№ 66
гр. Ямбол, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.а
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Гражданско дело №
20242300100376 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от Министерство на
отбраната, представлявано от министъра на отбраната против С. А. Б., с която ищецът
претендира да се осъди ответника да заплати на Министерството на отбраната сумата от 51
050, 49 лв., представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“ и ВВВУ
„Г.Бенковски“ изчислени по Наредба № Н-11/29.10.2020г. относно реда и начина на
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужащите в Министерството на отбраната и Българската армия, пропроционално на
срока на неизпълнението на договор за военна служба, мораторна лихва върху главницата, за
периода от изпадането на ответника в забава – 22.01.2023г. до 12.11.2024г. / датата на
завеждане на исковата молба/ в размер на 12182, 67 лв., ведно със законната лихва от датата
на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 28.08.2016 год. на основание чл.142, ал.2
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е сключен договор за
военна служба №1-25-36/155/28.08.2016г. между ответника и началника на НВУ „Васил
Левски“ – упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице, в който е определен
срок за изпълнение на военната служба след завършване на обучението от 10 години, като
професия след завършване на обучението. Сочи се, че с МЗ № КВ-617/09.11.2022г. договорът
за военна служба на лейтенант С. А. Б. е прекратен на основание чл.163, ал.1 от ЗОВСРБ с
предизвестие от военнослужащия до министъра на отбраната, изразено писмено с подаден
рапорт. Съгласно заповед № ЛС-61/21.12.2022г. на командира на в.ф.26030 – Безмер, С. А. Б.
е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 22.12.2022г. Сочи се,
1
че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужащите, освободени от военна
служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на
военната служба по чл.142, ал.5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението. С исковата молба ищецът претендира тези разходи, които са определени
съобразно Наредба №Н-11/29.10.2020г., издадена на основание чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ. За
определяне на размера им е издадена справка рег.№ 6022/17.10.2022г. на началника на
Висше военновъздушно училище „Г.Бенковски“, според която ответникът се е обучавал в
двете военни училища по специалност „Организация и управление на военните
формирования на тактическо ниво“, специализация „Летателни апарати и авиационни
двигатели“, за периода от 2016г. до 2021г., като сумата изчислена по реда на Наредба №Н-
11/29.10.2020г. за лична издръжка и обучение за специалността, която е завършил ответника
е в размер на 60 779,12 лв.
Според изготвена от командира на военно формирование 26030 – Безмер справка рег.№
5904/20.12.2022г., т.3, сумата пропорционална на неизпълнения срок на военна служба, която
е дължима от ответника е 52 282,88 лв.
Ищеца сочи, че на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ и заповед №РД-
1183/19.12.2022 г. на командира на в.ф.26030 – Безмер, финансовата служба е прихванала
сумите посочени във финансовата справка касаещи обезщетения, които се дължат на
ответника при прекратяване на договора за военна служба, като след направено прихващане
дължимата от С. Б. сума за възстановяване по чл.260,ал.1 от ЗОВСРБ е в размер на 51 050,59
лв. Ищеца твърди, че са поканили ответника да заплати посочената сума доброволно в
едномесечен срок, с покана за доброволно изпълнение от 22.12.2022г., получена лично от
него, като дължимите разходи не са възстановени, което обусловило правният му интерес от
предявяване на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Маргарита Георгиева заявява, че поддържа исковата си претенция и моли съда на основание
чл.238, ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение, т.к. счита че са налице условията
за това. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв от ответника
С. А. Б.. Същият не изпраща предттавител в съдебно заседание, нито е изразир становище
по исковете.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становището на ищеца, приема за установено следната правна и фактическа обстановка:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ
и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил
2
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, н.1 от ГПК ,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание. Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва постанови решение, като се
приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат
мотиви по същество на спора. В съответствие с гореизложеното предявените искове по
основание следва да бъдат уважени изцяло.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Други разноски ищецът не е претендирал. В случая ищецът е бил
представляван от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му се определя съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна
помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006г. Приложимият нормативен акт в този случай е
Наредбата за заплащане на правна помощ. Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ – за защита по дела /граждански/ с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360лв., а алинея втора от същия допуска увеличаване
на максималния размер с до 50%, в случаите когато материалния интерес надхвърля
10 000лева. Съдът като взе предвид , че съдебното производство по настоящият иск не се
отличава с голяма сложност, намира, че възнаграждението следва да бъде определено в
минимално предвидения размер от 100 лв., който следва да бъде увеличен с 50%, с оглед
цената на иска / 51 050,49лв./. С оглед изложеното съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, която сума следа да му се присъди.
Воден от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН ********** от гр.****, ж.к.****, бл.**, вх.**, ап.***, ет.***
на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ да заплати на Министерство на отбраната,
представлявано от министъра на отбраната с адрес: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №3
сумата от 51 050, 49 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба – 12.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА С. А. Б. да заплати на Министерство на отбраната, представлявано от
министъра на отбраната на осн.чл.86 от ЗЗД , мораторна лихва върху главницата от 51 050,49
лв., за периода от изпадането на ответника в забава – 22.01.2023г. до 12.11.2024г. / датата на
завеждане на исковата молба/ в размер на 12182, 67 лв.
ОСЪЖДА С. А. Б. да заплати на Министерство на отбраната, представлявано от
3
министъра на отбраната на осн.чл.78, ал.1 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150, 00 лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4