Решение по дело №3176/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.05.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Капка Лозева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 176  по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр.с чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на клаузи от допълнителни споразумения, сключени между Е. А. и „Ю..Б..” АД, с които се постига анатоцизъм. Тези клаузи са: 1. чл. IV от допълнително споразумение от 26.03.2009 г.; 2. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 13.09.2010 г.; 3. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 28.02.2011 г.; 4. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 04.10.2011 г.; 5. чл. 3 и чл. 5 от допълнителното споразумение от 24.04.2012 г.; 6. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 19.12.2012 г.; 7. чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 23.07.2013 г.; 8. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 29.04.2014 г.; 9. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 09.01.2015 г.

 

[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на Е.Е.Е.Е.А.А.а срещу „Ю.Б.” АД, че:

1. Е.А.а не дължи на „Ю.Б.” АД като главница, а като възнаградителна лихва 21 611,52 лева, които представляват възнаградителни лихви, прибавени към главницата по договор за кредит от 16.12.2007 г.;

2. Е.А.А.а не дължи на „Ю.Б.” АД 10 594,46 лева от възнаградителната лихва, прибавена до 10.03.2012 г. към главницата по договор от 16.12.2007 г., поради изтекла погасителна давност;

3. Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД 3 300,00 лева възнаградителна лихва, начислена върху 21 611,52 лева възнаградителна лихва, прибавена към главницата.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Е.А. срещу „Ю.Б.” АД:

1. иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1,  връзка с чл. 34 от ЗЗД за прогласяване нищожността на целия договор за кредит от 16.12.2007 г. и за връщане на даденото по договора;

2. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД сума за възнаградителна лихва, получена от разликата между възнаградителната лихва, определена след едностранното ѝ увеличаване от банката, и първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва;

3. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД като главница, а като възнаградителна лихва по договор за кредит от 16.12.2007 г. сумата над 21 611,52 лева до пълния заявен размер от 24 087,47 лева;

4. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.“ АД възнаградителна лихва за разликата над 10 594,46 лева до пълния заявен размер от 24 087,47 лева;

5. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 3 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от служители/пълномощници на „Ю.Б.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.03.2012 г. до окончателното изплащане;

6. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на В..А. - съпруг на ищцата - от служители/пълномощници на „Ю.Б.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.03.2012 г. до окончателното изплащане;

7. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 2 061,76 лева-еднократно и 128,86 лева-месечно обезщетение за имуществени вреди, причинени на В.В.В.В.В.В.В.В.В.В.В.А. - съпруг на ищцата - от служители на „Ю.Б.” АД.

 

[4] ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати следните суми:

1. 40,51 лева на Е.А. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1  от ГПК;

2. 331,09 лева на адв. Д.Д.Д. адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата;

3. 548,82 лева на СГС държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[5] ОСЪЖДА Е.А. да заплати на „Ю.Б.” АД 4 868,59 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[6] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[7] В искова молба от 11.03.2015 г. Е.А. и В. А. са заявили, че между тях и ответника „Ю.Б.” АД (Ю. или банката) е бил сключен договор за кредит. Договорът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателите. Ищцата и съпругът ѝ не са били в състояние да изплащат задълженията си по договора вследствие едностранното увеличение на месечните вноски от банката и поради това са сключили с Ю. десет допълнителни споразумения. Със споразуменията те са се задължили да заплащат по-ниски месечни вноски, но при увеличен размер на главницата чрез включване в нея на незаплатени възнаградителни лихви и по-високи лихвени проценти.

 

[8] Е.и В. А..и са заявили още, че системно са получавали телефонни обаждания и писма от служители на банката и са били заплашвани с предсрочна изискуемост на кредита и насочване на принудително изпълнение спрямо тяхното имущество, ако не изпълнят задължение, което твърдят, че не са имали. Вследствие на това ищцата и съпругът ѝ са претърпели неимуществени вреди. В. А. оценява тези вреди на 50 000,00 лева, а Е.А.А.А.а оценява претърпените вреди на 3 000,00 лева. От тези действия на ответника В. А. търпи и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението на заболяването, което той е получил.

 

[9] Е.и В. А.и определят за неравноправни, неуговорени индивидуално и противоречащи на закона клаузите на договора за кредит, позволяващи на банката едностранно да увеличава възнаградителната лихва. Затова според тях договорът е нищожен. Те твърдят и, че са нищожни и клаузите от допълнителните споразумения, чрез които към главницата са били прибавени незаплатените възнаградителни лихви.

 

[10] Затова ищците молят съда да прогласи нищожността на договора за кредит и да осъди Ю. да им възстанови полученото по него. Ако съдът отхвърли първия иск, ищците молят съда да прогласи нищожността на отделни клаузи от допълнителните споразумения, с които към главницата са се прибавяли незаплатени възнаградителни лихви, които след това са се олихвявали. Ако съдът уважи втория иск, ищците молят съда да установи недължимостта на: сумата, с която се е увеличило задължението вследствие на едностранното увеличение на възнаградителната лихва; 24 087,47 лева възнаградителна лихва, прибавена към главницата; начислените лихви върху тези 24 087,47 лева. Ако съдът приеме, че 24 087,47 лева са възнаградителна лихва,  да установи, че вземането за тях е погасено по давност. Ищците молят съда да осъди ответника да им заплати и обезщетения за неимуществени вреди – 3 000,00 лева за Е.А. и 50 000,00 лева за В. А. – а последният търси и 2 061,76 лева еднократно обезщетение за разходи по лечението му, както и по 128,86 лева месечно за разходи по лечението (исковата молба, л. 3-15, молба от 19.10.2015 г., л. 248-252, както и протокола от с. з. на 11.03.2016 г., л . 408).

 

2. На ответника

 

[11] Ответникът е подал писмен отговор и е оспорил предявените искове. Той е заявил, че договорът за кредит е валиден, като клаузите в него са били индивидуално уговорени, не са били неравноправни и ищцата и съпругът ѝ са се съгласили с тях при сключването на договора. Ю. твърди също, че вноските по кредита са били съобразени с имущественото състояние на кредитополучателите. Ответникът е заявил и, че сключените допълнителните споразумения са били приети от ищцата като техните клаузи също са валидни, защото са били индивидуално уговорени и не са били неравноправни.

 

[12] Ю. твърди също така, че липсва противоправно поведение на негови служители. Е.и В. А.и не са претърпели неимуществените вреди, твърдени от тях, а дори да са претърпели такива вреди, те не са в причинна връзка с действия на служители на ответника. Затова Ю. моли съда да отхвърли предявените искове. Ю. е направил и възражение за прихващане с дължащата се главница по договора за кредит от 105 000,00 лева, ако договорът бъде обявен за нищожен (писмения отговор, л. 154-167). 

 

II.  ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[13] В. А. е починал на 22.08.2016 г. С определение от 09.09.2016 г. съдът го е заличил като ищец по делото (протокола от 09.09.2016 г.). Тъй като освен Е.А. няма друг наследник по закон на В. А., който да не се е отказал от наследството му, единствен ищец по делото остава Е.А..

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[14] През 2007 г. Е.и В. А.и са посетили Ю. с искане за отпускане на кредит с ипотека. Свидетелката Ц.М., като служител на Ю., е разяснила на Е.и В. А.и условията на кредита, но не и методологията за определяне на лихвения процент. Е.и В. А.и не са поискали промяна на предложените им условия по кредита (показанията на свидетелката Митова, л. 413).

 

[15] На 16.12.2007 г. Ю., от една страна, и от друга страна Е.и В. А.и са сключили договор за кредит. С този договор Ю. се е задължил да даде на Е.и В. А.и 105 000,00 лева кредит за рефинансиране на три други кредита и за текущи нужди. Страните са уговорили, че кредитополучателите да отговарят солидарно за поетото задължение. Кредитът е трябвало да бъде върнат на 240 равни месечни вноски, всяка от 875,00 лева (чл. 1, чл. 5 и чл. 6 от договора, л. 16-21). Е.и В. А.и са усвоили кредита на 27.12.2007 г. и на 07.01.2008 г. (допълнителното заключение на вещото лице, л. 452-466).

 

[16] Първоначално договореният годишен лихвен процент се е формирал от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на Ю. за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в лева е бил 7,5%. С договора страните са се съгласили, че действащият БЛП за жилищни кредити не подлежи на преговаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката е запазила за себе си правото да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които е прилагала при операциите си. В случай на промяна на БЛП, Ю. е следвало да уведоми кредитополучателите за новия размер и датата, от която той е бил в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони (чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12 от договора, л. 16-21).

 

[17] Страните по първоначалния договор за кредит са сключили анекс към него на 26.03.2009 г. С анекса те са се съгласили, че към тази дата дългът е бил 103 566,47 лева, от които 102  600,92 лева редовна главница и 905,85 лева редовна възнаградителна лихва. Просрочена главница и възнаградителна лихва не е имало. Страните са договорили гратисен период от дванадесет месеца, през който Е.и В. А.и са имали правото на облекчено погасяване на кредита. С т. IV от допълнителното споразумение кредитополучателите са се съгласили просрочените задължения за главница и възнаградителна лихва да станат едно общо задължение за редовна главница. (споразумението, л. 31-32).

 

[18] Методология за изчисляване на БЛП е била публикувана през 2010 г. В нея са били посочени само компонентите без тежестта им. Вещото лице е заявило, че човек, външен за банката, не е могъл да прецени дали буферната надбавка, от която се е формирал БЛП, е бил обективен компонент или не (показанията на вещото лице в съдебно заседание от 11.03.2016 г., л. 407-416)

 

[19] Ю. и кредитополучателите са сключили още един анекс на 13.09.2010 г. С него те са се съгласили, че към тази дата Е.и В. А. са имали следните задължения към банката: 1 559,24 лева просрочена възнаградителна лихва; 15,00 лева просрочени такси; 107 327,80 лева редовна главница. Просрочена главница не е имало. Страните отново са се съгласили, че всички плащания във връзка кредита са се преоформяли служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към частта от главницата по първоначално предоставения кредит, която е била редовно усвоена и непогасена (чл. 3, ал. 1 от споразумението). Със споразумението е бил договорен период на облекчено погасяване на кредита, след изтичане на който върху дълга се е натрупвала лихвата, която е била начислена, но е била погасена през периода на облекчено погасяване (споразумението, л. 198-199). Действието на това споразумение е било прекратено на 22.02.2011 г. (споразумението, л. 33).

 

[20] Страните са сключили още четири такива допълнителни споразумения, с които са били добавяни лихви към главницата - на 28.02.2011 г., 04.10.2011 г., 24.04.2012 г. и 19.12.2012 г. Към момента на сключването на всяко от тях страните са се съгласили, че Е.и В. А.и са имали следните просрочени задължения и редовна главница:

- към 28.02.2011 г. – 172,42 лева просрочена главница, 1 158,81 лева просрочена лихва, 163,97 лева просрочени такси, 109 010,60 лева редовна главница;

- към 04.10.2011 г. – 706,50 лева просрочена лихва, 46,00 лева просрочени такси, 112 231,18 лева редовна главница;

- към 24.04.2012 г. – 0,66 лева просрочена главница, 1 229,38 лева просрочена лихва, 51,00 лева просрочени такси, 37,82 лева просрочени плащания по застраховки, 113 136,08 лева редовна главница;

- към 19.12.2012 г. – 192,65 лева просрочена главница, 2 021,02 лева просрочена лихва, 17,00 лева просрочени такси, 116 080,74 лева редовна главница ( споразуменията, л. 34-41).

 

[21] Към 10.03.2012 г. задължението на кредитополучателите е било 113 121,49 лева, от които: 102 354,43 лева редовна главница; 172,60 просрочена главница; 5 064,53 лева просрочени лихви; 433,71 просрочени такси и 5 096,22 капитализирани лихви. Към главницата са били добавени 10 594,46 лева задължения за просрочени лихви (допълнителната съдебно-икономическа експертиза, л. 450-466).

 

[22] В споразумението от 19.12.2012 г. страните са се съгласили за начина на формиране на БЛП[1]. Те са договорили и възможност за предсрочно погасяване на кредита без да са дължими такси (споразумението, л. 40-41).

 

[23] На 23.07.2013 г. страните са сключили ново допълнително споразумение към договора за кредит. С него те са се съгласили, че Е.и В. А.и са имали следните задължения: 0,42 лева за просрочена главница, 1 138,60 лева за просрочена лихва, 44,50 лева за просрочени такси, 118 286,92 лева редовна главница. Със споразумението страните са се съгласили просрочените задължения да бъдат прибавени към редовната главница и са договорили различен начин на определяне на лихвения процент, дължим от кредитополучателите (споразумението, л. 42-45).

 

[24] Съгласно чл. 3, ал. 4 от споразумението, лихвата се е формирала от сбора на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю. за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период, плюс договорна лихвена надбавка от 6,6 пункта. Към споразумението е била приложена методология, по която се е формирал лихвеният процент ПРАЙМ. В нея са били описани компонентите и формулата, определящи лихвения процент (методологията, л. 45-47).

 

[25] На 29.04.2014 г. страните отново са договорили натрупване на суми към непогасената част от главницата. Те са се съгласили, че към този момент кредитополучателите са дължали: 596,11 лева просрочена главница, 2 804,91 лева просрочена лихва, 81,02 лева просрочени такси, 47,82 лева просрочени плащания по застраховки, 119 185,52 лева редовна главница (споразумението, л. 48-52).

 

[26] Последното допълнително споразумение страните са сключили на 09.01.2015 г. С него те са приели, че кредитополучателите са имали следните задължения: 437,88 лева просрочена главница, 1 506,85 лева просрочена лихва, 385,45 лева просрочени такси и 122 806,24 лева редовна главница. С това споразумение страните отново са договорили натрупването на просрочените задължения към главницата. Страните също са променили начина на изчисляване на дължимата по кредита лихва (споразумението, л. 53-56).

 

[27] Съгласно първоначалния погасителен план главницата е била 105 000,00 лева. Тя е следвало да бъде заплатена до 27.12.2017 г., като за целия срок на договора дължимите лихви са били 104 627,14 лева. Общо дължимата сума по първоначалния погасителен план е била 209 627,14 лева. Със сключените анекси страните са изменили размерите на главницата и лихвите, дължими по договора за кредит. В резултат на предоговарянията размерът на главницата е станал 129 087,00 лева, а размерът на лихвата - 159 276,20 лева. По този начин общият размер на вноските за периода от 240 месеца е станал 288 363,70 лева. Размерът на увеличението на сумите по кредита при сравняване на двата погасителни плана е 78 736,56 лева, от които: 24 087,47 лева главница и 54 649,09 лева лихва. Сумата от 24 087,47 лева представлява прибавени към главницата просрочени задължения. От тях 21 611,52 лева са просрочени лихви, прибавени към главницата (съдебно икономическата експертиза, л. 298-356, л. 322; разпита на вещото лице в съдебно заседание от 11.03.2016 г., л. 407-416, л. 409; таблицата в допълнителното заключение на вещото лице, л. 450-466, л. 454).

 

[28] До предявяването на иска от кредита са били погасени 57 362,70 лева. Действително заплатени от кредитополучателите са били 41 459,32 лева. Останалите 15 903,38 лева са били осчетоводени като погасени, но представляват просрочени задължения, които са били капитализирани към главницата (допълнителната съдебно-икономическа експертиза, л. 450-466).

 

[29] За периода на кредита Ю. неколкократно е променял размера на БЛП по жилищни кредити, както следва: на 01.10.2007 г. - 7,50 %; на 24.03.2008 г. - 7,75 %; на 09.06.2008 г.- 8,25 %; на 07.07.2008 г. - 9,00 %; на 10.10.2008 г. - 10,50 %; на 10.09.2012 г. - 10,25 %. Методологията по която банката е променяла лихвения процент е била публикувана на сайта ѝ от 2010 г. В нея са били посочени единствено компонентите, които са я формирали, без да е била посочена тежестта им при определяне на БЛП. Размерът на лихвения процент ПРАЙМ е могъл да бъде изчислен единствено от банката и нейните служители (разпита на вещото лице в съдебно заседание от 11.03.2016 г., л. 407-416). Въпреки едностранното увеличаване на възнаградителната лихва от банката, поради сключените допълнителни споразумения, Е.и В. А.и са заплатили до 24.04.2012 г. по-малко възнаградителна лихва отколкото е била договорена с първоначалния договор за кредит (заключението на вещото лице С., л. 324).

 

[30] Е.и В. А.и са имали просрочени задължения. Поради това Ю. е изпратила няколко покани за плащане на непогасените суми. С поканите банката е предупреждавала, че при неизпълнение „ще направи кредита предсрочно и изцяло изискуем“ и „ще предприеме действия за принудителното му събиране по предвидения в закона ред“. В някои от поканите Ю. е заявявала, че ще пристъпи към изпълнение, насочено към ипотекирания имот. В поканите банката е посочила, че често пъти при публична продан получената сума е била недостатъчна да покрие задължението по договора за кредит, а остатъкът е оставал дължим от кредитополучателите. В тях е било вписано, че в хода на изпълнителното производство банката има право да възбранява, да изнася на публична продан движимо и недвижимо имущество, да запорира банкови сметки, автомобили, вземания от трети лица, включително работна заплата. Описани са били и други негативи, които кредитополучателите биха търпели при образуване на изпълнително производство (поканите, л. 95-100). Тези покани са били получавани от Е.и В. А.и (показанията на свидетелите С. А. и К.К., л. 407-416).

 

[31] Междувременно, през 2009 г. В. А. е бил диагностициран с артериална хипертония, а през 2013 г. с дисекация на възходящата аорта. След консултация, той е бил насочен за оперативно лечение, като операцията е била извършена в края на 2013 г. На 15.04.2014 г. му е била призната трайно намалена работоспособност на 100 % за период от две години. На 04.04.2016 г. отново е било констатирано, че В. А. е бил с трайно намалена работоспособност на 100 %. Той е починал на 22.08.2016 г. в резултат на карцином на дебелото черво (комплексната съдебно-медицинска експертиза 536-559).

 

[32] Заболяванията на В. А. не са били причинени от стрес. Хроничният стрес не причинява артериална хипертония и хипертонична болест на сърцето, но той може да утежни протичането им. Карценомът на колона не се причинява от стрес (комплексната съдебно-медицинска експертиза, л. 536-559).

 

[33] Ищцата е преживяла пристъп от нодална пероксизмална тахикардия. По делото няма данни от кога е налице това състояние, нито за неговото лечение. Не са събрани никакви доказателства от какво е причинен този пристъп (заключението на вещото лице д-р Б., л. 429-438).

 

[34] Ищцата е заплатила 200,00 лева държавна такса (л. 150), 965,00 лева депозит за вещи лица (л. 246-247, 419-421 и л. 516) и е била представлявана безплатно от адвокат (договора за правна защита, л. 288 и л. 576). Ю. е заплатил 350,00 лева депозит за вещо лице (л. 258-259, л. 425, л. 513-514) и 4 693,99 лева на адвокат (л. 573-574).

 

2. Обстоятелства, за които са събрани противоречиви доказателства

 

[35] Свидетелят С. А. (син на ищцата и починалия ѝ съпруг) е заявил, че родителите му са получавали покани от Ю. за плащане, като банката е уведомявала родителите му, че „ще бъдат опозорени, че ще им бъде продадено имуществото и ще станат за резил пред комшиите и писма свързани с това, че на нас и сестра ми трябва да бъде прехвърлен дълга“ (показанията на свидетеля А., л. 413-415). В нито една от поканите не се съдържат такива изявления. Затова съдът приема, че Ю. не е отправяла такива изявления към ищцата и починалия ѝ съпруг.

 

[36] Свидетелите С. А. и К.К.са заявили, че Е.и В. Аспраухови са им споделяли за тормоз и натиск от страна на банката (показанията на свидетелите, л. 413-416). И двамата свидетели обаче, не са възприели лично осъществяването на такъв тормоз под формата на телефонни обаждания. Затова съдът приема, че това не станало.

 

III.ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

1.              По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 34 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) – за прогласяване нищожността на целия договор за кредит и за връщане на даденото по договора

 

[37] Ищцата твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 , чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит са нищожни, защото противоречат на Закона за защита на потребителите, евентуално – на Закона за кредитните институции. Според ищцата сделката не би била сключена без недействителните клаузи. Освен това тези клаузи не можело да бъдат заместени от повелителни правила на закона. Затова целият договор е нищожен.

 

[38] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожен е договорът, който противоречи на закона. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищцата и ответникът да са сключили договор; 2. този договор да противоречи на закона.

 

[39] Съдът установи, че ищцата и ответникът са сключили процесния договор за кредит. Спори се дали договорът противоречи на закона, както и дали клаузите му са били уговорени индивидуално.

 

[40] Съдът приема, че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 , чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит са нищожни като неравноправни. За да бъде обявена клаузата за нищожна като неравноправна, следва да се приложат разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Затова първо следва да се установи, че ищцата е потребител. Съгласно пар. 13, т. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищцата и починалият ѝ съпруг, като физическо лице, са получили кредит за рефинансиране на други потребителски кредити и за текущи нужди. Следователно ищцата е потребител.

 

[41] Второ, Ю. следва да е търговец. Съгласно пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В случая Ю. e предоставил финансови услуги на ищцата по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Ето защо той е търговец. Следователно ЗЗП е приложим към настоящия случай.

 

[42] Всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя е неравноправна (чл. 143 от ЗЗП). Такава е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т. 10 и т. 12 на чл. 143 от ЗЗП).

 

[43] В разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1. клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се нарушават интересите на потребителя; 2. клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните; 3. клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

 

[44] Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъдe нищожна дадена клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: 1. клаузата да бъде неравноправна; 2. същата да не е уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП).

 

[45] Клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 , чл. 6, ал.3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит дават възможност на банката едностранно да променя дължимия лихвен процент. Когато такава възможност е уговорена в договора за кредит, методът на изчисляване на лихвения процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура, по която той се изчислява. В нея трябва да са посочени видът, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Необходимо е страните да са постигнали  съгласие за начина на формиране възнаграждението на банката - относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. Когато потребителят не е получил предварително конкретна информация относно това как банката едностранно може да промени цената на финансовата услуга, както и когато методологията, създадена от банката като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП (следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: 95-2016-II Т. О. по т. д. 40/2015 г.; 424-2015-IV Г. О. по гр. д. 1 899/2015 г.;  77-2015-III Г. О. по гр. д. 4 452/2014 г.)

 

[46] Спорните клаузи на процесния договор за кредит дават право на банката едностранно да променя БЛП. В договора обаче не се съдържат конкретни основания, при които банката-кредитор придобива право едностранно да промени БЛП. Между страните не е постигнато съгласие и за конкретен механизъм, чрез който да се определи новият размер на БЛП. В договора се споменава единствено, че банката има право едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. Не е ясно кога тази тарифа е приложима, както и дали условията ѝ са известни на потребителя. Едва в споразумението от 19.12.2012 г. е описано от какво се формира БЛП, но не и каква е тежестта на всеки един от компонентите. До приемането на лихвен процент „ПРАЙМ“, като приложим по кредита, няма данни на кредитополучателите да е била известна методология, по която се е изчислявал приложимият лихвен процент.

 

[47] Съдът установи, че методологията за изчисляване на БЛП е била публикувана през 2010 г. - около две години след подписване на договора за кредит - като в нея са били посочени само компонентите без тяхната тежест. Съдът също установи, че човек,  външен за банката, не е могъл да прецени дали буферната надбавка, от която се е формирал БЛП, е бил обективен компонент или не. Предвид това, както и поради липсата на предвиден механизъм за промяна на БЛП по кредита, за кредитополучателя не е било ясно от какво зависи размерът на договорната лихва, респ. размерът на вноските. Това е поставило кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение.

 

[48] Съдът установи, че с Е.и В. А.и е бил обсъждан вида на кредита и неговото обезпечение. Съдът не установи обаче при несъгласие с предложени им клаузи на договора, те да са могли да преговарят за промяната им или отпадането им, а по-скоро те са могли или да ги приемат или да откажат подписването на договора. Затова съдът приема, че клаузите от договора, които са давали възможност за едностранно увеличаване от банката на възнаградителната лихва, не са били уговорени индивидуално. Ето защо тези клаузи не попадат в изключението на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и са неравноправни. Щом клаузите не са индивидуално уговорени и са неравноправни, те са нищожни.

 

[49] Ю. е възразил, че предвидените основания за неравноправност на клаузите не се прилагат на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП[2].  Съгласно задължителната практика на ВКС, неиндивидуално уговорената възможност за едностранно увеличаване от банката на първоначалния размер на базовия лихвен процент, при липсата на ясни правила и методика за това, които са предварително обявени и включени като част от съдържанието на договора, не отговаря на изискването за добросъвестност. Затова изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е неприложимо (Решение на ВКС 205-2016-I Т. О. по т. д. 154/2016 г.).

 

[50] Нищожността на описаните клаузи от договора не води до нищожност на целия договор. Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В настоящия случай договорът може да се прилага и без уговорената възможност за банката едностранно да променя лихвата на основание, което не е предвидено в договора, защото са налице всички други елементи на договора за заем – страните, предмет (размер на главницата и възнаградителната лихва) и срок. Ето защо прцесният договор за кредит не е нищожен.

 

[51] Съдът отхвърля главния иск. Затова той следва да разгледа евентуалния иск за прогласяване на нищожността на клаузите от допълнителните споразумения, с които към главницата се прибавят лихви, които отново се олихвяват.

 

2.              По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузи от допълнителните споразумения, чрез които в главницата са били включени възнаградителни лихви и впоследствие те са били олихвявани

 

[52] За да е основателен иска е необходимо: 1. страните да са сключили твърдените клаузи от допълнителните споразумения; 2. тези клаузи да противоречат на закона. Съдът установи, че страните са сключили клаузите в допълнителните споразумения за прибавяне към главницата на изтекли, но незаплатени възнаградителни лихви. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска. Съдът следва да установи дали е налице втората предпоставка.

 

[53] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Следователно олихвяването на лихви е допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен акт (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.).

 

[54] Преди сключването на процесния договор, такъв нормативен акт е бил Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. от 01.01.2003 г.,  ДВ бр. 2/07.01.2003 г.). Съгласно чл. 16 от тази наредба, банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17.

 

[55] За да се допусне капитализиране на лихви, чл. 17 от наредбата е изисквал едновременното наличие на пет условия. Те са били: 1. длъжникът да е бил състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането да е била предвидена в първоначалния договор и да се е основавала на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, да се е основавало на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, да е била обезпечена; 5. да не е съществувал непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви. Наредбата изрично е забранявала капитализирането на просрочени лихви (чл. 17, ал. 2).

 

[56] Към момента на сключването на процесния договор е действала Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.2/07.01.2003 г.). Съгласно чл. 16, ал. 1 от нея, банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато с първоначалния договор е предвидена възможност за това. Наредбата е забранявала начисляването на лихви върху просрочени лихви (чл. 16, ал. 2).

 

[57] Наредба № 9 от 19.12.2002 г. е продължила да действа до приемането на Наредба №9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр.38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.). В последната въобще липсва възможност за капитализиране на лихвата. Тя е отменена с Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. След отмяната не е предвидена възможност за начисляване на лихва върху лихва.

 

[58] Допълнителните споразумения към договора за кредит са сключени в периода на действие на Наредба № 9/03.04.2008 г., както и след отмяната ѝ. Тази наредба не е предвиждала възможност за капитализиране на просрочени лихви. Такава възможност не е предвидена и с друг нормативен акт. След като олихвяването на изтекли лихви не е било регламентирано с наредба на БНБ, то е забранено.

 

[59] Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само ако е уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице, следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Ищцата е потребител. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, която е по-благоприятната за нея.

 

[60] Съдът установи, че чрез оспорените клаузи на допълнителните споразумения Ю., от една страна, и от друга Е.и В. А.и са се споразумели Ю. да прибави към главницата по договора за кредит възнаградителните лихви, които са били начислени, но не са били заплатени. Това е било забранено от закона. Затова съдът прогласява нищожността на клаузите, с които се постига този забранен резултат. Те са: 1. чл. IV от допълнително споразумение от 26.03.2009 г.; 2. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 13.09.2010 г.; 3. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 28.02.2011 г.; 4. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 04.10.2011 г.; 5. чл. 3 и чл. 5 от допълнителното споразумение от 24.04.2012 г.; 6. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 19.12.2012 г.; 7. чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 23.07.2013 г.; 8. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 29.04.2014 г.; 9. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 09.01.2015 г.

 

[61] Вторият иск е основателен. Така се сбъдва условието за разглеждането следващите три евентуални иска. Това са: а. съдът да признае недължимостта на сумата, с която се е увеличило задължението вследствие на едностранното увеличение на възнаградителната лихва; б. да признае недължимосттта на главница от 24 087,47 лева, която е била възнаградителна лихва, прибавена към главницата; в. да признае недължимостта на начислените лихви върху тези 24 087,47 лева.

 

3.              По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да признае за установено, че ищцата не дължи сумата за възнаградителна лихва, която ѝ е била начислена вследствие на едностранното увеличаване на възнаградителна лихва от Ю.

 

[62] Съдът установи, че въпреки едностранното увеличаване от Ю. на възнаградителната лихва поради сключените допълнителни споразумения те не са заплащали по-голяма сума за възнаградителна лихва от първоначално договорената. Затова този иск е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

4. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че ищцата не дължи на ответника като главница, а като възнаградителна лихва  24 087,47 лева, които са били възнаградителна лихва, прибавена към главницата

 

[63] Съдът установи, че клаузите от допълнителните споразумения, с които към главницата са прибавени просрочени лихви, са нищожни. Съдът установи също, че чрез допълнителните споразумения са били прибавени към главницата 21  611,52 лева възнаградителни лихви. Ето защо съдът приема, че тези 21 611,52 лева се дължат от ищцата на Ю. не като главница, а като възнаградителна лихва. Искът е основателен за 21 611,52 лева и съдът го уважава, а го отхвърля за разликата над 21 611,52 лева до пълния предявен размер от 24 087,47 лева.

 

5.              По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че ищцата не дължи на ответника лихва върху 24 087,47 лева, които са били възнаградителна лихва, прибавена към главницата

 

[64] Съдът установи, че 21 611,52 лева от главницата, дължима от ищцата, всъщност са възнаградителни лихви, прибавени към главницата. Съдът установи, че прибавянето е противозаконно. Съдът установи и, че начисляването на лихви върху тези 21 611,52 лева е противозаконно. Ето защо такива лихви не се дължат.

 

[65] Искът е основателен. За размера му не са събирани доказателства. Затова съдът го определя по справедливост на 3 330,00 лева.

 

6. По иска по чл. 124, ал. 1 пр. 2 ГПК съдът да признае за установено, че вземането на Ю. за 24 087,47 лева възнаградителна лихва е погасено по давност

 

[66] Този иск е предявен като евентуален на четвъртия иск – ако съдът уважи четвъртия иск, да разгледа този иск. Тъй като съдът уважава четвъртия иск, той разглежда настоящия иск.

 

[67] Ищцата иска да бъде установено, че не дължи суми, за които твърди, че са погасени по давност. Тези суми са претендирани от ответника с множество покани за доброволно изпълнение. Поради това съдът приема, че е налице интерес от търсената защита.

 

[68] Съдът установи, че чрез допълнителните споразумения са били прехвърлени 21  611,52 лева лихви към главница. Съдът установи, че от тези 21 611,52 лева до 10.03.2012 г. към главницата са били прибавени 10 594,46 лева. Вземанията за лихви и такси са периодични задължения. Затова те се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Исковата молба е подадена на 11.03.2015 г. Ето защо вземането за тези 10 594,46 лева, за които съдът установи, че не са главница, а са периодични задължения, е погасено по давност. Поради това ищцата не дължи на ответника 10 594,46 лева, представляващи възнаградителни лихви, капитализирани към 10.03.2012 г. към главницата по договора за кредит.

 

7.      По исковете по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД.

 

[69] Предявените искове са за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане на ищцата и на съпругът ѝ. Ищцата претендира и законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от 10.03.2012 г. до датата на плащане. В. А. е предявил и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. По отношение на претендираното с исковата молба от В. А. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди производството е продължило с участието на ищцата, която е единствена наследница на съпруга ѝ.

 

[70] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[71] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца. 

 

[72] Ищцата твърди, че тя и съпругът ѝ системно са получавали телефонни обаждания и писма от служители на банката и са били заплашвани с предсрочна изискуемост на кредита и насочване на принудително изпълнение спрямо тяхното имущество. Съдът установи, че кредитополучателите са получавали множество покани за доброволно изпълнение на просрочените им задължения по договора за кредит. С тези покани, изпратени от служители и от пълномощник на банката, последната подробно е описвала правата ѝ да предприеме действия по принудително изпълнение. 

 

[73] По делото не е установено служители на банката да са заплашвали и тормозели кредитополучателите с постоянни телефонни обаждания. Свидетелствата за това са единствено разказите на длъжниците по договора за кредит, възприети от техни близки. В този смисъл са показанията на С. А., които съдът не кредитира, на първо място, поради възможната му заинтересованост предвид близката му роднинска връзка с ищцата и на следващо място, поради констатираното несъответствие на твърдяното от него съдържание на поканите за доброволно изпълнение и действителното им съдържание.

 

[74] Ищцата твърди също, че поведението на служителите на банката е противоправно, тъй като те са прилагали нищожни клаузи от договора. Дори едно действие или бездействие да е увреждащо, не може да се търси обезщетение, ако за извършването му е дадено съгласие на увредения (Решение на ВКС 945-2009-IV Г. О. по гр.д. № 3026/2008 г.). Като са подписали договора и допълнителните споразумения, ищцата и съпругът ѝ са дали своето съгласие за приложението на нищожните клаузи в тях. Затова на ищците не се дължи обезщетение дори да са претърпели вреди. Освен това правата на банката, вписани в поканите, произтичат от закона. Затова съдът приема, че служители на банката не са извършили противоправно действие спрямо ищцата и починалия ѝ съпруг, което да подлежи на обезщетяване.

 

[75] Не са налице предпоставки за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.

 

3.  По разноските:

 

[76] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 1 165,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[77] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 13 894,46 лева при предявен размер от 399 568,26 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищцата 40,51 лева разноски по делото (13 894,46/399 568,26х1165,00), а на адвокат Д. 331,09 лева адвокатско възнаграждение (399 568,26-100 000х0,02+3 530,00х13 894,46/399 568,26). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ю. следва да заплати по сметка на СГС 548,82 лева държавна такса (13 894,46х0,04-(13 894,46х0,04х200/399 568,26х0,04х)).

 

[78] Ю. също търси разноски. Той е направил такива за 5 043,99 лева.

 

[79] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 385 673,80 лева при предявен размер от 399 568,26 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Ю. 4 868,59 лева разноски по делото. Заплатеното от ответника възнаграждение на адвокат не е прекомерно. Напротив, то е по-малко от минималния размер, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдия: