Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 484/2022г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Д.Е.Ц.
***, чрез адв. П.В. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, срещу Решение № 265/09.05.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 316/2021 г. по описа на
съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание чл. 179 ал.3 вр.
чл. 187а ал.1 от ЗДвП, на Д.Е.Ц. *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.6 ЗДвП, затова че на
15.06.2021г., в 08:50 часа е установено нарушение № C4CE7AA2158B0825E053031F160AFE6B,
с ППС лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. ***, с
технически допустима максимална маса 1790, в община Долни Дъбник, при движение
по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км
100+471. С решението е осъден Д.Е.Ц. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.
Счита, че при постановяване на решението не са взети предвид допуснатите
от наказващия орган в хода на административно-наказателното производство
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита.
Сочи, че техническата грешка при посочването на категорията на превозното
средство или неправилното отразяване, в случая от служител при оператора
"Изипей" АД не може да бъде вменено във вина на собственика и/или
лицето, което управлява ППC-то и в този смисъл не се припокрива с виновно
неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна такса при движение по
републиканската пътна мрежа. Счита, че липсва умисъл за осъществяване на
нарушението, тъй като лицето субективно е уверено, че след като заплаща сумата
от 97 лева - винетна такса за категория автомобил К3 е изпълнило добросъвестно
задължението, което законът му вменява.
Навежда доводи, че видно от представеното по делото
платежно нареждане от 26.03.2021г, Д.Ц. в качеството си на собственик на управлявания
от него лек автомобил, е заплатил сумата от 97лв., представляваща плащане за
електронна винетка за МПС с рег. *** и следователно е изпълнил задължението си
по чл.10а, ал.3 от ЗП като коректно е декларирал изискуемите от закона
обстоятелства, в т.ч. и правилния регистрационен номер на лекия автомобил. В
тази връзка счита, че непълното отразяване на подадените от задълженото лице
данни в информационните масиви на АПИ и съответно генерирането на електронен
документ, удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобил, за който не е
било заявено плащане, няма как да бъде вменено във вина на лицето, извършило
плащането. Обстоятелството, че по независещи от лицето причини не е била
издадена електронна винетка с коректно съдържание, налага извода за липса на
съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение
по чл.139, ал.6 от ЗДвП, обуславящо санкционирането на Ц. на основание чл.179,
ал.З от същия закон. Не на последно място навежда доводи, за квалификация на
извършеното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като в настоящия случай, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените нарушения от същия вид и при преценката
тежестта на нарушението и съответно степента на обществената му опасност,
следва да се съобразят конкретните обстоятелства около неговото извършване –
сумата, представляваща винетна такса е била платена за управлявания автомобил и
действително е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили
никакви вредни последици. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да
бъде отменен ЕФ. Претендира присъждането на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, съобразно представени договори за правна
помощ.
Ответникът по касация – Агенция „Пътна
инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, е представил писмен отговор по
касационната жалба чрез юрисконсулт И.И. и юрисконсулт Д.М., в който изразяват
становище, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата
обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти
и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния
казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение.
Посочва, че в закона не е предвидено Електронната система за събиране на пътни
такси да отчита липса на символ при закупуване на електронна винетка и в случая
за административно-наказващия орган няма законово основание да не издаде
електронен фиш. Сочи, че задължението за деклариране на коректни данни и
отговорността за допуснати грешки по време на този процес са за сметка на
собственика или ползвателя. Релевира доводи, че преди да предприеме използване
на платената пътна мрежа собственикът/водачът е длъжен да се увери, че има
валидна винетка за управляваното МПС. При всяка надлежна проверка за наличие на
валидна електронна винетка би се установило по безспорен начин, че за
конкретното ППС не е закупена електронна винетка. Незнанието, че винетна такса
не е заплатена, не изключва административнонаказателната отговорност, доколкото
лицето има задължение да се увери, че винетна такса е заплатена преди да
използва път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Позовава се на чл.
189з ЗДвП /ДВ – бр. 109/2020г., в сила от 23.12.2021г./, който изключва
приложението на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН относно маловажен случай за
нарушения по ЗДвП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната
жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на
Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно с оглед
доказателствата по делото и закона.
Съдът
обосновано е приел за безспорно доказани описаните в АУАН и НП факти, от които
е направил правилен извод, че на процесната дата 15.06.2021г. управляваният от Ц.
автомобил не е имал издадена винетка, удостоверяваща заплащането на дължимата
винетна такса с коректно въведен номер на автомобила, видно от формалната
справка в тол системата по номер на автомобила.
Но следва да
се съобразят и конкретните обстоятелства, при които е извършено на нарушението,
а именно, че от приложената разписка за платена винетна такса за лек автомобил се
установява плащане на дължимата винетна такса, но с погрешно въведени три вместо
четири цифри, а именно за рег. № */**,
какъвто номер не съществува, вместо коректния ***. Както и да се преценят причините
за извършване на нарушението и последиците от него, а именно че това се дължи
на неволна техническа грешка на друго лице - оператора на Изипей АД при
въвеждане на номера за закупуване на електронната винетка, а дължимата сума е
постъпила по сметката на АПИ.
Волята на
жалбоподателя е била да заплати едногодишна винетна такса за управлявания
автомобил за периода 26.03.2021г. – 25.03.2022г., за да изпълни задължението
си. Той не е целял настъпването на вредоносните обществено-опасни последици.
При тези
обстоятелства жалбоподателят формално е осъществил състава на визираното
нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДвП, според който водачът на ППС е длъжен преди
движение по път включен в обхвата на платената пътна мрежа да заплати таксата
по чл. 10 ал.1 т.1 ЗП и е следвало да извърши проверка за валидност на
винетката. С изменението на чл. 10а от Закона за пътищата са добавени две нови
разпоредби, които са действали по време на извършване на нарушението - ал. 3а и
ал.3б /ДВ – бр. 23/2021г., в сила от 19.03.2021г./, според които отговорността
при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита,
че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса. Въведена е възможност за корекция на допусната
техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на ППС, включително
на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория. Корекцията се
извършва от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна на
грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи,
че в Република България не съществува регистрирано ППС с идентичен на
първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава на
регистрация или категория. Но промяната в данните на електронната винетка има
действие от момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до
изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Жалбоподателят е
подал на 26.07.2021г. заявление за промяна на допуснатата грешка в
регистрационния номер - пропусната цифра, с което се е възползвал от така
уредената законова възможност за последваща корекция. Законът не дава
възможност за извършване на корекция на допусната техническа грешка, което да
породи действие със задна дата от момента на закупуване на винетката, с което
да се счита изпълнено задължението и съответно анулиране на издадения ЕФ за
нарушение в този случай.
Ето защо при
съществуващата законодателна уредба следва да се приеме, че нарушението е
извършено при форма на вината непредпазливост и също
е наказуемо съгласно чл. 7 ал.2 ЗАНН, според който непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
Но следва да
се вземе предвид, че дължимата сума за винетна такса е постъпила по сметката на
АПИ, а несъответствието се дължи на техническа грешка – пропусната цифра от
регистрационния номер при въвеждането от друго лице, какъвто номер не
съществува, но тол системата не може да я регистрира и възможността за
коригиране не може да произведе действие със задна дата, впоследствие след декларация
на жалбоподателя погрешно внесената сума е отнесена към коректния
регистрационен номер на автомобила, но занапред.
При
конкретните обстоятелства случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН вр. чл.
93 т.9 от ДР на НК вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид и на
нарушителя не следва да се налага наказание, с оглед смекчаващите вината
обстоятелства и липсата на настъпили вредни последици от нарушението. Чл. 28 ЗАНН
в редакцията след последното изменение и чл. 189з ЗДвП / ДВ – бр.
109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./ не са били в сила към момента на
извършване на нарушението и не представляват по-благоприятни за нарушителя
разпоредби по смисъла на чл.3 ал.2 ЗАНН,
поради което не намират приложение в случая.
По изложените
съображения Решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени,
а по същество да се отмени и НП като незаконосъобразно.
При този
изход на делото на осн. чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора следва да се
присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Водим
от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 265/09.05.2022 г. на Районен съд
– Плевен, постановено по а.н.д. № 316/2021 г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на
основание чл. 179 ал.3 вр. чл. 187а ал.1 от ЗДвП, на Д.Е.Ц. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за извършено нарушение
по чл.139 ал.6 ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да заплати на Д.Е.Ц. ***
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.