Решение по дело №402/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от И. Р. Г. от гр.Шумен, чрез адв. П. Б.-ВАК срещу Решение № 28/11.01.2025г., постановено по АНД № 2643/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 24-8703-000583/11.06.2024 год. на ВПД Началник сектор в ОДМВР Варна, сектор СПС Варна, с което са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Сочи, че фактическата обстановка е възприета неправилно от съда, поради което и изводът му за наличие на хипотезата на чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е незаконосъобразен. Навежда доводи, че липсват мотиви защо въззивният съд кредитира показанията на полицейския служител. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К. Л.-А. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 11.05.2024г. около 11,37 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ М8 Компетишън“ с рег.№ [рег. номер] по бул.“Сливница“ в гр.Варна, в посока ул.“Г.Бенковски“. В автомобила пътувал и Ф. Р. Т.. При излизане от кръговото кръстовище на посочения булевард с бул.“ Васил Левски“ жалбоподателят извършил маневра, като рязко подал газ и излязъл от кръстовището с висока скорост, което довело до загуба на контрол и приплъзване на задната част на автомобила. Действията на водача били наблюдавани от свидетелите М. Й. и С. В.- служители в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР- Варна, които преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“. Двамата настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. Във връзка с възприетото от посочените свидетели поведение на водача, на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз на хора и товари. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след разглеждането им от назначена за целта комисия били счетени за неоснователни от наказващия орган.Въз основа на съставения акт на 11.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Въззивната инстанция е приела, че правилно са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на свидетелите Й. и В. са такива на свидетели-очевидци, които пряко са възприели движението на автомобила и кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН, който е годно доказателство в хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, справка за нарушител и др. Показанията на св. Тюлер не били кредитирани, предвид, че същите противоречат на показанията на другите свидетели и на останалия доказателствен материал и имат за цел да обслужат защитната теза на въззивника Г.. ВРС изложил мотиви и относно приложението на материалния закон. Намерил, че правилно отговорността на Г. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС правилно заключил, че Г. като водач на МПС е привел автомобила извън контрол, с което е изпълнен фактическия състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представител на касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата от страна на въззивния съд. Правилно съдът е отбелязал, че служителите на МВР, като свидетели-очевидци са възприели движението на автомобила, което по своята продължителност и последователност, както и по местоположението на превозното средство при това движение на пътя само по себе си изключва овладяване на автомобил, който се е поднесъл при достигане на участък, обработен от миещи машини.

Правилен е изводът на ВРС, че привеждането на автомобил в състояние, при което неговото движение не може да бъде контролирано от страна на водача посредством „дрифтене“, при което автомобилът прибуксува и се приплъзва по асфалта на първо място не представлява използване на пътя по неговото предназначение – за превоз на хора и товари и на следващо място създава пряка и непосредствена опасност за други участници в движението, за гражданите, както и за общественото и частно имущество. Предвид това и в съответствие с необорената презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на МВР в хода на административнонаказателното производство.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил "БМВ М8 Компетишън" с рег. № [рег. номер], използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като поднася автомобила /дрифтира/. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „прибуксуване“ и приплъзване по асфалта, довеждайки до загуба сцеплението на задните задвижващи гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на касатора. Същата е възприета непосредствено от свидетелите Й. и В., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано, включително от субективна страна. Така описаните фактически обстоятелства се установяват както с АУАН, който, както беше посочено по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка. Доказателствата сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на състоянието на пътя. Деянието е такова, че изисква наказание, за да се постигне съзнание за спазване на правилата за движение, защото те са определени с цел охрана на живота и здравето, обусловила дейността по управление на МПС като източник на повишена опасност и поставена под правна регламентация.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН касаторът И. Р. Г. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/11.01.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 2643 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА И. Р. Г., [ЕГН] от гр.Ш., да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80лв. /осемдесет лева/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

Решението е окончателно.