РЕШЕНИЕ
№ 173
24.04.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
Първо гражданско и търговско отделение
На единадесети април две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Д.,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 541 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Н.Е.Т. с ЕГН ********** ***, Т.Е. НИКОЛОВ с ЕГН **********
***, Н.Е.Б. с ЕГН ********** ***, и И.Е.Д. с ЕГН ********** ***, всички със
съдебен адрес *** - адвокат В.Н., против
„Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.
Предявени са
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от
ищците по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено виновно от Димитър Веселинов Великов – на
22.11.2014г. при управление на моторно превозно средство причинил ПТП, от което
пострадала наследодателката на ищците – Иванка
Костадинова Николова, в резултат на което по-късно починала. Претендират и законна
лихва върху стойността на обезщетенията от датата на смъртта на наследодателката – 09.11.2015г. до окончателното им
изплащане.
Ищците твърдят, че
на 22.11.2014г. около 14:00 ч. в гр.Карнобат Димитър Великов при управление на лек
автомобил „БМВ 520“ с per. № ВТ 2460 АТ причинил
пътно-транспортно произшествие, от което пострадала тяхната баба Иванка Костадинова
Николова - пешеходка. Със споразумение, одобрено по нохд
№ 112/ 2015 г. по описа на PC - Карнобат, виновният водач е признат за виновен
за настъпването на процесното ПТП. На пострадалата
били нанесени сериозни телесни увреждания, вследствие на които тя била почти
неподвижна и прикована на легло в продължение на година, през който период
предвид възрастта й, дългото залежаване и невъзможността за физическа
активност, състоянието й се влошило и на 09.11.2015г. починала.
Тежкото и
продължително боледуване и последвалата загуба причинили страдания и
затруднения в осиротялото семейство на Иванка Николова, която до момента на
настъпване на ПТП е била напълно активна и в добро общо състояние. Ищците са
внуци на починалата, като до момента на нейната смърт са поддържали почти
ежедневно изключително близки и топли отношения, останали неотлъчно до своята
баба до последния й дъх, като се грижили за нея и осигурявали всичко
необходимо. Твърдят, че изживяват изключително тежко времето, в което Иванка
Николова е била в безпомощно състояние, а към настоящия момент все още не могат
да приемат загубата й, като скръбта им е несравнима и неутешима. Позовават се
на традиционно близки семейните отношения в българското общество, като сочат, че
обичайно децата се отглеждат от бабите и дядовците си, като помежду им се
поражда духовна взаимност и емоционална свързаност. Основават се на мотивите на
тълкувателно решение № 1/ 2018г. по т.д. № 1/ 2016 г. по описа на ОСНГТК на
ВКС, както и на чл.2, nap.1, б.„а“, т.,,ii“ и б.„б“
от Директива 2012/ 29/ EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г.
за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/ 220/ ПВР) на
Съвета.
Твърдят, че водачът
на лекия автомобил Димитър Веселинов Великов попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № 02114001089154/ 11.04.2014г. със срок на валидност
от 17.04.2014г. до 17.04.2015г.***“ АД.
В преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава настъпването на
ПТП, причинените телесни увреждания на наследодателката
на ищците и съществуването към момента на ПТП на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с виновния водач на МПС. Оспорва
причинно-следствената връзка между това ПТП и настъпилата смърт на пострадалата
Иванка Николова. Сочи, че тя е била на 78 години и е имала и други заболявания,
които също би могло да са причина за смъртен изход - два сърдечни инфаркта,
поставен стенд на сърдечна артерия, повишено кръвно налягане трета степен, надкамерна тахикардия, сърдечна
недостатъчност, хронична обострена белодробна
недостатъчност и др. Счита, че посочената атрофия на мозъка е нормално
състояние за тази възраст и не е причинена от травмата. Сочи, че не е известно
какво е било здравословното състояние на пострадалата преди травмата. Позовава
се на смъртния акт, в който на първо място е записана диагнозата за прекарана
травма на мозъка през 2014г., а след това и всички други сърдечно-съдови и
белодробни заболявания, отбелязано е, че смъртта е настъпила от заболяване. Счита,
че не е установена директната причина за настъпилата смърт, тъй като липсва аутопсионен протокол.
Оспорва и
легитимацията на ищците. Счита, че ищците не са от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение. До 21.06.2018 година, което е датата на постановяване на тълкувателно
решение № 1/ 2018г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС № 2/ 81г. Счита, че
посоченото тълкувателно решение не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на
постановяването му и отмяна на действащото до преди това ППВС № 2/ 81г. Оспорва
и наличието на твърдяната „особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди”, както наличието на изключение поради създадена
трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалото лице.
Ответникът прави и
възражение изтекла погасителна давност. Оспорва и размера на исковете като
завишен - не съответстват на чл.52 ЗЗД и установените от съдебната практика
обезщетения за телесни повреди.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявените
субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.226
от Кодекса за застраховането /отменен от 01.01.2016г./
във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./
Исковете за обезщетения за забава в размер на законната лихва са с правно
основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото не се спори
и се установява от приетите писмени доказателства, че ищците Н.Е.Т., Т.Е. Николов, Н.Е.Б. и И.Е.Д. са внуци на Иванка
Костадинова Николова с ЕГН **********, починала на 09.11.2015г.
Със споразумение,
одобрено с влязло в сила протоколно определение от 07.04.2015г. по нохд № 112/ 2015г. по описа на РС – Карнобат, третото на
спора лице Димитър Веселинов Великов е признат за виновен в извършването на
следното непредпазливо престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК : на 22.11.2014г. около 14:00 ч. в
гр.Карнобат, при управление на лек автомобил марка „БМВ 520“ с per. № ВТ 2460 АТ, нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на
Иванка Костадинова Николова с ЕГН **********, изразяваща се в контузия на
мозъка, мозъчен кръвоизлив, интрацеребрален хематом с
пробив във вентрикулната система – черепно-мозъчна
травма, която се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота.
Не се спори между
страните, че към момента на ПТП посоченото трето лице Димитър Веселинов Великов
и ответникът ЗД „Бул Инс“ АД са обвързани от валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№ 02114001089154/ 11.04.2014г. със срок на валидност от 17.04.2014г. до
17.04.2015г.
От представените
листи за преглед на пациент в спешно отделение и епикриза
на неврохирургичното отделение на МБАЛ – Бургас се
установя, че постарадалата е хоспитализирана
непосредствено след ПТП и след проведено лечение, в това число и оперативно, на
02.12.2014г. е изписана за домашно лечение. Медицинската документация
удостоверява, че пострадалата е изписана с подобрение, в стабилно общо
състояние, с персистираща афазия и десностранна хемипареза. На
01.05.2015г. пострадалата Иванка Николова е хоспитализирана в МБАЛ – гр.Сливен
с диагноза постравматична епилепсия гранд мал и състояние след
травматична мозъчна хеморагия, в задоволително общо
състояние. След проведено лечение е изписана на 05.05.2015г.
Съгласно
представените амбулаторни листи от 05.12.2014г. и от 13.03.2015г. на посочените
дати пострадалата е търсила специализирана лекарска помощ във връзка с
последиците от претърпяната вътречерепна травма.
От представените
по делото документи и обясненията на вещото лице по извършената съдебна
медицинска експертиза, дадени в съдебно заседание, се установява, че преди
произшествието пострадалата Иванка Николова е имала сърдечни страдания – остър
инфаркт на миокарда, артериална хипертония, хронична исхемична
болест на сърцето.
Съгласно
представеното по делото съобщение за смърт № 201/ 10.11.2015г. Иванка Николова
е починала в дома си на 09.11.2015г. Посочената причина за смъртта е „състояние
след черепно-мозъчна травма с контузия на главния мозък и интракраниален
хематом – десностранна хемипареза,
моторна афазия, мозъчно-съдова болест, състояние след инсулт и реинсулт, хипертонична сърдечна болест III степен, сърдечна недостатъчност.“. Приетото заключение на
вещото лице по извършената по делото съдебна медицинска експертиза установява,
че от така издаденото съобщение за смърт на лицето не е ясно коя е пряката
причина за настъпилата смърт. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
пострадалата така и не се е възстановила от получените травми, като е не е
съществувала вероятност за пълно възстановяване. Счита, че всяко едно от
описаните състояния и заболявания би могло да представлява непосредствена
причина за смъртта. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по
реда на чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК – не са направени възражения и оспорвания в
съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице. Тъй като заключението е
дадено от компетентно вещо лице и кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства, съдът го кредитира изцяло.
В подкрепа на
основанията на исковете си ищците ангажират показанията на свидетеля Енчо
Николов - син на покойната Иванка Николова и съответно баща на ищците Н. и Т.
Тодорови и вуйчо на ищците Н.Б. и И.Д., и на свидетеля Тодор Т. - съпруг на
ищцата Н.Т.. Свидетелят Енчо Николов установява, че след катастрофата майка му
е била на легло - неподвижна и неадекватна, като грижи за нея са полагали той и
сестра му. Свидетелят сочи също, че неговите деца – ищците Н. и Т. Тодорови са
живеели в една къща с баба си, а техните братовчеди – ищците Н.Б. и И.Д. са
живеели наблизо. Покойната постоянно е контактувала с внуците си, активно е
участвала в отглеждането им, отношенията им били прекрасни. След катастрофата
всички внуци са дошли да видят баба си, тъгували и плакали за нея, но не можели
да й помогнат. Свидетелят Тодор Т. установява, че до катастрофата Иванка
Николова е била в много добро физическо състояние за възрастта си,
жизнеспособна, адекватна и много жизнерадостна. И този свидетел установява пред
съда, че всички внуци са били емоционално привързани към баба си, тъй като
според обичая тя много е помагала при отглеждането им. Всички били едно голямо
семейство и имали силна емоционална връзка помежду си. Поради това приели много
тежко катастрофата, смъртта на баба им била много неприятно изживяване за тях.
След погребението съпругата му Н.Т. била доста разстроена известно време.
При така събраните
по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави
следните изводи :
На основание
чл.300 от ГПК настоящият съд е обвързан от установените с одобреното по съдебен
ред споразумение на наказателния съд елементи на фактическия състав на
извършеното престъпление, поради което е обвързан да приеме, че на 22.11.2014г.
третото лице Димитър Веселинов Великов при управление на лек автомобил виновно
е причинил пътно-транспортното произшествие, от което е пострадала бабата на
ищците Иванка Костадинова Николова – причинена й е тежка телесна повреда,
изразяваща се в контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив, интрацеребрален
хематом с пробив във вентрикулната система –
черепно-мозъчна травма, съставляващи постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Година по-късно – на 09.11.2015г., въпреки проведените
лечения, пострадалата е починала в дома си. Съдът приема, че както хроничните
сърдечни страдания на пострадалата, така и получените от произшествието тежки
телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Липсват основания някое от посочените състояния и травми да бъде изключено от
съвкупността от причини, обусловила леталния изход. При произшествието
пострадалата е била на 77 години, с хронични сърдечни заболявания, като е
изключена вероятността за възможно пълно възстановяване и оздравяване от
нанесените й при катастрофата повреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства не е възможно да се направи и извод, че здравословното състояние
на пострадалата преди катастрофата е единствената причина за настъпилата година
по-късно смърт. Поради това съдът приема, че причинените при ПТП вреди на
пострадалата са допринесли пряко за настъпилата смърт.
На основание чл.45
от ЗЗД посоченият виновен причинител на ПТП отговаря за вредите, които е
причинил на други лица. Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ – отм., приложим към момента
на настъпване на ПТП, увредените лица могат да търсят обезщетение за
причинените им от деликта вреди пряко от
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, в случая ответникът ЗД „Бул инс“ АД.
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в
закона. Задължително за съдилищата разрешение е дадено с тълкувателно решение №
1/ 21.06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, постановено с оглед
задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/ 29 /ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки гарантират, че в хода на
наказателното производство жертвите имат право да получат решение за
обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен
ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в
друго производство. За целите на директивата понятието „жертва“ е дефинирано в
нормата на чл.2, пар.1, б.“а“ : физическо лице, което
е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание
или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; - членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Б.“б“ на чл.2, пар.1 изчерпателно изброява лицата, които се считат за
„членове на семейството“ : съпругът/ ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. До
постановяването на тълкувателното решение кръгът на лицата, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, се определя от Постановления на Пленума на Върховния съд № 4/
25.06.1961г. и № 5/ 24.11.1969г. – това са най-близките на пострадалия, а
именно неговите родители, деца и съпруг. Според посоченото тълкувателно решение
принципът на справедливостта /чл.52 от ЗЗД/, според който се определя кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък, налага в този кръг по изключение да бъдат включени и други лица –
такива, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения
между баби/ дядовци и внуци, които се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, следва да се установят и конкретни
житейски обстоятелства, поради които привързаността да е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците да е причинила
на другия болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка.
При така събраните
по делото доказателства съдът намира, че носещите доказателствената
тежест ищци не установиха наличието на описаните материалноправни
предпоставки, легитимиращи ги да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от причинената смърт на баба им. Установиха се негативните емоции и страдания
на ищците от настъпилото пътно-транспортно произшествие и страданията на баба
им, а в последствие и от нейната смърт, но съдът приема, че тези болки и
страдания са в рамките на нормално присъщите за тази близка родствена връзка. Не
се установяват конкретни обстоятелства, налагащи извод за изключително силна
привързаност между ищците и покойната им баба, като описаните от свидетелите
отношения са естествени и традиционни за тази родствена връзка. Липсват и
конкретни обстоятелства за преживени от ищците болките и страдания от смъртта
на тяхната баба, които да надхвърлят по интензитет или по времетраене
обичайните такива за това родство. Ето защо съдът приема, че ищците не доказаха
материалноправната си легитимация по спора – не се
установи наличие на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална
връзка с починалата, породила значителни душевни болки и страдания, извън
традиционно присъщите за родствената връзка. Поради това съдът приема, че
принципът на справедливостта не налага включването на ищците в кръга на
най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Иванка Николова.
По изложените
съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото съдебни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в размер на
150 лв. Съдът намира за основателно възражението на пълномощника на ищците за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. С оглед
предмета на спора и обема на защитата на страните съдът приема, че делото е с
обичайна фактическа и правна сложност, която налага определяне на адвокатско
възнаграждение в минималния размер, установен с Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цена на всеки от
четирите кумулативно съединени иска от 10 000 лв., минималният размер на
адвокатското възнаграждение за всеки от тях съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
цитираната наредба е 3 530 лв., или общо 14 120 лв. Така за
направените по делото разноски ищците дължат на ответника сумата от общо
14 270 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.Е.Т. с ЕГН ********** ***, Т.Е. НИКОЛОВ с ЕГН
********** ***, Н.Е.Б. с ЕГН ********** ***, и И.Е.Д. с ЕГН ********** ***, всички
със съдебен адрес *** - адвокат В.Н., за
осъждане на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” № 87, да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба
Иванка Костадинова Николова с ЕГН **********, пострадала от пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно на 22.11.2014г. от Димитър Веселинов Великов
със застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Бул инс“
АД; ведно със законната лихва върху стойността на обезщетенията от 09.11.2015г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н.Е.Т. с ЕГН ********** ***, Т.Е. НИКОЛОВ с ЕГН **********
***, Н.Е.Б. с ЕГН ********** ***, и И.Е.Д. с ЕГН ********** ***, всички със
съдебен адрес *** - адвокат В.Н., да
заплатят на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, сумата от 14 270
лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :