следва
да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени вреди
вследствие настъпилото застрахователно събитие.
Въз основа на тези
данни се налага изводът, че липсва основание застрахователят да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Застрахователното
обезщетение следва да определи по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като не може да надвишава действителната (при пълна увреда – чл. 400,
ал. 1 от КЗ) или възстановителната (при частична увреда – чл. 400, ал. 2 от КЗ)
стойност на застрахованото имущество. От значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, без значение отстранени ли са вредите чрез
ремонт или не.
При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не
съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014
г. (решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС).
По смисъла
на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство представлява
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност.
Според
заключението на неоспорената от страните и приета по делото оценителна
авто-техническа експертиза, действителната пазарна стойност на л.а. „Ягуар ХЕ“
е 67 097.48 лева. Стойността на разходите за необходимия ремонт възлизат
на сумата от 70 456 лева, което е повече от 70% от действителната стойност на
автомобила и следователно е налице тотална щета.
Пазарната
стойност на процесния автомобил към 01.04.2019 г. е 67 087.48 лева. В хипотезата
на „тотална щета“ от действителна стойност на автомобила следва да бъде
приспадната остатъчната стойност на увреденото имущество, за да се получи
размерът на дължимото обезщетение. Вещта има остатъчна имуществена стойност,
която представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното
деяние. Пропускът да бъде приспадната съставлява нарушение на принцип за изравняване
на имущественото състояние на увредения с това отпреди увреждането, без да го надвишава.
След приспадане стойността на запазените части, дължимото от ответника
обезщетение възлиза на сумата от 46 961.24 лева.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредите от водача на увреденото МПС,
изразяващо се в движение със скорост над разрешената от 50 км/ч. Това
възражение остана недоказано. Ответникът не установи причинната връзка между
превишената скорост, с която С.Г.е управлявал л.а. „Ягуар ХЕ“ и степента на
увреждания по този автомобил. Не се доказа по категоричен начин, че вредите
биха били по-леки, и в частност, че не би настъпила тотална щета в случай, че Г.се
е движил с позволената за населеното място скорост. При това ударът между двете
превозни средства е челен, кос и е настъпил при съприкосновение на двете
превозни средства в предните им части. Значителна част от вредите на л.а.
„Ягуар ХЕ“ са в този сегмент, поради което тяхната стойност би била близка до
тази, която обосновава извод за тотална щета.
В чл. 108, ал. 1 от КЗ е регламентирано задължението на
застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховка по раздел ІІ, б.
„А“, т. 3 от приложение № 1 към КЗ, каквато е настоящата в срок от 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. На 02.04.2019 г. А.В.Н.
е представила всички доказателства, с които разполага. Следователно,
застрахователят е бил длъжен да се произнесе в 15- дневен срок, който е изтекъл
на 23.04.2019 г. Ищцата е заявила претенцията си за мораторни лихви от
27.05.2019 г., поради което от тази дата следва да се дължи лихва върху
главницата от 46 961.24 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищецът е заплатил разноски
на обща стойност 6 715.44 лева, от които 3 052 лева адвокатско
възнаграждение. То е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., поради което възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно. Съразмерно на уважената част от иска, на ищцата се дължат
3 750.51 лева.
На
ответника се следват разноски за депозит и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 350 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, на ЗАД „ОЗК -.
Застраховане“ АД ищцата дължи 286.98 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.В.Н., гражданин на Руската
федерация, родена на *** г., с адрес Руска федерация, Република Коми, район „Корткероский“, Собино, ул. „******сумата
от 46 961.24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2019 г. в гр. София, изразяващо се в
тотална щета на собствения й автомобил л.а. „Ягуар ХЕ“ с рег. № ******, ведно
със законната лихва от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до 84 086 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на А.В.Н., гражданин на Руската федерация, родена на *** г., с адрес Руска
федерация, Република Коми, район „Корткероский“, Собино, ул. „******сумата от 3 750.51 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.В.Н.,
гражданин на Руската федерация, родена на *** г., с адрес Руска федерация,
Република Коми, район „Корткероский“, Собино, ул. „******да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 286.98 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: