№ 1283
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101381 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Н. В. В., ЕГН
**********, ******* за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 907,06 лева - представляващи
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №
945215/26.09.2017 г., сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучателят Н. В. В. (Договора), ведно със законна лихва за забава върху от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 134,06 лева
представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 31.10.2018 г. и 538,52
лева, представляваща обезщетение за забава считано от 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд – 25.08.2021 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5374/2021 г. по описа на
Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
Приложение 1 от 17.12.2020 г., подписано към индивидуален договор за прехвърляне
на вземания от същата дата, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и него. Пояснява, че по
силата на договор за поръчителство от 29.12.2016 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД
и ответника, както и на договор от същата дата, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“ ЕООД се е задължило солидарно с кредитополучателя
да обезпечи вземането по Договора. Твърди, че поради забава на ответника, „Ай тръст“
ЕООД е погасило задължението по Договора изцяло като в негова полза е възникнало
регресно вземане, предмет на договора за цесия.
Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за
1
съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и
приложенията към нея.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва вземанията
като погасени по давност, като приема, че същите са периодични и се погасяват с
кратка тригодишна такава. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК, в което ответникът
признава, че е страна по Договора, но оспорва размера на задължението.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище
като поддържа предявените искове.
Ответникът се не се представлява и поддържа защитната си теза с писмено
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а се установява и от представените писмен договор за
потребителски кредит № 945215/26.07.2017 г. и Приложение № 1 към него, че между
"Кредисимо" ЕАД и ответника в качеството му на кредитополучател е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило
на ответника потребителски кредит в размер на сумата от 972,56 лева за срок от 13
месеца, при лихвен процент от 26,24%. В Приложение № 1 било посочено, че ГПР по
кредита възлизал на 50%.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави
обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-
дневен срок банкова гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за
одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението,
каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В
случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от
горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски по 86,76 лв., всяка от които
включваща главница и лихва.
От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от
26.09.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него се установява, че между ответника и
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с
"Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно –
66,82 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение
2
е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план по т. I. 4.
От представените по делото доказателства се установява, че между "Кредисимо"
ЕАД, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е бил сключен на
17.12.2020 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Видно е от
клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените
вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо
негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото
фигурират вземанията по процесните договори за потребителски кредит и
предоставяне на поръчителство спрямо ответника.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява че договорът,
общите условия и погасителния план са с еднакъв по размер шрифт и размер 12.
Еднакъв е шрифта и в договора за поръчителство, но размерът е 10.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че ответникът е финансиран със сумата от 972,56 лева с
цел погасяване на задължения по стар заем, дължи 134,06 лева договорна лихва ,
201,39 лева мораторна лихва в периода от 01.12.2017 г. до 14.12.2020 г., и 801,84 лева
незаплатено възнаграждение по договор за поръчителство.
По зададените от съда въпроси вещото лице е посочило, че ответникът е погасил
сума в размер на 154,00 лева, законната лихва върху просрочените месечни вноски за
главница от датата следващ падежа им, но не по рано от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г.
(без периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.) е в размер на 62,74 лева.
На вещото лице не са представени първични документи, удостоверяващи
плащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на задълженията към "Кредисимо" ЕАД, а са налице
единствено прихващания по насрещни разчети между двете дружества, отразени в
„Забележка“ към счетоводна справка.
При така установените факти, съдът намира следното от следното от
правна страна:
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора,
респективно валидна уговорена възможност за обявяване на договора за предсрочно
изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчителство, вкл. изпълнение на неговото задължение по него; 4).
изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на
сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество
поръчител и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 7). че
дружеството поръчител е заплатило претендираните суми на кредитора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други
правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
3
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с
договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в чл. 7, ал. 1 от
договор за продажба на вземания от 19.05.2017 г. и представеното изрично
пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ
т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента до адреса , посочен от ответника в договора за кредит, което е върнато като
непотърсено. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата
молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и
това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по
делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на
ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 972,53 лв. за
срок от 13 месеца. Установява се също така, че между ответника и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД
е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
4
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на ответника, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 86,76
лв. месечно за периода на действие на договора за кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва
да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и
на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на тук посочената разпоредба "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
5
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза
на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо
лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява
от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Съдът по правилото на чл. 162 ГПК изчисли на общо достъпния калкулатор на
интернет страницата на www.calculator.bg, че ГПР по Договора след включване на
6
месечна такса в размер на 66,82 лева по договора за поръчителство е 302,02 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
"Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Ето защо и ищецът в настоящото производство в качеството му на цесионер не е
придобил вземане по действителен Договор.
От ССЕ се установи, че ответникът е погасил сума в размер на 154,00 лева на
06.10.2017 г., поради което непогасената част е в размер на 818,56 лева, до който
размер следва да бъде уважена главната искова претенция.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При извода за основателност на чистото задължение по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона. От ССЕ се установи, че извършените плащания са в общ размер на 154,00 лева
на 06.10.2017 г. С тази сума за погасени 2 месечни вноски изцяло и част от третата
вноска, дължима на 31.12.2017 г., след която дата ответникът е изпаднал в забава.
Ищецът претендира мораторна лихва от 17.12.2020 г., поради което искът е доказан по
основание. Вещото лице е изчислило, че размерът на мораторната лихва за периода от
17.12.2020 г. до 25.08.2021 г. (без периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.) като преди
това от чистата стойност на кредита извади погашенията е в размер на 62,74 лева, до
който размер следва да бъде уважен този иск и отхвърлен до пълния предявен размер
като неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност съдът намира
за неоснователно. В конкретната хипотеза вземането за главница се погасява с обща
пет годишна давност, а това за лихва с кратка тригодишна такава. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа на вземането, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК
7
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, която предпоставка в настоящия случай е налице. По делото се установи, че най
– ранното задължение за главница е просрочено на 31.12.2017 г., претенцията за лихва
се формира за период след 17.12.2020 г., а заявлението е подадено на 25.08.2021 г.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва, доколкото съдът счете,
че е недължима на друго основание, безцелно е да изследва дали същата е погасена по
давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Представен е
списък, в който не са посочени суми. Ищецът е доказал разноски в размер на 25 лева за
ДТ и 550,00 лева депозит вещи лица, като е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева. При този изход от
спора, на ищецът се дължат разноски в размер на 376,59 лева от доказания в размер
съобразно изхода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 41,84 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не е претендирал разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че на осн. чл. 23 ЗПК че в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 съществува изискуемо
вземане срещу Н. В. В., ЕГН **********, ******* в размер на 818,56 лева,
представляваща непогасена част от чистата стойност на кредита по договор за
потребителски кредит № 945215/26.09.2017 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение (25.08.2021г.) до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
62,74лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г.
(без периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
5374/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу Н. В. В. искове за
приемане за установено, че в полза от Агенция за събиране на вземания” ЕАД
съществува изискуемо вземане за разликата над 818,56 лева до пълния предявен размер
от 907,06 лева - главница по Договора, за разликата над 62,74 лева до пълния предявен
размер от 538,52 лева в периода от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г. (без периода
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.) – лихва за забава, както и изцяло иска в размер на 134,06
лева - представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 31,10.2018 г., за
8
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в рамките на ч. гр. дело № 5374/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. В. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумите в размер на 376,59 лева – разноски в исковото
производство и 41,84 лева – разноски в заповедното производство , съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9