Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2014 17.12.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на шести декември две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2263 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК и е образувано по жалба на А.Ц.З. от кв. Банево, м. „Острицата“,
гр. Бургас уточнена в допълнителна молба и в съдебно заседание на 06.12.2021г.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 30/14.07.2021
г. на директора на Областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“( ОД
на ДФЗ- Ямбол), в частта, с която на жалбоподателката е определено задължение в
размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по Договор №
02/06/3/0/02381 от 17.11.2017 г.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на АУПДВ в обжалваната част поради
нарушение на материалния закон. Сочи се, че при постановяване на акта си
органът не е взел предвид разпоредбата на чл.37, ал.4 от Наредба №
10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка
6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
която Златева счита, че е приложима. Моли за отмяна на акта като незаконосъобразен
в тази част.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично и поддържа жалбата. Представя писмени доказателства.
Ответникът - директор на ОД на ДФЗ-Ямбол се
представлява от юрисконсулт в съдебно заседание, който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представил е административната
преписка по издаване на оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
оспорения АУПДВ, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и против
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
От представените с преписката доказателства се установява, че между
жалбоподателката А.Ц.З., като ползвател, и Държавен фонд „Земеделие“ е бил сключен Договор
№ 02/06/3/0/02381/17.11.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развите на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развите на селските райони. Съгласно чл.15, ал.1 от договора жалбоподателката
като ползвател се е задължила да изпълни одобрения бизнес план, включително да
реализира задължително нарастване на икономическия размер на стопанството,
което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер на
стопанството, посочен в заповедта за одобрение, или спрямо резултатите от
проверките на ДФ „Земеделие“ в случаите, когато периодът на засяване/засаждане
е след датата на сключване на договора. Към момента на сключване на договора
жалбоподателката е отглеждала 34 броя пчелни семейства и 0.700 ха домати
открито производство, като се е задължила по силата на договора и одобрения към
него бизнес план до датата на подаване на заявка за второ плащане да увеличи
броя на животните в стопанството до 70 броя пчелни семейства.
С Решение №
02/06/3/0/02381/2/01/03/01 е одобрено първоначално изплащане на финансова помощ
по сключения договор в размер на 19 558 лева като оторизираната сума е
изплатена на жалбоподателката на 06.12.2017г. (л.44 от делото).
На 10.06.2020г. е била извършена
проверка на място от експерти на РТИ, при която контролните органи са установили
0,7 ха угари в с. Караш, Община Роман, област Враца, и 15 бр. пчелни семейства
в с. Хубавене, общ. Роман, Област Враца, а в гр. Бургас, кв. Банево са намерени
40 бр. пчелни семейства и 15 празни кошера.
На 04.08.2020г. жалбоподателката
е подала заявление до Областна Дирекция Земеделие – Враца с искане да бъде
извършен оглед и оценена установена на 01.08.2020г. щета, нанесена от диви
прасета върху посевите от домати на жалбоподателката, находящи се в землището
на с.Караш, Община Роман, местност Селището, имот № 22014-4дка и имот № 22093-
3 дка. Видно от Протокол № АP-07-14/06.08.2020г. (л.21), заявлението
е било разгледано от постоянно действаща експертна комисия към ОДЗ Враца, която
е отказала да извърши проверка на посочените в него площи и да състави
констативен протокол, тъй като същите не попадат в задълженията ѝ.
Междувременно на 03.08.2020г. е извършена проверка на площите от длъжностни
лица в ОБДХ Враца във връзка с подадено
от жалбоподателката становище по мярка 6.3 към ПРСР 2014-2020г., за констатациите
от която е съставен Констативен протокол № 0002175/03.08.2020г. В протокола е
посочено, че на посочените от земеделския стопанин парцели от 3 и 4 декара е
била извършена сеитба на домати на 29.05.2020г. и на още две дати, като
последната сеитба е била в периода
7-10.07.2020г. Посочено е също, че в момента на посещението имало единични
поникнали растения във фенофаза от поникване до 3-ти, четвърти лист, но площите
са били в лошо фитосанитарно състояние – силно заплевяване, като на места в
посевите се виждали следи от диви прасета.
На 10.08.2020г.
жалбоподателката е подала заявка за второ плащане, като в представените към нея
документи е декларирала, че отглежда 0,7 ха домати в с. Караш, Общ. Роман, 15
бр. пчелни семейства в землището на с. Хубавене, Общ Роман, област Враца и 55
броя пчелни семейства в гр.Бургас., кв.Банево. Към подадената заявка е било
приложено копие от становище на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.
Враца с изх. № 2518 от 04.08.2020 г., съгласно което земеделското стопанство на
жалбоподателката и дейността му не
отговарят на Закона за защита на растенията (л.27 от делото).
С цел установяване на
действителната обстановка и за да бъде изчислена коректно СПО е била назначена
нова проверка на място, извършена на 12.10.2020 г. от РТИ гр. Ямбол в стопанството
в гр. Бургас, кв. Банево, и на 15.10.2020 г. от РТИ гр. Плевен в стопанството в
село Караш и село, Хубавене, общ. Роман, област Враца, резултатите от които са
обективирани в контролни листи, които са подписани от жалбоподателката без
забележки (л.153-159 и л.168-195).
Резултатите от назначените
проверки са следните: 0,7 ха угари в с. Караш, общ. Роман, обл. Враца и 15 бр.
пчелни семейства в е. Хубавене, общ. Роман, обл. Враца, а в гр. Бургас, кв.
Банево са намерени 55 бр. пчелни семейства. Заложеното по бизнес план
увеличение на броя на пчелните семейства е изпълнено - от 34 броя на 70 броя
пчелни семейства, но на парцелите отново липсва култура — домати.
В досиетата от извършените
проверки се съдържат и декларации от жалбоподателката, че е извършвала три пъти
сеитба на домати, но не е добила продукция, тъй като посевите са били изровени
от диви прасета. Тези декларации, както и констативният протокол от
03.08.2020г. на ОБДХ – Враца, са били представени от жалбоподателката на
контролните органи и при двете проверки, видно от съставените контролните листи
и от докладните записки на началниците на отдел РТИ Ямбол и отдел РТИ-
Плевен.
С писмо
изх. № 01-283-6500/584 от 10.11.2020 г. директорът на ОД на ДФЗ-Ямбол (л.61)е
уведомил жалбоподателката на основание чл.26, ал.1 от АПК за образуваното
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка с констатациите при извършване на проверките на място и извода на
административния орган, че не е изпълнила одобрения бизнес план в договорения
срок и становището на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Враца с
изх. № 2518 от 04.08.2020 г., че земеделското ѝ стопанство и дейността ѝ
не отговарят на Закона за защита на растенията. В писмото са цитирани
законовите норми, въз основа на които РА
изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане и не му се дължи
второ плащане. Посочен е общият размер на задължението, за което ДФ ще издаден
АУПДВ.
В отговор жалбоподателката е депозирала
възражение вх. № 01-283-6500/584 от
01.12.2020 г. (л.63), в което е посочила, че е извършила три пъти сеитба на
домати, но въпреки положените усилия те не са поникнали поради независещи от
нея причини – диви прасета, които изравяли посевите. В писмото жалбоподателката
се е позовала на разпоредбата на чл.37, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016г.
На 10.05.2021 г.
жалбоподателката е депозирала в ОД ДФЗ-Ямбол писмо с вх. № 02-283-6500/111, в което е посочила, че
поради влошеното си здравословно състояние не е в състояние да поддържа СПО за
стопанската 2020/2021г. в частта за отглеждане на 7 дка домати открито производство
в землището на с.Караш, Община Роман. Към писмото като доказателства са
представени медицински документи.
Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Ямбол е
приел доводите на жалбоподателката за неоснователни и е издал оспорения в
настоящото производство АУПДВ №
30/14.07.2021 г., с който на жалбоподателката е отказано второ плащане по
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 9779 лева и е определено задължение в размер
на 19 558 лева, представляващо първо плащане по договора, тъй като не е
изпълнила одобрения бизнес план в договорения срок и не е постигнато увеличение
на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер към датата
на кандидатстване и предвид приложеното към заявката за второ плащане становището
на ОБДХ, което не съответства на изискуемите съгласно приложение № 11 към
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. документи, което представлява неизпълнение на
договорно и нормативно задължение. Административният орган не е приел изтъкнатите
от нея причини във възражението, сочейки, че те имат изцяло житейски характер и
че не е ясно защо домати не са поникнали, като е факт, че липсата им е
установена при извършената от РТИ проверка на място и това не е спорно. Приел е,
че влошеното здравословно състояние на жалбоподателката се дължи на общо
заболяване, а не на професионално. С тези мотиви е обосновал извод, че не са
налице нормативно установените предпоставки тя да бъде освободена от
отговорност да изпълнява поетите от нея ангажименти по договора за безвъзмездна
финансова помощ.
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на ДФ
“Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява
същата. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП
предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. Ето защо, обжалвания АУПДВ е издаден
от материално и териториално компетентен орган – директор на Областна дирекция - Ямбол на Държавен фонд “Земеделие“, в
рамките на делегираните му правомощия със Заповед №
03-РД/1759/21.06.2021г. на изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ (раздел
III,
т.9, във вр.с раздел IV, т.6 от заповедта-л.78-83 от делото).
Оспореният в настоящото производство индивидуален
административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, мотивиран е с излагане на фактически и
правни основания за неговото издаване и при спазване на административно-производствените
правила Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.)
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР, се извършват при
условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент
(ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. –
"Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба
следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон
(Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането
му) не е предвидено друго.
С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл.
1, т. 7 ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е
ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1,
букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък
"Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено
друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В
тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган
или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат
посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на
глава трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви
"а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) №
1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата
от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и
подмерки.
В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на
подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развите на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода
2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките
и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф
1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от
Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската
дейност", която съгласно параграф 1, б. а), iii, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране
на малки стопанства. На това основание процесната подмярка 6. 3 "Стартова
помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки
това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката за
вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази
преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.),
според която започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент
за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба №
4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр.
48/08.06.2018 г.). Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за
проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени
след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от
2018 г.)
В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 10/10.06.2016 г.
за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие
на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД
ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да
предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими
за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни
задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е
5 години и шест месеца, считано от сключването му на 17.11.2017 г. съгласно чл.
13, ал. 2 от договора. Този период не е изтекъл към момента на образуване на
производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на
публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а
не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018
г.).
В този смисъл е Решение № 14911/ 02.12.2020г. на Върховен
административен съд, постановено по адм.д № 7439/2020.
Жалбоподателката е информирана за констатациите от
извършените проверки на място, въз основа на които е издаден АУПДВ, уведомена е
по реда на чл.26, ал.1 от АПК за началото на административното производство, за
реда, за правните и фактически основания, послужили за определяне на
задължението с акта и за неговия размер, като ѝ е указано правото да
подаде възражение и доказателства, от което тя се е възползвала.
Оспореният АУПДВ е издаден и при правилно приложение
на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 10
от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., посочена като правно основание за издаване на оспорения АУПДВ,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато бизнеспланът не е изпълнен коректно,
включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ(т.2), и когато не е постигнал увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на
период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата
площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на
сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на
отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към
момента на кандидатстване (т.3).
Жалбоподателката не оспорва безспорно установения факт
от контролните органи при проверките на място, че не е успяла да отгледа в
стопанството си 0.700 ха домати и по този начин не е изпълнила поетото от нея
задължение по силата на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и
одобрения към него бизнес план в договорения срок. Спорът по делото е правен и
се свежда до приложението на нормата на чл.37, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.,
която предвижда, че при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи
второто плащане. Позовавайки се именно на тази норма и на факта, че е засяла,
но не е успяла да отгледа домати поради независещи от нея обстоятелства, а
именно - унищожаването им от диви прасета, жалбоподателката счита, че не следва
да възстановява полученото от нея първо плащане по договора, без да оспорва
АУПДВ в частта, в която ѝ е отказано второ плащане по договора.
Съгласно §1 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. „непреодолима
сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., а именно: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност
на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или
всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Независимо, че по делото е налично доказателство –
Констативен протокол № 0002175/03.08.2020г . на ОБДХ – Враца, че жалбоподателката е засадила домати, че част
от тях са пораснали във фенофаза от поникване до 3-ти, четвърти лист и че са
открити следи от диви прасета в посевите, което е вероятната причината да не
бъде изпълнено поетото от нея задължение по договора, това не представлява
непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на Наредба № 10 от
10.06.2016 г. и Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Не може да се приеме, че
унищожаването на посевите от диви прасета представлява тежко природно бедствие,
т.е природно явление или друго извънредно обстоятелство, извън посочените в
регламента, доколкото същият изрично очертава кои случаи се признават за „непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП. Всяко друго разширително тълкуване на понятието „непреодолима
сила и извънредни обстоятелства" извън легалната дефиниция в Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г. би било в противоречие с правото на ЕС и националното право,
доколкото §1 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. изрично препраща към
легалната дефиниция в регламента.
Независимо, че жалбоподателката е представила
медицински документи, удостоверяващи влошеното ѝ здравословно състояние,
липсват данни, сочещи по безспорен начин, че това се дължи на професионално
заболяване, т.е че тя е изпаднала в професионална нетрудоспособност при това в
дългосрочен план, каквото е изискването на чл. 2, параграф 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Доказатествената тежест за установяване на това
обстоятелство е на жалбоподателката.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.37, ал.4 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г.
Правилно с оспорения АУПДВ е определено задължение на
жалбоподателката в размер на 19 558 лв., представляващи първо плащане по
Договор № 02/06/3/0/02381 от 17.11.2017 г. на основание чл.37, ал.1, предложение второ от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. и е посочено, че след изтичане на указания срок за
доброволно плащане на така подлежащата на възстановяване сума, върху същата ще
бъдат начислени лихви.
По тези причини жалбата против оспорения АУПДВ в
обжалваната му част се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид този изход на спора, на основание чл.143, ал.4
от АПК и предвид своевременно направеното искане от ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същото й се следва в
размер, определен по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно – в размер на 100 лв., която сума жалбоподателката следва да
бъде осъдена да й заплати.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ц.З. от кв. Банево, м. „Острицата“, гр.
Бургас против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
30/14.07.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол в частта
му, с която на А.З. е определено задължение в размер на 19 558 лв.,
представляващо първо плащане по Договор № 02/06/3/0/02381 от 17.11.2017 г.
ОСЪЖДА А.Ц.З. от кв. Банево, м. „Острицата“, гр. Бургас да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ –
София разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: