Р Е Ш Е Н И E
№456
07.11.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на осемнадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
48 по описа за 2014 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Лазтурс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.“Ангел
Кънчев“ №28, представлявано от Христо Лазаров, против Изпълнителна агенция по
горите с адрес гр.София, бул.“Хр.Ботев“ №55, представлявана от изпълнителния
директор Красимир Каменов, с която са предявени: 1. Иск за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение
и мораторна лихва, както следва: 1.1. загуба (имуществена вреда) в размер на
стойността на имот с идентификатор 67800.30.30 към датата на сключване на
договора за замяна, а именно 350 313,60 лв.; 1.2. загуба (имуществена
вреда) в размер на 76% от стойността на разноските, заплатени по договора за
замяна, или загуба от разноски в размер на 15 572, 30 лв.; 1.3. законна
лихва за периода от датата на сделката – 26.01.2009 год. до депозирането на
иска в съда – 25.01.2014 год., върху главницата по т.1.1 в размер на
187 017 лв. и 1.4 законна лихва от датата на сделката до депозирането на
иска в съда върху главницата по т.1.2 в размер на 8 313 лв. 2. При
условието на евентуалност, ако не бъде уважено искането по т.1.1, да бъде
развален договор за замяна на недвижим имот от 26.01.2009 год., вписан в съответните
служби по вписванията, в частта му, с която ответникът прехвърля на ищеца
собствеността на имот с идентификатор 67800.30.30 с площ от 20 281 кв.м., а по скица –
22 700 кв.м., в землището на гр.Созопол, м.“Герени“ и да бъде осъден
ответникът да върне собствеността на всички, получени от него по договора за
замяна недвижими имоти, с изключение на имот №112010 в землището на с.Радевци, общ.Трявна, като в
случай на уважаване на тази претенция, да бъде осъден ответникът да заплати 76%
от стойността на разноските, заплатени по договора за замяна или сумата от
15 572,30 лв. и законната лихва върху тази сума от датата на сделката до
предявяването на иска в съда, в размер на 8 313 лв.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че сключил с ДАГ договор за
замяна на недвижими имоти от 26.01.2009 год., по силата на който следвало да
придобие два недвижими имота – имот с кадастрален идентификатор 67800.30.30 с
площ от 20 281 кв.м., а по скица с площ от 22 700 кв.м., находящ се в
м.“Герени“ в гр.Созопол, и имот с №53045.639.2 с площ от 12 000 кв.м.,
находящ се в гр.Обзор, първият на стойност 350 313,60 лв., вторият –
110 629,90 лв. Срещу тези имоти дружеството прехвърлило на ответника и
последният станал собственик на общо 15 други имота с обща стойност 496 430,49
лв., подробно описани в договора за замяна. Ищецът твърди, че сключил сделката
с пълно доверие към ответника. При сключването на договора, последният се
легитимирал като собственик на имот с идентификатор 67800.30.30 с АДС
№4680/22.01.2009 год. на Областен управител Бургас, вписан в Сл.вп.-Бургас на
23.01.2009 год. с том 1, №137, дв.вх.рег.325. От същия АДС безспорно се
установявало, че собствеността принадлежи на държавата, че няма данни за
предишни собственици, че държавата не е извършвала разпоредителни действия с
имота или части от него. Същото се потвърдило и от публичните регистри. Заявява
се, че ищецът заплатил режийни разноски от 9 218,87 лв. и данъка за замяна
в размер на 11 271 лв. При опита си да се впише като собственик, получил
отказ рег.№99-19430-02-10-18666/01.10.2009 год. от СГКК Бургас, основан на
съображения, че имотът има друг собственик – „Бултравел“ ЕООД, по придобивна
сделка, извършена с нот.акт №185, т.36, рег.№14104, дело №9084/04.07.2007 год.
Заявява се, че при самото провеждане на процедурата по вписване, това дружество
е било уведомено от АГКК и е подало възражение с приложени доказателства. Така,
според ищеца, се установява, че трето спрямо договора за замяна лице притежава
право на собственост върху имота, придобито преди ответникът да прехвърли имота
на „Лазтурс“ ЕООД. Заявява, че тъй като в договора за замяна не се посочва кой/кои
имоти срещу кой/кои имоти се заменя, и предвид факта, че няма интерес от
развалянето на договора и връщането на собствеността на имотите, предмет на
договора, претендира ответникът да му заплати обезщетение по чл.79 ал.2 от ЗЗД
за претърпените имуществени вреди, а именно: пазарната цена на недвижимия имот
към момента на сключване на договора за замяна, ведно с мораторни лихви;
процент от заплатените режийни разноски и данък за замяна, определен като
съотношение между пазарната цена на придобития по замяна имот и този, който не
е придобит от сделката, а именно 76% от стойността на заплатените разноски и
данък, ведно с мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба. По
отношение на претенцията, заявена при евентуалност, се сочи, че ищецът
претендира разваляне на договора по отношение на престирания от ответника имот
67800.30.30 и по отношение на насрещно престираните от „Лазтурс“ ЕООД недвижими
имоти, с изключение на имот 112010 в землището на с.Радевци.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Поддържа, че при подписване
на договора за замяна между ищеца и ДАГ, чийто правоприемник е ИАГ, са спазени
законовите изисквания, представени са необходимите документи в срок на
валидност, вкл.скица №44261/03.10.2008 год., издадена от СГКК-Бургас за
поземлен имот с идентификатор67800.30.30, в която като собственик е вписан
МЗГАР. Заявява се, че имотът е актуван с АЧДС №4680/22.01.2009 год. на
основание посочената скица и данъчна оценка №345/22.01.2009 год. Твърди се,
че АДС удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото на собственост на Държавата върху
процесния имот. Към датата на съставянето му, всички документи са сочели, че
собственик на процесния имот е Държавата. Заявява се, че при сключването на
договора за замяна ДАГ е била добросъвестна, предприети са всички действия и са
спазени относимите материални и процесуални норми. Твърди се, че ДАГ, чийто
правоприемник е ИАГ, не е знаела и не е могла да знае, че ПИ с идентификатор 67800.30.30 е възстановен по
реда на ЗВСГЗГФ на наследници Никола Янакиев с решение №1196/ 25.06.2007 год.
на ОСЗГ Бургас, а впоследствие – продаден на „Бултравел“ ЕООД. Според
ответника, тази промяна в собствеността не е била отразена своевременно от
новия собственик на имота в СГКК по местонахождението му, в местната данъчна служба,
нито е било уведомено ДГС Бургас съгл.чл.18 ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 год.
за поддържане картата на възстановената собственост и чл.52 ал.4 от ЗКИР.
Заявява се, че имотът е бил нанесен в кадастралната карта, одобрена със заповед
№РД-18-60/04.10.2007 год. и като негов собственик в кадастралния регистър е бил
посочен МЗГАР. Твърди се, че до сключването на договора в ДАГ не е постъпвала
информация, нито документи, които да сочат, че имотът е преминал в собственост
на частни лица, въпреки предприетите от агенцията с дължимата грижа на
добросъвестен собственик действия. Според ответника, частичното неизпълнение по
договора за замяна по отношение на ПИ с идентификатор67800.30.30 не може да се
вмени във вина на ответника – ИАГ, съгласно чл.81 ал.1 от ЗЗД, поради което
искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва изцяло да се
отхвърли.
По евентуалния
иск, за частично разваляне на договора за замяна, се изразява становище за
неоснователност и неправилно формулиране. Твърди се, че ако бъде уважено
искането на ищеца за връщане на всички имоти, които е престирал по договора,
при запазване на имот с идентификатор 53045.639.2 в гр.Обзор, би се стигнало до
неоснователно обогатяване за сметка на Държавата. На второ място се заявява, че
имот с №112019 в землището на с.Радевци, който се запазва от ищеца, не е
предмет на договора за замяна. Последното твърдение се поддържа и в писмените
бележки, дори и след като ищецът е уточнил, че желае договорната връзка да се
запази по отношение на имот №112010 в землището на с.Радевци и е отстранил
допусната техническа грешка при изписването. Поддържа се, че в резултат на
нормативна промяна, компетентният орган да извършва замени е министърът на
земеделието и храните, поради което ИАГ не може да възстанови имоти, които не
са в нейния патримониум и върху които няма права.
Помагачът на
ответника – министъра на земеделието и храните, конституиран с определение
№1326/16.11.2015 год., взема становище за неоснователност на исковете. Сочи, че
при извършаването на замяната ДАГ е действала добросъвестно, с грижата на
добрия собственик, като е събрала и изследвала необходимите документи, а
частичното неизпълнение по договора за замяна не може да се вмени в умишлено и
недобросъвестно поведение на ДАГ, тъй като прехвърлителят не е могъл да знае,
че имотът е собственост на трети лица. По евентуалния иск поддържа, че
частичното разваляне на договора по отношение на имот 67800.30.30 и запазването
на собствеността от ищеца върху другия, прехвърлен имот, би довело до
неоснователното му обогатяване. Позовава се на заключенията по приетите
експертизи и заявява, че стойността на
прехвърления от ДАГ имот 53045.639.3 е била по-висока от стойността на
заменените от ищеца имоти, а към настоящия момент цената му е дори още
по-висока.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалните представители на ответника и неговия помагач, ангажират
се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е обявено за безспорно с
определение №1326/16.11.2015 год., че ответникът
е правоприемник на ДАГ, с която ищецът е договарял, както и че имот с идентификатор 67800.30.30 в гр.Созопол е принадлежал
изцяло на трето лице към датата на сключването на договора.
Видно е от
съдържанието на договора за замяна, сключен на 26.01.2009 год., вписан в
съответните служби по вписванията по местонахождението на заменените имоти, че
Държавна агенция по горите е прехвърлила на „Лазтурс“ ЕООД правото на
собственост върху 32,282 дка частна държавна собственост, представляваща имоти
с идентификатори 67800.30.30 с площ от 20,281 дка, находящ се в гр.Созопол, и
имот 53045.639.2 с площ от 12 дка в гр.Обзор, а в замяна „Лазтурс“ ЕООД е
прехвърлил собствени имоти с площ от 160,208 дка, общо 15 на брой, подробно
описани в договора за замяна. Установява се от чл.3 и чл.4 от договора, че
стойността на заменените имоти от държавния горски фонд е била 460 943,50
лв., а стойността на имотите, собственост на заменителя „Лазтурс“ ЕООД, е била
496 430,49 лв. Както е видно от преписката по замяната, оценяването на
имотите е извършено от оценители по реда на Наредбата за определяне на базисни
цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути
върху гори и земи от горския фонд (отм.), приета с ПМС №252/06.11.2003 год.
Оценителските доклади са били приети от съответната Регионална комисия по
оценка на гори и земи от горския фонд по местонахождението на съответните
имоти.
Не се спори и
е видно от преписка по отказ №99-19430-02-18666-01.10.2009 год. на СГКК Бургас,
че ищецът е предприел действия за нанасянето си като собственик в КР, но е
последвал отказ за изменение на КР към КК за землището на гр.Созопол, по отношение
на имот 67800.30.30, тъй като за този имот в КР вече е бил вписан друг
собственик, чийто права са придобити по-рано и изключват валидно придобиване на
права от ищеца. Видно е от преписката, че третото лице – „Бултравел“ ЕООД е
било уведомено за подаденото заявление от „Лазтурс“ ЕООД и е депозирало
възражение с приложени към същото доказателства – нотариален акт за
покупко-продажба и скица на поземлен имот №50518/27.11.2008 год., в която
„Бултравел“ ЕООД е вписан като собственик на имота.
Видно е от
книжата по последвалата проверка в ДАГ, че с писмо изх.№04-05-152/19.02.2009
год. регионалният директор на РДГ Бургас е уведомил ДАГ, че на 26.01.2009 год.
по факса на РДГ Бургас са били получени от СГКК Бургас два броя нотариални акта
за продажба на недвижими имоти, от които е било видно, че „Бултравел“ ЕООД е
собственик на имот 67800.30.30. Заявява се в писмото, че „Бултравел“ ЕООД е
представил документите си за собственост на 18.11.2008 год., след като за имота
са били издадени скици от 09.05.2008 год. и 03.10.2008 год. и след становището
на РДГ за започване на процедура по чл.15б от ЗГ.
Според съда,
в резултат на невъзможността в патримониума на ищеца да бъде прехвърлено
правото на собственост върху имот 67800.30.30 от сключената замяна, се е
стигнало да частично неизпълнение на поетите задължения от заменителя – ДАГ:
заменителят ДАГ, като субституент на държавата, е прехвърлила правото на
собственост върху имот 53045.639.2, не е прехвърлила права върху имот
67800.30.30., тъй като не ги е притежавала, а едновременно с това е получила в
собственост всички имоти, прехвърлени ѝ от заменителя „Лазтурс“ ЕООД.
При частично
неизпълнение, когато осъществяването на дължимата престация от длъжника е
невъзможно, за кредитора съществуват следните възможности: да иска обезщетение
вместо изпълнение за неизпълнената част от задължението – чл.79 ал.1
предл.второ от ЗЗД, или за развали договора, ако неизпълнената част е
съществена с оглед неговия интерес, като в този случай следва да върне
получената част от престацията. Възможността е предоставена на избора на
кредитора, който следва да се води от основния принцип в българското облигационно право – този за изпълнението
на поетите с договор задължения (ППВС №3/29.03.1973 год.).
В конкретния
случай ищецът е избрал и двете възможности, но при условията на евентуалност,
доколкото кумулативното им упражняване е невъзможно. Обезщетението вместо
изпълнение е винаги парично, а когато претендира обезщетение вместо изпълнение,
кредиторът не се освобождава от своето задължение при двустранните договори и
следва да престира това, което е обещал. Обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза – чл.82 от ЗЗД. Претърпяната имуществена загуба е винаги
реална, а не предполагаема, и представлява стойностно изражение на намалението
в имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението.
Ответникът-длъжник
се освобождава от отговорност, само ако докаже, че неизпълнението е по причина,
която не може да му се вмени във вина. Според съдебната практика, при
неизпълнение на договорното задължение вината на неизпълнилия длъжник под
формата на небрежност се предполага, ето защо доказателствената тежест за
оборване на това предположение пада върху длъжника – така решение №4/04.06.2014
год. по гр.д. №3756/13 год. ІІІ г.о. на ВКС.
В конкретния
случай от цялата преписка по замяна се установява, че държавата се е
легитимирала като носител на правото на собственост върху имот 67800.30.30 с
АДС №4680/22.01.2009 год., вписан на 23.01.2009 год., съставен изцяло за
нуждите на договора. Видно е от приложените документи, че председателят на ДАГ
е предложил на областния управител на Област Бургас да бъде съставен акт за
частна държавна собственост, като е приложил скица от 09.05.2008 год.,
оценителски доклад и ЛУП (л.449). Нова скица за имота е била съставена на
03.10.2008 год., приложена в преписката по замяна, като в същата МЗГАР е
отразено като собственик. Видно е обаче от преписката по отказа, че към
27.11.2008 год., когато е съставена скица №50518, като собственик на имота в КР
към КК е бил вписан „Бултравел“ ЕООД, закупил имота от реституираните
собственици. От това се налага извод, че преди сключване на договора за замяна
(по признания в писмото на РДГ Бургас – на 18.11.2008 год.), в публичния КР към
КК са били отразени данни за друг собственик, различен от държавата, което би
могло да бъде узнато от ДАГ при полагането на дължимата грижа от заменителя по
чл.222 от ЗЗД. Нещо повече – в същото писмо дори се съдържа признание, че на
датата на замяната РДГ е била уведомена от СГКК Бургас, че друго лице е
собственик на имот 67800.30.30 и дори по факса на дирекцията за били изпратени
нотариалните актове на третото лице.
С решение №348/11.10.2011
год. по гр.д.№387/2010 год. ІV г.о. се приема, че небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. С оглед установения с признанието в писмото на
регионалния директор на РДГ Бургас факт, че на същата дирекция в деня на
сключването на процесния договор са били известни правата на третото лице,
следва да се приеме, че длъжникът-ответник е проявил груба небрежност, като не
е проверил информацията, предоставена му в деня на замяната, включително не е
извършил проверка в КР на КК. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че
ответната ИАГ, като правоприемник на ДАГ, отговаря за вредите от
неизпълнението.
В конкретния
случай загубата на ищеца се съизмерява със стойността на неполучения имот
67800.30.30, тъй като „Лазтурс“ ЕООД като заменител е изпълнил поетото задължение
да прехвърли в собственост на държавата, чрез ДАГ, правото на собственост върху
общо 15 гори, намиращи се в землищата на различни населени места, но срещу
своята престация е получил само имот 53045.639.2, оценен на 110 629,90 лв.
Към датата на
договора за замяна е действала Наредбата
за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на
ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, приета с ПМС
№252/06.11.2003 год. (отм.), една от целите на които е била да се уредят
условията е редът за определяне на базисните цени при сделки с горски имоти.
Според чл.20, редакция обн.ДВ бр.6/2005 год., базисната цена на горския имот е
сума от базисната цена на земята по чл. 7, ал. 8 и стойността на насаждението. Базисната
цена се определя по реда на чл.7 в редакция, обн.ДВ бр.1/2007 год., като към горскостопанската
стойност на земята по ал.1 до 4 се прибавя добавка по ал.6, определяема по
приложение №3. Наредбата е отменена с Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, в сила от 16.08.2011
год., а едва с нейното изменение, обн.ДВ бр.34/2016 год., като метод на оценка на
гори е възприет метода на сравнимите продажби.
С оглед
действащата към датата на замяната нормативна уредба, както и с оглед волята на
страните, съдът приема, че стойността на имот 67800.30.30, определена от
оценител по наредбата, приета от съответната регионална комисия по оценка и
възприета като част от стойността на престацията, следва да се възприеме като
имуществена загуба на ищеца, а именно 350 313,60 лв. Именно поради
обвързващата сила на договора за страните (чл.20а от ЗЗД) и принципа за свобода
на договарянето, стойностното изражение на договорените престации не може да се
промени от съда, като се приеме, че към датата на замяната пазарната стойност
на имот 53045.639.2 по наредбата е била
многократно по-висока от дадената от оценителите (допълнително заключение на
в.л.А.), а именно 314 985 лв., сега е още по-висока (основно заключение),
както и да се възприеме тезата на ответника, че действителната пазарната
стойност по наредбата на имот 53045.639.2
от 314 985 лв. е съответствала на заменените от „Лазтурс“ ЕООД имоти и
поради това за ищеца не е настъпила имуществена загуба. С оглед на изложеното
до тук съдът приема, че от виновното поведение на ответника за ищеца са
произтекли вреди от неизпълнението, съизмерими със стойността на имота, който
ДАГ не му е прехвърлила, възприета от страните в договора за замяна, а именно
350 313,60 лв. Претенцията по п.1.1 от исковата молба е основателна и
следва да бъде уважена.
Втората
претенция е за загуби, представляващи 76% от заплатените режийни разноски и
данък върху придобитото имущество по замяната.
Видно е от
преписката по замяна, че ищецът е заплатил данък на Община Несебър в размер на
1651 лв., данък на Община Созопол в размер на 9620 лв. и режийни разноски на
РДГ Бургас в размер на 9 218,87 лв. (л.307-309 от делото). От неговата
имуществена сфера е излязла общо сумата от 20489,87лв. Съотношението като
стойност между обещаните и получения имот от държавния горски фонд, се равнява
на 24 % - такава част от задължението си
ответникът е изпълнил, при цялостно изпълнение на задълженията, поети от ищеца.
С оглед на това се налага извода, че ищецът е заплатил изцяло разноските по
договора, но е получил частично изпълнение, поради което е претърпял
имуществени загуби и от заплащането на разноски без причина, което прави
претенцията по п.1.2 основателна и тя следва да бъде уважена в заявения размер
от 15 572,30 лв.
Претенциите по п.1.3 и п.1.4 за
присъждане на мораторна лихва върху неплатените главници по п.1.1 и 1.2 съдът
счита за неоснователни. Когато длъжникът не изпълни парично задължение, от
датата на забавата си той дължи обезщетение в размер на законната лихва – чл.86
от ЗЗД. Мораторната лихва се дължи като обезщетение за неизпълнение на парично
задължение, докато в настоящия случай ответникът не е изпълнил задължението си
да прехвърли в собственост на ищеца имот, което задължение не е парично. В
резултат на частичното неизпълнение, за ищеца е възникнало правото да иска
обезщетение вместо изпълнение, което вече има паричен характер, но това негово
право е реализирано с подаването на исковата молба и от този момент от
ответникът следва да се счита в забава. Липсват доказателства, че преди
подаването на исковата молба ищецът е отправил претенция до ответника да му
заплати парично обезщетение за вредите от неизпълненото задължение, ето защо
претенциите по п.1.3 и 1.4 следва да се отхвърлят.
С оглед резултата от разрешаването на
правния спор, а именно уважаване на главните искове за присъждане на
обезщетение по чл.79 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове
за частично разваляне на договора и връщане на даденото.
Съобразно уважената част от главните
искове, на ищеца се следват разноски. Такива той е направил за заплащане на
такси, за адвокатско възнаграждение, за възнаграждение на вещо лице и за
пощенски разходи, в размер общо на 38 354,68 лв. по представен списък.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
на адвокат, което е неоснователно. Съобразно материалния интерес по главните
парични искове, възнаграждението по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, редакция към дата постъпването на
исковата молба, възлиза на 17 366,47 лв. – размер, който надвишава
уговореното и заплатено възнаграждение. От направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят 25 005 лв.
Ответникът
претендира да му бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт,
което е основателно съобразно на отхвърлената част от исковете. Определено по
реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към датата на постъпване на исковата молба, минималното възнаграждение възлиза
на 17 366,47 лв. (по-горе). От този размер на минималното възнаграждение,
на ответника се следват разноски в размер на 6199лв.
На третото
лице не се дължат разноски по арг.от чл.78 ал.10 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по горите с
адрес в гр.София, бул.“Христо Ботев“ №55, представлявана от инж.Тони Кръстев,
да заплати на „Лазтурс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.“Ангел Кънчев“ №28, представлявано
от Христо Лазаров, с ЕИК *********, обезщетение за имуществени вреди от
договорно неизпълнение на поети задължения по договор за замяна на недвижим
имот, сключен на 26.01.2001 год. между Държавна агенция по горите и „Лазтурс“
ЕООД, както следва: сумата от 350 313,60 (триста и петдесет хиляди триста
и тринадесет 0.60) лв., представляваща равностойността на имот с идентификатор
67800.30.30 към датата на сключване на договора за замяна и сумата от
15 572,30 (петнадесет хиляди петстотин седемдесет и два 0.30) лв.,
представляваща 76% от стойността на разноските, заплатени по договора за замяна,
ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от завеждането на исковата молба на 23.01.2014 г. до окончателното им
изплащане.
ОХВЪРЛЯ
претенцията на „Лазтурс“ЕООД против Изпълнителна
агенция по горите за осъждане на ответника да заплати законна лихва за периода от датата на сделката – 26.01.2009 год. до
депозирането на иска в съда върху главницата от 350 313,60 лв. в размер на
187 017 лв., както и законна лихва от датата на сделката до депозирането
на иска в съда върху главницата от 15 572,30 лв. в размер на 8 313 лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по горите с адрес в
гр.София, бул.“Христо Ботев“ №55, представлявана от инж.Тони Кръстев, да
заплати на „Лазтурс“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Трявна, ул.“Ангел Кънчев“ №28, представлявано от
Христо Лазаров, с ЕИК *********, разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 25 005
(двадесет и пет хиляди и пет) лв.
ОСЪЖДА
„Лазтурс“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.“Ангел Кънчев“ №28,
представлявано от Христо Лазаров, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция по горите с адрес в гр.София, бул.“Христо Ботев“ №55, представлявана от
инж.Тони Кръстев, разноски в
първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 6 199 (шест хиляди сто деветдесет и девет) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: