№ 5429
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25146444/04.10.2021 г.,
подадена от ищеца в първоинстанционното производство „МД Рент А Кар“
ООД, представлявано от управителя Д. Т. Х., чрез адв. С. М., срещу Решение
№ 20177580/27.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 25382/2019 г. по описа на
СРС, 57 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от „МД Рент А Кар“ ООД
срещу ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.405 ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 634,87 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение, дължимо поради настъпване на
застрахователно събитие по покрит риск по имуществена застраховка, а
именно – пътнотранспортно произшествие на 04.12.2018 г. в гр. София,
вследствие на което са причинени вреди на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.
№ ********.
В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на
съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва се като противоречащ на събраните по делото
доказателства изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки
за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на застрахования съгласно
гл. III, т.7.1 от ОУ към застрахователния договор, а именно, че ищецът е
представил неверни данни за застрахователното събитие и което е от значение
за интереса на застрахователя, доколкото възпрепятства реалното
1
установяване на вредите, съответно тяхната стойност. Поддържа се, че от
събраните пред Софийски районен съд доказателства се установявал както
механизмът на процесното ПТП, така и настъпилите от него материални щети
по застрахования автомобил, като счита, че няма правно значение за
отговорността по чл. 405 КЗ кой от водачите е виновен за настъпилото ПТП.
Твърди, че не следва да се взема предвид откъде е закупено процесното МПС,
както и състоянието му към този момент, доколкото от представените
доказателства се установявало, че към момента на регистрацията си,
респективно преди процесното ПТП, автомобилът е бил технически изправен
и без повреди. Намира, че са налице всички предпоставки за основателност на
предявения иск, а ответникът неправилно е отказал да изплати
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното се отправя искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Виена
Иншурънс Груп“, чрез юрк. Петров, е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба вх. № 25180951/31.12.2021 г., с който се изразява становище
за нейната неоснователност. Поддържа се, че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че е налице основание
за дружеството да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед
на изложеното се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания
относно неговата правилност, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие,
2
представляващо покрит застрахователен риск.
Основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ е обусловена
от наличието на следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си за неизпълнение на договорно задължение от застрахования,
което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение;
възражението си за наличие на изключен риск.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че към дата 04.12.2018 г. между ищеца и ответника е
съществувало облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“
съгласно застрахователна полица№ 4704180260000299/02.02.2018 г., с период
на валидност от 02.02.2018 г. до 02.02.2019 г. относно лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ******** със съдържание, описано в застрахователната
полица и общите условия към нея.
Ответното дружество е оспорило предявения иск с правоизключващо
възражение - неизпълнение на задължения на застрахования, визирани в гл.
III, т.7.1 от Общите условия, а именно, че ищецът е представил неверни данни
относно настъпване на застрахователното събитие, за което неизпълнение
застрахователят има правото да откаже да заплати застрахователното
обезщетение, съгласно горепосочения текст от ОУ. Ответникът оспорва
уврежданията да са настъпили в причинно-следствена връзка със заявения в
исковата молба механизъм на ПТП.
Основните спорни по делото обстоятелства са следните: дали е налице
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
както и дали е налице основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ. По така релевираното правоизключващо възражение в тежест на
ответника е да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод
за неизпълнение от страна на ищеца на договорно задължение, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие.
За установяване основателността на предявения иск в хода на
първоинстанционното производство са представени писмени доказателства,
събрани са гласни такива чрез разпит на свидетелката И.Я. приети са
заключения на съдебна-автотехническа и допълнителна експертизи.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от
04.12.2018 г., съгласно който на 04.12.2018 г. около 19:50 ч. е настъпило пътно-
транспортно произшествие между л.а. „Рено Меган“ рег. № ******** и л.а.
3
„Ауди 80“, рег. № ********. Описан е следният механизъм на ПТП, а именно,
че л.а. „Ауди 80“ се движи по бул. „Монтевидео“ с посока към кв. Горна баня,
като при ул. „Драгоман“ при предприемане на маневра ляв завой не пропуска
насрещно движещия се л.а. „Рено Меган“ и реализира ПТП с него. В
протокола са описани и материалните щети по автомобилите, като относно
л.а. „Рено Меган“ е посочено, че са увредени предна част и въздушните
възглавници. В протокола за ПТП е отбелязано, че л.а. „Ауди“ е извършил
завой наляво, а за л.а. „Рено Меган“ нищо не е отбелязано – не е посочено в
каква посока се е движел. В исковата молба също липсват конкретни
твърдения.
Следва да бъде посочено, че двустранният констативен протокол от
04.12.2018 г. не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
тъй като не е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му
задължения. Следователно в случая същият не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, а отразените в него факти и обстоятелства
подлежат на доказване съобразно правилата на чл. 154 ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката И.Я. – водач на л.а. „Ауди 80“, участвало в процесното
ПТП. Разпитана пред съда, същата заявява, че си спомня за процесното ПТП,
като сочи, че се е движела по бул. „Монтевидео“ в посока от Овча Купел към
кв. Горна баня. Допълва, че завивайки на ляво е отнела предимството на
движещото се в противоположната посока и извършващо маневра завой на
дясно по същата улица МПС „Рено Меган“. Свидетелката уточнява, че при
произшествието не е валяло, а тя се е движела с не повече от 20 км/ч.
Изслушано е заключение на съдебна автотехническа експертиза, в което
вещото лице е посочило, че съобразно представения протокол за ПТП и
свидетелските показания механизма на процесното ПТП е следният: на
04.12.2018 г., около 19:00ч., л.а. „Ауди 80“, с рег. № ******** се движи по бул.
„Монтевидео“ с посока към кв. „Горна баня“ и на ул. „Драгоман“ при маневра
ляв завой, водачът не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се и
предприемащ маневра завой на дясно по същата улица л.а. „Рено Меган“. В
заключението е отбелязано, че всички увреждания по л.а. „Рено Меган“,
отразени в описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП, като стойността, необходима за отстраняването им по
средни пазарни цени възлиза на сумата от 12 213,56 лв. Изрично вещото лице
е уточнило в т. 6 от заключението си, че към момента на изготвянето му по
делото не са били приложени снимки на процесния автомобил от „Ауто
Онлайн“, които да бъдат сравнени с изготвения от застрахователя снимков
материал.
В приетото допълнително заключение на съдебната автотехническа
експертиза след съпоставка на снимковия материал, снет при огледа по
заявената претенция, както и този, предоставен от платформата за употребени
автомобили „Ауто Онлайн“, вещото лице е достигнало до извод, че е налице
4
идентичност като вид, форма, характер, степен и разположение на
уврежданията по процесното МПС, отразени в снимките. Изключение е
констатирано единствено относно решетката на предната броня, която при
изготвения от ответника-застраховател снимков материал е здрава, а при
предоставения от „Ауто Онлайн“ – увредена. Посочено е, че налице пълно
съвпадение като вид и степен на уврежданията, отразени в калкулацията от
„Ауто Онлайн“ и тези, посочени в описа на щетите, изготвен от ответника.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
първоначално депозираното заключение на съдебната автотехническа
експертиза следва да претърпи корекция в частта, в която е изследвана
еквивалентността на уврежданията. Посо чило е, че когато има удар в
предната част на едно превозно средство следва да се увредят най-крехките и
най-тънки детайли, в това число и регистрационният номер на автомобила,
които в случая не са увредени. Отчетено е, че в процесния случай при
описания в протокола механизъм на ПТП би следвало да бъдат увредени най-
издадените и крехки детайли, а в случая те не са, като съгласно снимковия
материал ударът следва да е високо горе, във високо превозно средство.
Според вещото лице тези увреждания биха се получили от удар в по-висока
превозно средство от л.а. „Ауди“.
В приетото пред въззивния съд заключение на съдебната автотехническа
експертиза вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка част от
уврежданията в предната габаритна част на процесното МПС по
характеристика и посока отговарят да са причинени при удар в странична
дясна част на л.а. „Ауди 80“, а именно – предна броня, решетка в предна
броня, преден капак, два броя фарове (ляв и десен), предна декоративна
решетка. Вещото лице е отразило, че отчитайки факта, че са сработили
въздушните възглавници на водача и на пасажера на предна дясна седалка,
както и са задействани пиропатроните и предпазните колани, следва извод, че
ударът е бил със скорост не по-ниска от 40 км/ч. към момента на удара. В
заключението вещото лице е установило, че от силата и дълбочината на
уврежданията на процесното МПС следва, че същите са получени по друго
време, място и начин, които не кореспондират с посоченото в двустранния
констативен протокол. Отбелязана е и идентичност между деформацията на
предния капак на автомобила, отразена в снимковия материал, предоставен от
„Ауто Онлайн“ и в този, направен от застрахователя след заявяване на щетата.
При изслушването си пред въззивната инстанция вещото лице е заявило,
че платформата „Ауто Онлайн“ предоставя информация за конкретна марка и
модел автомобил след въвеждане на уникален 17-цифрен код. Посочено е
също, че с оглед дълбочината и силата на процесните увреждания от
техническа гледна точка следва извод, че същите са получени при място, време
и начин, различни от описаните в протокола за ПТП, като дори и да има
някакво припокриване според вещото лице същото представлява бледа форма
на най-съществените елементи. Заключението на вещото лице е за липса на
съответствие между описания в исковата молба механизъм и уврежданията.
5
Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда
е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за
безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По
силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата
на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността
на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се
задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената
тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на
последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския
процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва
да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се
установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС.
Настоящият въззивен съдебен състав, след съвкупен анализ на всички
доказателства по делото, намира, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че по процесния л.а. „Рено Меган“ рег. № ********
в следствие на процесното ПТП са настъпили претендираните увреждания,
като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че правилен се явява изводът на
първоинстанционния съд за недоказаност на механизма на процесното ПТП.
Налице е разминаване относно посоката на движение на л.а. „Рено Меган“,
като в представения протокол за ПТП е отразено, че същото се е движело
направо, а съгласно показанията на свидетелката Янева към момента на удара
водачът на автомобила е предприемал маневра завой на дясно.
Дори обаче да не се вземе предвид горното, доколкото за ангажиране на
отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“
съгласно чл. 405 КЗ е без значение дали водачът на застрахованото при него
МПС е виновен за настъпване на ПТП, то не се доказа по делото, че щетите по
автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното
произшествие.
В приетите от първата и въззивната инстанция заключения на
автотехническата експертиза, които съдът кредитира като пълни, обективни и
компетентно изготвени, вещите лица са категорични в изводите си, че
твърдените увреждания по процесното МПС с оглед тяхната сила и дълбочина
са настъпили по друго време, място и начин, различни от посочените в
протокола за ПТП, представен пред застрахователя. Експертите констатират
идентичност между уврежданията, заснети от застрахователя при огледа и
тези, отразени в представения от платформата „Ауто Онлайн“ снимков
6
материал. Следва да бъде отбелязано, че съгласно направените от вещото лице
С. пред въззивния съд уточнения платформата предоставя данни и
информация за конкретни марка и модел автомобил посредством уникален за
всеки 17-цифров вин номер. Не е въведено от ищеца оспорване, че
представените от платформата „Ауто Онлайн“ снимки и информация касаят
именно процесния автомобил.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за преклудирани по
смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК наведените с въззивната жалба твърдения, че
процесното МПС е закупено от горепосочената платформа с увреждания, но
същите са били отстранени преди регистрацията му пред компетентните
органи, поради което и към датата на ПТП автомобилът е бил технически
изправен и без повреди, доколкото ищецът е могъл да ги заяви своевременно
пред първоинстанционния съд и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа.
Ето защо въззивният съд не дължи мотиви по горните доводи на въззивника.
На първо място, предвид посоченото в полицата „Каско“, то настоящият
въззивен съдебен състав намира, че ответникът не е доказал възражението си,
че МПС е закупено с процесните увреждания. Следва да се посочи, че
застрахователят е могъл да направи оглед и заснемане на автомобила при
сключване на застраховката.
На второ място не се установява претендираните увреждания да са в
пряка причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, настъпило на
04.12.2018 г. между л.а. „Рено Меган“ рег. № ******** и л.а. „Ауди 80“, рег. №
********, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск.
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
От изложеното следва, че приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В
съдебната практика се приема, че се касае до такова по вид и характер
задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., II
т.о. и др.).
В глава III, раздел I, т. 1 и т. 5 от приложимите към застрахователния
договор общи условия на ответника е въведено задължение на застрахования
да докаже настъпването на застрахователно събитие, като следва да уведоми
застрахователя по посочените в разпоредбата начини, както и да представи
описаните в т. 5 документи, които доказват настъпилото събитие. В т. 7 от
7
същия раздел е уредено право на застрахователя да извърши проверка на
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и
оглед и заснемане на увреденото МПС. В случай на установени различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение на основание т. 7.1.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в случая е налице
предвидената в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ хипотеза, даваща възможност на
застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение.
Установява се от всички събрани пред двете съдебни инстанции
доказателства, че твърдяното ПТП не е настъпило по описания в протокола
механизъм, както и че претендираните щети не са в пряка причинно-
следствена връзка с него. Декларирайки пред застрахователя противното,
застрахованият-ищец не е изпълнил вменените му с общите условия
задължения за представяне на вярна информация относно събитието пред
застрахователя. Неизпълнението на това задължение е съществено с оглед
интереса на застрахователя доколкото същото препятства възможността да
бъдат установени реално настъпилите вреди по лекия автомобил, ако има
такива и да бъде определена стойността им.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав намира,
че предявеният от „МД Рент А Кар“ ООД срещу ЗЕАД „Виена Иншурънс
Груп“ иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ се явява неоснователен и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора съобразно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която
въззивникът дължи да заплати сумата 650,00 лв. – разноски пред въззивната
инстанция, от които 350,00 лв. – депозит за експертиза и 300,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20177580/27.08.2021 г., постановено по
гр.д.№ 25382/2019 г. по описа на СРС, 57 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК „МД Рент А Кар“
ООД, ЕИК ********* да заплати на ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
*********, сумата от 650,00 лева - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* – трето лице помагач на страната на въззиваемия.
Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280,
ал.3, т.1, предл.2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9