Р Е Ш Е Н И Е
№ 260742/19.10.2020 г.
гр. В.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2231 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.С.А., ЕГН **********,*** положителен
установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за установяване
правото на собственост на ищцaтa
върху реална част от * кв.м. от ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В.и 718,00
кв.м. от ПИ с идентификатор *, при граници на реалната част: югозапад - ПИ *,
югоизток – ПИ *, североизток – останалата част от ПИ *, северозапад -
останалата част от ПИ * (повдигната в цвят върху скица на л. 112), попълнена
като ПИ * по КП от * г. при
твърдения в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ * г. на ИД на АГКК да е допусната непълнота, или грешка, като в същата имотът
на ищцата не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имотите
на ответника с посочените идентификатори.
Ищцата Д.С.А.
излага, чрез адв. К.К., че родителите на майка ѝ Д.Щ.К.,
ЕГН ********** - Щ.Г. и Д. К.Гр., притежавали дворно място с
къща в гр. В., кв. „В.“, отговарящо на административен адрес: ул. „Св. С.” № *.
Поддържа, че майка ѝ е родена и израснала в къщата, в която баба ѝ
живяла да смъртта си през 1964 г. След това за дворното място и къщата се грижела
майката на ищцата, до смъртта си през 1990 г., след което грижите били поети от
самата ищца. Сочи, че живее в къща съседна на имота, който използвала предимно
за отглеждане овошки и зеленчуци. Излага, че къщата в имота била съборена около
1970 г., тъй като била над 100 годишна и опасна. Самото дворно място винаги
било оградено и всички съседи знаели, че ищцата е негов собственик по
наследство и той се владее от поколения.
Излага, че за имота няма нотариален акт и на * г. подала молба декларация в
Община В.за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Оказало
се, че имотът не е отразен в ЗРП на кв. „В.“, приет със Заповед № * г., въпреки
че от 1979 г. за него бил плащан данък към Общински Народен съвет ДС „Пр.“.
Била уведомена от началника на отдел „Собственост” при Община В., че нейният
имот е част от имот пл. № 30 по плана на с. Кестрич от 1920 г., бивша
собственост на дядо ѝ Щ. Гр., както и че в архивите на Община В., нямало
документи за неговото отчуждаване или одържавяване. Ищцата била уведомена съща,
че вероятно между 1920 г. и 1956 г. имотът е отчужден за улица, а ползваната от
нея част останала незасегната от мероприятието. На следващо място сочи, че този
имот следвало да остане за нея съобразно уговорката със сестра ѝ, защото
тя се грижела и живеела до него, във връзка с което на 09.01.2004 г. сестра ѝ направила
нотариално заверено пълномощно. Поддържа, че на * г. от Община В., отдел
„Кадастър и регулация” бил съставен акт за непълноти и грешки и наследственият
ѝ имот бил заснет и нанесен с пл. № *, а със Заповед № * г. на кмета на
район „Пр.”, влязла в сила на 05.01.2009 г., попълването на кадастралната
основа било одобрено, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Излага, че
получила отказ от Община В.за заверка на молба декларация вх. № * г. за
снабдяването с нотариален акт за недвижим имот с пл. № *, кв. * по плана на кв.
В., гр. В., тъй като междувременно общината се снабдила с АОС № * г., за земя с
площ от 7940,00 кв.м. ид.ч.от УПИ за озеленителен коридор, целия с площ от *
кв.м., в кв. 14 на кв. В., за който е одобрена Заповед № * г. на кмета на
Община В.. Впоследствие отказът бил отменен с Решение № * г. по адм. дело № *
г. на ВОС. Сочи, че през 31.01.2006 г. подала молба за закриване на данъчната
партидата на сестра ѝ Гана С. Янева, тъй като тя не владеела имота и не
желаела да е негов собственик. Излага, че по указания на ответника на
01.08.2007 г. подала нова молба декларация, в която не фигурирало името на
сестра ѝ. Ответникът заверил молбата, а на * г. ищцата получила и удостоверение
от Областния управител, че за имота ми няма съставен АДС. На * г. ищцата се
снабдила с нотариален акт № * за обстоятелствена проверка, след показанията на
трима свидетели. Оказало се обаче, че в КККР, одобрени със Заповед № * г.
имотът не е отразен. По искане на ищцата от 09.12.2014 г. за изменение на КККР досежно
ПИ * и *, в които били включени части от процесния имот, е СГКК постъпило
становище от Община В., че той попада върху УПИ „Озеленителен коридор“, кв.14,
по плана на кв.В., за част от който е съставен АОС № * г., поради което следвало
първо да се издаде заповед от кмета за отписване на процесния имот от актовите
книги за общинска собственост. Впоследствие по молбата ѝ за отписване
получила отговор от Община В., че не са налице основания за деактуване на имота
от АОС. Сочи, че процедурата по подаденото от нея заявление в СГКК от
09.12.2014 г. за нанасяне на настъпили промени в КККР за ПИ * и ПИ * не могла
да се проведе поради липса на заповед за отписване на имота от актовите книги. Ответникът
възразил пред СГКК и срещу вписването на ищцата като съсобственик на ПИ *. Със
заявление от * г. повторно поискала нанасянето на настъпили промени в КККР за
ПИ *, като последвалият отказ бил обжалван по адм. дело № * г. на АСВ. Поддържа,
че от преди 1920 г. до 1964 г., владението върху дворното място и иградената в
него къща се осъществявало от баба ѝ Д. К. Гр., след нейната смъртта от
1964 г. до 1990 г. от майка ѝ Д. Щ. К. и баща ѝ Ст. Я. К., а от
1990 г. единствено и само от ищцата. Сочи, че упражняваната лично и от
праводателите ѝ фактическа власт върху имота, продължила непрекъснато и
необезпокоявано повече от 100 г., поради което имотът, чиито граници не били
променяни повече от век, не може да е
станал общинска собственост. По изложените съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Община В., чрез гл. юрк. С.Ц. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не спори, че с
влязло в законна сила решение по адм. дело № *г. на АСВ е прогласена за нищожна
заповед, с която е отказано поисканото от ищцата със заявление от * г.
изменение на КККР досежно ПИ *. Излага, че за процесната територия е относим КРП
на с. К. (В.) от 1920 г. с одобрени улична и дворищна регулационни съставка,
ведно с разписен лист, в който за имот пл. № 30 е вписан собственик Щерю
Григоров и с отбелязване „отчуждава се“. В тази връзка поддържа, че съобразно
чл. 13 от приложимия ЗБНМКБ (отм.) планът за дворищната регулация спрямо имот
отреден за обществено мероприятие има пряко отчуждително действие. Излага, че в
КП на В. от 1957 г., ведно с РП, одобрен със Заповед № * г., няма индивидуализиран имот като
процесния, а съответната му територия носи отбелязване „залесяване“ – „акация“,
с отразено дере. Излага, че в ЗРП на кв. „В.“, одобрен със Заповед № * г. на
Председателя на ИК на ОбНС - В., има нанесена имотна граница, стигаща до
дерето, но няма вписан планоснимачен номер на имот, съответстващ на процесния
или * попълнен в този план със Заповед
на кмета на Район „Приморски“ № * г. Сочи, че съгласно предвижданията на ОУП от
* г., ПИ * попада в територия за озеленяване, а в ИЗРП на кв. 14 – В. одобрено
със Заповед на кмета на общината № * г. е ситуиран в УПИ - „за озеленителен
коридор". Определя за ирелвантно обстоятелството, че за ПИ * няма съставен
АОС, както и към кой момент е съставен АОС за ПИ *, като поддържа, че правото
му на собственост върху тези два имота е възникнало ex lege. Твърди, че с АОС № * г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 и
т. 9 от ЗОС, като общинска собственост е актуванa земя
с площ 7940,00 кв.м. ид.ч. от 9880,00 кв.м. за целия УПИ „Озеленителен коридор“
по плана на кв. В., одобрен със Заповед № * г. на Кмета на Община В., с
граници: ул. „Албена“, УПИ №№ *, УЛ. „Св. С.". Твърди също, че АПОС № * г.
за ПИ * с площ * кв.м. е съставен въз основа на АОС № 2431/27.09.2002 г., който
е отразен и в действащите КККР като документ за собственост на Община В.върху
имота. Поддържа, че имотът представлява озеленена площ и е публична общинска
собственост, каквато не може да се придобива по давност. Сочи, че АОС има
удостоверителна сила доколкото са съставени при спазване на предвидените за
това правила. Твърди, че предвид липсата
на отразяване на имот като процесния в КП от 1957 г., с РП, одобрен със Заповед
№ * г., имотът бил държавна собственост на
основание чл. 6 от ЗС, доколкото имотът нямал друг собственик. В последствие
имотът станал общинска собственост на основание
§ 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. В евентуалност, ако съда не приеме
публичния характер на собствеността, се излага, че от * г. не е изтекъл срокът
за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, с оглед
действащия от 01.06.2006 г. мораториум, по силата на който давност не тече * г.
На следващо място сочи, че Заповед № *г. на кмет на Район „Приморски" при
Община В.за попълване на кадастралната основа с имот с пл. № * е нищожна, тъй
като не е съобразена със ИЗРП за имота, одобрено със Заповед № 109/13.12.2001
г. на кмета на Община В.. Наред с това съставеният акт за непълноти и грешки не
бил подписан от заинтересованата страна Община В., чрез оправомощено за това
длъжностно лице. Сочи, че не са били налице и предпоставките на чл. 86, ал.
ал.1 и 2 от ППЗТСУ (отм.). Поддържа и че попълването на имота не е породило
правото на собственост, а представлява само индиция, че ищцата е имала
намерение да владее имота. Сочи, че констативният нотариален акт на ищцата е
незаконосъобразен, тъй като при съставянето му не са били осъществени
елементите от владението, както и предвид забраната за придобиване на имота по
давност. Излага, че намерението за владение не му е противопоставено. Такова е
евентуално първата е молба-декларация от
29.04.1998 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В о.с.з.
страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното
удостоверение за наследници се установява, че ищцата Д.С.А. и сестра ѝ Г. С. Я. са наследници на Д.Щ.К., родена на *** г. и починала на * г. Видно е също, че Г.С. Я. е починала на 14.02.2007 г. и е
оставила за наследници Ан.Г.А. и С.Г.Я..
От удостоверения издадени
от Район „Приморски“ се установява, че родители на Д. Щ. К. са Щ.Г. починал на * г. и Д. К.Г. очинала на * г., а съпруг е С. Я.К.
С нотариално заверено
пълномощно от 09.01.2004 г. Г.С. Я. е упълномощила Д. Г. Г. да извършва включително разпредителни
дейстивия във връзка със собствения ѝ имот получен по наследство от Д. К.Г., починала на 10.06.1964 г., находящ се
в регулационните граници на гр. В., ул. „Св. С.“ № *, при граници: улица, имот – парцел * от кв. 14 по РП на В., дере и общинска
мера.
В писмо от * г. началникът на отдел „Общинска
сосбтвеност“ в община В.е посочил, че имот пл. № * по плана на с. К. от 1920 г. е бивша собственост на Щ. Гр., същият не е одържавяван и вероятно
между 1920 г. и 1956 г. част от него е отчуждена за улица, а останалата част е
останала незасегната от мероприятието.
Съставен е АЧОС № * г. за имот от УПИ за
озеленителен коридор с площ * кв.м. ид.ч. от * кв.м., кв. 14 по плана на кв. В.,
одобрен със Заповед № *г. на
кмета Община В., в който като правно основание е посочен чл. 2, ал.1, т.5 и т.9
от ЗОС.
Със Заповед № * г. кметът на Район „Приморски“ при
Община В.е одобрил попълване на действащия КП на кв. В. с имот пл. № *, като видно от протокол от * г. за постъпили писмени възражения по
заповедта, същата е влязла в сила на 05.01.2009 г.
С писмо от * г. директор на дирекция ОСИР към
община В.е придвижила за становище до директор ПНО молба декларация от ищцата и
сестра ѝ за прдобиване по обстоятелствена проверка на имот пл. № 1095 ,
кв. 14 по КП на В. с твърдения, че имотът е владян от баба им Д. Григорова
петдесет години и наследниците ѝ продължават да го ползват. Директор ПНО
с писмо от 11.01.2015 г. е отговорил, че няма основания за заверка, поради
издадения АЧОС № 2431/27.09.2002 г. и липсата на актуална скица към молбата.
С решение от * г. по адм.д. № * г. ВОС е отменил като
незаконосъобразен отказа на директора на Дирекция „Общинска собственост“,
обективиран в писмо № * г. да
извърши административна услуга, респ. да завери молба – декларация за
снадбяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот пл. № *, кв.14, кв. В., гр. В., с мотиви, че
вече е налице влязъл в сила мълчалив октаз.
Ищцата е представила Нотариален акт № * г. на нотариус К.П., с който е призната за собственик
по давностно владение и наследство на дворно място с площ * кв.м. по удостоверение и по-молба декларация и * кв.м. по скица, находящо се в кв. В., ул. „Св. С.“ № *.
С писмо от * г. кметът на Община В.е уведомил ищцата, чрез пълномощника ѝ Д.Г.Г., че не са налице основания за
деактуване като общинска собственост на част от УПИ – „Озеленителен коридор“ в
кв. 14 по ЗРП на кв. „В.“ в гр. В., представляващ новообразуван ПИ № * по КК на район „Приморски“, идентичен с ПИ № * по КП на кв. „В.“ с площ * кв.м.
С писмо от * г. директорът на Дирекция ОСИСД е уведомил ищата, че за ПИ * с площ * кв.м. не е издаден АОС, а ПИ * попада в УПИ – „Озеленителен коридор“ в кв.14.
С Решение № * г. по адм.д. № * г. на
Административен съд – гр. В.е прогласена за нищожна Заповед № * г. на началника на СГКК – В., с която е отказано
изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор * по КК на гр. В.по заявление на ищцата.
Съставен е АПОС № * г. за ПИ * по действащите КККР с площ 9145 кв.м.,
в който като правно основание е посочен чл. 59, ал.1 от ЗОС и чл. 61, ал.2 и ал. 4 от ЗУТ, както и че е съставен въз основа
на АОС № * г.
С
писмо от 19.10.2018 г. ответната община е отказала на ищцата да съгласува
предложеното от нея изменение на КККР от 2008 г. с обособяване на имот с
проектен идентификатор * чрез отнемане на площи от ПИ * - 718/1148 кв.м. ид.ч. и от ПИ * – 356/9145 кв.м. ид.ч.,
тъй като същите са общинска собственост и попадат въвху УПИ „за озеленителен
киридор“, кв. 14 по плана на кв. В., за част от който е съствен АОС № * г.,
За установяване на твърдяното давностно владение ищцата е
ангажирала и гласни доказателства по делото посредством разпитите на водените свидетели
Киро К. К. и Гр.П.А.
Първият свидетел, роден през1936 г. сочи, че са израснали като съседи с
ищцата, като неговият имот бил на ул. „А.“ във „В.“, а през дерето бил този на ищцата, с площ
около декар. До 1964 - 1965 г. ищцата живеела в стара едноетажна къща в имота,
заедно с баба си, която също се казвала Д.. Родителите на ищцата били направили
нова къща на двеста метра на запад, а съборили старата в процесния имот и започнали
да го използват за садене на зеленчуци. И тогава и сега мястото било заградено
освен откъм реката. Свидетелят сочи, че не е виждал други хора да работят
мястото. Сочи, че към 1951 г. проливен дъжд завлякъл доста от брега, но била
натрупана пръст и положението било възстановено.
Свидетелят А., роден 1936 г.
сочи, че познава ищцата, с която заедно са отраснали като съседи. Твърди, че
неговият имот във В. е покрай пътя, а нейният от около декар е покрай реката и
граничи с път. Излага, че имотът на ищцата е бил ограден с ограда, която не е
местена. В имота била старата едноетажна къща на баба Д., която впоследствие
отишла да живее при дъщеря си Д. Сочи, че в момента в имота няма постройки.
Помни, че мястото било заградено през 1970 г. и били засяти дръвчета, като от
тогава ищцата ползвала имота. Свидетелят сочи, че не е виждал други хора да
обработват имота, нито пък някой да е имал претенции за него. Излага, че през
1944 г. руснаците слагали там сено за конете. Твърди, че общината не е
озеленявала мястото. Сочи, че заедно с ищцата е сял дръвчета в имота.
По делото е прието заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ж.Б.,
което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено. Заключението
не е оспорено и установява, че първият кадастрален и регулационен план с улична
и дворищна регулация за процесната територия (тогава с. Кестрич) е одобрен през
1920 г. Видно от приложената скица № 1 към СТЕ, съобразно предвижданията му в проектния
ПИ * попадат * кв.м. от имот № *, целият с площ от * кв.м., а на изток и запад от тази част попадат части от предвидени
свободни терени, южната част на съществуващо дере, както и североизточната част
от ПИ 69. Северната граница на проектен ПИ * е видно, че частично съвпада с тази на имот № *, съответно с южния ръб на дерето. Планът е предвиждал
реализиране на улица в южната част на имот № * с ширина средно 1,5 м. и почти успоредно трасе за
корекция на дере от северната му част, попадащо в припокиващата се с проектния
ПИ 1411 част със средно 2,5 м. В разписната книга към проекта за дворищна
регулация за собственик на ПИ * е вписан Щ.Гр. и изрична бележка „отчуждава се“. Видно
от комбинирана скица № 2, при последващия
регулационен план на с. В. от * г., изготвен на основата на КП от 1957 г., одобрен едновременно с одобряването
на РП от * г., в рамките на проектния ПИ * попадат * кв.м. от свободен терен в незатворен контур, както и * кв.м. от южната част на дере. В РП няма предвиждане за
свободната територия извън дерето попадаща в ПИ *. По-нататък от СТЕ се установява, че през * г. е приет нов РП за процесната територия изработен въз
основата на КП от * г., като видно
от комбинирана скица № 5 планът предвижда отреждане за терен от 501 кв.м. без
посочен номер със северна граница минаваща по ръба на дерето, а в останалата югоизточна
част граничещ със свободен терен. В РП
от * и КП от * г. липсва трасе за корекция на дере както и по КП от * г. и РП от * г. В последващото, действащо и понастоящем изменение от 2001 г. на
действалия регулационен и застроителен за територията на проектния ПИ * няма предвиждане за застрояване, но попада частично в
УПИ „озеленителен коридор“. В заключението се сочи, че през 2004 г. е издадена
заповед за попълване на кадастралната основа с ПИ *, а като собственици са записани Г.С. Я. и Д.С.А.. Вещото лице е установило
идентичност на попълнения ПИ № * с проектния ПИ 1411, както и че по КП територията му попада със 140 кв.м.
в дерето и с * кв.м. извън дерето. От експертизата се установява, че по нито един
от действалите кадастрални или регулационни планове южният ръб на дерето не е съвпадал
с границата между ПИ * и * по сега действащия КККР от * г., като понастоящем също е от северната ѝ страна,
представляваща северната граница на проектния ПИ *. Вещото лице е установило при огледа си, че имот ПИ * е ограден, т.е. с материализирани граници, като в същия
са засадени множество трайни насаждения, а по-малката част от него е
неподдържана.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Ето защо, в производството по иск с правно
основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта (план), като се
съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали
има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет
на доказване по делото са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно
прекратяване на отчуждителното им действие, както и всички други факти, водещи
до промяна на границите на урегулирания имот.
В случая неоспореното заключение на СТЕ и комбинирана скица № 1 сочат, че първият регулационен план за
процесната територия (тогава с. Кестрич) е одобрен през 1920 г. и е съдържал
различни предвиждания за отделните части от площа образуваща ПИ * попълнен през * г. в КП от * г., идентичен с проектен
ПИ *, която се сочи че погрешно не е
попълнена като самостоятелен имот в действащите КККР на гр. В., а като част от * и *.
В тази връзка от скица № 1 е видно, че в проектния ПИ към * г. е попадала реална част от * кв.м. от имот № *, целият с площ от * кв.м., който видно от доказателствата по делото е
записан в книгата към плана като собственост на дядото по майчина линия на
ищцата – Щ.Гр., починал през * г. Предвид
обстоятелството, че към годината на записа последният е бил покойник видно от
удостовернието издадено от ответника, то и на основание чл. 38, ал.1 вр. чл.
21, ал.1 от приложимия Закон за наследството от * г. (отм. 1949 г.), съдът приема, че към момента на одобряване
на регулационния план от * г. за собственици на целия имот № * по наследяване следва да бъдат приети преживялата му
съпруга Д. Гр. и дъщеря му Д. К., съответно баба и майка на ищцата. Вярно е, че по делото не е представен
нотариален акт, делбен протокол или друг писмен документ, установяващ придобиването
на имота в собственост на праводателя им, а и не се твърди такъв документ да
съществува. Доказването на правото на собственост в съдебното производство
обаче се извършва с всички допустими доказателствени средства, а в случая вписванията
в разписната книга към регулационния план са одобрени със заповеди на Министъра
на обществените сгради. Последното пряко сочи, че спрямо държавата и общината към
* г. не е съществувало съмнение, че собствеността
на имот № * е била притежавана от праводателя на Д. Гр. и Д. К. и то на валидно правно основание, противопоставимо на всички правни субекти.
Извод за последното се извежда и от изричното волеизявление на органа на
изпълнителната власт от същата година, че за реализиране на публични
мероприятия се налага отчуждаването на имота, което сочи, че до този момент по
отношение на държавата имотът е бил частна собственост на Щерю Григоров,
наследодател на майката и бабата на ищцата.
На следващо място от всички последващи кадастрални и регулационни планове,
както и от посещението на експерта на място и свидетелските показания се
установява, че уличната регулация по плана от * г. е реализирана на място, включително в частта засягаща
южния край на имот № *, която обаче стои извън площта на проектния ПИ *, идентичен с процесния ПИ * попълнен в КП от * г. Същевременно не се установява другото публично мерориятие
по плана от * г. - „трасе за корекция на дере“ да е реализирано в
северната част на имот № *. Напротив. Ответната община в писмо от * г. признава, че имотът не е одържавяван, както и че от
него е отчуждена само частта предвидена за улица, поради което следва да се
приеме, че останалата част от * кв.м. е останала незасегната от
мероприятието и понастоящем. Вярно е, че чл. 13 от действащия към датата на
първата регулация Закон за благоустройство на населените места в Княжество
България от 1905 г. (отм. 1941) е предвиждал вещното ѝ действие да
настъпва с влизане в сила на самия план, т.е. фактическият състав на правото на
собственост не е включвал реализиране на мероприятието и заплащане на
обезщетение от държавата. Същевременно съдебната практика
непротиворечиво приема, че ако до влизане в сила на чл. 74а от последващия
Закон за планово изграждане на населените места от * г. (отм. 1973 г.), т.е. ако до 06.07.1956 г., имотите отредени за реализиране на обществено мероприятие
не са завзети по установения ред (то не е осъществено и не е платено обезщетение
от държавата), по аргумент от обратното на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ отчуждителното действие на плана се обезсилва, независимо от това по реда
на кой от действащите преди ЗПИНМ закони е приет. Отнесено към конкретиката на
казуса това сочи, че при липса на реализирано трасе за корекция на дере в
северната част на имот № 30, попадаща и в проектния ПИ *, и на твърдения държавата да е заплатила обезщетение за
имота, следва да се приеме, че по
отношение наследниците на Щерю Григоров отчуждаването по плана * г. на визираната реална част от * кв.м., попадаща в проектен ПИ 1411 по скица № 1 никога
не е пораждало вещно-прехвърлително действие и същите са запазили правото си на
собственост върху тази площ.
Дори вписването в разписните листи да не бъде зачетено като доказателство,
че майката на ищцата и баба ѝ по майчина линия са притежавали към датата на
приемане на плана правото на собственост по наследство по отношение на
неотчуждената реална част от имот № * отговаряща на действащитe към този момент изисквания за
образуване на самостоятелен имот - 200 кв.м. площ и 12 м. лице, съобразно чл.
8, ал.1, б. „е“ от ЗБНМ, то годината на вписването – * г. може да бъде приета като начало на течене в тяхна
полза на придобивна давност както върху нея, така и върху разположените от
северната и южната ѝ страна площи от общо * кв.м. попадащи в самото дере и свободни терени от общо * кв.м., за които планът от 1920 г. няма предвиждания. В
тази насока са събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
К. и А. установяващи, че от рождението си (1936 г.) двама почти
непосредствено съседстват с имот от около декар в кв. В., граничещ с дере и
път, в който бабата и майката на ищцата обитавали едноетажна къща до към
средата на шейсетте години, и който към 1970 г. бил ограден, а понастоящем се
владее единствено от ищцата. Показанията на двамата свидетели си кореспонидрат
и с предвиждането на РП от 1920 г., в който е отразена къща в имот № *, както и последващите кадастрални и регулационни планове
(одобрени едновременно през 1966 г.) установяващи еднопосочно, че впоследствие
къщата е съборена. По отношение на свидетелите не се установява да са
заинтересовани от изхода на делото и съдът счита, че обективно възпроизвеждат дългогодишни
преки възприятия за ситуирането, състоянието и ползването на територията
образуваща процесния имот ПИ *, проектен ПИ * доказващи, че той е владян необезпокоявано от рода на
ищцата в продължение близо на три поколения в актуалните си материализирани на
място граници. Такова становище пред ищцата е застъпено и в писмата от началника
на отдел „Общинска собственост“ и на директор на ОСИД в ответната община в
представените писма от 1998 г. и 2004 г. Последните в съвкупност с извършеното
попълване на процесния имот в КП от * г. със заповед на кмета на Район „Приморски“ от * г. сочат, че с извънпроцесуалното си поведение преди
образуване на настоящия процес ответникът несъмнено е признал пред страната,
чието право на собственост обаче оспорва понастоящем, неизгодния за него факт
на осъществяваното от нея и наследодателите ѝ владение върху имота, и то
на правно основание, продължаващо от * г. до настоящия момент.
Доколкото Д. Г. ѝ Д.К. са установили към * г. владението необезпокоявано от ответника или трети лица със съзнанието,
че са собственици по наследство на имота, то същото е било добросъвестно, още
повече, че съгласно чл. 31 от относимия Закон за давността (* г.) добросъвестността се предполага до доказване на
противното от оспорващата страна. Няма данни и имотът да е бил завзет по
насилствен или скрит начин, съответно да е била налице забраната на чл. 305 от
ЗД. Следователно по аргумент от чл. 30 вр. чл. 29 на ЗД осъществяваното от наследодателите
на ищцата владение на реалната част от * кв.м. и ситуираните извън нея свободни терени и части от
дере, образуващи съвкупно територията на проектен ПИ *, съответно ПИ * попълнен в КП от * г., което владение не е доказано по реда на чл. 307 от ЗД да е било
смутено след установяването му през * г. та до настоящия момент, се е трансформирало в право на собственост след
изтичане на десет годишен давностен срок към * г., отчитайки и обстоятелството, че до 12.08.1921 г. по
силата на чл. 3 от Закона за мораториума (1914 г.) и чл 1. от Закона за
продължение на ЗМ (1915 г.) е действал мораториум за течението на всички срокове
- материални и процесуални, давностни - углавни и граждански, съдебни,
перемционни и други.
Дори въпреки събраната доказателствена съвкупност да се приеме, че владението
на праводателите на ищцата върху процесния имот не е било добросъвестно и на
юридическо основание, съответно че не се е трансфомирало във вещно право на
собственост още на 13.08.1931 г., то по силата на чл. 34 от ЗД най-късно към
13.08.1941 г. Д. Гр.и Д.К. са станали собственици на имота поради изтичане на дългата двадесетгодишна
придобивна давност.
На следващо място по отношение на своената територия не се установява между
* г. и * г. да е налице законова забрана за придобиването ѝ
по давност по смисъла на чл. 306 от действащия Закон за имуществата,
собствеността и сервитутите от * г. (отм. 1951 г.), включително по отношение на частта от ПИ *, която към * г. е попадала в южната част на същестуващо дере, южният ръб на което е бил
ситуиран винаги в процесната площ през следващите години. В тази връзка действащото
към тази година законодателство не е боравило с определението „дере“ и за да се
изясни по делото правния статут на тази територия, следва да се приложи
най-близкото по значение понятие използвано в относимите нормативни актове,
което в случая се явява „легло на прекъснато течаща дъждовна вода“ съобразно
чл. 40, т. 5 от ЗИСС. Тази норма изрично сочи, че самостоятелно обособените
релефни образувания от този тип са частна собственост, за разлика от леглата на
реките, които съгласно чл. 39, т.1 и т. 2 на същия закон са обществена собственост
на държавата. Т.е. по аргумент от обратното на чл. 40, т.5 от ЗИСС не може да
се приеме, че към * г. процесното
дере, включително частта от * кв.м. попадащи в ПИ 1411 е било държавна собственост ex lege по силата на ЗИСС от 1904 г., по отношение на която пък считано
от 15.04.1934 г., с чл. 222 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията е
въведена забрана за придобиване по давност, впоследствие възпроизведена в
различни други закони до * г. Респективно към 1921 г., а и
занапред пред наследодателите на ищцата – нейната майка и баба по майчина
линия, не са били налице законови пречки за своене и придобиване по давност на
визираните площи от 39 кв.м. и 212 кв.м. по комбинирана скица № 1, за каквито
ограничения съдът следва да следи служебно. Такива не се откриват от съда и по
отношение на свободните терени на север с площ от 50 кв.м. и юг с площ от 211
кв.м. на проектния ПИ 1411, ситуирани извън реалната част от имот № *, за които планът от * г. няма предвиждания.
В обобщение на горното, доказателствената съвкупност по делото установява,
че към 1941 г. наследодателите на ищцата са придобили на оригинерно основание
територията на ПИ *, попълнен през
2004 г. в КП от 1984 г., а впоследствие след смъртта на Д. Г. (1964 г.) и Д. К. (1990 г.) ищцата е наследила правото
на собственост върху имота, едновременно с което е установила еднолично
упражнявано владение върху същия. Въпросът дали то е било противпоставено на
другите наследници не стои в предмета на настоящия правен спор.
Фиксирането на правото на собственост в патримониума на праводателите на
ищцата към 1941 г. препятства възможността и общината като правоприемник на
държавата да черпи собственическите си права за процесния имот от презумцията
на посочения в отговора на исковата молба чл. 6 от ЗС, в редакцията от
16.11.1951 г., прогласяващ за държавна собственост само тези имоти, които към
тази дата нямат друг собственик.
На следващо място не се установява по делото, нито твърди от ответника
процесната територия да е отчуждавана след 13.08.1941 г. или върху нея да е
било реализирано публично мероприятие по някой от последващите регулационни
планове. Освен това съставените впоследствие АОС за УПИ за „озеленителен
коридор“ са непротивопоставими на ищцата с оглед на техния
констативен, а не конститутивен характер като титул за собственост, още повече,
че АОС от 2002 г., въз основа на който е съставен и последващия от 2018 г.,
вече за целия ПИ *, е установявал
право на собственост на общината само върху ид.ч от от целия имот, а не върху
реална част от него, каквато именно е спорната от приблизително 355 кв.м.
попадаща в проектния ПИ *.
Предвид изложеното съдът намира, че още КП на с. В. от * г., одобрен едновременно с РП на с. В. от * г. е съдържал непълнота предвид липсата на нанасяне на собствения
на наследодателите имот придобит по силата на давностно владение. Последният
действително впоследствие е бил попълнен през * г. в КП от * г. като ПИ *, но заради
възникнал спор за собственост с ответника не е отразен в действащите КККР,
одобрени със Заповед № * г. на ИД на АГКК с имотните си граници на самостоятелен
урегулиран поземлен имот очертани с кафяв цвят между координатни точки 1 до 8
на комбинирана скица № 5 към заключението на СТЕ, на л. 323 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, а като
част от имотите на ответника ПИ * и ПИ *, поради което и с решението по делото следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПИ * въз основа на наследяване и давностно владение.
С оглед изхода на правния спор ищцата има право на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да репарира в цялост сторените разноски в
процеса, които съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК
възлизат на общо 1743,54 лв., от които 493,54 лв. за държавни такси, 450,00 лв.
депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение от 800,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община В., че ищцата Д.С.А., ЕГН **********,***, е собственик по наследяване и давностно владение на ПИ
* по КП от * г., който имот поради грешка не е заснет като
самостоятелен такъв в действащата Кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, а като реална
част от ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В.и ПИ с идентификатор *, при
граници на реалната част: югозапад - ПИ *, югоизток – ПИ *, североизток –
останалата част от ПИ *, северозапад - останалата част от ПИ * (с имотни граници очертани с кафяв цвят между координатни точки 1 до 8 на комбинирана
скица № * към заключението на СТЕ, на л. 323 от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение), на
основание чл.54,
ал.2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА Община В.,
представлявана от кмета И.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.А., ЕГН **********,*** сумата от 1743,54 лв.
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: