РЕШЕНИЕ
№ 8919
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседА.е на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.П.Г
при участието на секретаря Л.П.П
като разгледа докладваното от Н.П.Г Гражданско дело № 20231110100217 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Г. С. У., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка А. Г. И., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу С. К. У., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 100,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /04.01.2023 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава
на основА.е чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № III 92-94/28.10.2010 г., постановено по гр.д. № 4662/2017 г. по описа
на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 28.10.2010 г., да му заплаща месечна издръжка в
размер на 100,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия, както и
съществената промяна в икономическата обстановка в страната. Навеждат се и твърдения за
нуждата от по-висока издръжка, с оглед възрастта и нарасналите потребности на ищеца за
храна облекло образовА.е и социални нужди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията за увеличение размера на издръжката над 200 лева, както и сочи да дава
доброволно издръжка на ищеца извън определената такава по съдебен ред. Излага
съображения за не добро здравословно състояние. Оспорва иска и предвид твърдения за
наличие на други алиментни задължения и недостатъчен размер на доходите на ответника за
осигуряване на пълния размер на претендираната издръжка. Изразява съгласие издръжката
1
да бъде увеличена със 100 лева, като същата б да бъде определена в размер от 200 лева на
месец.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
стрА.те съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържА.я или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, Г. С. У., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезА.я по делото, като негови родители са А. Г. И., ЕГН **********, и С. К. У., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно на решение № III 92-94/28.10.2010 г., постановено по гр.д. № 4662/2017 г. по
описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 28.10.2010 г., /л. 7-8 от делото/, ответникът е
задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от дата на
подписване на споразумението - 30.09.2010 г. От определяне размера на издръжката на
ищеца са изминали повече от дванадесет години години, като към датата на устните
състезА.я същият е на 17 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в единадесети клас, със специалност
„български танци“ през учебната 2022/2023 година в дневна форма на обучение в 140 СУ
„Иван Богоров“, гр. София /л. 9 от делото/. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, зА.мА.я и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
2
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезА.я. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че за майката на ищеца в периода м.03.2022 г. – м.04.2023 г.
е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 1900 лв. /л. 2 от секретните
материали към делото/.
По отношение на ответника по делото се установява, че в периода м.03.2022 г. – м.
03.2023 г. му е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 790 лв. /л. 53-
54 от делото/.
По делото са представени системни бонове от „Български пощи“ ЕАД, от които се
установява, че ответника е превеждал суми на майката и законен представите на ищеца А.
И., както следва: на 10.12.22г. сумата от 250,00лв.; на 21.05.22г. сумата от 250лв.; на
30.07.22г. сумата от 300лв.; на 07.01.23г. сумата от 150лв; на 18.12.21г. сумата от 250лв.; на
07.03.23г. сумата от 225лв.; на 12.12.20г. сумата от 150лв. ; на 29.10.22 и на 01.10.22г. по
150лв.; на 04.02.23г. сумата от 200лв. Действително сумите като стойност надхвърлят
определената с влязлото в сила решение № III 92-94 от 28.10.2010 г., издръжка от 100 лв.,
но видно от датите на представените системни бонове осъществените паричните преводите
не са ежемесечни, каквото е задължението за издръжка. Предвид това не може с
категоричност да се заключи, че ответника е заплащал издръжка в по висок размер , а дори и
това да е така, на още по – голямо основА.е се установява възможността му да осигурява
издръжка над определение със съдебното решение размер. По делото не се твърди, а и не се
установява ответника да има други деца за които следва да полага грижи и да заплаща
издръжка.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника, намира, че искът се
явява основателен до размер от 250,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде
уважена, а в останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г., до
настъпване на законово основА.е за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основА.е чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
3
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на стрА.те.
По разноските:
С оглед изхода на делото и двете стрА. имат право на разноски в производството
съобразно уважената, респективно отхвърлена част. Ищецът с исковата молба е направил
искане да му бъдат присъдени разноски, но не се представят доказателства за реално
извършени такива. Ответната страна чрез процесуалния си представител не прави не
претендира присъждане на разноски. На основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 108,00 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основА.е чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. К. У., ЕГН ********** , определена по силата на решение № III 92-
94/28.10.2010 г., постановено по гр.д. № 4662/2017 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло
в сила на 28.10.2010 г., в полза на Г. С. У., ЕГН ********** , действащ лично и със
съгласието на своята майка А. Г. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основА.е чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. К. У., ЕГН ********** , да
заплаща на Г. С. У., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на своята майка А.
Г. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 04.01.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основА.е за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 250,00 лв. до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основА.е чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК С. К. У., ЕГН ********** , да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 108,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 31.05.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5